Есента на смачканите рози
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Есента на смачканите рози

Позната гледка в Тбилиси - отново полицейски части и недоволни грузинци изпълниха улиците

Есента на смачканите рози

Младата демокрация в Грузия изпадна за кратко в нокдаун

Огнян Георгиев
1779 прочитания

Позната гледка в Тбилиси - отново полицейски части и недоволни грузинци изпълниха улиците

© Reuters


Да използваш скалпел винаги е било по-трудно от това да използваш сопа. Това доказа грузинският президент Михаил Саакашвили този месец, по време на първото сериозно предизвикателство към властта му. На 7 ноември в грузинската столица Тбилиси полицаи използваха сила и гумени куршуми срещу демонстранти, протестиращи срещу правителството и президента. На следващия ден в Батуми сцената се повтори - този път в местния университет, където полицаи биеха студенти. Когато часове по-късно бе обявено извънредно положение, а полицията нахлу в двете най-големи частни телевизии и ги затвори за неопределен период, проблемът в страната придоби зловещо познати очертания. Четири години след "Революцията на розите", която доведе на власт Саакашвили и неговите съратници, върна ли се Грузия там, откъдето тръгна? Навременната намеса на ЕС и НАТО, чието неодобрение накара управляващите да сложат край на извънредното положение и да обявят президентски избори през януари, показва, че разлика има. Авторитарните мерки, принудителната медийна тишина и десетките хиляди недоволни на улицата обаче са все признаци на старата болест, от която страдат всички в постсъветското пространство - липсата на компромисни позиции.

Накъде ще потегли

след януари страната, която толкова често бе давана за пример за триумфа на демокрацията по мирен път? Засега изглежда, че макар и трудно Тбилиси продължава да се крепи на избрания път. Българският премиер Сергей Станишев, който бе първият лидер от ЕС, пристигнал в Грузия след събитията от последните дни, предаде притеснението на Брюксел от извънредното положение и видя вдигането му в петък. Макар и връзката между двете събития да не е съвсем пряка, повече от ясно е, че първият европейски сигнал е бил разбран от Саакашвили. Предстои да се види дали същото ще се случи и с останалите два - да се проведат честни и демократични президентски избори и да се разследват полицаите, предизвикали ексцесиите. И докато второто от тези условия може да бъде изпълнено сравнително безболезнено за властите, то първото зависи от фактор, който навярно никак не допада на Саакашвили - свободата на словото на частните медии. "Когато виждат по телевизията протестни акции, в хората се поражда тревога, защото ние тук имаме история на граждански преврати", заяви той на 13 ноември по телевизия "Рустави 2". "Искам да ги успокоя. Грузия сега е различна държава и такова нещо няма да се повтори". Дни по-рано това обещание беше осъществено с нахлуването на полицейски части в студията на частния канал "Имеди". Те не само са изпочупили част от техниката, но според директора на телевизията Люис Робъртсън са накарали журналистите там да легнат на пода с опрени в главите им дула. Причината? Именно в предаване по тази телевизия беше поставено началото на настоящата криза и именно от нея, според миналогодишното проучване на Центъра за политически изследвания, получават дневната си информация 87% от грузинците. "Ако независимите телевизионни канали бъдат допуснати отново да излъчват новини и предавания в ефир, шансовете на Саакашвили за изборите не са толкова ясни", каза за "Капитал" Архил Гегешидзе от грузинската Фондация за стратегически изследвания. Ето защо е разбираемо, че дори с края на извънредното положение допускането в ефир на най-голяма и влиятелна частна телевизия остава под въпрос. Това е още едно сериозно препятствие пред опозицията, която вече има повече от достатъчно проблеми. "Опозицията беше много пасивна цяла година, докато в обществото зрееше недоволство", коментира един от най-известните политически анализатори Гия Нодия. "Там няма харизматични фигури, няма сформирано ръководство, не е ясно кой носи отговорност. Сега тя се обедини срещу един човек, а не срещу определена политика." Според него най-добре би било да има обединение зад позицията, че Грузия трябва да се превърне от президентска в парламентарна република. Преди да се надяват на каквото и да било обаче, десетките опозиционери трябва първо да се съгласят на единна кандидатура. Веднага след като бе обявено името на Леван Гачегиладзе, на сцената се появиха още няколко кандидати за поста.

