Ненаучени уроци по история
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ненаучени уроци по история

Премиерът Ердоган е атакуван от светските кръгове в Труция

Ненаучени уроци по история

Турция поема утъпкан път, който носи сериозни икономически и политически рискове

2352 прочитания

Премиерът Ердоган е атакуван от светските кръгове в Труция

© Reuters


"Мислех че живея в страна, която от собствен опит знае, че принудителното закриване на политически партии не води до нищо добро, но се оказа, че се заблуждавам", написа коментаторът Джунейт Юлсевер за дясноцентристкия в. "Хюриет" по повод внесеното искане за разпускане на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието (АКП).

Главният прокурор на Турция Абдуррахман Ялчънкая поиска закриването й с обвинението, че АКП, която има корени в политическия ислям, е огнище на подривна дейност срещу светските устои на републиката. Ялчънкая настоява за петгодишна забрана за политическа дейност на 71 важни за АКП фигури, сред които премиерът Реджеп Таийп Ердоган и президентът Абдулла Гюл. Макар и шокираща за мнозина в страната и навън, възможността за такъв развой бе подсказана от светските кръгове при дебатите около премахването на забраната за носенето на мюсюлмански забрадки във висшите училища на страната. Искането на прокурора бе изтълкувано от Ердоган и привържениците му като потъпкване на волята на народа и удар по демокрацията. Както и при спора около забрадките и кризата преди година с избора на президент, чиято жена носи забрадка, управляващите реагираха остро с думите "ние сме гласът на народа" и "за да ни закриете, трябва да закриете нацията". Противниците на АКП, от друга страна, обвиняват Ердоган, че крие зад лозунги за демократизация истинските си намерения да ислямизира страната. Според тях управляващите демонстрират пренебрежение към върховенството на закона и се опитват да засилят позициите си, като прокарват промени чрез парламентарното си мнозинство.
Действията на главния прокурор предизвикаха силни реакции и извън страната. Комисарят на ЕС по разширяването Оли Рен заяви, че Турция трябва да уважава демократичните принципи, залегнали в конституцията, и че искането срещу АКП не съответства на реформите в страната, предприети в процеса на подготовка за присъединяване към ЕС. В същия дух бе и реакцията на САЩ. Освен военни преврати Турция е преживяла закриването на близо 30 партии от средата на миналия век, което не е довело до унищожаване на техните политически идеи. Четири са закритите партии, базирани на принципите на политическия ислям, като единственото следствие от това е, че се появява формация с ново име и още по-решителни привърженици. На последните парламентарни избори миналата година АКП, наследница на закритата ислямска Партия на благоденствието, постигна забележителна победа с 47% и стана единствената политическа сила в страната, успяла да увеличи привържениците си след петгодишно управление. Това се обяснява преди всичко с икономическите успехи на АКП, поела страната след опустошителната финансова криза през 2000-2001 г. Според много наблюдатели случващото се сега е част от болезнения процес на прехвърляне на властта от светския градски елит, който съсредоточаваше в себе си политическата власт и основните икономически ресурси на страната, към консервативната средна класа, която подкрепя АКП. Опитът за разпускане на управляващата партия е последен пристан на "светската олигархия", която не отговаря на стремежите на съвременна Турция.
След като поредният опит за закриване на политическа сила вече е факт, фокусът е върху възможните изходи от ситуацията. Предварителното проучване на искането на Ялчънкая ще продължи около 10 дни, след което съдът трябва да реши дали да даде ход на дело срещу АКП. Възможно е изобщо да не се стигне до дело, но ако се случи обратното, Турция ще има избор между лош и по-лош сценарий. Макар за момента повечето наблюдатели да не допускат реално възможността АКП да бъде разпусната предвид широката обществена подкрепа, периодът на политическа несигурност и напрежение ще има неблагоприятни последствия за страната. Вземането на решение за закриване на предшественика на АКП през 1997 г. отне на съда осем месеца.

Какво ще се случи, ако АКП бъде закрита? Има няколко факта в подкрепа на този сценарий - съставът на Конституционния съд не е променян от 10 години, като повечето съдии са назначени от предишния президент Ахмет Недждет Сезер, яростен защитник на светската държава. Същият съд блокира избора на Гюл за президент от Меджлиса, което предизвика предсрочни парламентарни избори миналата година. Ако АКП бъде закрита, тя ще загуби освен лидера си Ердоган и 41 места в парламента. Останалите 299 депутати от АКП могат да формират нова партия и да издигнат нов председател и премиер, най-вероятно избран от Ердоган. Възможно е и свикване на предсрочни избори, което изисква 276 гласа в Меджлиса. При евентуални избори представители на АКП се заканват да спечелят до 70% от гласовете.

При който и да е изход правителството ще бъде принудено да насочи политическaта си енергия към разрешаване на случая с цената на забавяне на приватизационните си планове и на ключови реформи, свързани с присъединяването към ЕС. Политическата нестабилност ще бъде пагубна и за икономиката и финансовите пазари на страната на фона на глобалната кредитна криза.

"Мислех че живея в страна, която от собствен опит знае, че принудителното закриване на политически партии не води до нищо добро, но се оказа, че се заблуждавам", написа коментаторът Джунейт Юлсевер за дясноцентристкия в. "Хюриет" по повод внесеното искане за разпускане на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието (АКП).

Главният прокурор на Турция Абдуррахман Ялчънкая поиска закриването й с обвинението, че АКП, която има корени в политическия ислям, е огнище на подривна дейност срещу светските устои на републиката. Ялчънкая настоява за петгодишна забрана за политическа дейност на 71 важни за АКП фигури, сред които премиерът Реджеп Таийп Ердоган и президентът Абдулла Гюл. Макар и шокираща за мнозина в страната и навън, възможността за такъв развой бе подсказана от светските кръгове при дебатите около премахването на забраната за носенето на мюсюлмански забрадки във висшите училища на страната.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Боян

    Абе Станишев да пусне 1-2 млрд от бюджета да подсилим границите, пък те да си правят квото искат

  • Longanlon

    да бе и като се навъдят и там ония с чалмите, автоматите и бомбите, се ми е на акъла, че "подсилените" ни граници ще ни опазат...

    в статията се казва, че забраняването на ислямистки партии в средата на миналия век не е унищожило идеите им и се прави извода, че е било безсмислено. този извод обаче е ГРЕШЕН - идеите им може и да съществуват, но Турция все още е светска държава, което нямаше да е така, ако ги нямаше твърдите мерки срещу ислямизма!

  • 3
    Avatar :-|
    Brainiac

    Не знам за вас, но имам лошо предчувствие. Мисля, че средната класа в Турция не е консервативна, а примитивна. Витаят имперски настроения. Абе лоша работа.

  • 4
    Avatar :-|
    mt

    Да бе, да му дадем на "Станишев да пусне 1-2 млрд от бюджета", да закопае 10-ина ръждясали руски танкове по границата ни с Турция, та да има след 50 години колекционерите на оръжие да има какво да изриват!

  • 5
    Avatar :-|
    Maikel Blanco

    що за "демократична" държава е това турция след като управляващата партия не може (очевидно след като е внесъл искане за забраняването й) да си назначи удобен за нея главен прокурор?

    Колегите турски политици да вземат пример от колегите си български политици.

    (Смях - очевидно в съседна турция имат по-голямо разделение и независимост на властите отколкото във присъединена към ЕУ България)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK