Радиоактивен ренесанс

Забравете Чернобил - ядрената енергия, изглежда, се възражда въпреки опасенията

Доскоро да се говори за нова атомна епоха беше най-малкото проява на лош вкус, ако не политическо самоубийство. Ядрената енергетика, която нарасна със 750% през 70-те години и със 140% през 80-те, замря до световен ръст от едва 8% през последното десетилетие на ХХ век. Днес обаче нещата се променят - от една страна, заради модерни неврози като скока в цената на петрола, глобалното затопляне и енергийната зависимост от непредсказуеми доставчици, а от друга - защото атомната енергия, преди смятана за скъпа и опасна, вече е съпоставима по цена с актуалните възобновяеми източници и все по-сигурна заради технологичните иновации.

В Европа статистиката сочи, че за производството на 1 киловатчас ядрена енергия се отделят 6 единици въглеродни емисии - най-ниската стойност от всички други източници без водната енергия. Киловатчас ядрена енергия струва 6.5 евроцента - по-скъпо единствено от въглищата (5 цента). Енергията от въглища обаче ще поскъпне значително след облагането с цена на въглеродните емисии. Освен това електричеството в страни с АЕЦ е доста по-евтино от това в страни без - за сравнение крайните потребители в ядрена Франция плащат с 52% по-малко от съседите си в неядрена Италия по данни на италианската енергийна компания Enel. Високата цена на атомните централи изглежда все по-приемлива предвид факта, че до 2030 г. Европа трябва да инвестира 900 млрд. евро в мощности за производство на електричество, за да задоволи нуждите си. Цените на урана са доста по-стабилни, отколкото на петрола, а запасите са много по-големи, каза Джанкарло Аквиланти, ръководител на ядрената програма на Enel, на конференция за ядрената енергетика в Брюксел.

За възраждането на атомната енергетика говори и засиленото изграждане на нови централи в цял свят. В Швеция, която реши да се откаже от този тип енергия през 80-те, днес мнозинството от хората са за ядрената енергетика, сочи проучване на Евробарометър. Дори в Германия, която под натиска на зелените лобита обяви, че ще започне да затваря реактори, канцлерът Ангела Меркел реши да удължи живота им.

Атомната енергия намира привърженици не само сред политиците, но и на доста по-необичайно място - сред природозащитниците, които до неотдавна бяха най-големите й противници. Един от основателите на Greenpeace, Патрик Мур, днес организира международни проядрени кампании. Гуруто на британските еколози професор Джеймс Лавлок лобира борбата с климатичните промени да се води чрез все повече ядрена енергия. "Днес се смята, че тя трябва да върви ръка за ръка с възобновяемите източници, за да се борим с глобалното затопляне", каза Бруно Комби, основател на организацията "Защитници на околната среда за ядрена енергетика". Причината е, че зелената енергия не може сама да задоволи нарастващото потребление. "Никога не можем да произведем достатъчно слънчева енергия за нуждите на малък град например, а за да се генерира електричество за такъв град от вятърна енергия, трябва да застроим цялото крайбрежие на Франция с турбини", обясни Комби.

Европейската комисия, която настоява за глобални мерки срещу климатичните промени, изглежда, също затопля отношението си към ядрената енергия. Брюксел узрява за идеята бавно - еврокомисарят по енергетиката Андрис Пиебалгс вече не смята темата за табу, въпреки че предпочита да набляга на предизвикателствата, отколкото на ползите от този тип енергия. "Нашата цел е всички опции да са достъпни - включително ядрената", каза Нина Комо, съветник по ядрена енергетика в комисията. Затова, въпреки че всяка страна членка сама си решава дали да развива ядрена енергия, в последната година Брюксел започна серия от инициативи за дискусии и въвеждане на общи стандарти за безопасност.

Въпреки очевидното раздвижване все още е рано да се говори за нов ядрен бум. Чернобил не е забравен от противниците на атомната енергетика - а те съвсем не са малко. "Ядрената енергия е скъпа; възобновяемите източници - също, и не можем да си позволим да развиваме и двете заедно", каза Моника Фрасони, евродепутат в групата на зелените в Европейския парламент. Тя напомни за цената на новите централи, на поддръжката и съхранението на ядреното гориво, както и опасността централите да станат цел на терористи. Журналистът Вили де Бакер, специалист по екологична икономика и енергетика, смята, че ролята на ядрената енергия в борбата с климатичните промени се надценява. "Ядрената енергия не може да се използва в транспорта - секторът с най-голям дял от вредни емисии; освен това централите се строят с десетилетия, а за да ограничим промените в климата, трябва да действаме сега", изтъкна той. Според Де Бакер, бизнесът не споделя ентусиазма на политиците за ядрената енергия. "Тя е толкова скъпа, че никой в частния сектор не би инвестирал в нея, само държавата с огромни субсидии", каза той и добави, че в последната година банки и фондове са налели във възобновяема енергия 148 млрд. евро и почти тотално са се оттеглили от ядрената. "Най-големите инвеститори в света едва ли грешат", каза той.

Радиоактивните отпадъци също са проблем, макар и според експерти повече политически, отколкото технически. При съвременните методи те се съхраняват в компактен обем, при строги условия, с рязко намаляваща токсичност и не могат да се използват за тероризъм. Въпреки това никой не иска да живее в страна с радиоактивно хранилище, а и засега не е измислен начин крайните продукти на ядрената енергетика да не са активни за хилядолетия напред.

Независимо от страховете ядрената енергия отново е на дневен ред. Голяма част от съществуващите централи, строени преди 20-30 години, наближават края на живота си. Енергийното потребление пък постоянно расте. Затова според Международната агенция за енергията ядрената енергетика ще увеличи производството си от 370 гигавата през 2007 г. до поне 520 гигавата през 2030 г. Дори противниците й отчитат неизбежността на този факт. "Преходът от енергетика, доминирана от въглища и петрол, към екологична енергия закъсня с 30 години и затова ще останем в тъмната ядрена епоха още дълго време", призна Вили де Бакер.