Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 30 май 2008, 15:24, 3300 прочитания

С десен мигач и пълна газ

Словакия изпревари Унгария по стандарт на живот и ще влезе в еврозоната много преди съседите си

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

нгария, до неотдавна една от икономическите звезди в Централна и Източна Европа, през последните години свети все по-бледо. За разлика от нея Словакия, която беше възприемана единствено като по-бедния унгарски съсед, днес е най-динамично развиващата се европейска икономика.

Будапеща започна пропазарни реформи още в началото на прехода и бързо се превърна в любимка на инвеститорите. Със стабилния си икономически растеж страната започна да догонва стандарта на живот в ЕС средно с два пункта на година през периода 1997 - 2002 г., изпреварвайки бързо словашките си съседи. Те от своя страна отчитаха нисък (дори нулев през 1998 г.) ръст на БВП и страдаха от висока безработица. Днес нещата изглеждат обърнати на 180 градуса. Словакия вече е пред Унгария по стандарт на живот (БВП на глава от населението по паритет на покупателната способност - виж графиката), а на 1 януари 2009 г. ще приеме еврото. В това време правителството в Будапеща трябва да се справя с последствията от неразумните си политики, унгарците за пръв път от години насам се чувстват обеднели, а влизането в еврозоната е далеч на хоризонта. Унгария и Словакия са примери, които показват, че само по себе си влизането в ЕС не е достатъчно за постигане на бързо развитие. Съставките на успешната рецепта са разумни и постоянни реформи, ограничаване до минимум на преразпределителната роля на държавата, внимателно вземане на левите завои и избягване на лесните и популярни икономически решения.


Вододелът в тази история условно може да бъде поставен през 2002 г.

Гулашът, който забъркаха социалистите


Тогава социалистите на Петер Медеши поемат управлението на Унгария и първата им задача е да изпълнят абсурдното си предизборно обещание за 50% ръст на заплатите на държавните служители. Това е сигнал за синдикалните организации на останалите служители на бюджетна издръжка да започнат стачни действия с искания за реципрочен ръст на възнагражденията, които донякъде са изпълнени. Успоредно с това равнището на минималната работна заплата е увеличено с 90% само за две години. Всичко това води до натиск върху заплатите в частния сектор. Ръстът на доходите обаче не е подплатен с адекватен ръст на производителността на труда. Така "лявата" политика на правителството води до ръст на инфлацията и лихвите и до отлив на чуждестранни инвестиции. Реформите практически спират. Неразумното харчене на публични средства пък генерира огромен бюджетен дефицит, дoстигнал 9.2% от БВП през 2006 г. и увеличава държавния дълг до 66% от БВП, които надхвърлят лимитите на маастрихтските критерии за влизане в еврозоната. Приемането на еврото в Унгария се отлага от първоначално планираната 2008 г. за 2013 г.

Наследилият Медеши министър председател Ференц Дюрчани прави следващата голяма грешка - вместо да затегне публичните финанси (нещо, което би било революция във фискалната политика на Унгария), опитва да запълни зейналата дупка в бюджета чрез увеличаване на данъците. ДДС се повишава от 15% на 20%. Въвежда се т.нар. данък солидарност от 4% върху печалбите на големите компании и доходите на заможните хора. В резултат данъчната тежест в Унгария като процент от общите разходи за труд нараства до 54.4% през 2007 г. от 50.5% през 2005 г., което я поставя на второ място по най-високи данъци сред страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това води до разрастване на сивия сектор, който е между 18% от БВП (според правителството) и 50% от БВП (според неправителствени организации) и възпира намеренията на чужди инвеститори да развиват бизнес в страната. Германският автомобилен производител "Ауди" например се отказва от планирана инвестиция от 1 млрд. евро през 2006 г. На по-нататъшно увеличение на данъците бе наложено вето след референдума, проведен през март тази година, когато унгарците отхвърлиха предлаганите от правителството допълнителни плащания за образование и здравеопазване.



