Ich bin ein Tibeter!*

Ако някой може да събере отново публика около Бранденбургската врата, сравнима с тази по времето на световното първенство по футбол в Германия през 2006 г., това е далай лама. Студенти, домакини, тийнейджъри, стари бойци по барикадите от 1968 г., но също и голяма група хора, излезли за малко от офиса и водещи служебни разговори по мобилния телефон, докато чакат речта на Негово светейшество по време на демонстрацията, събрала 25 хил. души миналата седмица в Берлин. Малкият и далечен Тибет неочаквано се превърна в голямата политическа кауза, която обединява различни групи от обществото във времена, когато повечето партии и движения се радват, ако въобще ce съберат повече от 100 души на събранията им.

В първия момент далай лама е неочаквано разочароващ - няма големи думи, тонът е равен, безстрастен и с толкова силен акцент на английски, че половината от публиката не разбира началните изречения, които са с иначе прост словоред. Това ли е големият символ на борбата на един малък народ срещу огромна тоталитарна машина, носителят на Нобелова награда за мир, онзи, когото китайското правителство определя като опасен терорист и сепаратист? Само че тази привидна простота е скритото оръжие на далай лама, речта му звучи неподготвена и нешлифована професионално, но и затова - автентична и лична.