Малко луд и много важен
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Малко луд и много важен

Първата битка на Борис като кмет е срещу пиенето на алкохол в обществения транспорт

Малко луд и много важен

Ексцентричният нов кмет на Лондон е едновременно най-голямата надежда и най-сериозната заплаха за задаващата се консервативна революция във Великобритания

Светломира ГЮРОВА
4833 прочитания

Първата битка на Борис като кмет е срещу пиенето на алкохол в обществения транспорт

© Reuters


"Ако Борис Джонсън спечели, може би е време да напуснем Англия и да се преместим на север", писа един от коментаторите на левия в. Guardian няколко дни преди местните избори в страната на 1 май. Въпреки че повече от две седмици Джонсън е кмет на Лондон, до момента няма данни за масова имиграция в посока Шотландия.

Все пак патосът на журналиста е донякъде разбираем - консерваторът Борис Джонсън е една от най-колоритните и поляризиращи фигури на иначе скучноватата след оттеглянето на Тони Блеър британска политическа сцена. Изненадващата му победа срещу готвещия се за трети кметски мандат Кен Ливингстън има значение далеч извън пределите на Лондон - мнозинството от анализаторите на Острова я определиха за знак за началото на края на лейбъристкото управление начело с премиера Гордън Браун и символ на ренесанса на консерваторите. А начинът, по който ще се справи начело на най-големия европейски финансов център, може да се окаже решаващ дали избирателите ще повярват в задаващата се революция на торите. И да повлияе на изхода на следващите парламентарни избори, които ще бъдат вероятно през 2010 г. Засега е ясно, че човекът, който най-силно ще стиска палци - Борис Джонсън, да се окаже успешен кмет, е лидерът на торите Дейвид Камерън. А Гордън Браун и лейбъристите ще се молят тайно определяния като Бърти Устър на британската политика ексцентрик да оправдае напълно славата си на творец на серийни гафове.

Устър или Джийвс

Само допреди няколко месеца Александър Борис де Пфефел Джонсън беше пренебрежително отхвърлян от критиците си като смахнат клоун, а идеята, че може да стане кмет на Лондон, изглеждаше налудничава. Когато миналото лято Дейвид Камерън го посочи като кандидата за столичен кмет на консервативната партия, това приличаше повече на жест на отчаяние, отколкото на признание за Джонсън. Оказа се, че Борис е бил едва шестият избор на Камерън, след като петима други далеч по-изтъкнати личности като президента на организационния комитет на олимпиадата в Лондон през 2012 г. лорд Себастиан Коу и бившия генерален директор на Би Би Си Грег Дайк са отхвърлили предложението да се включат в кметската надпревара.

Още тогава 43-годишният Джонсън е един от най-разпознаваемите консерватори, но славата му се дължи не на чърчилианска реторика или управленски талант, а на противоречивата му журналистическа кариера, участието в телевизионното шоу на Би Би Си Have I Got News for You и склонността към колоритни и политически некоректни гафове. Борис влиза в журналистическия занаят във в. Times, откъдето е уволнен заради измислен цитат, преминава през всекидневника Daily Telegraph, където е брюкселски кореспондент и зам.-редактор, и стига до редакторска позиция в седмичника The Spectator. Началото на политическата му кариера е през 2001 г., когато е избран за депутат. Светлорусите разрошени кичури, велосипедът и острият език се превръщат в негови запазени марки.

През годините Борис Джонсън успява да обиди цели градове - Ливърпул и Портсмут, и да предизвика международен минискандал. След като в редакционен коментар на The Spectator той обвинява гражданите на Ливърпул, че се "въргалят в статута си на жертви" след убийството на техен съгражданин, взет като заложник в Ирак, тогавашният лидер на торите Майкъл Хауърд го принуждава да отиде в Мърсисайд и да се извини. Миналата година пък Джонсън написа, че Портсмут е "пълен с наркотици, затлъстялост, ниски постижения и лейбъристки депутати". Към списъка му с извинения се добави и Папуа Нова Гвинея, която той характеризира като държава на канибали и посланикът й в Лондон официално протестира. Борис има и интересен личен живот, довел през 2004 г. до уволнението му от Хауърд като министър на културата от кабинета в сянка, след като излъгва, че няма извънбрачна афера. В YouTube пък може да се види видеоклип, в който Джонсън на стълбите на дома си обяснява на група журналисти, че с брака му всичко е наред и с решителен жест се обръща и протяга към входната врата само за да открие, че тя е заключена и съпругата му не го пуска вкъщи.

Борис успява да си навлече и обвинения в расизъм, пишейки за "динените усмивки" и "размахващите знаменца негърчета" в бившите британски колонии при посещенията на "вожда на племето" Тони Блеър и кралицата. Русокосият ексцентрик отхвърля нападките с един-единствен, но необорим аргумент - собствения си мултиетнически произход и житейската си история. Роден е в Ню Йорк и доскоро е бил американски гражданин, в ранните си години учи в Брюксел, сред предците му има черкезки роб от Южна Русия, един от прадядовците му - турският журналист Али Кемал, е бил за кратко вътрешен министър при Ахмед паша в залеза на Османската империя, а децата му са (по неговите собствени думи) една четвърт индийци, тъй като съпругата му е наполовина сикх.

Като се изключи екзотичния му произход, Борис има типична история на представител на висшата британска класа - учи в престижния колеж "Итън", после в Оксфордския университет, син е консервативен политик. Това в съчетание с веселата му небрежност и нежелание да приема нещата сериозно води до аналогиите с Бърти Устър, симпатичният, макар и не особено надарен умствено аристократ от книгите на П. Г. Удхаус. В случая с Джонсън обаче академичното му досие и коментарите на познаващите го сочат, че зад фасадата на шута се крият остър интелект и сериозна амбиция. Така може би сравненията с Джийвс - умният и комбинативен иконом на Устър, ще се окажат по-подходящи.

Битката за Лондон...

В изборната надпревара, наречена от британските медии "Шоуто на Борис и Кен", Джонсън успя да се покаже като изненадващо сериозен и дисциплиниран. Основната причина за това вероятно е опитният австралийски изборен стратег Линтън Крозби, повикан от консерваторите, за да обуздае неуправляемия Борис. По време на кампанията Джонсън избягваше потенциално опасните интервюта в медиите и повтаряше прилежно основните акценти в програмата си - безкомпромисна битка с престъпността и подобряване на обществения транспорт. В първото си изявление като кмет той все пак се върна към колоритния си изказ, като при срещата си със служителите на кметството заяви, че едва ли е повече "луд тачърист неоконсерватор", отколкото предшественикът му Ливингстън е "социалист, който би избесил шофьорите на мощни коли, влезли в града", и каза на подчинените си: "Наричайте ме просто Борис. Не се страхувайте, че ще ви глобя за това" (закачка с шефката на кампанията на лейбъристите Теса Джоуел, която отправи такава закана към колегите си, които го наричат само с първото му име).

... и за "Даунинг стрийт" 10

Докато по време на кампанията обаче политиката и управленските програми останаха на заден план в сравнение с личната харизма, сега Борис е изправен пред сериозната задача да управлява град с население от 7.5 млн. души (по официални данни; по неофициални доста повече) и годишен бюджет от 11 млрд. паунда (22 млрд. долара). Сред големите предизвикателства ще бъде и подготовката на града за олимпиадата.

Джонсън е консерваторът с най-висок изборен пост от Джон Мейджър насам и освен с власт разполага и с гласовете на близо 1.7 млн. души, което на практика го прави британският политик с най-висок кредит на доверие (депутатите се избират с далеч по-малко гласове, а премиерът Гордън Браун не се е явявал на избори). Всичко това обаче го натоварва и с огромна отговорност. Нищо чудно, че според британските медии в централата на торите много хора са предпочитали той всъщност да загуби, а сега треперят от страх той да не счупи гафометъра и да се провали. Или както писа един от коментаторите на левия в. Observer: "Като дадоха Лондон на Джонсън да си играе с него, лондончани благородно се съгласиха да участват в пилотна схема за новия консерватизъм на Дейвид Камерън и за образоване на останалата част от страната. Ако той прецака столицата, мога да напиша мотото на лейбъристите за следващите избори: "Не оставяйте Камерън да причини на Великобритания това, което Джонсън причини на Лондон."

"Ако Борис Джонсън спечели, може би е време да напуснем Англия и да се преместим на север", писа един от коментаторите на левия в. Guardian няколко дни преди местните избори в страната на 1 май. Въпреки че повече от две седмици Джонсън е кмет на Лондон, до момента няма данни за масова имиграция в посока Шотландия.

Все пак патосът на журналиста е донякъде разбираем - консерваторът Борис Джонсън е една от най-колоритните и поляризиращи фигури на иначе скучноватата след оттеглянето на Тони Блеър британска политическа сцена. Изненадващата му победа срещу готвещия се за трети кметски мандат Кен Ливингстън има значение далеч извън пределите на Лондон - мнозинството от анализаторите на Острова я определиха за знак за началото на края на лейбъристкото управление начело с премиера Гордън Браун и символ на ренесанса на консерваторите. А начинът, по който ще се справи начело на най-големия европейски финансов център, може да се окаже решаващ дали избирателите ще повярват в задаващата се революция на торите. И да повлияе на изхода на следващите парламентарни избори, които ще бъдат вероятно през 2010 г. Засега е ясно, че човекът, който най-силно ще стиска палци - Борис Джонсън, да се окаже успешен кмет, е лидерът на торите Дейвид Камерън. А Гордън Браун и лейбъристите ще се молят тайно определяния като Бърти Устър на британската политика ексцентрик да оправдае напълно славата си на творец на серийни гафове.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    KIKI


    Винаги съм го харесвал, поне ще има веселба и разнообразие от смазващата политическа коректност

  • 2
    Avatar :-|
    Браво!

    Много интересна и прекрасно написана статия. Много ми хареса. Браво, браво!!! :))))

  • 3
    Avatar :-|
    keenan

    Да, хубава статия, може ли и линк-а към видеото с отварянето на вратата..., не можах да го намеря :)

  • 4
    Avatar :-|
    Светломира Гюрова

    @ кеенан - заповядай :-)
    http://www.youtube.com/watch?v=8d4Z_KHlnGQ

  • 5
    Avatar :-|
    keenan

    хахаха мерси мис Гюрова, много готино видео наистина:)

  • 6
    Avatar :-|
    hm-hm

    ексцентричен,да, но от консерваторите.и с някакво образование.не е пожарникар и охранител, примерно.

  • 7
    Avatar :-|
    лейбърист

    Това, че опаковката ви харесва, не значи, че е добра новина спечелването на изборите от Борис. Познавате ли консервативната партия и намеренията й? И защо лейбъристите спечелиха 3 мандата с Тони Блеър?
    Колко от вас имат частен шофьор, принадлежат към потомствена аристокрация, изучили са се в елитни частни училища и Итън, имат имения и рента и нямат материални грижи /не трябва да работят и пак ще живеят съвсем охолно до края на живота си/?
    Консерваторите са партия на малцинството. Елитаристи, желаещи да управляват с цел да затвърдят позициите си /на богатите/ като елит в обществото, да не плащат големи данъци върху своите големи ренти и доходи, нито върху наследството, което получават, да ограничат достъпа на низшите класи до качествено образование, а бедните? - да се оправят както могат...
    Консерваторите целят затвърждаване на класовата диференциация. Ако си се родил в кочинката, там си и оставаш до живот. няма шанс за професионална реализация, квалификация, развитие на нацията. Обещават разходи, които са нереалистични и необвързани с реалните доходи от данъци, такси и т.н.
    Консерваторите очакват обществото да плаща за да обучава отрочетата им в ЧАСТНИ елитни училища за богоизбрани.
    Консерватори = двуцифрена инфлация, хора, губещи домовете си поради невъзможност да плащат ипотеките си, умишлена политика за затъпяване на младите хора, учещи в държавни училища /по-лесно е да се управляват нискообразовани и нискоквалифицирани консуматори/. Консерватори = повишена безработица, плоски данъци - богатите плащат % като бедните, като в БГ, бедните стават все по-бедни, а богатите - все по-богати. Няма преразпределение. По-малко полиция, по-малко медицински сестри и лекари, платена здравна помощ...
    Браун няма харизма, но благодарение на него Великобритания е една от страните в ЕС с най-добри икономически показатели през последното десетилетие. Благосъстоянието на нацията се повишава, има средна класа и достъп до образование /студенски кредити и т.н./, образованите хора по-лесно намират реализация в страната и в чужбина - цял свят за управляване /Rule, Britannia! Britannia, rule the waves! Britons never, never, never shall be slaves!/ По-малко хора на социални помощи... Социални помощи ли? какво е това? - ще попитат консерваторите... те не искаха да плащат дори минимална заплата - искаха да плащат на работниците си някой и друг цент - колкото да не умрат от глад - без почасова МРЗ, като умираш от глад и за комат хляб ще им работиш - и векове са им работили.
    Всеки, който разчита на двете си ръце и на главата си да преуспее в този живот, трябва да си избие от главата подкрепата за каквито и да е консерватори. Като нямаш нищо да консервираш, какви консерватори ще избираш?

  • 8
    Avatar :-|
    kik

    Този прилича на английски вариант на бойко. Там бабаитите не се харчат и затова е приел ролята на добродушен шут. Опаковката е друга, но съдържанието ще е като при бойко--много шум и малко работа; оправдания с предшвствениците, провали във всички области...

  • 9
    Avatar :-|
    От Косерватор до "лейбърист"

    Пристигнах през 1987г. в Лондон, в консервативна Великобритания, ръководена от незабравимата Желязна лейди. Впечатли ме духът на предприемчивост, който тя беше вдъхнала на една държава, която през 70те години беше известна като "болният човек на Европа" заради това, че беше поставена на колене от лейбъризма и корумираните профсъюзи. Знаех само няколко английски думи и имах само една риза на гърба си и едни панталони на гъза си, в чиито джоб имаше само 150 лири, купени на черния пазар за валута в София, но бях щастлив, че съм на свобода и искал да успея. Намерих си работа като общ работник на стоителен обект, работех по 10-12 часа на ден, през уикенда също, а вечер посещавах английски курс в местния колеж. Ако нямах работа на обекта през събота/неделя, работех и в Макдоналдс. Никога не се подписах за социални помощи - поне 95% от хората, живеещи от социални помощи го правят не защото няма работа, а защото не желаят да работят. След две години бях събрал достатъчно пари, за да започна да уча в университета, отново на собствени разноски. Докато учех, работех през уикенда и през ваканциите. След като завърших университета, започнах да работя по специалността си и днес съм горд баща, който може да си позволи да плаща 6000 лири на година за частното образование на всяко от своите деца. Живея със семейството си в нова къща на стойност половин милион лири, имаме две коли, почиваме в страни като Франция, Италия и Австрия.
    Всичко това постигнах благодарение на това, че Великобритания е консервативна държава, където трудът и предприемчивостта се оценяват и възнаграждават, благодарение на икономическата свобода и дерегулация, въведена от торите. Тези, които искат да "не трябва да работят и пак ще живеят съвсем охолно до края на живота си" имат проблеми тук, разбира се.
    Така че, "лейбърист", не заблуждавай хората, не виждам дори едно заявление от теб, което да е вярно, като се започна от "Ако си се родил в кочинката, там си и оставаш до живот. няма шанс за професионална реализация, квалификация, развитие на нацията." (моят пример е достатъчен, предполагам, като и много други, далеч по-успяли хора като Алън Шугър, да речем), "Консерваторите очакват обществото да плаща за да обучава отрочетата им в ЧАСТНИ елитни училища за богоизбрани" (напротив, частните училища се издържат единствено от таксите, плащани от учениците им, т.е. от техните родители и тъй като за данъчни цели частните училища имат статут на благотворителни организации, всяко частно училище приема и обучава безплатно известен брой талантливи студенти от бедни семейства), "благодарение на него [Браун] Великобритания е една от страните в ЕС с най-добри икономически показатели през последното десетилетие" (това бе благодарение на свободния пазар на труд, въведен от Татчър през 80те години, т.е. дълго преди Тони и Гордън да дойдат на власт; а Браун е просто един финансов мошеник, който си играе с цифрите и който има късмет да е финансов министър в годините, в които целият свят беше в блестящо икономическо здраве. Неговата "блестяща" репутация започна да издъхва в момента, в който стана премиер и много скоро самите лейбъристи ще му теглят шута), "хора, губещи домовете си поради невъзможност да плащат ипотеките си" (ами ще ги губят, като са взели прекалено високи кредити, без да се съобразяват с доходите си, а и това явление не е толкова разпространено), "има средна класа и достъп до образование /студенски кредити и т.н./" (средна класа е имало във Великобритания още преди рождената дата на "лейбъриста", а студентските кредити всъщност бяха въведени в края на 80те години от торите) и "консерваторите... не искаха да плащат дори минимална заплата - искаха да плащат на работниците си някой и друг цент - колкото да не умрат от глад - без почасова МРЗ, като умираш от глад и за комат хляб ще им работиш - и векове са им работили" (това звучи като цитат от комунистическото "Работническо дело", така че дори не заслужава коментар). Противно на казаното от "лейбърист", всеки, който разчита на двете си ръце и на главата си да преуспее в този живот, би трябвало да гласува за торите при всяка възможност!!!

  • 10
    Avatar :-|
    bdm

    британия ще умре който и да я управлява, прогнила и нездрава "нация", ако въобще може да се нарекат хилядите мангали които смучат от богатството на кралицата!
    а нас дори не ни дават да работим там :))
    майната им, най-силна икономика, всичко е на инерцията събрана през годините и на финансовите пазари в лондон, другото е безработица и социални помощи за всеки новодошъл 'Политически емигрант" от - Индия, Пакистан, Търция, Албания, Нигерия ееее много мангали се събраха веее
    ;)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK