Войната на агнетата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Войната на агнетата

Македонските агнета, нежелани в Гърция

Войната на агнетата

Как Гърция и Македония си създадоха проблеми там, където ги нямаше

Цветелина Манолова
3226 прочитания

Македонските агнета, нежелани в Гърция

© Надежда Чипева


В началото беше само спор за името Македония, после стана гръцко вето за членството на Скопие в НАТО, а накрая се превърна в... агнешка война.

Когато в началото на април Атина успя да попречи на Скопие да получи покана за членство в НАТО, всички знаеха, че това няма да се размине без пушилка, била тя и само словесна. Размяната на "любезности" от двете страни обаче от вербална форма бързо премина в материална, а спорът от чисто политически стана и икономически.

Страстите се изостриха особено силно около великденските празници, когато се оказа, че македонските производители на агнешко месо всъщност са изгубили един от основните си пазари - гръцкия, където традиционно пласират около 30 процента от продукцията си. Гърците обясниха ситуацията с факта, че произходът на месото е неясен, с него се подбиват цените на пазара, а местни производители дори протестираха за кратко по граничните пунктове с Македония и България (вносът от която също беше блокиран). В Скопие обаче бяха твърдо убедени, че спирането на износа на 50 000 македонски агнета е икономическото продължение на войната около името. Местните медии разпространиха версията, че месото е отказано, тъй като на печата за произход пише само Македония, а не Бивша югославска република Македония (БЮРОМ), както настояват гърците. Да защитава агнетата, четвъртият по значение експортен продукт на Македония, се захвана правителството в Скопие, но без особен успех, а производителите бяха принудени просто да търсят алтернативни пазари.

Настроенията бяха провокирани и от други "неприлични предложения" от страна на гърците. В разгара на агнешката война Атина открито предложи на Македония безвъзмездна финансова помощ, ако тя се съгласи да промени името си. В интервю за в. "Апогевматини" гръцкият външен министър Дора Бакояни обеща 75 млн. евро помощ за Скопие, която да бъде използвана за строежа на транспортен коридор №10, свързващ Македония със Сърбия, Гърция и България. Предложението се стори особено неуместно на Скопие. "Изключително обидно и крайно подценяващо и за държавата Македония, и за нейните граждани е да ни се предлага икономическа подкрепа в замяна на името", коментира пред македонските медии говорителят на правителството Ивица Боцевски. Допълнително масло в огъня наля и решението на гръцките власти да отхвърлят молбата на македонската авиокомпания МАТ за полети до няколко дестинации в Гърция. Обяснението е, че името на компанията съдържа думата македонски.

Направи си сам

Ясно е, че пировата победа на гръцката дипломация, удържана в началото на април на срещата на върха на НАТО в Букурещ, разпали до краен предел страстите македонски. Този македонски гняв се изля и върху чужди, и върху свои, без да подбира средствата, и разцъфтя с пленителен колорит върху страниците на местните вестници. А там правила очевадно няма, особено за популярни журналисти като Драган Латас, който буквално напсува на майка гръцкия премиер Костас Караманлис и си позволи да пусне няколко цветни намека със сексуален подтекст по адрес на гръцкия външен министър Дора Бакояни. За това получи бурни аплодисменти. Гневът не подмина и онези македонци, които по не особено щастливо за тях стечение на обстоятелствата тъкмо в този преломен за националната история момент бяха кандидатствали за гръцка виза. С обиди, че са национални предатели, и недвусмислени закани пред гръцкото посолството ги посрещаше надъхана тълпа националисти.

В крайна сметка повечето от тях се отказаха от визите и намеренията си да посетят Гърция, изплашени не само от гнева на своите, но и от евентуални враждебни реакции от страна на гърците. Това пък директно удари по македонските туристически агенции, които буквално са в невъзможност да продадат пакетите си за летни почивки в Гърция, една от любимите дестинации на македонците. Само от платените предварително резервации в гръцки хотели местните агенции вече са изгубили няколко милиона евро, твърдят от асоциацията на македонските туроператори. Загубите на отделните агенции се изчисляват между половин и един милион евро. И бездруго не многобройните гръцки туристи, решили да посетят Македония, пък също се отказаха, притеснени за сигурността си, причинявайки допълнителни затруднения за македонския туристически сектор.

Дали закачките между гърци и македонци са само една типична проява на балкански темперамент, или ще оставят по-значителна следа в историята не е ясно. За момента размяната на удари по-скоро предизвиква усмивки, без да вдъхва особена надежда за скорошен край.

В началото беше само спор за името Македония, после стана гръцко вето за членството на Скопие в НАТО, а накрая се превърна в... агнешка война.

Когато в началото на април Атина успя да попречи на Скопие да получи покана за членство в НАТО, всички знаеха, че това няма да се размине без пушилка, била тя и само словесна. Размяната на "любезности" от двете страни обаче от вербална форма бързо премина в материална, а спорът от чисто политически стана и икономически.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Вярна е че византийците създават постоянно проблеми в региона (опита за преврат в Кипър от 1974, инспириран от Гърция, например, още не е "отшумял"). Но те са си такива, "По добре чалма, околкото тиара" - лозунг от митинг в Цариград от декември на далечната 1452 година. После какво стана, ние вече знаем! Не че ние сме по свят, ама на византийците по им дрънкат звънчетата! :-))

  • 2
    Avatar :-P
    комита

    Така, така! Само бой по еничарите от БЮРМ. Каквото повикало такова се обадило! И България трябва да действа като Гърция, докато македонистите не сменят наглия си тон.

  • 3
    Avatar :-|
    комитетски

    Ако и ние си държахме на своето, отдавна да сме ги насмели макетата! Те че не са добре, е ясно, ама и гърците не си играят. Нашите политици да вземат пример от гърчулята и да се учат на държавническо поведение.

  • 5
    Avatar :-|
    тото

    И аз също съм на мнение нашите да не се крият зад гърба на гърците, ами да подхващаме другия край срещу антибългаристите от БЮРМ!?

  • 7
    Avatar :-|
    Z

    не виждам какви проблеми си е създала Гърция вслучая


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.