Двадесет и осми юли се очертава като съдбоносен ден за Турция. Тогава Конституционният съд трябва да се произнесе по делото за закриване на управляващата Партия на справедливостта и развитието (АКП), а разследването за подривна дейност срещу правителството срещу т.нар. организация Ергенекон евентуално да влезе в съда. Тези две знакови за страната съдебни дела олицетворяват ожесточената схватка между привържениците на стария светски режим и новата консервативна класа.
Партията на премиера Реджеп Таип Ердоган е застрашена от разпускане, а 71 ключови фигури, включително президентът Абдула Гюл и самият Ердоган, може да бъдат спрени от политическа дейност по обвинения в подриване на светските устои на републиката. По-рано тази година парламентарното мнозинство премахна забраната за носене на забрадки в университетите, което предизвика бурни реакции сред светските кръгове и даде повод за старт на делото срещу партията. Светските среди в лицето на военни и висши чиновници подозират АКП в преследване на скрити цели за ислямизация на страната.
Ответната реакция на АКП са масовите арести през последните седмици на заподозрени за сътрудничество на незаконна организация с митичното наименование Ергенекон (което според турската митология е местност в Азия, където турците живеели изолирани от света в продължение на четири века, докато не били поведени от сив вълк да победят враговете си и да заемат достойно място сред останалите народи). През последните 13 месеца върви разследване на тази мрежа от служители по сигурността, бизнесмени, журналисти и бивши военни, за които се смята, че са организирали заговор за сваляне на правителството чрез терористични действия и предизвикване на безредици в страната. Макар и да не са свързани правно, няма как да се подмине политическата връзка между двете дела и паралелното им развитие през последните месеци, в които ответните разкрития наподобяваха
Боксов двубой
Те дадоха израз на дълбокото обществено разцепление и борбата за надмощие на две прослойки, разделени от местните медии на бели и черни турци. Едните са определяни като по-образованите и заможни наследници на семейства от Истанбул и Анкара, а другите са консервативните, бедни и обикновено от селски райони черни турци. Според анализатори борбата на първите е преди всичко борба за запазване на привилегиите и контрола върху властта срещу претенциите на оформилата се вече консервативна и религиозна средна класа. "Всяка промяна има победители и губещи", смята депутатът Суат Киникльоглу от АКП. "Загубилите в тази ситуация ще бъдат свикналите със стария ред: военните, съдиите, университетските ректори, някои медии. Ние сме горди да представляваме черните турци", казва той пред в. "Глоуб енд Мейл".
От друга страна, противниците на движението за повече религиозни свободи се опасяват от последващ натиск върху начина им на живот. Не е трудно да видят примери за това: като се започне от усилията за ограничаване на продажбата на алкохол до случая на две опръскани с киселина момичета, задето носели твърде къси поли. Днес дебатът за баланса между светските принципи и исляма се свежда преди всичко до забрадки и алкохол, а управляващите все по-често прибягват до ислямски популизъм и напълно игнорират светските си опоненти. Подобно поведение в страна с богата история на преврати няма как да остане безнаказано, което подхранва очакванията за разпускане на управляващата партия и по този начин страната може да загуби още една година в политическа безтегловност. "Казано на прост език, вървим към хаос. Това ще бъде безпрецедентна ситуация, в която правителство на мнозинството трябва да слезе от власт", написа колумниста на проправителствения вестник "Заман" Явуз Байдар. "Дори стоящите зад този процес не знаят какъв ще е изходът." Ако бъде наложена забрана за политическа дейност на 39 депутата на АКП, партията ще остане с 300 представители в 550-местния Меджлис, които могат да формират нова партия с нов министър-председател Али Бабаджан, настоящият външен министър. Друга възможност са предсрочни избори, като очакванията са Ердоган да продължи да ръководи формацията в сянка. На фона на радикализиращия се дебат между двете идеологии проучванията сочат, че
Проблем номер едно
за населението всъщност са икономиката, безработицата и инфлацията. Спорът за забрадките ангажира вниманието на не повече от 4 на сто от населението. Именно в забележителните икономически резултати през първия мандат на АКП от 2002 г. се крие политическият успех на партията и увеличилата се подкрепа на предсрочните избори през 2007 г. По време на първия си мандат партията на Реджеп Таип Ердоган предприе сериозни политически и икономически реформи като част от подготовката на страната за присъединяване към евросъюза. Първите жертви на задаващата се политическа несигурност ще бъдат именно икономиката на страната и преговорите за членство в ЕС. През първата половина на годината акциите на Истанбулската борса загубиха една трета от стойността си, изоставайки от други развиващи се пазари, а лирата поевтиня с 5.9% спрямо долара, като тази тенденция ще се задълбочи при негативен развой за АКП. Цената на несигурността се прояви и при приватизацията на две електроразпределителни фирми, за които се появиха само 10 кандидата на фона на 54 при първоначалното обявяване на търга в началото на годината. Увлечени във вътрешнополитически борби, управляващите вече забавиха хода на проевропейските реформи, което наред с евентуално поредно сваляне на правителството чрез "съдебен преврат", увеличава аргументите на скептиците в ЕС относно мястото на Турция в общността. Страната, изглежда, ще плати висока цена за мъчителните болки на променящото се общество. Единственият й шанс е да излезе от тази криза с по-ясна идентичност и политическа ориентация.
