По пътя на забрадката
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

По пътя на забрадката

Много жени в Турция протестираха срещу връщането на забраната за носене на забрадки в университетите

По пътя на забрадката

Задълбочващата се политическа криза в Турция засили притесненията за бъдещата ориентация на страната

Цветелина МАНОЛОВА, Ирина НОВАКОВА, Брюксел
3959 прочитания

Много жени в Турция протестираха срещу връщането на забраната за носене на забрадки в университетите

© Reuters


По някаква странна ирония на съдбата Турция стана най-интересна за света тъкмо в момент, когато най-силно се затвори в себе си. Доскоро това беше държавата, която служеше за пример как по демократичен начин могат да си съжителстват светските принципи и исляма. Днес всички се питат накъде точно се е запътила Анкара.

Най-сериозната политическа криза в историята на модерна Турция започна още миналата година, когато Абдула Гюл от ислямистката Партия на справедливостта и развитието (АКП) стана президент на страната, а изборът му, макар и напълно демократичен, предизвика силната съпротива на поддръжниците на светския режим. Опитът на АКП, която има съкрушаващо мнозинство в парламента, да прокара поправка в конституцията, която да разреши носенето на забрадка в университетите, разбуни още по-силно духовете, като секуларистите (привържениците на светския начин на живот) дори внесоха искане партията да бъде забранена. В крайна сметка миналата седмица конституционният съд на Турция взе доста спорно решение да отмени поправката, като с това кризата се задълбочи още повече и прерасна в ожесточена битка между съдебната и законодателната власт. Решението на съда за повечето анализатори бе и недвусмислен знак, че АКП ще бъде забранена, а някои нейни членове, сред които и премиерът Реджеп Тайип Ердоган, ще бъдат изхвърлени от политиката.

Целта оправдава средствата

За повечето наблюдатели решението за забрадките и процеса срещу АКП са просто част от битката за политическо влияние, в която секуларистите, които в продължение на десетилетия бяха управляващия елит на Турция, се опитват да защитават придобитите привилегии от набиращите все по-силно влияние ислямисти, представители на замогналата се анадолска средна класа. "Този процес може да се интерпретира като опит на светските политически сили да използват съда, за да доведат до разпад на АКП", коментира пред "Капитал" Сенем Айдим Дюзгит, анализатор в Центъра за изследване на европейските политики. На подобно мнение е и Риа Оймен-Райтен, докладчик за Турция в Европейския парламент. "Миналата година в Турция армията почти направи държавен преврат при изборите за президент. След победата на Гюл обаче тя загуби много от влиянието си. Това, което се случва в момента, е опит да си възвърне това влияние и да се домогне до властта. Поглеждайки назад, не беше добра идея ЕС да подкрепи решението да се вдигне забраната на забрадките в университетите - това решение изигра решаваща роля за настоящата криза", каза тя пред "Капитал". В самата Турция решението на конституционния съд, който от десетилетия насам претендира да бъде най-верният пазител на светския режим в страната и непрекъснато разширява правомощията си, породи разгорещени дискусии. Повечето специалисти го заклеймиха като превишаване на правомощията и нарушение на основни демократични принципи. Секуларистите го подкрепиха с довода, че дори и да не е съвсем демократично, то защитава основните принципи на светския режим, въведен от приемания за родоначалник на турската нация Кемал Мустафа Ататюрк. Секуларизмът в контекста на Турция е по-важен от демократичността, смята ректорът на Близкоизточния технически университет Урал Акбулут. "Изграждането на републиката отне десетилетия, а тя може да бъде унищожена само за една нощ", твърди той, като напомня за падането на светския режим в Иран. "Този филм сме го гледали повече от веднъж", казва Акбулут.

Цената на забрадката

Спорът около носенето на мюсюлманската забрадка започна още при избора на Гюл за президент на Турция, тъй като неговата съпруга и първа дама на страната покрива главата си. АКП използва мнозинството си в парламента и прие поправка на конституцията, с която разреши носенето на забрадки в университетите, настоявайки, че по този начин повече момичета ще могат да завършат висше образование. Заради забраната много млади туркини следват в чужбина или изобщо не се записват в университетите, като Турция има най-лошото съотношение между броя на мъжете и жените висшисти в Европа. Отмяната на ограничението беше приветствано от ЕС като част от успешните демократични реформи в страната. Секуларистите, за които забрадката е по-скоро политически символ, обаче го посрещнаха като откровен опит за ислямизация на Турция. За тази интерпретация допринесе и нежеланието на АКП да обоснове по-ясно реформите, които предприема. Неубедително изглеждаше и прекаленият ентусиазъм, с който партията прие поправката за забрадките и видимата липса на такъв при промяната на друга част от конституцията, която ограничаваше свободата на словото и заради която известни турски писатели и интелектуалци бяха заплашени със затвор. "Вдигането на забраната за забрадките в образователни институции се изтълкува от мнозина като сигнал, че някои свободи се смятат за по-важни от други, и това подсили страховете, че АКП се опитва да ислямизира обществото", коментира Сенем Айдим Дюзгит.

Накъде отива Турция

"Турция навлиза в тъмен тунел. Или ще дерайлира, или ще види светлината в края на тунела" - така коментира настоящата ситуация известният турски колумнист Ченгиз Чандар. По-вероятният сценарий е АКП да бъде забранена за ислямистка дейност, което няма да е прецедент. Тя ще продължи да играе важна роля и да съществува под различно име, макар и без водещи фигури като Ердоган, който ще бъде изолиран от политическия живот. "Цената ще е висока - политическа и икономическа нестабилност, влошени отношения с ЕС, които могат да доведат до блокиране на преговорите за членство. Това ще отекне и в региона, където редица партии гледат на АКП като модел на конституционна ислямска партия, избрана по демократичен път", смята Айдим Дюзгит. Според Риа Оймен-Райтен Турция трябва бързо да приеме нова конституция, за да избегне оттук нататък подобни ситуации, които заплашват процеса на интеграция.

Опитите на ЕС да повлияе на реформите в Турция обаче може и да не успеят, тъй като повечето турци не виждат ясна перспектива за бъдещо членство в съюза. Поведението на страни като Франция, която открито се противопоставя на интеграцията на Турция, само засилва тези настроения. "Ако бяхме влезли във Варшавския договор вместо в НАТО, досега да сме в ЕС", каза преди време един турски генерал. Както отбелязва британският в. "Гардиън", въпреки че повечето турци не желаят страната им да е изолирана от Запада, ако ЕС продължи да ги пренебрегва за сметка на по-слаби кандидати, Турция може да се почувства достатъчно огорчена и силна, за да поеме накрая нов геополитически курс.

По някаква странна ирония на съдбата Турция стана най-интересна за света тъкмо в момент, когато най-силно се затвори в себе си. Доскоро това беше държавата, която служеше за пример как по демократичен начин могат да си съжителстват светските принципи и исляма. Днес всички се питат накъде точно се е запътила Анкара.

Най-сериозната политическа криза в историята на модерна Турция започна още миналата година, когато Абдула Гюл от ислямистката Партия на справедливостта и развитието (АКП) стана президент на страната, а изборът му, макар и напълно демократичен, предизвика силната съпротива на поддръжниците на светския режим. Опитът на АКП, която има съкрушаващо мнозинство в парламента, да прокара поправка в конституцията, която да разреши носенето на забрадка в университетите, разбуни още по-силно духовете, като секуларистите (привържениците на светския начин на живот) дори внесоха искане партията да бъде забранена. В крайна сметка миналата седмица конституционният съд на Турция взе доста спорно решение да отмени поправката, като с това кризата се задълбочи още повече и прерасна в ожесточена битка между съдебната и законодателната власт. Решението на съда за повечето анализатори бе и недвусмислен знак, че АКП ще бъде забранена, а някои нейни членове, сред които и премиерът Реджеп Тайип Ердоган, ще бъдат изхвърлени от политиката.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

19 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    mt

    Статията е нагледен пример за това какво се случва, когато от дистанцията на Бркüсел, след две интервüта се сътвори анализ на политическия живот в Турция. Още самото въведение "По някаква странна ирония на съдбата Турция стана най-интересна за света тъкмо в момент, когато най-силно се затвори в себе си. Доскоро това беше държавата, която служеше за пример как по демократичен начин могат да си съжителстват светските принципи и исляма? Днес всички се питат накъде точно се е запътила Анкара" поставя въпроса затваря ли се към света Турция, тъй като една пол. партия, била тя и с мнозинство в парламента, се опитва да изпълни предизборните си обещания и ако това не е така, то кой се пита накъде се е запътила Анкара? Терминът "ислямистка партия" е меко казано неподходящ по адрес на АКП, която сама определя себе си като религиозно-консервативна партия. Такава е и CSU в Германия, което не значи, че из Bayern подскачат разни католически инквизитори на лов за вещици...
    Нелепо е и сравнението между Иран и Турция, било то направено и от уважаемия ректор на Близкоизточния технически университет Урал Акбулут по следната причина: Иран по време на революцията от 1979 е монархия,а не светска република, управлявана от Реза Шах Пахлави, който идва на власт след военен преврат с подкрепата на американците. Превратът е организиран след като демократично избраното иранско правителство национализира през 50-те години добива на нефт в страната... И ако примерът на Иран е показателен за нещо, то за това, че решения, взети против волята на народа рано или късно водят до катастрофа, или ако перефразираме Гео Милев "Народа мисли, без значение дали на някого това му харесва или не". Избирайки АКП турският народ показва достатъчно красноречиво, че е за ЕС и против генералите, които винаги имат да кажат нещо, особено тогава, когато никой не иска да ги слуша!

  • 2
    Avatar :-|
    Elitsa

    Напълно съм съгласна с мт. В случая ЕС застава на правилната страна - на така наречената ислямистка партия. Показателно е, че дори и ЕС подкрепя отмяната на забраната за забрадки. Толкова ли са глупави европейците, че да подкрепят ислямизацията на Турция?! Изглежда, че така наречените секуларисти в Турция са тези, които не могат да придобият властта по демократичен начин и вместо това се опитват да използват недемократични способи, прикривайки се зад облика си на пазитени на наследстовото на Ататурк.

  • 4
    Avatar :-|
    борко

    По-скоро подкрепям премахването на забраната за носене на забрадки в университетите. Все пак този акт не означава, че всяка жена ТРЯБВА да носи забрадка, а която иска да носи, която не иска - да не носи. По този начин повече жени ще получат достъп до образование, а и е голяма вероятността след като се пообразоват, а и след като вече не е забранено, след време някои от тях сами да спрат да носят забрадки.

  • 6
    Avatar :-|
    von dzerzhinsky

    читателю МТ, допуснал си лека, но досадна грешка. Династията Пахлави идва на власт през 1925 г. и сваля Каджарската династия. Доколко това става с помощта на САЩ е въпрос на интерпретации на западните учени-ориенталисти. Всъщност не е така. Иран е уникален с това, че смяната на политическия строй, династия винаги е резултат от вътрешен натиск. Революцията през 1979 г. е последното доказателство за това. Иначе сравненията с Османската империя за оправдани. Турция потегля по различен от иранския път. Но това, уважаеми МТ, авторите от Капитал не го знаят. Както казваше моят професор по география на Близкия изток - книги е хубаво да се четат.

  • 7
    Avatar :-|
    mt

    П.П: до Джерзински: Прав си, досадна грешка е да объркаш бащата със сина- мерси за постинга, тъкмо имах причина да прочета отново кои, как, кога, къде и защо! :)
    А инак за подкрепата на американците, хм, където има дим има обикновено и огън. Относно събитията в Иран през периода 1941-1979 накратко: www.arash.de/gesch/text/Irangeschi8.htm

  • 8
    Avatar :-|
    von dzerzhinsky

    обичам системните администратори на Капитал. те са толкова грижовни млади хора. пионери с огнена душа и хладен ум. и все пак - международната ви секция не струва:) но вие си го знаете, нали?!

  • 10
    Avatar :-|
    von dzerzhinsky

    на улица Лубянка има специално място за теб Демократе, редом до мен. до десницата ми!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK