Чудовище в рейса
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Чудовище в рейса

Босненските рицари на злото - Радован Караджич (вдясно) рамо до рамо с Ратко Младич (вляво)<br />

Чудовище в рейса

Тайната на Радован Караджич е в неговата непоносима обикновеност

Татяна Ваксберг
14720 прочитания

Босненските рицари на злото - Радован Караджич (вдясно) рамо до рамо с Ратко Младич (вляво)<br />

© null


В приказния свят живеят единствените истински чудовища. Имат по три глави, бълват огън, замразяват с дъх. Непременно ще ги познаеш, ако ги срещнеш на пътя. Приказният епос е често обсъждана тема в Хагския трибунал, откакто в далечната 1996 една служителка припаднала при вида на един обвиняем. Тя очаквала чудовище, а в залата влязъл хилав младеж. Първо подсмърчал, после се разплакал, а накрая гласът му ужасно изтънял. Нищо общо с лицето, за което по вестниците пише: "Стрелял по хората, докато не го заболи пръстът, с който натискал спусъка."

Историята на Радован Караджич е редовно украсявана със същия приказен фон: щом Си Ен Ен го нарича "касапина на Босна", значи става дума поне за месар, който не се разделя със своя трион. Нищо подобно. Извън организирания от него геноцид Караджич е приличен лекар, спорен поет и верен приятел, който

водил децата на футбол

а по пътя им купувал сладолед. Животът му не може да бъде разделен на "преди" и "след" - той е по-скоро последователна личност. Най-търсеният военнопрестъпник в Европа, за чието залавяне САЩ обеща 5 милиона долара, беше арестуван в най-обикновен междуградски автобус до Белград, а единствената физическа промяна в него се оказа дългата брада на Дядо Коледа, която си е отгледал. Докато са го търсили, е правил това, което е правил и по време на почти анонимното си съществуване преди войната. Започнал кариера на лекар от нула. Продължил да пише стихове. Лекувал и деца. Писал статии за алтернативната медицина във вестник, третиращ проблеми на здравето. Главният редактор на изданието харесвал стила му, а днес със заекване казва: "Не съм и помислял, че това може да е Караджич. Винаги съм искал да имам такъв приятел, какъвто ми беше той." Близки на този главен редактор са загинали в обстрелваното от Караджич Сараево. Човекът трябва да е бил на ръба на нервния срив, когато е разбрал с кого е общувал. Като онази служителка в Хага, която не понесла баналния вид на убиец от Сребреница.

Дори и да има верен портрет на Караджич, той надали би бил приет за чиста монета от обществата по света. От биографията му се очаква някаква извънредност, а такава няма. Всичко, което е правил и дори замислял, се вижда на длан и той не го е отричал - от сладоледа за децата до геноцида над мюсюлманите. В историята му има по малко от всяка баналност - за бедното момче в големия град или за престъпника, който вярва, че помага на обществото. Роден е в неотбелязано на картата село в планините на Черна гора. На 15 години се премества в големия град, за да учи в техникум за здравни работници. Започва да се изхранва като санитар, после завършва медицина в Сараево със специалност психиатрия. На 24 години издава първата си стихосбирка, наречена "Безумно копие". В нея пише: "Отказвам се от чудната възможност, / която ми дава Спасителя - / да хвърля

сутрешна бомба по самотен човек

с едничкото усилие / на моето непредсказуемо въображение". Две години по-късно идва ново стихотворение: "Дай да слезем до града и да убием някоя отрепка". През 1974 г. заминава за Ню Йорк с едногодишна стипендия, а после прекарва още година в университета в Копенхаген. Връща се оттам с поносим английски и с професионален профил специалист по неврози и паранои. Постъпва на работа в болницата "Кошево" в Сараево, която по-късно ще срине почти до основи с общо 350 артилерийски снаряди и гранати. Запомнят го като мил човек, лекар като всички останали, само дето се страхувал от по-агресивните пациенти. Понякога се сприятелявал с тези, които лекувал. Такъв е случаят с един професор по английска литература, отдал се на религиозен мистицизъм след смъртта на сина си. Това е Никола Колевич, бъдещ участник в сриването на Босна и автор на заповедта за подпалването на библиотеката в Сараево с нейните 1 500 000 книги.

Партията на босненските сърби е сформирана за първите многопартийни избори през 1990 г. Тя е учредена от хора с

академичен профил

професионална реализация и прилични доходи. Освен самия доктор Караджич и прославения специалист по Шекспир Никола Колевич там са шефката на катедрата по биология Биляна Плавшич и преводачът на Маркузе и Кант Алекса Буха. Политиката е ново занимание за всеки от тях. Караджич толкова се увлича по него, че в следващите пет години не пише стихове и не лекува, а издава директиви и обсъжда стратегически цели. Една от тях гласи: мюсюлманите физически да се отделят от сърбите и хърватите. За Босна това означава само насилие, защото в нея няма монолитни райони - почти всичките са смесени.

