С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 16 май 2008, 15:44, 4712 прочитания

Малко луд и много важен

Ексцентричният нов кмет на Лондон е едновременно най-голямата надежда и най-сериозната заплаха за задаващата се консервативна революция във Великобритания

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

"Ако Борис Джонсън спечели, може би е време да напуснем Англия и да се преместим на север", писа един от коментаторите на левия в. Guardian няколко дни преди местните избори в страната на 1 май. Въпреки че повече от две седмици Джонсън е кмет на Лондон, до момента няма данни за масова имиграция в посока Шотландия.

Все пак патосът на журналиста е донякъде разбираем - консерваторът Борис Джонсън е една от най-колоритните и поляризиращи фигури на иначе скучноватата след оттеглянето на Тони Блеър британска политическа сцена. Изненадващата му победа срещу готвещия се за трети кметски мандат Кен Ливингстън има значение далеч извън пределите на Лондон - мнозинството от анализаторите на Острова я определиха за знак за началото на края на лейбъристкото управление начело с премиера Гордън Браун и символ на ренесанса на консерваторите. А начинът, по който ще се справи начело на най-големия европейски финансов център, може да се окаже решаващ дали избирателите ще повярват в задаващата се революция на торите. И да повлияе на изхода на следващите парламентарни избори, които ще бъдат вероятно през 2010 г. Засега е ясно, че човекът, който най-силно ще стиска палци - Борис Джонсън, да се окаже успешен кмет, е лидерът на торите Дейвид Камерън. А Гордън Браун и лейбъристите ще се молят тайно определяния като Бърти Устър на британската политика ексцентрик да оправдае напълно славата си на творец на серийни гафове.


Устър или Джийвс

Само допреди няколко месеца Александър Борис де Пфефел Джонсън беше пренебрежително отхвърлян от критиците си като смахнат клоун, а идеята, че може да стане кмет на Лондон, изглеждаше налудничава. Когато миналото лято Дейвид Камерън го посочи като кандидата за столичен кмет на консервативната партия, това приличаше повече на жест на отчаяние, отколкото на признание за Джонсън. Оказа се, че Борис е бил едва шестият избор на Камерън, след като петима други далеч по-изтъкнати личности като президента на организационния комитет на олимпиадата в Лондон през 2012 г. лорд Себастиан Коу и бившия генерален директор на Би Би Си Грег Дайк са отхвърлили предложението да се включат в кметската надпревара.

Още тогава 43-годишният Джонсън е един от най-разпознаваемите консерватори, но славата му се дължи не на чърчилианска реторика или управленски талант, а на противоречивата му журналистическа кариера, участието в телевизионното шоу на Би Би Си Have I Got News for You и склонността към колоритни и политически некоректни гафове. Борис влиза в журналистическия занаят във в. Times, откъдето е уволнен заради измислен цитат, преминава през всекидневника Daily Telegraph, където е брюкселски кореспондент и зам.-редактор, и стига до редакторска позиция в седмичника The Spectator. Началото на политическата му кариера е през 2001 г., когато е избран за депутат. Светлорусите разрошени кичури, велосипедът и острият език се превръщат в негови запазени марки.



През годините Борис Джонсън успява да обиди цели градове - Ливърпул и Портсмут, и да предизвика международен минискандал. След като в редакционен коментар на The Spectator той обвинява гражданите на Ливърпул, че се "въргалят в статута си на жертви" след убийството на техен съгражданин, взет като заложник в Ирак, тогавашният лидер на торите Майкъл Хауърд го принуждава да отиде в Мърсисайд и да се извини. Миналата година пък Джонсън написа, че Портсмут е "пълен с наркотици, затлъстялост, ниски постижения и лейбъристки депутати". Към списъка му с извинения се добави и Папуа Нова Гвинея, която той характеризира като държава на канибали и посланикът й в Лондон официално протестира. Борис има и интересен личен живот, довел през 2004 г. до уволнението му от Хауърд като министър на културата от кабинета в сянка, след като излъгва, че няма извънбрачна афера. В YouTube пък може да се види видеоклип, в който Джонсън на стълбите на дома си обяснява на група журналисти, че с брака му всичко е наред и с решителен жест се обръща и протяга към входната врата само за да открие, че тя е заключена и съпругата му не го пуска вкъщи.

Борис успява да си навлече и обвинения в расизъм, пишейки за "динените усмивки" и "размахващите знаменца негърчета" в бившите британски колонии при посещенията на "вожда на племето" Тони Блеър и кралицата. Русокосият ексцентрик отхвърля нападките с един-единствен, но необорим аргумент - собствения си мултиетнически произход и житейската си история. Роден е в Ню Йорк и доскоро е бил американски гражданин, в ранните си години учи в Брюксел, сред предците му има черкезки роб от Южна Русия, един от прадядовците му - турският журналист Али Кемал, е бил за кратко вътрешен министър при Ахмед паша в залеза на Османската империя, а децата му са (по неговите собствени думи) една четвърт индийци, тъй като съпругата му е наполовина сикх.

Като се изключи екзотичния му произход, Борис има типична история на представител на висшата британска класа - учи в престижния колеж "Итън", после в Оксфордския университет, син е консервативен политик. Това в съчетание с веселата му небрежност и нежелание да приема нещата сериозно води до аналогиите с Бърти Устър, симпатичният, макар и не особено надарен умствено аристократ от книгите на П. Г. Удхаус. В случая с Джонсън обаче академичното му досие и коментарите на познаващите го сочат, че зад фасадата на шута се крият остър интелект и сериозна амбиция. Така може би сравненията с Джийвс - умният и комбинативен иконом на Устър, ще се окажат по-подходящи.

Битката за Лондон...

В изборната надпревара, наречена от британските медии "Шоуто на Борис и Кен", Джонсън успя да се покаже като изненадващо сериозен и дисциплиниран. Основната причина за това вероятно е опитният австралийски изборен стратег Линтън Крозби, повикан от консерваторите, за да обуздае неуправляемия Борис. По време на кампанията Джонсън избягваше потенциално опасните интервюта в медиите и повтаряше прилежно основните акценти в програмата си - безкомпромисна битка с престъпността и подобряване на обществения транспорт. В първото си изявление като кмет той все пак се върна към колоритния си изказ, като при срещата си със служителите на кметството заяви, че едва ли е повече "луд тачърист неоконсерватор", отколкото предшественикът му Ливингстън е "социалист, който би избесил шофьорите на мощни коли, влезли в града", и каза на подчинените си: "Наричайте ме просто Борис. Не се страхувайте, че ще ви глобя за това" (закачка с шефката на кампанията на лейбъристите Теса Джоуел, която отправи такава закана към колегите си, които го наричат само с първото му име).

... и за "Даунинг стрийт" 10

Докато по време на кампанията обаче политиката и управленските програми останаха на заден план в сравнение с личната харизма, сега Борис е изправен пред сериозната задача да управлява град с население от 7.5 млн. души (по официални данни; по неофициални доста повече) и годишен бюджет от 11 млрд. паунда (22 млрд. долара). Сред големите предизвикателства ще бъде и подготовката на града за олимпиадата.

Джонсън е консерваторът с най-висок изборен пост от Джон Мейджър насам и освен с власт разполага и с гласовете на близо 1.7 млн. души, което на практика го прави британският политик с най-висок кредит на доверие (депутатите се избират с далеч по-малко гласове, а премиерът Гордън Браун не се е явявал на избори). Всичко това обаче го натоварва и с огромна отговорност. Нищо чудно, че според британските медии в централата на торите много хора са предпочитали той всъщност да загуби, а сега треперят от страх той да не счупи гафометъра и да се провали. Или както писа един от коментаторите на левия в. Observer: "Като дадоха Лондон на Джонсън да си играе с него, лондончани благородно се съгласиха да участват в пилотна схема за новия консерватизъм на Дейвид Камерън и за образоване на останалата част от страната. Ако той прецака столицата, мога да напиша мотото на лейбъристите за следващите избори: "Не оставяйте Камерън да причини на Великобритания това, което Джонсън причини на Лондон."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Пръсна се резервоарът на "марсианската" ракета Starship Пръсна се резервоарът на "марсианската" ракета Starship

Междупланетният апарат на SpaceX претърпя авария при наземни изпитания с втечнен кислород или азот

21 ное 2019, 1325 прочитания

Меркел ще окаже натиск на Макрон за преговори със Северна Македония и Албания 3 Меркел ще окаже натиск на Макрон за преговори със Северна Македония и Албания

Според германския канцлер НАТО е "незаменим", а Западните Балкани трябва да имат ясна перспектива за членство в съюза

21 ное 2019, 910 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Да викаш или да мълчиш

Китай и Бирма показаха два коренно различни отговора на природните бедствия

Още от Капитал
Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10