Жана д'Арк от джунглата

За бившата заложничка на ФАРК Ингрид Бетанкур като икона, политик и медийна звезда

По куриозно стечение на обстоятелствата група български журналисти бяхме в Елисейския дворец за отразяване визитата на Сергей Станишев в следобеда на 4 юли, когато освободената бивша заложничка Ингрид Бетанкур пристигаше в Париж и се очакваше специалната церемония в нейна част, дадена от президента Никола Саркози. Това предизвика шегите на френски колеги, че предаваме щафета година след освобождаване на медиците ни от Либия. Между двата случая, разбира се, има разлики, но и много прилики.

Когато бе отвлечена преди шест години от бунтовническа групировка ФАРК по време на предизборната си кампания за президент на Колумбия, Бетанкур става част от групата от общо 23-ма похитени политици, сред които депутати, бивш министър на отбраната, губернатор на район. Отвличането е част от колумбйиския политическия живот. Дотолкова, че според закона кандидатите за политически постове, макар и отвлечени, могат да участват в избори. Какво разчувства света именно в нейния случай?

В началото е приказка - златно детство с много ерудиран баща, министър на културата и образованието, а след това и посланик на ЮНЕСКО в Париж, и майка манекен, бивша Мис Колумбия, която се заема с благотворителност и влиза в парламента, нарекла дъщерите си Астрид и Инргид, защото обожава приказките на Андерсен. Родена в Богота в семейство, възпитало я в любов към Колумбия, малката Ингрид расте в огромен апартамент на авеню "Фош" в Париж, в който си дават среща най-големите имена на латиноамериканската интелигенция. Пабло Неруда я друса на коленете си.

Но не всичко е розово. Разводът на родителите й дълбоко я наранява. Прехвърляна между Париж, Богота, Вашингтон и английски пансион, тя в крайна сметка влиза в престижния парижки Институт по политически науки (Sciences Po), където среща млад френски дипломат, станал първият й съпруг, и млад преподавател, Доминик дьо Вилпен, с който оттогава я свързва силно приятелство. На 18 години заявява, че иска да стане президент на Колумбия. Но се връща там едва през 1990 г. и започва политическа кариера. На 32 години решава да се кандидатира за депутат и през първата си предизборна кампания раздава презервативи на кръстовищата, за да "предпази Колумбия от СПИН-а и корупцията". Атаките й срещу клиентелизма на компрометираната политическа класа я карат да създаде собствена партия, Oxigeno Verde ("Зелен кислород") и през 1998 г. отново изненадва - с малко средства и силни послания тя става сенаторът, избран с най-много гласове в национален мащаб. Окрилена, четири години по-късно Бетанкур се впуска и в президентска надпревара и именно тогава е отвлечена в джунглата. Може би защото вече е заложничка, а и донякъде неразбрана и далеч от обикновените колумбийци, тя печели по-малко от 1% от гласовете.

След отвличането й тя обаче стана символ на положението в Колумбия. Героиня в Европа и Северна Америка, Бетанкур е почетна гражданка на 284 града, сред които Париж и Монреал. Двойното й гражданство и двойната й съдба накараха Франция да се бори с всички средства за освобождаването й. По стечение на обстоятелствата в този период Доминик дьо Вилпен бе външен министър, а впоследствие и премиер. Двете й деца, бившият и настоящият й съпруг, майка й и сестра й бяха чести гости на медиите и неуморно апелираха за спасяването й. А Никола Саркози обяви освобождаването на Бетанкур за един от приоритетите си заедно с това на българските медици.

За разлика от либийската афера обаче сега френският президент нямаше как да си припише заслугата - хепиендът дойде след брилянтна операция на колумбийската армия, като Саркози е разбрал за спасяването от... агенция Франс прес. Така този път той не успя да се окичи отново с ореола на освободител, а само да посрещне Бетанкур на летището. Единствената, която каза това на глас обаче - съперничката на Саркози от президентските избори Сеголен Роаял, беше нападната от всички страни, включително от членове на нейната социалистическа партия. Може би грешка в това прямо изказване бе, че то дойде прекалено бързо, докато Франция още бе в еуфорията на новината.

А как редовите французи гледат на цялата тази история? С радост, разбира се, но като че ли и с все повече смесени чувства. Поведението на Ингрид Бетанкур в някои отношения вече кара да се прокрадва известен скептицизъм. "Та тя е от "тях", споделиха приятели, "виж как е расла, живяла, как децата й през цялото време говорят за маман (обръщение в аристократичните среди и висша буржоазия). Зелената партия в Колумбия не е еквивалент на подобни сили в Европа. А и как бързо иска частна аудиенция с папата..."

Междувременно Бетанкур обяви, че не изключва отново да се кандидатира за президент на Колумбия. С историята, статута и популярността й този път вероятно резултатът ще е доста по-различен отпреди шест години.