Да викаш или да мълчиш
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да викаш или да мълчиш

Срещу огромното бедствие, Китай мобилизира бързо уникална по мащаб военна и цивилна сила.<br /> <br />

Да викаш или да мълчиш

Китай и Бирма показаха два коренно различни отговора на природните бедствия

Огнян ГЕОРГИЕВ
3997 прочитания

Срещу огромното бедствие, Китай мобилизира бързо уникална по мащаб военна и цивилна сила.<br /> <br />

© Reuters


Кризите имат това хубаво качество, че ни карат да мислим, казвал Джавахарлал Неру.

Последните две седмици, в които се случиха две огромни бедствия в Югоизточна Азия, дадоха сериозен повод за размисъл. Само 18 минути, след като е станал ясен обхватът на земния трус с магнитуд 7.9 в провинция Съчуан, китайският президент Ху Дзинтао се е обадил на генералния щаб на армията, за да обяви пълна мобилизация на военните в усилията за спасяване на оцелелите след труса. Две седмици след като циклонът "Наргис" удари крайбрежието на Бирма (наричана от военната хунта Мианма), лидерът на хунтата - генерал Тан Шве,отказваше връзка с генералния секретар на ООН, за да го уведоми за размера на бедствието, а армията е увеличила присъствието си по контролните пунктове, както твърди АП - за да спира желаещите да помогнат. Така двете бедствия проектираха картината на един регион, в който природните катаклизми са по-тежки от където и да било другаде по света (по данни на Световната здравна организация) и в който начините за справяне с тях варират от сърцераздирателно и крещящо старание до умопомрачаващо безсилие и безмълвие.

"Аз съм дядо Вън Цзябао, дръж се дете

ще те спасим!" - виковете на китайския премиер, обикалящ останките на една от срутените сгради в Бейчуан, се въртяха непрекъснато в световните медии заедно с потресаващите картини от неописуемото бедствие, сполетяло Китай. При над 50 хил. потвърдени жертви и още десетки хиляди безследно изчезнали, гледката на Цзябао, прегръщащ майки, загубили децата си, и хора, останали без дом, беше едновременно необходима и неочаквана - точно както и тридневният траур, какъвто Китай не помни. Според приближени до висшите кръгове в комунистическата партия, цитирани от в. "Саут Чайна Морнинг Пост", старите навици умират трудно - в първите 72 часа е имало опити за блокиране на медийния достъп точно както бе направено с тибетските бунтове и с наводненията на река Яндзъ от 1998 г. Дали защото са се поучили от собствените си проблеми или от случилото се само дни по-рано бедствие в Бирма обаче, китайските водачи решиха да позволят пълното отразяване на трагедията. Телевизия CCTV започна почти денонощно да предава информация за случващото се в Съчуан, а чуждестранни репортери съобщиха, че китайската армия за първи път им е помагала при достъпа до района, вместо да ги спира.

Политиката към медиите явно не се е ограничила само до Съчуан: посолствата на Китайската народна република също направиха нещо нетипично - брифираха местни журналисти за случващото се в района на бедствието. Политическият съветник на посолството в София Чен Лан например посочи пред "Капитал", че операцията, при която бяха мобилизирани десетки хиляди военни и при която обикновени хора са помагали за разчистването на останки и ваденето на затрупани, е по-ефективен отговор от когато и да било в Китай. В нея са се включили и японски спасителни екипи, които са превозени дотам от китайската армия, подчерта Лан. "Те стават все по-уверени и искат да представят своята история пред света. Това трябва да се приветства", коментира пред "Капитал" д-р Кери Браун от азиатската секция на изследователския център "Чатъм хаус". Браун смята обаче, че промяната не е огромна, а по-скоро се вписва във всички останали процеси, случващи се в Китай през последните 10-15 години. След наводненията през 1998 г. например беше забранено обезлесяването на поречието на Яндзъ и започна строителство на повече и по-добре укрепени диги. Тъй като сегашното бедствие е в пъти по-голямо (най-голямото от 1976 г. насам), може да се очаква, че последствията му ще бъдат още по-всеобхватни. Първото вече може да се предвиди.

"Нито една от сградите тук не се срути с изключение на училището", казва Ли Ксяопин от градчето Уфу, цитиран от "Ройтерс". Така е на много места - почти 7000 класни стаи се превърнаха в развалини на 12 май, погребвайки ужасяващо количество деца. Стотици гневни родители започнаха подписка, с която искат обяснение за лошото строителство. Държавната комисия за надзор обеща да накаже всяка фирма, която е отговорна за нискокачествените сгради. "Мисля, че щеше да има сериозен обществен гняв, ако правителството се беше опитало да подтисне или скрие информация", казва Браун. "Вече имаше натрупано недоволство, заради проблемите при снежните бури през януари. Това е показателно за нарастващата "сила на хората" в Китай, които движат правителството там към повече отговорност". Кризи като тази с ТОРС (атипична пневмония) и птичия грип, когато Пекин задържаше дълго време информация, показаха, че криенето на лоши новини не е препоръчително дори за тоталитарни режими.

