Кипърско кафе на улица "Ледра"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кипърско кафе на улица "Ледра"

Изборът на Деметрис Христофиас за президент беше посрещнат с нови надежди

Кипърско кафе на улица "Ледра"

Политическите лидери в Никозия потърсиха нова възможност за обединение на острова

Цветелина МАНОЛОВА
3033 прочитания

Изборът на Деметрис Христофиас за президент беше посрещнат с нови надежди

© Reuters


Когато репортери попитаха новоизбрания президент на Кипър Деметрис Христофиас какво кафе ще пие на срещата с лидера на кипърските турци Мехмет Али Талят - гръцко или турско - той отговори: "И двамата ще пием кипърско кафе."

След като в края на миналата седмица Христофиас и Талят се договориха да подновят преговорите за обединението на острова, пиенето на кипърско кафе може и да се превърне в мода. Още повече че на въпросната среща двамата лидери се разбраха да отворят пропускателен пункт на популярната улица "Ледра" в Никозия. Затворената за граждани от 1963 г. насам главна търговска улица, по която преминава т.нар. зелена линия, маркираща границата между гръцката от турската част на града, беше своеобразен символ на разделението на Кипър. Новината за откриването на пункта не само че доведе до рязко поскъпване на запуснатите имоти по "Ледра", но и съживи попарените след провала на референдума през 2004 г. надежди за обединение. Преговорите между гърците и турците в Кипър навлязоха в глух коловоз преди четири години, когато гърците отхвърлиха предложения от тогавашния генерален секретар на ООН Кофи Анан план за обединение. До нов момент в отношенията се стигна след президентските избори в края на февруари с победата на левия кандидат Христофиас срещу консервативния бивш президент Тасос Пападополус. За разлика от предшественика си Христофиас се оказа много по-отворен за диалог с кипърските турци и доказа това на практика, като инициира срещата с Талят, на която беше договорено преговорите официално да бъдат възобновени след три месеца, като дотогава трябва да бъдат сформирани необходимите за процеса технически комисии. "От ключово значение в случая е двете страни да имат желание да живеят заедно отново, а според мен те са готови да дискутират това", коментира пред "Капитал" Хю Поуп от Международната кризисна група. Според него обаче за успешното решаване на дългогодишен проблем като кипърския ще бъде необходимо много постоянство и от двете страни.
Важен катализатор за промяната на нагласите сред кипърските гърци се оказаха събитията в друга гореща точка на Балканите - Косово, което се отцепи едностранно от Сърбия на 17 февруари, а впоследствие беше признато от САЩ и повечето влиятелни страни в ЕС. Една от основните причини за този развой беше липсата на конструктивно поведение от страна на Белград в преговорите с косовските албанци. Паралелите между отцепилата се сръбска провинция и контролирания от турците Северен Кипър предизвикаха доста неприятни усещания в гръцката част, като мнозина си дадоха сметка, че липсата на желание за диалог, каквато демонстрираше Пападополус, може да се окаже доста опасна. "Кипърските гърци бяха доста притеснени от случващото се в Косово и това пролича на президентските избори. Дадоха си сметка, че политиката на предишния президент не води никъде", коментира Поуп. Да се твърди обаче, че в Кипър ще се повтори косовският сценарий, е доста прибързано поне по две причини: международната общност се опитва да наложи Косово като sui generis (уникален случай), а не като прецедент; а и кипърският проблем поне за момента има сериозен шанс да бъде разрешен с преговори.

Според анализаторите в последните години не е имало по-подходящ момент за решаването му. Плюсовете от обединението са много и за двете страни - гърците ще могат да си върнат имотите в северната част, а турците ще могат да се възползват от предимствата да бъдат граждани на страна - членка на ЕС. Според едно изследване, публикувано по-рано този месец, приходите от туризъм в Кипър биха могли да нараснат с около 300 млн. долара годишно, ако двете части на острова се обединят. Туристическият сектор в момента осигурява около 12% от БВП на гръцката част на Кипър и около14% от БВП на турската част. Евентуалният провал на преговорите пък би имал доста висока цена - ще бъде замразен за дълъг период процесът на евроинтеграция на Турция, ще се обтегнат силно отношенията между нея и Гърция. При наличие на добра воля преговорите могат да вървят доста бързо. Има готов план, изготвен от ООН, който, макар че бе отхвърлен от кипърските гърци, може да бъде леко трансформиран и използван, смята Поуп от Международната кризисна група. "Според мен една година е достатъчна, за да се стигне до добро решение", твърди той. Действия за обединяване в областта на телекомуникациите, инфраструктурата и водоснабдяването могат да бъдат предприети и преди постигането на политическо споразумение, казва Поуп.

Засега обаче дори и обявения старт на преговорите след три месеца остава под въпрос и ще зависи предимно от добрата воля на кипърските гръцки и турски лидери.

Когато репортери попитаха новоизбрания президент на Кипър Деметрис Христофиас какво кафе ще пие на срещата с лидера на кипърските турци Мехмет Али Талят - гръцко или турско - той отговори: "И двамата ще пием кипърско кафе."

След като в края на миналата седмица Христофиас и Талят се договориха да подновят преговорите за обединението на острова, пиенето на кипърско кафе може и да се превърне в мода. Още повече че на въпросната среща двамата лидери се разбраха да отворят пропускателен пункт на популярната улица "Ледра" в Никозия. Затворената за граждани от 1963 г. насам главна търговска улица, по която преминава т.нар. зелена линия, маркираща границата между гръцката от турската част на града, беше своеобразен символ на разделението на Кипър. Новината за откриването на пункта не само че доведе до рязко поскъпване на запуснатите имоти по "Ледра", но и съживи попарените след провала на референдума през 2004 г. надежди за обединение.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.