В сянката на дракона

В тази връзка е ясно кой е по-големият брат

В сянката на дракона

Китай постепенно се оформя като най-голямата заплаха за глобалните стремежи на Русия

Огнян Георгиев
3094 прочитания

В тази връзка е ясно кой е по-големият брат

© Reuters


Хиляди китайски търговци пресичат всеки месец границата с Русия край град Хабаровск, за да продават нелегално всякакви стоки на руска територия. Тези контрабандисти на дребно, подобно на всички свои събратя по света, не се радват на особеното одобрение на местните, които ги наричат челноки, но въпреки всичко пазаруват от тях. Защото стоките, които китайците носят, макар и нелегално, са евтини и особено търсени в Хабаровска област, както и в целия руски Далечен изток, откъснат и изоставащ икономически от европейската част на страната. Според международния изследователски институт "Ийст Уест" през 2002 г. всеки месец тези търговци са пренасяли стоки за 50 млн. долара. Челноките са олицетворение на днешните руско-китайски отношения: основани на икономическа необходимост, ограничавани от взаимно недоверие и клонящи в полза на Китай.

Партньори, не съюзници

Китай беше втората държава, която новият руски президент Дмитрий Медведев посети след встъпването си в длъжност. Като се има предвид, че първата беше Казахстан - може би най-важната стратегически държава за Русия, спокойно може да се заключи, че по каноните на дипломатическия код с пристигането си в Пекин Медведев показа особеното значение, което придава на огромния азиатски съсед на Русия. Делегацията на Медведев пристигна с цяло куфарче предложения, които трябваше да демонстрират на Запада, че оста Москва - Пекин е ефективен отговор на тази между Вашингтон и Брюксел. Историкът Робърт Кейгън в книгата си "Завръщането на историята" дори нарече тази линия оста на автокрациите, но истината може би е малко по-различна. "Не бих преувеличавал тази връзка, по три причини, каза за "Капитал" Нико Попеску от Европейския съвет за външна политика. Първо, във всеки един такъв съюз Русия би била по-малкия партньор. Второ, има очевидно съревнование между двете страни в Централна Азия. И третата причина е притеснението на руснаците от собствената им демография." Според професора по международни отношения от института в Монтерей Цзян Дън Юан комунистите в Пекин и кръгът около Путин и Медведев в Москва всъщност са заместили някогашните си общи врагове с общи несъгласия - например с американската доминация, с "цветните" революции в бившите съветски републики и с намесата в делата на суверенни държави. "В основата на отношенията им е предимно недоволството спрямо някои аспекти на международните отношения, които и двете страни не харесват, а не някакви общи ценности", твърди Юан.

Това обаче далеч не е достатъчно, за да ги превърне в съюзници. "Богатите руснаци изпращат децата си в Лондон, не в Китай. А наследниците на китайските лидери учат в САЩ, не в Русия", казва в интервю за сайта opendemocracy.net Бобо Ло, експерт по китайско-руските отношения от Европейския център за реформа. "Когато хората говорят за сближаване - да, има такова. Но няма усещане за еднакво мислене - става въпрос за интереси, не за ценности." Интересите на Китай в близко бъдеще не включват конфронтация със Запада. В изказване пред Конгреса на САЩ този месец директорът на Центъра за външна политика Ричард Хаас заяви, че "китайските лидери разбират много добре, че страната им се нуждае от десетилетия на външна стабилност, за да могат да се фокусират върху растежа и политическата реформа." Това пролича и в заключителната декларация след срещите на Медведев в Китай, от която отпадна предварително предложеният от руснаците текст против "немотивираното разширяване на военни съюзи" - неприкрито обвинение към НАТО. Докато Кремъл се гневи на приемането на нови държави в алианса, Пекин няма никаква изгода да се кара с участниците в него, които се явяват и основните му търговски партньори. И тъй като в структурата на китайския БВП търговията представлява внушителните 75%, тя естествено взима връх в мотивите на управляващите при преговорите с Русия.

Удобство на цената на подозрението

Руско-китайският търговски обмен достигна 48 млрд. долара тази година, но структурата му е доста негативна за Москва: само 1.3% от руския износ са машини и оборудване, докато при китайския са 30%. Русия отстъпва и в коронната си дисциплина: продажбата на оръжие. Поради наложеното от ЕС ембарго за търговия с оръжия с Китай, руската индустрия години наред беше основен източник на модернизация за Народната освободителна армия. Според "Рия новости" обаче руските компании не работят в момента по нито един голям проект в Китай и предоставят единствено резервни части за самолети и хеликоптери. Причината е проста: китайците копират технологията и започват собствено производство. Така се случи например с изтребителя J-11B - копие на Su-27SK, който китайците дори изнасят, без да получат позволението на "Сухой" и без да плащат роялти такси. Така Русия изпада спрямо Китай в позицията, от която се страхува в отношенията си с ЕС - предимно снабдител с ресурси.

Подобно на търговците през границата в Хабаровск, Китай има предимството на мащабна промишленост с огромно количество работна ръка, докато Русия разполага с ресурсите, необходими за захранването на тази промишленост. В новата си книга, посветена на отношенията между двете държави, Бобо Ло нарича това оста на удобството - естествено сътрудничество, към което и двете страни обаче имат подозрения: руснаците, защото биват сведени само до източник на материали, а китайците - защото се боят от използването на енергията като външнополитически инструмент от Русия. "Фактът, че Китай има много по-динамична икономика от руската, ще доведе след време до нарастване на напрежението между тях. Руснаците например няма да приемат добре нарастването на влиянието на Китай в Централна Азия", смята Ло. Това е едно от местата, където "стратегическото партньорство" на руснаци и китайци се изражда в съперничество.

Москва разглежда Централна Азия като свой заден двор, докато Пекин постепенно работи за използването на енергийните ресурси на региона като алтернатива на руските. Казахстан например вече предостави две от големите си петролни полета на китайски компании, а петролопроводът Атасу - Алашанкоу стана първата тръба на средноазиатската страна без руско участие. Туркменистан пък подписа споразумение за доставка на газ за Китай, отново без посредничеството на стария си господар Русия. "Руските доставки за Европа зависят от монопола в Централна Азия, така че той е ключов за Русия", смята Попеску. "Истинското предизвикателство в този регион не идва от САЩ или Европа, а от Китай." Истинското предизвикателство за руснаците от Хабаровск пък са опасенията, че след икономическа, ще преживеят и демографска инвазия на китайски имигранти до 20-30 години. В целия руски Далечен изток живеят не повече от 7 млн.души. Само в трите гранични китайски провинции населението е около 110 млн. Трудно е да се претегли съвкупността от фактори, които определят силата на една страна в световната политика, но тенденцията е видима с просто око:

Китай постепенно натежава

много повече от Русия. "Истинската заплаха е, че възходът на Китай ще доведе до постепенното маргинализиране на Русия в регионален план, а оттам и в глобален", казва Ло. Привличането на централноазиатски съюзници, укрепването на икономическите връзки с руския Далечен изток и изолирането на Москва от тихоокеанския регион са все цели, които Китай има възможност да постигне в дългосрочен план. За Русия, смята Попеску, Китай е по-удобният съюзник в краткосрочен план, но Западът е по-безопасната алтернатива. "Москва маневрира между тези два големи геополитически центъра, спрямо които самата тя е доста по-малка. Тези маневри между тях са единственият начин Русия да не загуби значимостта си след 20-30 години."

Хиляди китайски търговци пресичат всеки месец границата с Русия край град Хабаровск, за да продават нелегално всякакви стоки на руска територия. Тези контрабандисти на дребно, подобно на всички свои събратя по света, не се радват на особеното одобрение на местните, които ги наричат челноки, но въпреки всичко пазаруват от тях. Защото стоките, които китайците носят, макар и нелегално, са евтини и особено търсени в Хабаровска област, както и в целия руски Далечен изток, откъснат и изоставащ икономически от европейската част на страната. Според международния изследователски институт "Ийст Уест" през 2002 г. всеки месец тези търговци са пренасяли стоки за 50 млн. долара. Челноките са олицетворение на днешните руско-китайски отношения: основани на икономическа необходимост, ограничавани от взаимно недоверие и клонящи в полза на Китай.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


8 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Miro Hero

    Оцелява този, който има ресурси. В случая Москва ще надживее всички, освен ако, разбира се, 100 милиона човека, включително добре оборудвана китайска армия, не решат да се заселят в Задуралско до Камчатка. А това е държавна политика в Китай, преселването на икономически активни емигранти в нови територии :). Все някой ден ще има голям тупаник, да видим кога :)

  • 2
    Avatar :-|
    Читател

    Добра статия

  • 3
    Avatar :-|
    Политик

    Сталин беше по-ефективен на китайското направление от Путин.Сега "братушките" ги чакат само ядове.

  • 4
    Avatar :-|
    sos

    добра е статията наистина, но е пропуснато нещо важно--китайците, който вече живеят в русия и даже се превръщат в работодатели на местните мужици

  • 5
    Avatar :-|
    накерпеденпеткошурея

    Все някога китайците ще изкупят някои от водещите руски добивни компании. След това познайте каква ще е работната тъка в тях. А има и друг вариант. Самите руски олигарси да предпочитат да наемат китайски работници, вместо мързеливи и пияни руснаци.
    В двата случая, ще последват много смесени бракове между богати китайци и дащни рускини. Доколкото един китаец е склонен на подобен риск. Следващото поколение ще е с дръпнати очи.

  • 6
    Avatar :-|
    sw

    Имам усещането, че руснаците все още не разбират, че в дългосрочен план основната заплаха за териториалната им цялост и имперски амбиции идва именно от Китай, а не от САЩ и ЕС. В един бъдещ момент може да се окаже, че единственото им спасение от тази угроза е присъединяване към евроатлантическите структури, разбира се, след като се простят с имперските си амбиции. В този контекст, разширяването на НАТО, което в момента руснаците схващат като заплаха, може да се окаже тяхното спасение от угрозата на жълтата раса.

  • 7
    Avatar :-|
    do sw

    прав си. но това руснаците трябваше вече да са го разбрали отдавна. затова и хората около буш (той е идиот, но това е друга тема) се опитваха да се зближат с кръга около путин. това беше причината за глупостите на буш, че виждал нещо в очите на мужика. но руснаците за пореден път доказват колко са кухи--китайците вече веднъж се съюзиха с америка срещу русия, но мужиците пак се надяват на съюз с китай срещу америка. идиотщината е пълна.

    а рускините в състояние да оправят целия китайски народ, въпреки численото неравенство

  • 8
    Avatar :-|
    ignat

    Само да кажа, че в Русия по неофициални данни (които са истинските) броят на китайците достига 10 млн. Естествено е китайците да заселят Сибир, откъдето руснаците се изселват. САЩ, разбира се, ги устройва такъв вариант. На Китай ще му отнеме минимум 100 години докато усвои огромните територии и експанзията му (полит., икон. или военна) в други направления ще бъде отслабена.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход