По пътя на забрадката

Задълбочващата се политическа криза в Турция засили притесненията за бъдещата ориентация на страната

Много жени в Турция протестираха срещу връщането на забраната за носене на забрадки в университетите
Много жени в Турция протестираха срещу връщането на забраната за носене на забрадки в университетите
Много жени в Турция протестираха срещу връщането на забраната за носене на забрадки в университетите    ©  Reuters
Много жени в Турция протестираха срещу връщането на забраната за носене на забрадки в университетите    ©  Reuters

По някаква странна ирония на съдбата Турция стана най-интересна за света тъкмо в момент, когато най-силно се затвори в себе си. Доскоро това беше държавата, която служеше за пример как по демократичен начин могат да си съжителстват светските принципи и исляма. Днес всички се питат накъде точно се е запътила Анкара.

Най-сериозната политическа криза в историята на модерна Турция започна още миналата година, когато Абдула Гюл от ислямистката Партия на справедливостта и развитието (АКП) стана президент на страната, а изборът му, макар и напълно демократичен, предизвика силната съпротива на поддръжниците на светския режим. Опитът на АКП, която има съкрушаващо мнозинство в парламента, да прокара поправка в конституцията, която да разреши носенето на забрадка в университетите, разбуни още по-силно духовете, като секуларистите (привържениците на светския начин на живот) дори внесоха искане партията да бъде забранена. В крайна сметка миналата седмица конституционният съд на Турция взе доста спорно решение да отмени поправката, като с това кризата се задълбочи още повече и прерасна в ожесточена битка между съдебната и законодателната власт. Решението на съда за повечето анализатори бе и недвусмислен знак, че АКП ще бъде забранена, а някои нейни членове, сред които и премиерът Реджеп Тайип Ердоган, ще бъдат изхвърлени от политиката.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
19 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    Avatar :-|
    mt

    Статията е нагледен пример за това какво се случва, когато от дистанцията на Бркüсел, след две интервüта се сътвори анализ на политическия живот в Турция. Още самото въведение "По някаква странна ирония на съдбата Турция стана най-интересна за света тъкмо в момент, когато най-силно се затвори в себе си. Доскоро това беше държавата, която служеше за пример как по демократичен начин могат да си съжителстват светските принципи и исляма? Днес всички се питат накъде точно се е запътила Анкара" поставя въпроса затваря ли се към света Турция, тъй като една пол. партия, била тя и с мнозинство в парламента, се опитва да изпълни предизборните си обещания и ако това не е така, то кой се пита накъде се е запътила Анкара? Терминът "ислямистка партия" е меко казано неподходящ по адрес на АКП, която сама определя себе си като религиозно-консервативна партия. Такава е и CSU в Германия, което не значи, че из Bayern подскачат разни католически инквизитори на лов за вещици...
    Нелепо е и сравнението между Иран и Турция, било то направено и от уважаемия ректор на Близкоизточния технически университет Урал Акбулут по следната причина: Иран по време на революцията от 1979 е монархия,а не светска република, управлявана от Реза Шах Пахлави, който идва на власт след военен преврат с подкрепата на американците. Превратът е организиран след като демократично избраното иранско правителство национализира през 50-те години добива на нефт в страната... И ако примерът на Иран е показателен за нещо, то за това, че решения, взети против волята на народа рано или късно водят до катастрофа, или ако перефразираме Гео Милев "Народа мисли, без значение дали на някого това му харесва или не". Избирайки АКП турският народ показва достатъчно красноречиво, че е за ЕС и против генералите, които винаги имат да кажат нещо, особено тогава, когато никой не иска да ги слуша!

    Нередност?
  • 2
    Avatar :-|
    Elitsa
    • - 1

    Напълно съм съгласна с мт. В случая ЕС застава на правилната страна - на така наречената ислямистка партия. Показателно е, че дори и ЕС подкрепя отмяната на забраната за забрадки. Толкова ли са глупави европейците, че да подкрепят ислямизацията на Турция?! Изглежда, че така наречените секуларисти в Турция са тези, които не могат да придобият властта по демократичен начин и вместо това се опитват да използват недемократични способи, прикривайки се зад облика си на пазитени на наследстовото на Ататурк.

    Нередност?
  • 4
    Avatar :-|
    борко

    По-скоро подкрепям премахването на забраната за носене на забрадки в университетите. Все пак този акт не означава, че всяка жена ТРЯБВА да носи забрадка, а която иска да носи, която не иска - да не носи. По този начин повече жени ще получат достъп до образование, а и е голяма вероятността след като се пообразоват, а и след като вече не е забранено, след време някои от тях сами да спрат да носят забрадки.

    Нередност?
  • 6
    Avatar :-|
    von dzerzhinsky

    читателю МТ, допуснал си лека, но досадна грешка. Династията Пахлави идва на власт през 1925 г. и сваля Каджарската династия. Доколко това става с помощта на САЩ е въпрос на интерпретации на западните учени-ориенталисти. Всъщност не е така. Иран е уникален с това, че смяната на политическия строй, династия винаги е резултат от вътрешен натиск. Революцията през 1979 г. е последното доказателство за това. Иначе сравненията с Османската империя за оправдани. Турция потегля по различен от иранския път. Но това, уважаеми МТ, авторите от Капитал не го знаят. Както казваше моят професор по география на Близкия изток - книги е хубаво да се четат.

    Нередност?
  • 7
    Avatar :-|
    mt

    П.П: до Джерзински: Прав си, досадна грешка е да объркаш бащата със сина- мерси за постинга, тъкмо имах причина да прочета отново кои, как, кога, къде и защо! :)
    А инак за подкрепата на американците, хм, където има дим има обикновено и огън. Относно събитията в Иран през периода 1941-1979 накратко: www.arash.de/gesch/text/Irangeschi8.htm

    Нередност?
  • 8
    Avatar :-|
    von dzerzhinsky

    обичам системните администратори на Капитал. те са толкова грижовни млади хора. пионери с огнена душа и хладен ум. и все пак - международната ви секция не струва:) но вие си го знаете, нали?!

    Нередност?
  • 10
    Avatar :-|
    von dzerzhinsky

    на улица Лубянка има специално място за теб Демократе, редом до мен. до десницата ми!

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал