С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
19 13 юни 2008, 14:12, 3829 прочитания

По пътя на забрадката

Задълбочващата се политическа криза в Турция засили притесненията за бъдещата ориентация на страната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
По някаква странна ирония на съдбата Турция стана най-интересна за света тъкмо в момент, когато най-силно се затвори в себе си. Доскоро това беше държавата, която служеше за пример как по демократичен начин могат да си съжителстват светските принципи и исляма. Днес всички се питат накъде точно се е запътила Анкара.

Най-сериозната политическа криза в историята на модерна Турция започна още миналата година, когато Абдула Гюл от ислямистката Партия на справедливостта и развитието (АКП) стана президент на страната, а изборът му, макар и напълно демократичен, предизвика силната съпротива на поддръжниците на светския режим. Опитът на АКП, която има съкрушаващо мнозинство в парламента, да прокара поправка в конституцията, която да разреши носенето на забрадка в университетите, разбуни още по-силно духовете, като секуларистите (привържениците на светския начин на живот) дори внесоха искане партията да бъде забранена. В крайна сметка миналата седмица конституционният съд на Турция взе доста спорно решение да отмени поправката, като с това кризата се задълбочи още повече и прерасна в ожесточена битка между съдебната и законодателната власт. Решението на съда за повечето анализатори бе и недвусмислен знак, че АКП ще бъде забранена, а някои нейни членове, сред които и премиерът Реджеп Тайип Ердоган, ще бъдат изхвърлени от политиката.


Целта оправдава средствата

За повечето наблюдатели решението за забрадките и процеса срещу АКП са просто част от битката за политическо влияние, в която секуларистите, които в продължение на десетилетия бяха управляващия елит на Турция, се опитват да защитават придобитите привилегии от набиращите все по-силно влияние ислямисти, представители на замогналата се анадолска средна класа. "Този процес може да се интерпретира като опит на светските политически сили да използват съда, за да доведат до разпад на АКП", коментира пред "Капитал" Сенем Айдим Дюзгит, анализатор в Центъра за изследване на европейските политики. На подобно мнение е и Риа Оймен-Райтен, докладчик за Турция в Европейския парламент. "Миналата година в Турция армията почти направи държавен преврат при изборите за президент. След победата на Гюл обаче тя загуби много от влиянието си. Това, което се случва в момента, е опит да си възвърне това влияние и да се домогне до властта. Поглеждайки назад, не беше добра идея ЕС да подкрепи решението да се вдигне забраната на забрадките в университетите - това решение изигра решаваща роля за настоящата криза", каза тя пред "Капитал". В самата Турция решението на конституционния съд, който от десетилетия насам претендира да бъде най-верният пазител на светския режим в страната и непрекъснато разширява правомощията си, породи разгорещени дискусии. Повечето специалисти го заклеймиха като превишаване на правомощията и нарушение на основни демократични принципи. Секуларистите го подкрепиха с довода, че дори и да не е съвсем демократично, то защитава основните принципи на светския режим, въведен от приемания за родоначалник на турската нация Кемал Мустафа Ататюрк. Секуларизмът в контекста на Турция е по-важен от демократичността, смята ректорът на Близкоизточния технически университет Урал Акбулут. "Изграждането на републиката отне десетилетия, а тя може да бъде унищожена само за една нощ", твърди той, като напомня за падането на светския режим в Иран. "Този филм сме го гледали повече от веднъж", казва Акбулут.

