На прощаване в Сочи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

На прощаване в Сочи

Залезът на едно партньорството. И продължението на едно прекрасно приятелство

На прощаване в Сочи

При последната си среща Джордж Буш и Владимир Путин се разбраха единствено за това, че ще си останат приятели

Цветелина Манолова, Светломира Гюрова
1560 прочитания

Залезът на едно партньорството. И продължението на едно прекрасно приятелство

© Reuters


Спускане на завесата на една пиеса за двама, играна 28 пъти в продължение на 7 години - така британският вестник Times определи последната среща на Джордж Буш и Владимир Путин в ролята им на държавни глави миналия уикенд. Поетичният прочит на финалното действие на пиесата може да бъде, че голямото съперничество и голямото приятелство често вървят ръка за ръка. А практичният - че единственото нещо, за което се разбраха американският и руският президент в черноморския курорт Сочи, беше, че въпреки политическите си разногласия могат да си останат добри приятели.

Списъкът с разногласията е дълъг и все по важни и сериозни глобални теми - от разширяването на НАТО, през Договора за обикновените въоръжени сили в Европа до разполагането на елементи от американския противоракетен щит в Чехия и Полша. Повечето различия остават, въпреки че двамата президенти, които скоро ще се оттеглят, подписаха споразумение за "стратегическо сътрудничество", с което се опитаха да изгладят поне част от конфликтните въпроси и да дадат шанс за по-позитивен старт на своите наследници. В действителност обаче документът съдържа единствено бедни на съдържание дипломатически формулировки и серия от точки, които присъстват и в по-ранни двустранни споразумения като: "оръжия за масово унищожение не бива да попадат в ръцете на терористи", "Русия и САЩ ще продължат да договарят мерки за контрол върху въоръжаването" и "руско-американските търговски отношения трябва да бъдат засилени". Така за пореден път личната химия между Путин и Буш не се материализира под формата на конкретни резултати. Което не им попречи да си разменят множество усмивки и комплименти и дори да потанцуват. Като за последно.

За приятелството и политиката

"Погледнах го в очите. Забелязах, че е много директен и може да се разчита на него... Нямаше да го поканя в ранчото си, ако не му вярвах", казва американският президент Буш за руския си колега Путин при първата им среща през 2001 г. Оттогава двамата са се срещали десетки пъти, като по-често на четири очи с Буш е оставал само един световен лидер - близкият му съюзник и вече бивш британски премиер Тони Блеър.

За седемте години, през които Буш и Путин са начело на някогашните противници от времето на Студената война, те многократно се оказваха на противоположни позиции, но не промениха положителното лично отношение един към друг. Това пролича и на последната им среща в Сочи. В частната си дача Путин посрещна Буш като стар приятел - с прегръдка, а на съпругата му Лора подари красив букет с розови цветя. Както стана ясно от думите им, двамата не са променили много мнението си един за друг през годините. "В политиката често срещаш хора, които те гледат в очите и не ти казват онова, което мислят. Той те гледа в очите и ти казва точно това, което мисли", каза Буш за Путин. Руският президент също не скри високото си мнение за настоящия обитател на Белия дом. "Винаги съм ценил неговата искреност и откритост, желанието му да изслушва партньорите си - това е ценно", сподели Путин за своя гост.

Във видимо добро настроение двамата мъже, които доминираха световната геополитическа сцена през последните години, се разходиха край брега на морето, отдадени вероятно на размисъл за великите дела и за обикновеното човешко приятелството. "Това не е последната ни среща като хора, но е последната като президенти на нашите страни. И е малко носталгична", сподели леко натъжен с журналистите Буш.

И все пак на различни позиции

Въпреки че по време на пресконференцията в Сочи двамата президенти се наричаха един друг с малките си имена, ясно пролича, че доверието помежду им не е безгранично, нито безусловно. Добрите намерения на Буш и обясненията му за най-важните цели на американската политика явно не са били достатъчно убедителни. Като например в случая с намерението на Вашингтон да разположи 10 прехващача от противоракетния си щит на територията на Чехия и Полша с обяснението, че това е необходимо за предотвратяването не евентуални удари към САЩ и Европа от страна на Иран. Москва продължава да твърди, че разполагането на тези елементи на практика засяга нейната национална сигурност.

На срещата на НАТО в Букурещ, на която американците получиха подкрепата на европейските си партньори за разполагането на елементите от щита в Централна Европа, Путин заяви: "Появата на една военна организация на нашата граница ще бъде прието като първостепенна заплаха за нашата сигурност. Изказванията, че това не е насочено срещу Русия, не ни удовлетворяват. Националната ни сигурност не се гради върху обещания." След срещата с Буш руският президент остана непреклонен. "Не е въпрос на изразяване или дипломатически език, става дума за същността на нещата. Искам да съм много ясен по въпроса - нашето принципно отношение към американските планове не се е променило", каза той на пресконференцията в Сочи. Буш пък призна, че ще са необходими повече усилия, за да бъдат убедени руснаците, че противоракетната система не е насочена срещу тях. Някакъв напредък все пак има, след като Вашингтон предложи да даде достъп на руски офицери до местата, където ще бъдат разположени прехващачите. "Нашите притеснения най-накрая бяха чути", отбеляза по този повод Путин. Буш пък го определи като "значителен пробив", реагирайки на забележки от страна на журналистите, че мисията по убеждаването на Москва не се развива добре и въпросът просто се отлага.