Двадесет и осми юли се очертава като съдбоносен ден за Турция. Тогава Конституционният съд трябва да се произнесе по делото за закриване на управляващата Партия на справедливостта и развитието (АКП), а разследването за подривна дейност срещу правителството срещу т.нар. организация Ергенекон евентуално да влезе в съда. Тези две знакови за страната съдебни дела олицетворяват ожесточената схватка между привържениците на стария светски режим и новата консервативна класа.
Партията на премиера Реджеп Таип Ердоган е застрашена от разпускане, а 71 ключови фигури, включително президентът Абдула Гюл и самият Ердоган, може да бъдат спрени от политическа дейност по обвинения в подриване на светските устои на републиката. По-рано тази година парламентарното мнозинство премахна забраната за носене на забрадки в университетите, което предизвика бурни реакции сред светските кръгове и даде повод за старт на делото срещу партията. Светските среди в лицето на военни и висши чиновници подозират АКП в преследване на скрити цели за ислямизация на страната.
9 коментара
Интересно - нито един коментар за статия засягаща важен проблем на съседна страна с която е обвързан голяма част от дребния бизнес в България.
В същото време, статията за Мианмар (Бурма) има 4 коментара и статията за разхождане по пижами през минно поле е събрала 15 коментара.
хляб и зрелища, а?
След като дори свръхнаблюдателният Бат'Митджу не е направил коментар, първият коментар ще е мой. Да, двата свята в азиатската държава Туркестан са много. Ако Конституционният им съд омекне и военните по някакви причини си затраят, излишният свят ще е образованият, напредничавият, прогресивният. В обратния случай трябва да изчезнат ислямският фундаментализъм и безпросветният фанатизъм. Тогава чак държавата им ще започне отново да се доближава до представите ни за цивилизована европейска държава, от които представи се отдалечи неимоверно много при властта на Ердоган и Гюл.
Не се косете за Турция! Там военните, а и не само те, знаят какво правят, ако трябва и ще по обесят някого (като Баяр и Мендерес 1960) но ще вкарат ред в страната!
А проблемът като винаги се корени в тъповатите (меко казано) европейски политици. Турция е кандидат за ЕС от 1964!?!? Те приеха Латвия, България, Румъния, не знам още кой, но Турция не приемат, видите ли византийците ще се обидят!!
Проблемите им с мюсулманите в Европа край нямат, не знаят какво да правят, поне 10 млн. турци работят в Европа от 60 години, а в същото време не приемат единствената секуларна мюсюлманска страна която за 700 години (от султаните още) е доказала че знае да управлява и командва ислямския екстремизъм.
Когато в туркиата има свобода на словото и религията тогава да говорим за нормална дьржава! Турция е една феодална и тоталитарна дьржава. ако живееш там трябва да имаш турско име! (сравнено с т.н. възродителен процес, това си е геноцид). 20 милиона кюрди нямат държава! Това са 3 Българии! Кога ще се сьбуди Европата!??? Тоталитарна репресивна и изостанала дьржава няма място в Европа! Нека признаят кюрдите, да вьрнат земите на цьрквата, хората да имат право на свобода на словото и религията, пьк тогава ще видим. Тези неща ги има дори в Бьлгария!
Специалиста,взе ми го от устата!
Конституционният съд на Туркестан се оказа мек. Ако и военните си затраят, Туркестан отива към гюлердоганизиране.
Я малко помислете ислямизирането и радикализациата не са ли един страхотен шенс за България