Да викаш или да мълчиш

Кризите имат това хубаво качество, че ни карат да мислим, казвал Джавахарлал Неру.

Последните две седмици, в които се случиха две огромни бедствия в Югоизточна Азия, дадоха сериозен повод за размисъл. Само 18 минути, след като е станал ясен обхватът на земния трус с магнитуд 7.9 в провинция Съчуан, китайският президент Ху Дзинтао се е обадил на генералния щаб на армията, за да обяви пълна мобилизация на военните в усилията за спасяване на оцелелите след труса. Две седмици след като циклонът "Наргис" удари крайбрежието на Бирма (наричана от военната хунта Мианма), лидерът на хунтата - генерал Тан Шве,отказваше връзка с генералния секретар на ООН, за да го уведоми за размера на бедствието, а армията е увеличила присъствието си по контролните пунктове, както твърди АП - за да спира желаещите да помогнат. Така двете бедствия проектираха картината на един регион, в който природните катаклизми са по-тежки от където и да било другаде по света (по данни на Световната здравна организация) и в който начините за справяне с тях варират от сърцераздирателно и крещящо старание до умопомрачаващо безсилие и безмълвие.