Богат-беден по грузински

Ръждясващи лади и бели ниви пръскат ледени капки кафява вода, докато лъкатушат по калните коловози в малкото предградие на Марнаули. Някъде в далечината се чува кукуригането на петли, а измършавели кучета, ровещи в боклука, гледат предупредително преминаващите хора. Куполът, отбелязващ целта на моето пътуване, най-накрая се вижда над къщите, скрити зад тухлени стени. Търся основната джамия в Марнаули - населеният основно с азери централен град на грузинския регион Квемо-Картли, където две трети от населението живее под прага на бедността, а безработицата е двуцифрена. Грузия е предимно православна страна, но близо 100-те хил. азери, живеещи тук от векове, са мюсюлмани шиити.

Днес нямам късмет. Джамията е в реконструкция и няма никой. Вместо това обикалям заснежените пътеки между къщите, където мъже в черни кожени якета, черни панталони и калпаци се събират по ъглите и пушат. В задните дворове, до зеленчуците жените перат навън. В тази част на града няма вътрешна канализация и вместо това от земята излизат чешми с леденостудена вода, която се затопля ръчно. Тук, изглежда, почти нищо не се случва без държавни инвестиции, а те досега са минимални.