В удобната сянка на София
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В удобната сянка на София

Заради проблемите в своята южна съседка, Румъния имаше късмета да избегне неприятните прожектори на вниманието на европейските медии.<br />

В удобната сянка на София

Румъния също има защо да се притеснява от доклада на Европейската комисия, но българските скандали са й добре дошли

Ирина Новакова - Брюксел
3688 прочитания

Заради проблемите в своята южна съседка, Румъния имаше късмета да избегне неприятните прожектори на вниманието на европейските медии.<br />

© Reuters


Сainii latra, caravana trece. Румънският еквивалент на поговорката "Кучетата си лаят, керванът си върви" е подходяща метафора за отношенията между Европейската комисия и страната, която се присъедини към Европейския съюз заедно с България.

Преди присъединяването България често се обиждаше, когато я сравняваха със северната й съседка. В последните месеци обаче ситуацията се преобърна и сега Румъния е тази, която се дразни, когато я сложат под общ знаменател с българските корупционни, финансови и престъпни проблеми. На пръв поглед Букурещ, най-източната столица на ЕС, привлича далеч по-малко медийно внимание от София - предимно с грижите, създавани от румънските емигранти на Италия. Така в тишината напоследък Румъния изглежда да няма драми с еврофондовете, организираната престъпност или печално известните си социални институции. Икономиката й привлича доста по-големи външни инвеститори, а в докладите си Европейската комисия я оценява само по четири показателя - с два по-малко, отколкото България.

На север от Дунава обаче

не всичко е розово.

Макар да няма българските проблеми с фондовете, Румъния си има свои. Като страна членка, тя има право на около 30 милиарда евро от европейския бюджет до 2013 г. Според изследване на румънския "Център за политически науки и сравнителен анализ" обаче е доста неясно дали румънската администрация е способна да произведе достатъчно проекти, за да получи парите във важни отрасли като инфраструктура, екология и земеделие. По данни от изследването в последните 15 години в страната са построени едва 500 км магистрали, а инфраструктурата (подобно на България) е един от най-големите проблеми на Румъния. "Проблемът се дължи, от една страна, на липса на опит в създаването и управлението на проекти, в комбинация със закостеняла бюрокрация", обясняват румънските анализатори. Еврокомисарят по регионално развитие Данута Хюбнер неколкократно предупреждава за тези трудности, особено за качеството на администрацията, изготвяните проекти и нуждата от още пътища. В началото на юли стана ясно, че през изминалата година над 120 фирми в Румъния са връщали милиони евро заради злоупотреби по програмата ФАР, доста подобни на тези в България - неспазване на тръжните процедури, наличие на конфликт на интереси и използване на парите за неправомерни цели. През август - ноември 2007 г. пък Европейската комисия наложи временно спиране на плащанията по ФАР заради проблеми в контрола, търговете и административния капацитет.

От друга страна, според националното законодателство всеки държавен служител е лично отговорен за всеки одобрен от него разход, което често води до подозрения в корупция дори за чисто технически грешки. "Страхът от обвинение в корупция сковава администрацията", обясни Джордж Дюра, изследовател в "Центъра за изследване на европейските политики" в Брюксел. Затова, вместо да рискуват собствената си кариера, румънските служители предпочитат да не действат по проектите изобщо.

На политическо ниво нещата не изглеждат по-лесни. Управлението е парализирано от конфликтите между президента Траян Бъсеску и премиера Калин Попеску Търичану, които така и не нормализираха отношенията си след правителствената криза, избухнала едва три месеца след присъединяването към ЕС. Съперничеството им се върти основно около борбата с корупцията, за която настоява Европейската комисия. Бъсеску обвинява правителството, че не полага усилия по този проблем, но същевременно редовно блокира решенията на премиера. Търичану отговаря, че президентът вреди на страната си, като гони собствените си популистки цели, но няма парламентарна подкрепа, за да му противостои. Тази управленска парализа забавя развитието и спъва реформите, искани от Брюксел, тъй като личните конфликти вървят в комбинация с изключително слабото коалиционно правителство. В последните месеци обществената подкрепа към него се срина до 14%.

На този фон всички мерки, за които настоява Европейската комисия, изглеждат трудно постижими. В доклада си през февруари комисията критикува Румъния за липсата на напредък в съдебната реформа. Освен това Брюксел не одобрява поправките в Наказателния кодекс, приети от румънския парламент, тъй като обезсилват мерките срещу корупцията. Комисията отчете и процедурни слабости при назначаването на магистрати и отлаганото сформиране на "Национална агенция за честност" - под това забележително име се крият борците срещу конфликта на интереси и подобни проблеми в държавната администрация. Тези критични оценки, обявени през февруари, се очаква да бъдат повторени в доклада на еврокомисията за Румъния следващата сряда.

