С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 25 юли 2008, 14:25, 6668 прочитания

Мандела и "нацията на дъгата"

Иконата на ЮАР навърши 90 години, а над страната му се събират тъмни облаци

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

Нелсън Мандела се отдели от бодигардовете си, които оглеждаха бижутерийно изложение в елегантното лоби на грандхотел "Берлин", и се настани на червения плюшен фотьойл срещу мен. "Та, Клайв, какво мислиш, че трябва да направя за учителските съкращения?"

Годината беше 1995 и аз пътувах с тогавашния президент на ЮАР като политически кореспондент по време на едно от посещенията му в Европа. В страната на дневен ред беше справянето с остатъците от предишната образователна система, която беше оставила твърде много езикови учители заради концентрирането си върху образованието на белите, и твърде малко учители по математика и естествени науки. Един от бившите министри на образованието в старата Южна Африка беше казал пред парламента веднъж, че няма смисъл да се учат черните на математика, защото никога няма да имат нужда от нея. Сега плащахме цената за това, търсейки нови учители и опитвайки се да се освободим от старите, които бяха в излишък. Това, че Мандела търсеше мнението на журналист, когото познаваше само като лице и бележник от тълпата около себе си, говори много за него, още повече че той наистина беше заинтересуван от това, което мисля.


Мандела е роден в отдалечено селце, където дискусиите все още се водят в предколониален африкански стил и следват концепцията на Убунту - традиционно вярване, че стойността на един човек се измерва в това какво допринася за останалите. След разговора ни помощник на президента му напомни, че е време да тръгва, и го последвахме за снимка пред Брандебургската врата, която бързо обиколи световните редакции.

Символ с гранитен характер

В това и в много други събития и фотографии Мандела олицетворяваше във всичките цветове и оттенъци "нацията на дъгата" (по фразата на южноафриканския архиепископ Дезмонд Туту), устремила се далеч от едно трагично минало. Мандела символизираше и помирението, протягайки отново и отново ръка към белите, показвайки, че в новата държава има място за всички. Във всяка негова реч чувах как подчертава, че добрите южноафриканци са от всяка раса. Той ненавиждаше идеята, че победата срещу апартейда е триумф на чернокожите.

Но Мандела не е пацифист и не е никак мек. Следвахме го в онзи ден, в който той напусна затвора след 27 години зад решетките, за да го чуем как казва от балкона на кметството на Кейп Таун, че времето за край на въоръжената борба няма да дойде, преди апартейдът да бъде победен. За мнозина тогава това беше шок, но всъщност показваше липсата на доверие към започващите преговори и предупреждението, че единствената възможност за новата държава ще бъде необременена с нищо демокрация. Същият този човек обаче по време на сблъсъци между собствената му партия и зулусите призова "хвърлете оръжията и мачететата си в морето". Боксьор-аматьор през 50-те, учещ право и подготвящ се за преврат, Мандела е човек с твърд и силен характер. Това е необходимо да се има предвид, за да се разбере посланието му сега, когато е на 90 и отдавна е в пенсия.



Видях го най-ядосан, когато пътуваше към дома на оттеглилия се президент Питър Бота. Бота, който бе насъскал армията и полицията в една кървава кампания срещу антиапартейд движението, отказа да се яви пред Комисията за истината и помирението (важно е да се помни, че двете имат еднаква тежест). След няколкочасови преговори двамата седнаха пред журналисти на диван в дневната на Бота. Размахвайки пръст, бившият президент ни заяви, че е предупредил Мандела "да не буди тигъра в африканера (наследниците на европейските заселници - бел.ред.)". Тези от нас, които познаваха Мандела, видяха гнева му - когато се ядоса, лицето му става като непроницаема маска. Той вече бе претърпял много критики за прекалени отстъпки в името на помирението, а сега бе дошъл при остаряващия тиранин, който го бе държал в затвора и бе хвърлил страната в пламъци през 80-те и който отказваше да отдели няколко часа, за да обясни деянията си. Това беше провал, а Мандела приема провалите много тежко. Същото гранитно лице видях по телевизията, когато отбелязваха 90-ата му годишнина и той говореше срещу бедността, видях го и през юни, когато критикуваше (твърде късно и твърде меко) провала на управлението на Робърт Мугабе в Зимбабве.

След него и потоп

Мандела внимаваше да не критикува наследника си Табо Мбеки, дори когато стана ясно, че той не е предпочитаният му избор. Силата на Мбеки е, че той е брилянтен икономист и интелектуалец, но пропуска проблеми като СПИН и Зимбабве, а няма и топлотата и харизмата на Мандела. Новият президент наследи дълбоки проблеми, които не можеха да бъдат решени в годините на Мандела. Правителството след 94-та г. направи твърде малко по кризата със СПИН, а Мбеки предпочете да следва хора, които имат грешни възгледи за причините за епидемията, която разкъсва ЮАР. Сериозна грешка при пресмятането на бъдещите енергийни нужди доведе до огромни спирания на тока, които удариха тежко икономиката, затвориха бизнеси, попречиха на добива на злато и дори дадоха шанс на престъпниците да се възползват от тъмното и нефункциониращите сили за сигурност. Насилствените престъпления са значителен проблем, като миналото и огромният брой оръжия правят големите градове като Йоханесбург опасни.

Докато износът и икономическият растеж се покачваха бързо заради освободения потенциал след края на расовата сегрегация, тежката бедност остава, пораждайки нов проблем - политическия популизъм. Средната класа е вече многоцветна, но милиони хора не са почувствали никаква полза. Ето защо на власт идват хора като Джейкъб Зума, избран за председател на управляващата партия тази година. Ако не получи осъдителна присъда в бъдещо дело за корупция в мултимилиардна сделка за оръжие, Зума ще е следващият президент на страната. Избирането му може да стане знак, че Южна Африка се откъсва от умерената политика на свободна пазарна политика, към по-бързо и радикално преструктуриране.
Слънчевите дни на Нелсън Мандела и еуфорията на преродената "нация на дъгата" залязват. Спомням си за един бивш кмет на Кейптаун, твърдоглав син на холандски имигранти на име Франд ван дер Велде, който беше привърженик на партията на Мандела. По повод концепцията за "Новата Южна Африка" той казваше: "Това няма да е новата, а истинската Южна Африка с всички тежки реалности, с които ще трябва да се справя." Както във всяка страна в преход, тези реалности винаги са били там. Просто не изглеждаха толкова трудни, тъй като бяха омекотени от романтизма на Мандела.

Ще си позволя да разкажа още една случка за край. През 2001 г. Мандела посети родното си село, за да открие училище, което бе построено от частна компания след активна негова намеса. На излизане от хеликоптера той премина през тълпата от местни и правителствени представители и ме видя отзад, с бележник, месеци след последната ни среща. "Здравей Клайв, как е денят ти?", попита с усмивка. "По-добър, след като ви видях, сър", отговорих. Въпреки че вече не е напълно в обществения живот, аз се страхувам от деня, в който Мандела ще си отиде, и подозирам, че не съм единствен. Без живата ни икона мисля, че много южноафриканци изведнъж ще открият, че живота им всъщност е много труден и тежък.

*Клайв Левиев-Сойер е бил главен редактор на парламентарното бюро на Independent Newspapers - най-голямата вестникарска група в ЮАР, по време на президентството на Мандела и Мбеки. От януари 2002 г. е главен редактор на The Sofia Echo
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Канадският премиер Трюдо ще сформира правителство на малцинството Канадският премиер Трюдо ще сформира правителство на малцинството

Той спечели парламентарните избори, но ще му бъде трудно да прокарва законодателство

22 окт 2019, 815 прочитания

Хърватия получи покана за Шенген 3 Хърватия получи покана за Шенген

Според ЕК Загреб е изпълнил условията за влизане

22 окт 2019, 3492 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Два свята, единият е излишен

Турция върви в опасна посока и ще плати неясна, но висока цена за това

Още от Капитал
Rifiniti отскочи на глобално ниво

Българско-американският стартъп е купен от FM:Systems - един от световните лидери в мениджмънта на работното пространство

Втори опит: Келнер взима bTV

Фондът на чешкия бизнесмен PPF е съвсем близо до сключването на сделка за целия бизнес на американската компания CME

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10