Саакашвили не възнамерява да повтаря грешките на Едуард Шеварнадзе. Освен за медиите той се погрижи и за всички възможни изненади - двама от опозиционерите бяха обвинени в шпионаж, а друг през януари ще бъде с месец под законовата възраст от 35 години, на която може да се кандидатира за поста. Оттук до януари Саакашвили ще бъде единственият герой в шоуто, смята Наталия Лешченко от анализаторската компания "Глобъл инсайт". Нищо чудно тогава, че президентът избра най-лесния начин за мотивация - посочи

външен враг

"Всичко, което се случи, е резултат от действията на руска олигархическа сила", заяви Саакашвили, а прокуратурата побърза да извади телефонни записи от разговори на няколко опозиционери с руски представители. Трима руски дипломати бяха експулсирани, а Москва бе обвинена, че вкарва военна техника в Абхазия. Въпреки че на пръв поглед изглежда достоверна, теорията за дългата руска ръка, тикаща грузинската опозиция към дестабилизация на страната не беше подкрепена от никакви солидни доказателства. "Всичко това звучи доста отнесено", отсича Гегешидзе. "Телефонните разговори говореха само за планирани срещи с руски дипломати, но не и какво се е случило на тях." Алексей Малашенко от "Карнеги-Москва" пък припомня, че на Русия й е доста трудно да упражнява такъв тип влияние в Грузия. "Русия направи всичко възможно за да не я обичат там. Дори да изсипе вагон със злато, няма да промени това." Използването на руската карта е дързък ход от страна на Саакашвили, който явно има за цел и да докаже на Москва, че управлението му е стабилно и за нея ще е по-добре да си сътрудничи, вместо да го игнорира. Грузинският президент отиде и крачка по-напред в предизвикателството към Кремъл - обяви, че до края на следващата година единият от двата сепаратистки конфликта на територията на Грузия ще бъде разрешен. Залагането на този коз може да спечели изборите, но не и дългосрочно спокойствие за властта. Проучването на общественото мнение сочи, че проблем номер едно за грузинците не са конфликтите в Абхазия и Южна Осетия, а бедността и състоянието на икономиката. Докато последната бележи огромен ръст в последните години, а Грузия е сочена за реформатор №1 за 2006 г., голяма част от населението продължава да живее с месечна заплата под и около 100 лари (80 долара), при непрекъснато растящи цени, а на места все още действа и програмата на ООН за изхранване. "Много по-лесно е да си беден в безнадеждно затънала страна, отколкото в такава, която видимо се подобрява", твърди Гия Надия. Саакашвили твърди, че иска Грузия да е

"Дубай в Кавказ"

За да изпълни тази си цел, той и неговият близък кръг либерални съветници явно нямат намерение да оставят демокрацията да им пречи. "Саакашвили всъщност никога не е бил демократ", смята Алексей Маркедонов, един от най-добрите руски анализатори на Кавказкия регион. "Той е ситуативен политик - консерватор, демократ, либерал в зависимост от конюнктурата. За него демокрацията има инструментално значение по пътя към целта му - силна Грузия." Тази цел е трудна с огромен и определено враждебен съсед, който подклажда два сепаратистки конфликта на територията й, с гражданска война и една нежна революция за последните 15 години, без големи природни ресурси и с местоположение в размирен регион като Кавказ. Радикалните реформи изведоха страната на правилен път, но границата между радикален и авторитарен понякога се размива опасно. Предстои да се види дали грузинците се притесняват от смачканите рози по паважа.

Протести и насилие

Кризата започна на 25 септември, когато в ефира на частната тв "Имеди" бившият военен министър Иракли Окруашвили публично обвини Саакашвили в редовни нарушения на човешките права, корупция по най-високите нива на администрацията, планове за убийството на най-богатия грузинец Бадри Патаркацишвили и за разцепването на православната църква. Два дни по-късно Окруашвили бе арестуван по обвинения в корупция и оттегли писмено всичките си нападки. Когато бе освободен, той замина за Мюнхен, откъдето подхвана наново атаката. Тази история остави лош вкус в устата на грузинците и позволи на опозицията да започне публична агитация против управлението. На митинга на 2 ноември десетки хиляди грузинци се изляха по улиците на Тбилиси. Има слухове, че държавни служители са били заплашвани с уволнение, ако участват, а шофьори на автобуси са предупреждавани да не возят хора от провинцията. Пет дни протестиращите стояха на пост пред парламента, без това да предизвика безредици, но на 7 ноември опозиционери бяха арестувани, телевизионни камери - конфискувани, а стотици хора - бити. Полицията използва водни струи, газ и гумени патрони.

Да използваш скалпел винаги е било по-трудно от това да използваш сопа. Това доказа грузинският президент Михаил Саакашвили този месец, по време на първото сериозно предизвикателство към властта му. На 7 ноември в грузинската столица Тбилиси полицаи използваха сила и гумени куршуми срещу демонстранти, протестиращи срещу правителството и президента. На следващия ден в Батуми сцената се повтори - този път в местния университет, където полицаи биеха студенти. Когато часове по-късно бе обявено извънредно положение, а полицията нахлу в двете най-големи частни телевизии и ги затвори за неопределен период, проблемът в страната придоби зловещо познати очертания. Четири години след "Революцията на розите", която доведе на власт Саакашвили и неговите съратници, върна ли се Грузия там, откъдето тръгна? Навременната намеса на ЕС и НАТО, чието неодобрение накара управляващите да сложат край на извънредното положение и да обявят президентски избори през януари, показва, че разлика има. Авторитарните мерки, принудителната медийна тишина и десетките хиляди недоволни на улицата обаче са все признаци на старата болест, от която страдат всички в постсъветското пространство - липсата на компромисни позиции.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.