За името и рейтинга
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За името и рейтинга

Тежки изпитания предстоят на Никола Груевски

За името и рейтинга

След отлагането на поканата за НАТО в Македония се стигна до извънредни избори

Цветелина Манолова
1894 прочитания

Тежки изпитания предстоят на Никола Груевски

© Reuters


Стара истина е, че на Балканите едно нещастие никога не идва само и не си отива само. Тези дни правилото доказа Македония, след като стана ясно, че прекалената политическа самоувереност на управляващите в Скопие може да струва много повече от едно отлагане на членството в НАТО.

На срещата на върха на алианса в Букурещ миналата седмица македонските атлантически амбиции бяха полети със студен душ от решението на Гърция да не подкрепи кандидатурата на Скопие заради продължаващия 17 години спор за името помежду им. Този "гръцки шамар" нямаше как да не се отрази на вътрешнополитическата ситуация в Македония, особено след прекалено афишираната убеденост от страна на управляващите в Скопие, че Атина няма как да ги спъне по пътя към НАТО. След като демонстративно напуснаха Букурещ, македонските политици, явно притеснени за имиджа си след преживяното фиаско, решиха да спасяват рейтинга и се съгласиха да свикат предсрочни избори. Инициативата дойде от опозиционната албанска етническа партия ДСИ и беше прегърната от премиера Никола Груевски и неговата ВМРО - ДПМН, която е основният стълб на коалиционния кабинет в Скопие.

"Имаме ситуация, при която гражданите на Македония на практика са заложници на пресметливостта, егоизма и аутизма на част от нашия политически елит. Това, което прави ДУИ в момента не е нищо друго освен егоизъм", коментира за "Капитал" анализаторът от македонския институт "Отворено общество" Владимир Милчин. Според него Груевски се опитва чрез извънредните избори и сближаването с ДСИ да поправи политическaтa грешкa отпреди две години, когато направи коалиция с другата малцинствена албанска партия - ДПА, за което беше доста критикуван впоследствие. Този не особено сполучлив политически съюз доведе до забавяне или пълно блокиране на част от реформите, необходими за бъдещата успешна интеграция на страната в ЕС. Като призовава гражданите пред урните на по-ранна дата и веднага след лошия развой на събитията в Букурещ, Груевски на практика се опитва да получи по-широка подкрепа за кабинета си и същевременно да запази своя рейтинг, смята Милчин. "Основната причина е опитът на премиера да избяга от отговорност за вземането на решение, което ще бъде компромис в отношенията с Гърция. Цялата му реторика от последните месеци показваше решимост да не се правят отстъпки за името", казва той.

Какви са рисковете

Последствията от такава рискована игра на премиера обаче може да бъдат доста по-сериозни и дългосрочни. И със сигурност няма да засегнат само вътрешнополитическата ситуация в страната. В Букурещ НАТО недвусмислено показа, че за членството на Македония в пакта няма консенсус заради Гърция, но тъй като Скопие отговаря на всички критерии, покана ще бъде отправена в момента, в който бъде постигнат взаимно приемлив компромис в спора с Атина. За тази покана на Македония дори няма да й се налага да чака до следваща среща на върха на алианса, но пък ще трябва да продължи преговорите с Гърция, които през последните 17 години не доведоха до никакъв сериозен напредък. Докато политиците са ангажирани с предизборната кампания, а страната се управлява по инерция, пробивът остава само в сферата на пожеланията. "На практика няма да има парламент, правителството ще е в оставка и няма кой да води преговорите с Гърция за името. Няма да се стигне до някакво бързо решение, за да може да се активира поканата ни за НАТО", смята Милчин. Според него липсата на работещ парламент и правителство ще попречат на Македония и в процеса й на евроинтеграция. Страната от доста време очаква да получи дата за начало на преговорите за присъединяване към ЕС и ако желае това да се случи до края на тази година, ще трябва да изпълни до септември препоръките, отправени преди месец от комисаря по разширяването Оли Рен. "Със сигурност процесът на евроинтеграция ще бъде засегнат не само от отлагането на поканата за НАТО, но и заради изборите, които напълно ще разконцентрират нещата. Никой няма да мисли за това по време на кампанията", твърди Милчин. Според него заради вътрешните проблеми и предстоящите избори за европарламент, интеграцията на Македония може да се забави с повече от две години.