Нов шанс?

На срещата в Букурещ бяха изказани опасения, че разполагането на американската противоракетна система в Чехия и Полша ще попречи на създаването на обща такава от страна на Алианса, която трябва да покрива цяла Европа, включително и Русия. "Колко ефективно ще е нашето сътрудничество ще зависи от това доколко НАТО ще бъде готово да се съобразява с нашите интереси", заяви Путин в румънската столица. В документа, който Буш и Путин подписаха в Сочи обаче, още веднъж се потвърждава готовността за създаване на единна система за противоракетна защита, в която САЩ, Европа и Русия ще участват на равни начала. В името на тази цел Москва и Вашингтон се ангажират да разрешат другите проблемни точки от отношенията си, като например спора около разширяването на НАТО към Украйна и Грузия.

В Букурещ Путин успя да постигне и друг значителен успех, след като НАТО не даде план за активни действия за присъединяване на двете бивши съветски републики. Този план е последната фаза преди получаването на покана за членство, а Киев и Тбилиси изразиха категорично желание да се присъединят към пакта. Явно притеснени от евентуално влошаване на отношенията с Русия, част от страните членки предпочетоха да отложат приемането на двете страни в алианса. Малка компенсация за Буш беше поетото обещание Украйна и Грузия да станат членки на НАТО един ден.

Последен танц

Путин напуска президентския пост в началото на май, а Буш - през януари 2009 г. Достатъчно скоро, за да не може да се очаква някакъв прелом в решаването на оставащите конфликтни точки. Въпреки желанието да улеснят наследниците си в създаването на по-нов тип отношения между бившите врагове, очевидно бъдещите обитатели на Кремъл и на Белия дом ще бъдат изправени пред същите различия. "Отношенията между Буш и Путин винаги са били по-добри от тези между Русия и САЩ", коментира Фьодор Луканов, главен редактор на руското издание на сп. Foreign Affairs пред британския в. Guardian.

Спускане на завесата на една пиеса за двама, играна 28 пъти в продължение на 7 години - така британският вестник Times определи последната среща на Джордж Буш и Владимир Путин в ролята им на държавни глави миналия уикенд. Поетичният прочит на финалното действие на пиесата може да бъде, че голямото съперничество и голямото приятелство често вървят ръка за ръка. А практичният - че единственото нещо, за което се разбраха американският и руският президент в черноморския курорт Сочи, беше, че въпреки политическите си разногласия могат да си останат добри приятели.

Списъкът с разногласията е дълъг и все по важни и сериозни глобални теми - от разширяването на НАТО, през Договора за обикновените въоръжени сили в Европа до разполагането на елементи от американския противоракетен щит в Чехия и Полша. Повечето различия остават, въпреки че двамата президенти, които скоро ще се оттеглят, подписаха споразумение за "стратегическо сътрудничество", с което се опитаха да изгладят поне част от конфликтните въпроси и да дадат шанс за по-позитивен старт на своите наследници. В действителност обаче документът съдържа единствено бедни на съдържание дипломатически формулировки и серия от точки, които присъстват и в по-ранни двустранни споразумения като: "оръжия за масово унищожение не бива да попадат в ръцете на терористи", "Русия и САЩ ще продължат да договарят мерки за контрол върху въоръжаването" и "руско-американските търговски отношения трябва да бъдат засилени". Така за пореден път личната химия между Путин и Буш не се материализира под формата на конкретни резултати. Което не им попречи да си разменят множество усмивки и комплименти и дори да потанцуват. Като за последно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    boby1945 avatar :-?
    boby1945

    .... се разбраха единствено за това, че ще си останат приятели ....
    Е не се знае! И за срещата на крайцера "Белкнап" 1986 в бурното в този ден Средиземно море пак така писахте, а то какво излезе!
    Когато се срещат водачите на двете суперсили всичко може да се очаква, даже и неочакваното!
    Хитлер, Мусолини и Микадо най-добре биха могли да ни светнат по феномена, но засега връзката с тях е много трудна!
    А и ние българите би трябвало да знаем от опит какво стана с нас след като Чърчил се срещна със Сталин през лятото на 1945 и си говориха нещо за нас има няма 5 минути. Вярно Чърчил не беше Труман, ама и България не е Светът!
    Така че стискайте палци да са се разбрали нещо нещата да стават по-кротко!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.