Това е урок, който

Бирма тепърва ще учи

Докато Китай изненада света с откритостта си, генералите от хунтата постигнаха точно обратното. По тъжна ирония, единственото общо в начина, по който реагираха двете страни, беше тридневният траур, който Бирма обяви веднага след Пекин. И докато китайската болка се разгръщаше пред целия свят, бирманската остана скрита. Дори ООН, преди генералният секретар Бан Ки Мун да успее да посети региона в четвъртък, признаваше, че няма никаква идея колко лоша е ситуацията в делтата на река Иравади, където "Наргис" връхлетя на 2 май с приливна вълна, висока два метра. Повече от седмица никаква чуждестранна помощ не достигна страната, а когато генералите все пак пуснаха такава, те я насочиха към бившата столица Янгон, откъдето пренасянето й до засегнатите райони отнема още ценно време.

Как се дава помощ насила

През 2005 г. ООН прие декларация, в която се съдържа формулировка за "отговорност за използването на дипломатически, хуманитарни и други мирни средства, за да се защити населението от геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството". Съкратено на дипломатически език, тази формулировка е известна като "отговорност за защита на населението" и е рожба на бившия генерален секретар на ООН Кофи Анан. Френският външен министър Бернар Кушнер поиска активирането на тази клауза в случая с Бирма, но Съветът за сигурност не прие предложението. Париж, подкрепен от Лондон твърди, че ако режимът в Бирма остави милион и половина души без адекватна помощ, това би представлявало престъпление срещу човечеството и ООН може да извърши необходимите доставки чрез пускането им от самолети, въпреки съпротивата на военния режим. Хуманитарните организации обаче смятат, че всяко подобно действие без активна подкрепа на земята би било безполезно.

"Начинът, по който реагира Бирма, е начинът, по който реагира Китай през 1976 г. Те са на различно ниво в развитието си, смята Браун. Това не е стабилно правителство, това е правителство в упадък. Те живеят ден за ден и нямат някаква силна опозиция. Не се знае докога ще издържат - до следващата седмица, следващата година, пет години." Бирма се намира в район със силна циклонална активност, но въпреки това няма нито система за ранно предупреждение, нито такава за следене на бурите, твърди Световната метеорологична организация. За сравнение, когато миналата година циклонът Сидр удари една от най-застрашените от наводнения страни - Бангладеш, системата от сирени, пътища за евакуация и убежища ограничи жертвите до 3 хиляди.

Докато не изглежда способен да се погрижи за собственото си население, управляващият режим не се поколеба да проведе референдум за нова конституция само дни след бедствието. Гласували на него според военните са 99% от хората, при положение че почти 2 милиона са бедстващи. "Има пълен отказ от реалността в Бирма. Реакцията на хунтата само показва доколко параноична е тя", заяви за "Капитал" Софи Боасо от центъра за изследване на Азия в Париж. "Военните не могат да се справят с това бедствие, защото не го очакваха. Те нямат екипировка, нито са готови и не го разглеждат като ужасна трагедия, а като потенциална опасност за режима им." Режимът на генерал Шве няма и намерение да иска помощ, твърдят повечето анализатори, защото смята това за знак за слабост - нещо, което авторитарните режими не могат да си позволят. Докато светът гледа отстрани как стотици хиляди са изложени на опасност в Бирма, Франция предложи активирането на "отговорността за защита на населението", приета от ООН през 2005 г. (виж карето), но това беше отхвърлено. Боасо, която току-що се връща от Банкок, твърди, че най-потресаващо в случая е бездействието на АСЕАН - регионалната организация на държавите от Югоизточна Азия. По нейно мнение тя напълно се вписва в традицията да се мълчи - именно тази традиция, която Китай доброволно наруши. "АСЕАН е напълно безпомощна при регионални проблеми. Видяхме както по време на цунамито през 2004 г., така и при финансовата криза през 1997 г., че АСЕАН няма механизмите и, което е по-притеснително, няма и намерение да прави повече. Дори изправена пред възможната смърт на десетки хиляди хора тя предпочита да поддържа режима в Бирма на цената на човешкото страдание."

Кризите имат това хубаво качество, че ни карат да мислим, казвал Джавахарлал Неру.

Последните две седмици, в които се случиха две огромни бедствия в Югоизточна Азия, дадоха сериозен повод за размисъл. Само 18 минути, след като е станал ясен обхватът на земния трус с магнитуд 7.9 в провинция Съчуан, китайският президент Ху Дзинтао се е обадил на генералния щаб на армията, за да обяви пълна мобилизация на военните в усилията за спасяване на оцелелите след труса. Две седмици след като циклонът "Наргис" удари крайбрежието на Бирма (наричана от военната хунта Мианма), лидерът на хунтата - генерал Тан Шве,отказваше връзка с генералния секретар на ООН, за да го уведоми за размера на бедствието, а армията е увеличила присъствието си по контролните пунктове, както твърди АП - за да спира желаещите да помогнат. Така двете бедствия проектираха картината на един регион, в който природните катаклизми са по-тежки от където и да било другаде по света (по данни на Световната здравна организация) и в който начините за справяне с тях варират от сърцераздирателно и крещящо старание до умопомрачаващо безсилие и безмълвие.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Nick

    i dwete dyrzavi otkazaha pomo6t ot vyn taka 4e razlika mezdu tqh njama

  • 2
    usted avatar :-|
    Usted

    Разлика има - Китай може да се справи с последиците от бедствието - да не допусне епидемия и глад след бедствието... В Бирма тепърва ще загиват хора от недохранване.

  • 3
    ras16377431 avatar :-|
    ras16377431

    Китай не е отказвал помощ. Преди дни слушах в някакви новини, че молят за десетки хиляди палатки, а това е статия от днес - http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=502528

    А в Бирма трябва да влязат сили на НАТО/ЕС, да избият хунтата и да поемат временно управлението, докато местните се организират.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.