Най-слабата оценка

обаче Букурещ ще получи заради корупцията, особено на високо ниво. Според доклад от края на 2007 г. на Вилем де Пау, белгийски прокурор и външен съветник на Европейската комисия, усилията срещу корупцията са отслабнали, а всички мерки, взети преди членството в ЕС, са изоставени от правителството. На същото мнение е Драго Кос, председател на "Група страни срещу корупцията" към Съвета на Европа. Пред "Капитал" Кос каза, че преди присъединяването Румъния е постигнала много по-голям напредък в борбата с корупцията, отколкото България, но в последната година се наблюдава регресия. В Букурещ това не е изненада - според анализатор от мозъчния тръст "Група за приложна икономика", корупцията е разпростряна в "непрекъснато пресичащи се мрежи на бизнеса, правителството и парламента, обединени от интереса си да пресекат прекалено сериозните антикорупционни мерки". Икономистът обясни, че когато един румънски политик е обвинен в такова престъпление, той, вместо да се защити, обяснява публично дупките в закона, през които ще се измъкне.

Въпреки всички тези проблеми се очаква, че на 23 юли Румъния ще отнесе по-малко критики, отколкото България. За това свидетелства високопоставен източник в една от дирекциите на Европейската комисия, отговорни за доклада. Според него "докладите за Румъния и България ще са много различни, като острото послание ще е в българския". Очевидно затова лобира и Букурещ - след среща с генералния секретар на комисията Катрин Дей преди седмица румънският министър на правосъдието Каталин Предоиу каза, че е настоял докладът да наблегне на разликите в постиженията на двете страни. Това едва ли е трудно, а подходът на Брюксел след разширяването винаги е бил да ги оценява отделно. Букурещ явно се надява да блесне, че е пред София, а това, че успява да го направи, е заслуга колкото на румънските политици, толкова и на управляващите в София.

Сainii latra, caravana trece. Румънският еквивалент на поговорката "Кучетата си лаят, керванът си върви" е подходяща метафора за отношенията между Европейската комисия и страната, която се присъедини към Европейския съюз заедно с България.

Преди присъединяването България често се обиждаше, когато я сравняваха със северната й съседка. В последните месеци обаче ситуацията се преобърна и сега Румъния е тази, която се дразни, когато я сложат под общ знаменател с българските корупционни, финансови и престъпни проблеми. На пръв поглед Букурещ, най-източната столица на ЕС, привлича далеч по-малко медийно внимание от София - предимно с грижите, създавани от румънските емигранти на Италия. Така в тишината напоследък Румъния изглежда да няма драми с еврофондовете, организираната престъпност или печално известните си социални институции. Икономиката й привлича доста по-големи външни инвеститори, а в докладите си Европейската комисия я оценява само по четири показателя - с два по-малко, отколкото България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    cocoloco

    Мили мишлета,
    разликата между България и Румъния, отдавна надхвърля не само разстоянието измерено в километри, стандарта на живот, адекватността на политиците, чистотата и реда, може би и най-вече манталитета на хората!... Няколко часа и попадате в друг свят, не този на Софи Маринова, а дълбоко подреден, спокоен и приветлив.

    Много жалко е, че нищо добро не чака нас, българите!

  • 2
    Avatar :-|
    Vazov

    Rumunia niama nikakvi pritesnenia zashtoto shte si poluchi fondovete za razvitie. Bulgarskite fondove shte gi dadat na Afrika, zashtoto dori i bananovite republiki ne sa tolkova korumpirani kato Bulgaria. Do koga shte gledame v panichkata na suseda, bez da vizhdame kochinata v nashia dvor?

  • 3
    Avatar :-|
    Един Българин

    Разликата между двата народа, не е антропологическо телесна, нито битова а само характерова. Те, Румънците са "по-добри" от Нас, те са къде-къде по-добряци. Ние сме сто пъти по-вероломни от Тях. Българинът е стръвен и безочлив, тва е.
    Бил съм в северната ни съседка, и честно казано те са повече наши събратя отколкото сърбите, например (разбира се като изключим езика).
    Чувства се една мекота и търпимост, която пленява минаващия или престояващия иноземец.
    От край време "лозунгът" на румънския народ е: "Живей и остави другите да живеят" (това също го намерих в един труд на българина Благовест Нягулов). Този лозунг не пасва изобщо на българския народ (не че сме расисти или пък припряни спрямо чуждоземците...такива сме спрямо нас самите).
    Затуй техните гафове не са толкоз очебийни. Те правят всичко по-кротко и по-тактично от нас, за да не бият на око, а българинът, юруш, лапай и гепи (или обратно).
    Румънците ще са винаги пред нас, не защот са по-обширна страна, а защот са по-дипломатични и по-хитри от нас. Ние сме лакоми, грубовати чукундури.

  • 4
    Avatar :-|
    Светослав

    Нашите се репчиха, репчиха и сега ще си го отнесем. Отделно, че нищо не свършиха... Просто са нагли. Как да не ги удариш?

  • 5
    Avatar :-|
    *

    до автора - румънците в Италия си Имигранти..
    Връщам се от Румъния, където първоначално бях подлъган от пътя между Русе и Букурещ и самата столица - да, става. Обаче минете от западната граница до България - ще видите само коларски път, посочен на картата като магистрала, евробайраци и цигани. По пътя няма знаци, че е в ремонт, а на картата е означен като магистрала. 300 километра се минават за 12 часа! Никъде по пътя няма хотел, мотел, бензиностанция. Само цигани /това не е за обида на местното население, а констатация/. Не минавайте от там! Сравненията с Румъния отчитат нечий политически интерес, но истината, приятели, е, че България е много по-добре. Въпреки че нашата страна е много зле, но за това дори не ми се говори.. Всякакви мнения в обратната посока са само от хора, които не са виждали с очите си за какво става въпрос на север от нас.

  • 6
    Avatar :-|
    ezop

    Вярно за кофти пътищата на Румъния, но един техен сериозен плюс е, че нямат нашата организирана брутална престъпност, придружена с поръчкови убийства. Това е голямата разлика. Мой познат работещ там ми каза, че съществува дори лаф при тях за едри мошенници: "този ако беше в България, досега да го бяха гръмнали". Да се смее ли човек или да плаче...?

  • 7
    Avatar :-|
    Storm-Смърч

    Коментарът на 3 е супер точен. Доста добре и меко са настроени към нас, за разлика от сърби,гърци и турци. Аз съм бил там над 15 пъти и през последните 5 години виждам голям напредък. Строи се навсякъде, масово. Пътища, сгради, банки, молове и т.н. Освен това съм съгласен, че инфраструктурата им отстъпва на нашата, но т'ва е до време. Просто винаги съм изумен от размаха на строителството им. Сега, малко е трудно и излишно да се сравняват две държави по неточно определени признаци. Но си има истини, които не могат да се избегнат - по-хубава и подредена столица, по-топли хора, по-конкурентноспособна икономика, НО и повече мургавели, по-лоши пътища, лош туризъм (с години са зад нас ако става въпрос за морето им). Така че... статия е доста точна :).

  • 8
    Avatar :-|
    Анатоли

    Лошо ни се пише братя!!! Заради мръсните комунисти ще страдаме с десетилетия. Прикриват каналите с наркотици!!! От там финансират крадливата и измамна партия "БКП"!!! Източват парите от държавата. Да ги обесим заслужават. Смърт за продажните комунисти. Стига!!! Вървете си нагли псета!!!

  • 9
    Avatar :-|
    Атанас Тодоров

    Не се "налапкаха". Какво ли си викат пак "ЩЕ СИ ЛАПКАМЕ" това е девиза на комуниста чухте го от собствените им усти!!! И винаги са го спазвали. ВЪН мръсни комунисти!!! ВЪН!!! Разпраха се да грабят държавните пари. От къде не грабиха? От митниците ли? От фондовете ли? От военните ли? От земеделието ли? Сега са червиви с пари, заграбени от държавата!!! Защо няма един ЛАПАЧ в затвора? Защо няма един КРЕДИТЕН МИЛИОНЕР в затвора? Гадни комунисти!!! Народа страда заради тях.

  • 10
    Avatar :-|
    m

    Минавал съм многократно по пътя от БГ границата при Русе до Букурещ по времето когато го разширяваха и реконструираха. Копаха 1.5 метра в дълбочина, насипаха чакъл, бетон, арматура и тогава асфалт. Не съм специалист, но останах с впечатление за качествено изпълнение.
    Въобще в Румъния строят много и наваксват откъм инфраструктура; може и там да покрадват, но с мярка.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK