Грузия между еволюцията и революцията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Грузия между еволюцията и революцията

Победата на Михаил Саакашвили бе призната и от международните наблюдатели, и от ЕС и САЩ въпреки протестите на опозицията. Вторият му мандат обаче се очертава много по-тежък

Грузия между еволюцията и революцията

Следващите месеци ще покажат дали страната е приела насериозно демокрацията

Огнян Георгиев
1636 прочитания

Победата на Михаил Саакашвили бе призната и от международните наблюдатели, и от ЕС и САЩ въпреки протестите на опозицията. Вторият му мандат обаче се очертава много по-тежък

© Dean Cox


Цензура и опит за преврат

Най-фрапиращите проблеми възникнаха преди изборите. Саакашвили първо спря частната национална телевизия "Имеди", после позволи връщането й в ефир, ако свали от екран политическите предавания, които бяха трибуна за опозицията. Докато отказваха много от рекламите на опозиционните партии, три грузински телевизии излъчиха на 16 декември близо половинчасов репортаж от предизборна реч на Саакашвили. На някои от ваучерите за храна, раздавани на бедните и пенсионерите, пък е било отпечатано числото 5 - номерът на бюлетината на Саакашвили.

Голям удар по кампанията на опозиционния блок обаче нанесе милиардерът Бадри Патаркацишвили, собственик на "Имеди". Той бе уличен чрез запис в предлагането на подкуп от 110 млн. долара на ръководителя на специалните части в грузинското вътрешно министерство, за да извърши де факто държавен преврат. Въпреки че бе обещал да не участва, за да не разсейва гласовете за опозицията, Патаркацишвили влезе в кампанията и обеща да раздаде от своите пари на пенсионери, безработни и семейства с деца, както и да изкупи цялата реколта от грозде за 2008 г.

Протести, масови демонстрации, опити за преврат - всичко това не е изненадващо в политическия живот на Грузия, която е свикнала да избира своите лидери след бурни събития. Ето защо президентските избори на 5 януари бяха различни - на тях за пръв път грузинците имаха възможността да гласуват за реални алтернативи, а не просто за "новия вожд". В снежния изборен ден между Нова година и православната Коледа по стар стил, около 1.8 млн. грузинци пребродиха преспи и заледени пътища, за да стигнат до урните. Избирателната активност от около 56% бе далеч по-ниска от тази след "революцията на розите", което също говори, че жестокото противопоставяне от 2004 г. вече не е част от живота на грузинците въпреки призивите на опозицията.

Михаил Саакашвили, безспорният победител от нежната революция, този път спечели съвсем малко над необходимото, за да победи на първи тур - около 52%. Това е спад с близо 40% от преди три години и е знак за Саакашвили, че ще му се наложи да бъде по-диалогичен и отворен към опозицията, ако иска да продължи успешните реформи. Кандидатът на тази обединена опозиция Леван Гачечиладзе пък взе около 26%, при това в атмосфера на разделение между подкрепящите го партии и със съвсем малко възможности за агитация. Като се вземат предвид и разпилените между други кандидати още около 15%, след тези избори в Грузия на практика вече има нещо ново - реална политическа сцена с конкурентни играчи. Това е добра стъпка напред за млада демокрация като грузинската, но тя все още не е достатъчна, за да гарантира стабилността на управлението, за която според социологическите проучвания мнозинството грузинци копнеят.

Не романтика, а реализъм

Основен проблем например остава неумението да се приема загубата. "Това е важна част от демокрацията, а при нас тя още липсва", смята Гия Нодия, ръководител на Кавказкия институт за мир, демокрация и развитие. "Политическата култура е твърде конфронтационна и хората не са свикнали да приемат, че други 50% от населението мислят различно." Ръководеният от Гачечиладзе опозиционен съюз от девет партии не прие нито уверенията на международните наблюдатели, нито одобрението за резултатите от ЕС, САЩ и НАТО, като продължава да твърди, че е имало фалшификации в размер на стотици хиляди гласове, които са попречили на провеждането на втори тур. Размахващ юмруци и призоваващ към гладна стачка (от която после сам се отказа), опозиционният кандидат за президент нахлу в Централната избирателна комисия и протестира пред националната телевизия. "Ще се боря с вас, докато не ме убиете", обеща той на Саакашвили пред микрофоните на международните медии. Недоволството му не беше съвсем безпочвено - телевизиите наистина бяха строго контролирани и участието на опозицията в тях беше силно ограничено, а нарушения на самите избори наистина имаше.

Проблемът на Гачечиладзе и неговите съратници обаче е, че Грузия изглежда различна и романтично-революционният патос този път може да не доведе до искания резултат. "Опозицията не приема и няма да приеме тези резултати. Вярвам обаче, че мнозинството грузинци са съгласни с тях", смята Нодия. Според него нарушенията не са били масови, а по-скоро проблеми на местно ниво. Такова бе и всеобщото заключение на международните наблюдатели от 67 организации. "Изборите в Грузия като цяло отговарят на международните изисквания", заключи Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), чиято беше основната група наблюдатели, но предупреди за разследване на докладваните нарушения. Общността на независимите държави (ОНД) също отбеляза, че е нямало "видими нарушения, които да попречат на свободното изразяване на волята на гражданите". Дори грузинският омбудсман по човешките права Созар Субари (който не се притесни да оповести за фалшификации на вота) призна, че резултатите доказват, че "грузинците са господари на собствената си съдба". "Тези избори са на практика нова ера за Грузия, тъй като никой не беше напълно убеден, че ще спечели", казва Темури Якобашвили от грузинската Фондация за стратегически изследвания, която правеше екзит полове на вота. "Процесът, разбира се, не беше съвършен, но нарушенията бяха технически и локални, а не дирижирани отгоре." Загубите, които Саакашвили претърпя в големите градове като Тбилиси и Батуми, говорят, че това наистина е

Нова и непозната ситуация

в която никой не е напълно сигурен какво да очаква. "Ще има недоверие и напрежение, но ще има и функциониращо правителство и парламентарни избори през април", казва Нодия. Той дори смята, че планираният за 13 януари протестен митинг на опозицията с искания за втори тур на президентските избори всъщност може да послужи като мобилизация за предстоящия вот за парламент. В случай, че не настъпи внезапно ново разместване на пластовете в обществения живот в страната, Грузия има възможността да види първата демократична промяна в баланса на властите. Деветте опозиционни партии имат реален шанс да победят президентската партия и да получат мнозинство в бъдещия парламент, като така Саакашвили ще бъде принуден да работи с тези, които сега искат да го свалят. Това, разбира се, засега е само теоретичен шанс, но нито спечелилият, нито загубилите януарските избори могат да си позволят да продължат да клатят лодката. След уличните протести през ноември миналата година, които доведоха до извънредните президентски избори, Грузия преживя инвестиционна пауза - над 500 млн. долара чуждестранни инвестиции са били изпуснати заради кризата, според правителството. За да решат най-големия проблем на страната - бедността на голяма част от населението, опозиция и президент ще трябва ако не да работят, поне да съществуват заедно.

Цензура и опит за преврат

Най-фрапиращите проблеми възникнаха преди изборите. Саакашвили първо спря частната национална телевизия "Имеди", после позволи връщането й в ефир, ако свали от екран политическите предавания, които бяха трибуна за опозицията. Докато отказваха много от рекламите на опозиционните партии, три грузински телевизии излъчиха на 16 декември близо половинчасов репортаж от предизборна реч на Саакашвили. На някои от ваучерите за храна, раздавани на бедните и пенсионерите, пък е било отпечатано числото 5 - номерът на бюлетината на Саакашвили.

Голям удар по кампанията на опозиционния блок обаче нанесе милиардерът Бадри Патаркацишвили, собственик на "Имеди". Той бе уличен чрез запис в предлагането на подкуп от 110 млн. долара на ръководителя на специалните части в грузинското вътрешно министерство, за да извърши де факто държавен преврат. Въпреки че бе обещал да не участва, за да не разсейва гласовете за опозицията, Патаркацишвили влезе в кампанията и обеща да раздаде от своите пари на пенсионери, безработни и семейства с деца, както и да изкупи цялата реколта от грозде за 2008 г.

Протести, масови демонстрации, опити за преврат - всичко това не е изненадващо в политическия живот на Грузия, която е свикнала да избира своите лидери след бурни събития. Ето защо президентските избори на 5 януари бяха различни - на тях за пръв път грузинците имаха възможността да гласуват за реални алтернативи, а не просто за "новия вожд". В снежния изборен ден между Нова година и православната Коледа по стар стил, около 1.8 млн. грузинци пребродиха преспи и заледени пътища, за да стигнат до урните. Избирателната активност от около 56% бе далеч по-ниска от тази след "революцията на розите", което също говори, че жестокото противопоставяне от 2004 г. вече не е част от живота на грузинците въпреки призивите на опозицията.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    boby1945 avatar :-|
    boby1945

    Грузия, ако и християнска страна от 1600 години, си е страна на клановете, умален Пакистан! Това което ги движи клановите вождове са смесица от традиции, високо самочуствие, близки резултати и каквото още искаш принципи, но не демократичните в смисъла който влагат протестантите от САЩ например. Затова и привнасяне на американски модели, колкото и да са успешни в САЩ, в страни от този тип не върши голяма работа, виж Пакистан където носител на демокрацията по американски се явява феодална и корумпирана колкото си иска фамилия.
    Изглежда, че както хората и външно и по характер и по разбирания, разбирания и традиции са различни, така различни трябва да бъдат и "демокрациите" които ги коландрят! Вече имаме примера на Китай, който определно върви напред по "комунистически" модел на демокрация.
    Подобна е и практиката на католическата църква, която има различни практики при хора с различни култури по различните части на света. Това което е позволено на вярващия в Бразилия, не е позволено на католика в Италия, а е забранено на католика в Испания.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.