Сезонът на френското недоволство
Никола Саркози преодоля първото изпитание пред плана си за реформи, но му предстоят още тежки битки
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Страна в стачка
От 18 октомври, когато са стачкували 73% от заетите в железопътния транспорт, към 22 ноември протестиращите са едва 25%. 40 хил. студенти и колежани блокират университетите заради позволените по-високи такси във висшето образование. На протести тази седмица излязоха още 30% от работещите в обществения сектор с искания за по-високи заплати заради покачването на цените. Сред тях са: 20% от работещите в "Газ дьо Франс" и 18% от тези в "Електрисите дьо Франс", 35% от метеоролозите, 10% от служителите във въздушния контрол, 16% от служителите на Френската национална банка, 18% от пощенските служители и 23% във "Франс телеком", които искат "по-висока покупателна способност и защита на обществения сектор". Разпространителите на вестници оставиха без национални ежедневници цялата страна заради недоволството си от "строгите регулации в сектора". За ден стачкуваха и данъчни инспектори, пожарникари, болничен персонал и продавачи на тютюневи изделия, които не са съгласни с въвеждането на забрана за пушене на обществени места от 1 януари.Когато отговарят на въпроси в социологически проучвания, над две трети от французите с готовност обявяват, че искат да ходят възможно най-много пеша или да карат колело в градовете, в които живеят. Интересно ще е да се видят резултатите от подобно проучване, ако то бъде направено през декември, точно след края на най-голямата стачка в транспорта на Франция от 12 години насам. Тези дни много французи, най-вече парижани и живеещи в предградията, откриха, че ходенето пеш и използването на велосипеди, тротинетки и ролери далеч не е толкова приятно, когато бързаш за работа заедно с още десетки хиляди съграждани. Във вторник - пиковия ден от започналата миналата седмица стачка - с близо две трети от транспортната система на Париж извън действие, гражданите на страната с най-добър градски транспорт в Европа усетиха за малко българската действителност сред претрупани с хора спирки, липсващи влакове и автобуси и доста нерви. В същия ден с най-различни искания към стачката се включиха учители, пощенски служители, авиодиспечери, разпространители на печата, пожарникари и др. (виж карето). Призракът на Ален Жупе, чийто план за също толкова драматични пенсионни реформи бе спрян през зимата на 1995 г. от обща стачка, надвисна за кратко над президента Никола Саркози и неговото правителство. Саркози и стратезите му обаче се оказаха достатъчно умели - обща стачка този път нямаше, тъй като това беше битка, спечелена предварително.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
9 коментара
Няма как, французите са осъдени да се променят, не могат да си играят на социализъм до безкрай!
Такива лидери трябват на Европа. Жалко,че в БГ едва ли някога ще имаме такъв държавник.
След някоя година и наште роми ще въстанат. Тогава ще им покажем на французите кой кум кой сват и кой на тъщата брат. Не сме далеч от жабарите.
На Франция им трябва един Ху Дзинтао и тогава ще видят какво е да си една държава с две системи: капитализъм и социализъм! А след това... плаче майката! Въобще няма да могат да си купят нищо, горките!
ако сарко успее да промени франция, това ще промени цяла европа.
за съжаление, чисто криминални инциденти пречат на нещо, което касае бюрокрацията.
ако тези реформи се забавят още 5 години, сктава още по-опасно.
аз съм за, и го подкрепям когато казва, че французите ще присъстват на най-веселото погребение, на което ще заровят собствения си мързел, веднъж завинаги.
но е лошо когато протести тикат този процес, това което става там, меко казано е ужасно.
още по време на миналите протести, не можех да видя полицейски автомобил, който да няма следи от удари, или да не си личи че е правен опит да бъде запален.
За да получат тези права, французите са стачкували в продължение на дълги години и са вдигали много бунтове. Никой нищо не им е дал даром. Нормално е да стачкуват, когато някой се опитва да им ограничи социалните права. Аман от социална инженерия и лидери дето се вайкат за положението в икономиката и предприемат мерки, с които наемните работници реално лека- полека да започнат да субсидират баровците. Никое цоволизовано общество не се нуждае от икономика, основана върху орязани трудови и социални права. Защото, рано или късно, материалните несгоди прерастват в криза на ценностите. Който не може да прави бизнес, предлагайки добри заплати и условия, да хлопва кепенците и да си търси работа.
А Саркози на мен не ми харесва. Но е най- доброто на френската политическа сцена, няма какво да се направи.
Каква ирония.. Най-промитите мозъци стават най-яростните защитници на експлоатиращата ги система.. и изкарват живота си в животинско бъхтене за петачета, и на всичкото отгоре намилат на всички останали че и те, видите ли ТРЯБВА да се заробят по същия начин. Не мисля че Саркози ще изкара целия си мандат..
има очаквани арабски и маоистки бунтове и размирици.
Ima, imaaa.. i ne samo frensko.. :)
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход