Натовската мечта на Скопие катастрофира в "Котрочени"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Натовската мечта на Скопие катастрофира в "Котрочени"

Македонците си останаха македонци, но без покана за НАТО

Натовската мечта на Скопие катастрофира в "Котрочени"

На срещата на Алианса в Букурещ Гърция наложи вето на членството на Македония, а руската съпротива препъна Грузия и Украйна

Цветелина Манолова, Букурещ
1649 прочитания

Македонците си останаха македонци, но без покана за НАТО

© Reuters


"Решихме да поканим две страни да се присъединят към НАТО" - с тези думи генералният секретар на организацията Яп де Хоп Схефер поля със студен душ всички македонци, присъстващи на срещата на върха в Букурещ. Форумът на алианса в румънската столица ще се запомни и със задкулисния сблъсък между САЩ и Русия (подкрепена от някои европейски държави начело с Франция и Германия), в резултат на който Грузия и Украйна бяха поставени в режим на изчакване.

С пропуск за клуба в крайна сметка се сдобиха само Хърватия и Албания, а Македония остана навън заради нерешения спор за името, който има с Гърция. Верни на темпераментния си балкански стил, македонските журналисти в знак на протест демонстративно напуснаха пресконференцията на Схефер. По-късно и официалните македонски представители възмутени си заминаха от двореца "Котрочени", където се проведе форума на НАТО. "Македонската делегация напуска срещата днес (четвъртък, ден преди края й - бел. ред.), защото в този момент чувстваме потребност да бъдем с нашия народ", каза пред репортерите външният министър на Македония Антонио Милошоски преди да си тръгне.

Липсата на покана

за Македония май изненада само македонците. До последния момент те разчитаха, че под натиска на САЩ Гърция ще отстъпи и няма да използва правото си на вето. Срещата на премиера Никола Груевски и на държавния глава Бранко Цървенковски с президента на САЩ Джордж Буш в самия ден, когато трябваше да бъде взето окончателното решение (четвъртък), караше мнозина да очакват чудо. "Нека свърши срещата с Буш и тогава ще говорим", твърдеше до последно в кулоарите говорителят на македонското правителство Ивица Боцевски. В "Котрочени" обаче слуховете за подобен негативен за Македония развой на събитията се завъртяха още преди началото на срещата. А късно вечерта в сряда говорителят на НАТО Джеймс Апатурай призна пред изтерзаните от бюрократични неразбории около акредитирането за срещата журналисти, че поканите ще са само две. За третата страна, Македония, няма консенсус, тъй като Гърция е против, каза той.
"Ние изпълнихме всички критерии за членство в НАТО. Това признаха всички страни членки, но заради двустранния проблем, който имаме с една от съседките си, не получаваме покана", коментира пред "Капитал" Боцевски. Позицията на Гърция, колкото и изнервяща да беше за повечето партньори в НАТО, които поради опасения за сигурността в региона желаеха и трите държави да бъдат поканени, все пак бе уважена от някои страни членки, каза пред "Капитал" добре осведомен дипломатически източник от българската делегация. В крайна сметка Гърция надделя над желанието на САЩ и някои от по-новите членки на пакта (като Словения, Чехия, Естония и Литва) Македония да не остава без покана.

"Не сме много щастливи от това развитие на нещата. Нашето желание беше да има и компромис за името и покана, но нещата не стоят така", коментира за "Капитал" говорителят на гръцкото външно министерство Георгиос Кумуцакос. Според него отлагането на поканата за Македония няма да застраши

Сигурността на Балканите

защото нерешените проблеми около името може да доведат до още по-големи усложнения. "За съжаление не постигнахме никакъв компромис и докато въпросът остава открит, ние не можем да се съгласим с покана към Македония", каза Кумуцакос.
Алиансът все пак не затвори съвсем вратата пред Скопие. "Покана към Македония ще бъде отправена в момента, когато бъде постигнат взаимно приемлив компромис по проблема с името", обеща генералният секретар Яп де Хоп Схефер. Подобна е и българската позиция, обясни премиерът Сергей Станишев. Според него това може да стане веднага след решаването на спора около името и не е необходимо да се чака специално следваща среща на върха, тъй като Македония отговаря на изискванията за членство и този проблем е единствената спирачка. "Обезкуражаването на Македония по пътя на евроатлантическата интеграция носи рискове за региона и вътрешнополитическата стабилност на Македония", каза Станишев, като уточни, че България се надява преговорите за името да продължат и спорът решен в най-скоро време, защото това е в интерес не само на Македония, но и на другите страни на Балканите. Стана ясно обаче, че НАТО няма намерение да бъде рефер в сблъсъка между Атина и Скопие, като се ангажира с посредничество или с някакви крайни срокове за намиране на решение. "НАТО не свири първа цигулка в този оркестър", каза говорителят на пакта Джеймс Апатурай.

Малко в сянката на македонската драма останаха останалите новини около разширяването на Алианса. Освен че броят на страните членки ще се увеличи на 28 след приемането на Хърватия и Албания, НАТО ще започне интензивен диалог с други две балкански държави - Босна и Черна гора. Интензивният диалог е един от етапите, предшестващи поканата за членство в пакта. С една крачка по-напред може да се окажат две бивши съветски републики - Украйна и Грузия. Очакваше се те да получат т.нар. план за активни действия - последната фаза преди поканата за членство. Въпреки че двете страни заявиха ясно желанието си да се присъединят към пакта, държавите в НАТО се оказаха силно раздвоени по въпроса. Според дипломати, запознати с хода на дискусията, част от по-старите членки на НАТО са изказали опасения, че за разлика от правителствата в Украйна и Грузия общественото мнение там е по-скоро настроено против членството в пакта. Най-вероятно обаче зад колебанията дали организацията да се разраства толкова на изток се крият притесненията от евентуално влошаване на отношенията на НАТО с Русия, които и без това напоследък не са особено топли. Москва недвусмислено показа, че разширяването на пакта към Украйна и Грузия ще бъде прието като заплаха за сигурността на Русия. Все пак НАТО трябваше да даде и някакъв позитивен знак към Киев и Тбилиси и желанието им да бъдат част от евроатлантическата общност. Това стана под толкова завъртяна формулировка, че в крайна сметка не стана съвсем ясно какво точно се обещава на Украйна и Грузия. "Съгласни сме, че тези две страни трябва да се присъединят към пакта. Планът за активни действия е следващата стъпка. Днес ние изяснихме, че подкрепяме даването на план. В следващите дни ще започнат преговори за отстраняването на останалите проблеми, преди да можем да дадем план", каза енигматично Схефер.

Кога точно ще стане това все още не е известно. Тепърва ще се разбере и какви ще са последствията от студения душ върху Македония. Ясна, неподправена и с вкус на шампанско беше само радостта на албанци и хървати в огромния "Котрочени".

"Решихме да поканим две страни да се присъединят към НАТО" - с тези думи генералният секретар на организацията Яп де Хоп Схефер поля със студен душ всички македонци, присъстващи на срещата на върха в Букурещ. Форумът на алианса в румънската столица ще се запомни и със задкулисния сблъсък между САЩ и Русия (подкрепена от някои европейски държави начело с Франция и Германия), в резултат на който Грузия и Украйна бяха поставени в режим на изчакване.

С пропуск за клуба в крайна сметка се сдобиха само Хърватия и Албания, а Македония остана навън заради нерешения спор за името, който има с Гърция. Верни на темпераментния си балкански стил, македонските журналисти в знак на протест демонстративно напуснаха пресконференцията на Схефер. По-късно и официалните македонски представители възмутени си заминаха от двореца "Котрочени", където се проведе форума на НАТО. "Македонската делегация напуска срещата днес (четвъртък, ден преди края й - бел. ред.), защото в този момент чувстваме потребност да бъдем с нашия народ", каза пред репортерите външният министър на Македония Антонио Милошоски преди да си тръгне.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    hm-hm

    спорът с името е само претекст.ако станеше страна-кандидат, в случай на албански сепаратизъм в западната си част, щеще да се налага натовска намеса.а това е неизгодно за доста натовски страни.след като и отявлени престъпници от аок бяха оправдани в хага... македония бе хвърлена на албанците, пардон, косоварите, с тази непредложена покана за членство.

  • 2
    Avatar :-?
    Бальк

    Ако Италия имаше същите претенций територийте на ЕС са били в държавата Рим- някога.Гърция също може да иска Констатинопол.България също може да иска земи в Сърбия,Македония,Гърция Турция,Румъния. позовавайки се на историята.Гражданите на БЮРМ живеят в днес 2008 г.и трябва да се съобразяват с тази реалност.В противен случай няма да има нито БЮРМ нито Велика Македония а македонците ще си ближат раните в България,Сърбия и Гърция.

  • 3
    Avatar :-|
    дезинформатор

    В Македония анти-българската кампания никога не е била по-силна отколкото сега. Българите се представят само в най-лоша светлина. Помията се изсипва непрестанно, за да се затвъждава образа изграждан десетилетия. Последната дезинформация беше, че ние сме се присъденили към Гърция като страна в спора им за името. Логиката беше изявеното българско становище че България не може да подкрепя Македония безусловно. Това се вади от контекстта, т.е. не се акцентира на причините поради които българската дипломация казва това, а се замества с истерични интерпретации и хвърляне на камъни по български адрес.
    По форумите на македонските интернет вестници се показват само коментарите на техните националисти, често те са крайно расистки и нецензурни, а се трие всеки отговор симпатизиращ на българската страна. Страната е изпаднала в някаква ултранационалистическа истерия, а врявата която се вдига заглушава всеки глас на здравия разум.

  • 5
    Avatar :-|
    hm-hm

    съвременните граждани на македония, (които не са с албанско самосъзнание, и в голямата си част са потомци на българи), са образовани, сугестирани и формирани в посока, за която никой от нас не се съмнява, че е погрешна.но това е факт, за съжаление.независимо от поведението им, балканите не са по-сигурни от това, че македония не получи покана за членство в нато.напротив.предстоят нови промени на границите под влияние на демографски и геополитически фактори. и никой тук нищо няма да може да направи.за пореден път.

  • 6
    Avatar :-|
    киро тапиро

    джас сум македонец!

  • 7
    Avatar :-|
    Серафим

    Македонците станаха жертва на комунистическото си мислене. Буш е най-важният, щом той ни подкрепя гърците ще клекнат, за какво да се разбираме с тях. Такова му е мисленето и логиката на увредения от комунизма индивид. Да, ама не(Петко Бочаров). Сега вече знаят, че западната цивилизация (не че и тя си няма кусури) е нещо малце друго.

  • 9
    Avatar :-|
    правилно

    Определено в Скопие на са готови за НАТО и ЕС. Както и в Белград. Такава е горчивата истина, макар и да не се харесва на управниците там. Всяко нещо с времето си. Между другото, няма и смисъл Македония да влиза в НАТО. По удачното решение би била подялбата й между България и Албания и влизането на Албания в ЕС. Така в крайна сметка всички ще се отзоват в ЕС, а там вече няма национални държави, според Лисабонския договор, така че защо да се усложняват нешщата, като се приема отделно Македония?

  • 10
    Avatar :-|
    -

    Гърция даде на яловата българска дипломация урок, как се защитават националните интерси. Нащата дипломация вече няма никаква позиция по въпроса за езика и откраднатата българска история. Не бива Калфин да бъде толкова раболепен пред САЩ. Колкото до Станишката, всички знаем що за политик е.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.