На друго мнение е македонският анализатор Димитър Мирчев, според когото страната има достатъчно време, за да спази графика си за ЕС въпреки предсрочния вот. "Нашата цел за влизане в ЕС е 2014 г., така че сега работим за получаване на дата за начало на преговорите. Имаме достатъчно време дотогава да се реши спорът с гърците", смята Мирчев. Остават опасенията обаче, че до компромис няма да се стигне лесно, а Гърция, която е член на ЕС, може да се окаже пречка и за получаването на дата.

На въпроса кое е приемливото име за Скопие, говорителят на македонското правителство Ивица Боцевски наскоро заяви: "Република Македония." Това обаче е името, което никак не допада на Атина, а поне за момента нито една от двете страни не изглежда склонна да отстъпи. "Трябва да призная, че в момента съм още по-голям песимист, отколкото преди. Според мен сега, когато управляващата партия тръгна на предсрочни избори, преговорите с Гърция няма и да са на дневен ред", споделя Милчин.

Как се стигна до ветото

Отложената покана за членство в НАТО продължава да е водеща тема в Македония, макар че никой все още не е излязъл с ясна оценка как точно се стигна дотам. Спорът с Гърция продължава от много време, а намеренията на Атина да не подкрепи Скопие, ако не бъде направен компромис за името, бяха ясни поне два месеца преди срещата на НАТО. Заиграването на Груевски с националистическата карта не доведе до успех навън, макар да беше доста ползотворно в самата Македония. Освен тази има поне още няколко причини за липсата на покана. В Скопие разчитаха, че Гърция няма да наруши временното споразумение от 1995 г., в което се ангажира да не пречи на членството на страната в международни организации, ако това става под името Бивша югославска република Македония (БЮРМ). "Ние разчитахме, че гърците няма да нарушат договора или поне няма да им бъде позволено да го направят", казва Милчин. Атина настояваше обаче, че прием с името БЮРМ, което е само временно, може да доведе впоследствие до още по-сериозни проблеми.

Другата слаба точка в надеждите на Скопие се оказа прекаленото предоверяване, че САЩ, които най-силно защитаваха тезата и трите балкански страни - Хърватия, Албания и Македония, да бъдат поканени в НАТО, ще могат да окажат достатъчен натиск върху Атина. "Истина е, че имаше малко нереални очаквания в тази посока", казва Мирчев. В крайна сметка се оказа, че влиянието на Вашингтон не е чак толкова безгранично и с подкрепата на някои други членки като Франция и Испания Гърция постигна своето. В Скопие очевидно ще трябва да разучат урока от Букурещ, преди да се захванат със сериозните предизвикателства, които им предстоят, особено ако не искат освен без покана за НАТО да останат и извън ЕС.

Стара истина е, че на Балканите едно нещастие никога не идва само и не си отива само. Тези дни правилото доказа Македония, след като стана ясно, че прекалената политическа самоувереност на управляващите в Скопие може да струва много повече от едно отлагане на членството в НАТО.

На срещата на върха на алианса в Букурещ миналата седмица македонските атлантически амбиции бяха полети със студен душ от решението на Гърция да не подкрепи кандидатурата на Скопие заради продължаващия 17 години спор за името помежду им. Този "гръцки шамар" нямаше как да не се отрази на вътрешнополитическата ситуация в Македония, особено след прекалено афишираната убеденост от страна на управляващите в Скопие, че Атина няма как да ги спъне по пътя към НАТО. След като демонстративно напуснаха Букурещ, македонските политици, явно притеснени за имиджа си след преживяното фиаско, решиха да спасяват рейтинга и се съгласиха да свикат предсрочни избори. Инициативата дойде от опозиционната албанска етническа партия ДСИ и беше прегърната от премиера Никола Груевски и неговата ВМРО - ДПМН, която е основният стълб на коалиционния кабинет в Скопие.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    makedonija

    како можехте да направите коментар со найголемиот српски кодош и бугаромразец милцин.това е найголемото копиле шпиун во историйата на Македонийа.

  • Бугарин

    Навистина е неразбирливо како е можно да му се гласа таква доверба на Владимир Милчин, антибугарин со тапиjа, поврзан со jугоносталгичарските и просрбските сили, односно поранешните комунисти од партиjата СДСМ на Киро Глигоров и Бранко Црвенковски, кои 60 години jа закопуваа и денес уште jа закопуваат вистината за македонската историjа и врските со Бугарите и Бугариjа! Мора да знаете дека Отворено општество во Македониjа воопшто не личи на бугарското, истото е тврдина на jугомакедонскиот национализам. Еден пример - до денес нема упатен ни еден протест за сите одвратни антибугарски кампании и насилства во државчево кое сеуште се нарекува Македониjа!

  • Бугарин

    За сите неупатени Бугари - видете го фалсификуваниот "Зборник" на Браќа Миладиновци во саjтот на македонското Отворено општество, бараjте во Google со archive macedonia through the centuries, бидеjки овде не може да се постираат директни линкови (кодот не ви работи!). На сликата зборот "Б'лгарски" од името "Б'лгарски народни песни" го нема, а текстот до истата тврди:
    The Miscellany "Popular Songs" compiled by the brothers Dimitar and Konstantin Miladinovi (Zagreb, 1861), the first systematized large work on the Macedonian folklore compiled on the territory of Macedonia
    Бугарите како да не постоеле на овие простори за денешното македонско Отворено општество! А ова не е единствен случаj на таква антибугарска македонистичка фалсификациjа на саjтот. Зарем наивно ќе мислите дека ова не е званична антибугарска политика на Милчин & Co?

  • 4
    Avatar :-|
    hm-hm

    ех, братя, братя, защо сме все така на балканите,слепи за опасностите пред нас, и защо все зависим от разни други велики сили да ни казват какво да правим и какво сме били.докато в гърция има провинции северна македония и централна македония, нека не очакваме, че ще приемат каквото и да било друго название на съседната си държава, където името е същото, но населението определено не е гръцко.

  • 5
    Avatar :-|
    Elitsa

    Не мисля, 4е авторите са целели да цитират мнението на отявлен македонист. Предполгам, 4е не са в те4ение на това. Или може би греша?

  • 6
    Avatar :-|
    tiamat

    Всъщност, какъв вариант предлага Гърция? Четох някъде, че не са съгласни с имена като Нова или Горна Македония.

  • 7
    Avatar :-|
    До tiamat

    Гърция от своя страна няма защо да бърза - Македония е тази, която има нужда от подкрепа, стабилизиране и легитимиране чрез влизане във водещи и престижни международни организации. Следователно колкото повече се проточи във времето воденето на дипломатическия диалог (или симулирането му), толкова по-отстъпчиви ще стават политиците в Скопие. Предполагам че такива са очакванията в Атина. Гръцките желания са в бъдещото име на северната съседка да има колкото се може по-малко "Македония". Тоест от компромисното съчетаване на това име с географско (или друго) уточнение като в "Република Македония (Скопие)" да се мине към по-неглижиращ вариант от типа "Република Скопие (Македония)" (това се твърди да е било предложеното от гръцка страна в Букурещ!). А ако би било възможно, оптимално от гръцка гледна точка е пълното премахване на "Македония" в наименование от вида "Република Скопие". Ето един сигнал за тази тактика на протакане:

    Константинос Мицотакис: Гърция не бърза по спора с името на БЮРМ

    16 април 2008 | 15:18 | Агенция "Фокус"

    Атина. Гърция не бърза по спора с името на Бившата югославска република Македония, заяви бившият гръцки премиер Константинос Мицотакис, цитиран от гръцката агенция АНА-МПА. Днес, след срещата си с министър-председателя Костас Караманлис, Мицотакис заяви, че Гърция не бърза и че ще трябва САЩ и БЮРМ да вземат решенията си. Бившият премиер посочи, че срещата на върха в Букурещ е била успех за гръцката страна и подчерта, че във всеки момент Атина е готова да намери решение под формата на съставно име. Мицотакис изрази мнението, че настоящият момент не е най-подходящият за продължаване на преговорите по спора.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.