Унгарското правителство се изправи пред очевидна невъзможност да поддържа огромните си харчове, а търпи и остри критики от Eвропейската комисия. Негативният ефект от правителствените мерки се отразява и върху размера на доходите, които намаляват с 4% през 2008 г. спрямо 2006 г. Успоредно с повишаването на данъците правителството приема програма за затягане на фискалната политика. Тези мерки свалят бюджетния дефицит до 5.5% през 2007 г. Въпреки това кабинетът на Дюрчани отново планира да изхарчи повече средства през тази година в сравнение с предходната - 13.8 млрд. форинта спрямо 13.2 млрд.

Анализаторите от UniCredit Group отбелязват, че правителствените мерки не са дали очаквания резултат и икономическият растеж се възстановява по-бавно от прогнозите (CEE Quaterly 2008). Унгария ще изпита допълнителни затруднения заради глобалните финансови турбуленции, допълват те.

Днес унгарците изглеждат уморени от "социални" експерименти и съжаляват за пропилените пет години. Според последните проучвания, цитирани от Ройтерс, социалистическа партия на Дюрчани има подкрепата на едва 15% от избирателите и от няколко месеца управлява без парламентарно мнозинство след разпада на правителствената коалиция и напускането на либералния Съюз на свободните демократи. Сега дясната опозиция подготвя проект за данъчна реформа, чиято цел е въвеждането на плосък данък от 18% по примера на словашките съседи. Унгарците имат какво още да научат от Словакия.

Либерализъм в действие в Братислава


Значимите реформи в Словакия започват след изборите през 1998 г., спечелени от дясна коалиция начело с Микулаш Дзуринда. Въведени са строги фискални ограничения, които водят до намаляване на бюджетния дефицит и държавния дълг през следващите години. Започва приватизация на държавните банки и постепенна либерализация на енергийния сектор, телекомуникациите и режима на инвестиции. С приемането на Словакия в ЕС реформите не спират. През 2002 г. Дзуринда отново печели изборите. Новото му правителство предприема радикална данъчна реформа. През 2004 г. е въведена единна ставка от 19% (плосък данък) върху доходите на физическите лица, корпоративните печалби и за ДДС. Премахват се данъчните преференции и облекчения, както и данъците върху наследството и дивидентите. Успоредно с това са проведени реформи в здравеопазването и пенсионната система, като осигурителната тежест спада с 2.4 пункта. Данъчната тежест като процент от общите разходи за труд в Словакия намалява до 38.5% през 2007 г. от 42.5% през 2004 г. по данни на ОИСР.

Либерализацията навлиза и на трудовия пазар. Намалени са ограниченията за извънреден труд, свива се ролята на синдикатите, орязват се социалните плащания, намаляват се пречките за освобождаване на работници. Правителствените мерки стимулират икономическата активност и привличат значителни чуждестранни инвестиции - притокът на чужди капитали в страната нараства с 600% за периода 2000 - 2006 г. и достига 4.3 млрд. долара през 2006 г. В резултат на това икономиката расте с 6.7% средно на година за периода 2000 - 2007 г., а стандартът на живот нараства средно с 2.6 пункта. Силният икономически ръст води до средна инфлацията от 6.5% на годишна база от 1998 г. насам. Словашкото правителство обаче успява да задържи курса на кроната в границата на допустимото 15% отклонение спрямо еврото, да понижи инфлацията до 2.2% през 2007 г. и наскоро бе възнаградено за усилията си, като получи зелена светлина за влизане в еврозоната. Икономическите перспективи пред Словакия изглеждат отлични, отбелязват от UniCredit Group. Страната ще се радва на икономически растеж от над 6% и през следващите две години, който ще бъде движен от силното вътрешно и външно търсене и ще получи допълнителен тласък от влизането в еврозоната.

А Унгария може само да гледа със завист някогашния си беден съсед.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Временно прощаване със златната ера на алкохолния бизнес Временно прощаване със златната ера на алкохолния бизнес

Пандемията удари сектора, който ще трябва да търси нови начини да стигне до клиентите

26 май 2020, 571 прочитания

Китай за първи път няма да определя цел за растежа тази година Китай за първи път няма да определя цел за растежа тази година

Причината е, че заради коронавируса "някои фактори са трудни за прогнозиране"

25 май 2020, 1066 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
В сянката на дракона

Китай постепенно се оформя като най-голямата заплаха за глобалните стремежи на Русия

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Домът, моят приятел

Виртуална изложба представя погледа на тридесет фотографи към дома като "жив организъм"

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10