Цената на забрадката



Спорът около носенето на мюсюлманската забрадка започна още при избора на Гюл за президент на Турция, тъй като неговата съпруга и първа дама на страната покрива главата си. АКП използва мнозинството си в парламента и прие поправка на конституцията, с която разреши носенето на забрадки в университетите, настоявайки, че по този начин повече момичета ще могат да завършат висше образование. Заради забраната много млади туркини следват в чужбина или изобщо не се записват в университетите, като Турция има най-лошото съотношение между броя на мъжете и жените висшисти в Европа. Отмяната на ограничението беше приветствано от ЕС като част от успешните демократични реформи в страната. Секуларистите, за които забрадката е по-скоро политически символ, обаче го посрещнаха като откровен опит за ислямизация на Турция. За тази интерпретация допринесе и нежеланието на АКП да обоснове по-ясно реформите, които предприема. Неубедително изглеждаше и прекаленият ентусиазъм, с който партията прие поправката за забрадките и видимата липса на такъв при промяната на друга част от конституцията, която ограничаваше свободата на словото и заради която известни турски писатели и интелектуалци бяха заплашени със затвор. "Вдигането на забраната за забрадките в образователни институции се изтълкува от мнозина като сигнал, че някои свободи се смятат за по-важни от други, и това подсили страховете, че АКП се опитва да ислямизира обществото", коментира Сенем Айдим Дюзгит.

Накъде отива Турция

"Турция навлиза в тъмен тунел. Или ще дерайлира, или ще види светлината в края на тунела" - така коментира настоящата ситуация известният турски колумнист Ченгиз Чандар. По-вероятният сценарий е АКП да бъде забранена за ислямистка дейност, което няма да е прецедент. Тя ще продължи да играе важна роля и да съществува под различно име, макар и без водещи фигури като Ердоган, който ще бъде изолиран от политическия живот. "Цената ще е висока - политическа и икономическа нестабилност, влошени отношения с ЕС, които могат да доведат до блокиране на преговорите за членство. Това ще отекне и в региона, където редица партии гледат на АКП като модел на конституционна ислямска партия, избрана по демократичен път", смята Айдим Дюзгит. Според Риа Оймен-Райтен Турция трябва бързо да приеме нова конституция, за да избегне оттук нататък подобни ситуации, които заплашват процеса на интеграция.

Опитите на ЕС да повлияе на реформите в Турция обаче може и да не успеят, тъй като повечето турци не виждат ясна перспектива за бъдещо членство в съюза. Поведението на страни като Франция, която открито се противопоставя на интеграцията на Турция, само засилва тези настроения. "Ако бяхме влезли във Варшавския договор вместо в НАТО, досега да сме в ЕС", каза преди време един турски генерал. Както отбелязва британският в. "Гардиън", въпреки че повечето турци не желаят страната им да е изолирана от Запада, ако ЕС продължи да ги пренебрегва за сметка на по-слаби кандидати, Турция може да се почувства достатъчно огорчена и силна, за да поеме накрая нов геополитически курс.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

SpaceX ще изстреля в орбита и космически туристи SpaceX ще изстреля в орбита и космически туристи

Частните мисии с пилотираната капсула Crew Dragon трябва да започнат още в края на 2021 г.

19 фев 2020, 842 прочитания

Меркел призовава за компромис за бюджета на ЕС 1 Меркел призовава за компромис за бюджета на ЕС

Преговорите в Брюксел могат да завършат без споразумение

18 фев 2020, 972 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Петрас Вайтекунас: Европа трябва да се бори за Русия

Още от Капитал
Пазарът на жилища в София: Силен сезон, с първи епизоди на спадове

Ръст на сделките и застой в средните цени през 2019 г. Купувачите са млади, търсят нови сгради, сделките стават по-бавно и доминират двустайните апартаменти

Малайзийски полет към село Щръклево

Община Русе даде предварително съгласие да продаде летището си на дружество с малайзийско участие. Проектът на компанията е за 57 млн. лв.

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Вирусът, който смрази света

Епидемията от коронавирус за по-малко от месец запали Китай и уплаши целия свят с пандемия, която не е виждана от десетилетия. Рисковете са много, но и възможностите да бъдат избегнати още са живи и съвсем реални

Гордост, кино и предразсъдъци

Sofia Pride Film Fest показва няколко филма за различните измерения на любовта и привличането

Оскари в преход

На еклектична церемония Академията балансира между сигурността и риска. "Паразит" направи история. Брад Пит, Лора Дърн, Хоакин Финикс и Рене Зелуегър спечелиха при актьорите

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10