Есента на смачканите рози

Да използваш скалпел винаги е било по-трудно от това да използваш сопа. Това доказа грузинският президент Михаил Саакашвили този месец, по време на първото сериозно предизвикателство към властта му. На 7 ноември в грузинската столица Тбилиси полицаи използваха сила и гумени куршуми срещу демонстранти, протестиращи срещу правителството и президента. На следващия ден в Батуми сцената се повтори - този път в местния университет, където полицаи биеха студенти. Когато часове по-късно бе обявено извънредно положение, а полицията нахлу в двете най-големи частни телевизии и ги затвори за неопределен период, проблемът в страната придоби зловещо познати очертания. Четири години след "Революцията на розите", която доведе на власт Саакашвили и неговите съратници, върна ли се Грузия там, откъдето тръгна? Навременната намеса на ЕС и НАТО, чието неодобрение накара управляващите да сложат край на извънредното положение и да обявят президентски избори през януари, показва, че разлика има. Авторитарните мерки, принудителната медийна тишина и десетките хиляди недоволни на улицата обаче са все признаци на старата болест, от която страдат всички в постсъветското пространство - липсата на компромисни позиции.