Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Трудно е да се каже кога започна всичко - дали миналата събота вечер или миналия декември, дали през 1999 г. или 1990 г., по време на Римската империя или дори преди това. В крайна сметка в неделя Косово отвори нова страница в историята си, като провъзгласи независимост от Сърбия и изригна в сладко-горчива балканска еуфория.
Косоварите дълго чакаха деня на независимостта си и макар до последно той да не беше потвърден, миналата събота търпението им свърши и те излязоха по улиците на Прищина с албанските си и американски знамена, националните си носии, колите и децата си. Въпреки снежната виелица танцуваха, пееха и размахваха флагове във възторжена безредица, провесени от автомобили и балкони. От сградите в центъра висяха огромни транспаранти - "Най-накрая!", "Fuck Yu!" , благодарности към Америка, Бил Клинтън, Саркози и Бог. "Утре и аз ще си имам държава", каза Дафина Точи, премръзнала студентка в университета в Прищина, обвита в червения флаг с двуглав орел, който според косоварите не е знамето на Албания, а на албанците.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
11 коментара
В люлката на сръбското православие и народност до момента са убити над 1200 сърби, опожарени или напълно унищожени са над 200 църкви и манастири, някои от тях паметници на културата от XII - XIV в. Това са престъпления не само срещу един народ, но и срещу общочовешкото културно наследство. В столицата на областта - Прищина, до 2000 г. са живели над 40 000 сърби, от които днес са останали не повече от 100, изолирани в малко гето. Осквернени са десетки сръбски гробища, като много от гробовете са разкопани, а костите - разхвърляни незнайно къде. Надгробните плочи са изпотрошени, очите на фотографиите на покойниците - избодени. В този косовски ад дори мъртвите са подложени на насилиеЕдинственият сръбски вестник ”Глас Jуга” ежедневно публикува информации за изнасилвания на сръбски момичета, за жестоки убийства на православни духовници, за кланета, разстрели и бомбени атентати. Навсякъде цари страх и ужас пред албанския тероризъм, и то в ХХI век! Дори катедралната църква в Прищина е превърната в обществена тоалетна! Масовите разрушения на християнски храмове започват още през 1999 г. Тогава албанците опожаряват манастира ”Св.Троица” от XIVв., а през юли той е напълно разрушен с експлозиви. Тогава и манастирите ”Св.св. Козма и Дамян” в Зочище, ”Успение Богородично” край Сува река, ”Св.Марко” край Призрен - все паметници на православното изкуство от XIV век, представители на Рашката архитектурна школа. През 1999 г. е взривена и катедралата в Дяковица, а албанското население организира празненства в чест на това събитие. На 2 юли по време на митинг в Прищина, воден от терориста от АОК Хашим Тачи, е демонтиран и осквернен паметникът на сръбския възрожденец Вук Караджич. Но най-страшен е погромът от 15 до 20 март 2004 г., когато озверелите албански тълпи убиват 19, раняват 900 и прогонват 4000 сърби. В сръбските анклави са опожарени 35 църкви и 1000 домове, както и няколко християнски села, без ефективна намеса от страна на ”мироопазващите” сили. Най-кошмарна е нощта на 17 срещу 18 март. Опожарен е шествековният манастир Девич, а албанските тълпи цяла нощ празнуват унищожението на манастира ”Св.Архангели” край Призрен. Църквата ”Св.Богородица” в Грачаница е изравнена със земята, а общината предвижда да превърне мястото в паркинг. В Призрен друга албанска тълпа опожарява епископската резиденция , храма ”Св.Георги”от XIX век и православната семинария ”Св.св.Кирил и Методий”. Наред с другите православни църкви е запалена и катедралата ”Св.Богородица”- уникална трикорабна петкуполна базилика от X век. Тук през XIV в. твори византийският живописец и представител на Македонската стенописна школа Михаил Астрапас. Наред със силно застъпената византийска ренесансова тенденция впечатление правят изображенията на редица сръбски крале. Това, което дори турците не са посмели да докоснат, вече е унищожено от албанските вандалиНа 17 март албанците унищожават напълно сръбското село Свиняре. В град Косово поле пък албанска тълпа опустошава сръбското училище, болницата и десетки домове. Същото се случва в нощта на 17 срещу 18 март и в Гниляне. Някога тук са живели над 20 000 сърби, а към днешния момент градът вече е етнически прочистена зона. В град Косовска Митровица, поделен на северна сръбска и южна албанска част, също избухват сблъсъци около моста, свързващ двете части на града. Възпрепятствани от КейФОР да преминат в сръбската част, албанските тълпи се насочват към последният сръбски бастион от южната страна на река Ибър - църквата ”Св. Сава”. Пред безучастните чуждестранни войници и тази църква влиза в черната статистика на опожарените храмове. На 21 март албанска озверяла тълпа от 500 души щурмува църквата в Подуево, унищожавайки всичко по пътя си, както свидетелства чешкият офицер Плешер. Той споделя, че веднага им е била издадена заповед за отстъпление. След това албанците се отправят към сръбското гробище, където оскверняват надгробните плочи и буквално вадят мъртъвците от гробовете им. Въпреки тези нечовешки безчинства, които се извършват в сръбската провинция, международната общност, начело със САЩ и ЕС са твърдо решени да изменят статута на Косово и да го откъснат от Р Сърбия, като променят резолюция 1244 на СС на ООН. Въпреки че Белград предложи компромисно решение с проекта ”повече автономия, по-малко независимост”, западът е твърдо решен да прокара плана на бившия финландски премиер и специален пратеник на ООН Марти Ахтисаари за ”контролирана независимост” на Косово. Това на практика значи появата на ново мюсюлманско формирование в сърцето на Балканитеи на втора албанска държава, която ще бъде средище на албанската мафия и престъпността в Европа, както и разпределителен пункт в търговията с наркотици, оръжие, откраднати коли, трафик на хора и всякаква контрабанда. Така например съгласно меморандума на правителството на Югославия по изпълнението на резолюция 1244 от май 2000 г. през последните години като резултат от отворените граници с Македония и Албания в Косово са вкарани 250 хиляди коли без плащане на мита, повечето крадени от целия регион, които се легализирани от мисията на ООН ЮНМИК и после тръгват по пазарите на региона.
Требеше да "си" прочетеш постинга през 1989 преди да цепиш речи на Косово поле!
Имахте 10 години да си разделите Югославия, за това ви ги дадоха великите сили, да се делите, а не да се чистите етнически, айде стига толкова, хващайте се да работите и си седнете на задника.
Просто ерата на Гарашанин и Поанкаре свърши, в историята това става бавно, ама става!
колкото по-бързо го научите толкова по-добре за вас, пък и за всички останали!
Трудно е да се каже кога започна всичко - дали миналата събота вечер или миналия декември, дали през 1999 г. или 1990 г., дали по време на Римската империя или дори - преди това.
В крайна сметка, в неделя Косово отвори нова страница в историята си, като провъзгласи независимост от Сърбия и изригна в сладко-горчива балканска еуфория.
Етническото съотношение в Косово е променено в полза на албанците още в 1688 г., когато сръбският патриарх Арсений Черноевич заедно с почти цялото сръбско и българско население се изселва в областта Воеводина, тогава - под австрийска власт. Така Воеводина, по онова време - рядко населена с унгарци - се превръща в населена със сърби, а Косово - с албанци. Именно косовските албанци (а не - тези от дн. Албания) започват борба за независимост от Османската империя и през 1878 г. създават Призненската лига. Нейните водачи са избити от турските власти. През 1912 г. малко преди началото на Балканската война косовските албанци отново вдигат въстание срещу османската власт. Те потеглят на военен поход от Косово към Солун, разгромя2ват по пътя си османските гарнизони в Скопие и Велес (градове в обл. Македония).
Видно е, че борбата на косовските албанци за независимост не е нито от днес, нито - от вчера. Тя датира доста преди Косово да стане сръбска провинция след оттеглянето на Османската империя от този регион.
Искам да обърна внимание на редакцията и журналистите, че наричането на косовските албанци КОСОВАРИ противоречи на българския език. То е всъщност една нова и напълно излишна чуждица. Правилното наименование е КОСОВЦИ. Много моля, редакцията на един от малкото сериозни вестници в България да се грижи за чистотата на българския език.
српска работа.никога не ца били хора.
Косово = мангауи
измислена държава, ама ние бяхме от първите дето се подмазахме да я признаваме...
САЩ позволиха на този шиптерски и ислямски регион да стане държава. Ужас!!!
каквото сам си направиш никой не може да ти направи, всичко което се случи на Сърбия си беше изцяло по нейна вина, дълго време никой не се намесваше и те помислиха че могат да си спретнат държава каквато на тях им харесва, това не им се получи обаче, нормално е империите каквато беше Югославия да пришиват земи към подчинените държави , така правеше СССР също, защото се смятат за вечни империи и не смятат това за проблем. В случая с Косово, преди войната това беше автономна република с парламент и собствена образователна система дори, като им отнеха това сърбите какво по точно очакваха да се случи ?
След развода Косово-Сърбия какво е най-интересното. В Косово е построена най-голяма съвременна американска военна база в Европа.
http://en.wikipedia.org/wiki/Camp_Bondsteel
Найс а......
наред е Войводина,аре то т.нар. Западни покрайнини ние в България нямаме политици да поставят въпроса.Реалната територия на Сърбия е не повече от 50 000 кв,км.Наред с България,Сърбия е другата мафиотска държава в Европа
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.