В първите военни успехи на Караджич още тогава е съзрян приказен елемент - как така за няколко месеца сърбите успяват да завземат 70% от територията на Босна, след като те самите представляват едва 30% от населението? Легендата беше дешифрирана в Хага по време на различни процеси: военният успех е финансиран и технически подплатен от Сърбия на Слободан Милошевич. Резултатът е повече от 2 милиона души, останали без дом, и около 100 000 убити. Всяко единично нападение е извършвано по общ модел - сръбските жители на дадено село или град са предварително евакуирани или старателно избягвани от нападателите. Мюсюлманите са извеждани от домовете си така, както са били облечени, а на улицата са

разделяни по пол

- жените са отвеждани до територии, определени за "мюсюлмански" в сръбския стратегически план, а мъжете - изпращани в лагер или убити. Лагерите в Босна са над 500. В опразнените къщи са настанявани сърби.

Противно на разпространеното схващане Караджич не е отричал какво е извършил ("Аз лично заповядах нашата акция в Сребреница и нямам угризения за това.") Онова, което той отрича, е, че извършеното от него е престъпление. Още в самото начало на войната обяснява на западните журналисти, че не той, а международните конвенции трябва да се променят. Ние не искаме да живеем с турците (босненските мюсюлмани), казва той. Какво лошо има да се отделим? Дори планира изграждането на стена между двете общности в Сараево "така, както това е направено в Йерусалим". Прихванатите му телефонни разговори разкриват и по-емоционална откровеност: "Целият им народ ще изчезне от лицето на Земята (...) Те просто са свършени. 300 000 турци ще врат в тоя Сараевски казан. Ще измрат."

Политолозите често се изкушават да психологизират Караджич. Твърдят например, че той е дете на провинцията, устремено към отмъщение на града. Добавят, че е маниакален, фрустриран, депресивен, хиперактивен... Тези твърдения може и да са верни, но ни отместват от нуждата да се анализира Караджич чисто политически. Изразяват собствената ни фрустрация пред очевидното - злото е извършено от образован и кротък човек, когото не сме разпознали. Нито преди войната, нито по време на Голямото търсене. Търсен в гората, той се е скрил на площада. Ежедневно се е разминавал поне с един полицай. Ходил е в централните кафенета, изнасял е лекции, лекувал е болните, поддържал е уебсайт. Много правилно е изчислил, че колкото и директно да действа, никой няма да повярва, че нещата може да са толкова банални.

В приказния свят живеят единствените истински чудовища. Имат по три глави, бълват огън, замразяват с дъх. Непременно ще ги познаеш, ако ги срещнеш на пътя. Приказният епос е често обсъждана тема в Хагския трибунал, откакто в далечната 1996 една служителка припаднала при вида на един обвиняем. Тя очаквала чудовище, а в залата влязъл хилав младеж. Първо подсмърчал, после се разплакал, а накрая гласът му ужасно изтънял. Нищо общо с лицето, за което по вестниците пише: "Стрелял по хората, докато не го заболи пръстът, с който натискал спусъка."

Историята на Радован Караджич е редовно украсявана със същия приказен фон: щом Си Ен Ен го нарича "касапина на Босна", значи става дума поне за месар, който не се разделя със своя трион. Нищо подобно. Извън организирания от него геноцид Караджич е приличен лекар, спорен поет и верен приятел, който


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

31 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Elitsa

    Както и да го накажат, все ще е малко. Господ ще го съди, както и всички нас.

  • 2
    Avatar :-|
    в

    Кога ли ще дойде ред и на престъпниците от Израел и САЩ?

  • Възмездие

    За тоя болен урод само бесилка!Трябва да е показно като при Саддам.За да е ясно,че има престъпление,но има и наказание.

  • 5
    Avatar :-|
    Драгица

    Браво Радоване, с теб сме!

  • 6
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Браво силно казано! Затова е хубаво да се знае историята и да не опитват разни пичове с благи намерения да правят това което Хитлер не успя с 6 милионна армия, "етническо прочистване".
    ---------------
    Където и с когото ни е сложил Бог с него ще трябва да живеем! Съдът в Нюрнберг и в Токио постановиха без апелационно, който се уредил до 1945, уредил от там насам в Европа йок "етническо прочистване". Ма някои от много учене на психология са пропуснали уроците по история!

  • 7
    Avatar :-|
    борко

    Хубава статия, браво! Но ако подоходим, както се казва и в материала, малко по-политически, а не емоционално и лично, аз виждам един проблем - дискредитирането на Трибунала в Хага и двойните стандарти. Да, и аз мисля, че за ужасните престъпления, които е извършил, Караджич трябва да лежи в затвора, но къде са осъдените главорези от страна на мюсюлманите? Днес чух резултатите от едно изследване, според което над 80% от сърбите смятат, че съдът в Хага е пристрастен. Ето това дразни - лицемерието и двойните стандарти. Като с Хашим Тачи - довчерашен командир в АОК, замесен във военни действия, трафик на наркотици и оръжие, но днес - министър-председател на Косово...

  • 9
    Avatar :-|
    wasko

    Гениален е тоя Караджич!И Пиночет е казал,че ако трябва ще се пържи в ада,но ще отърве Чили от комунизма!Трябва много кураж за да направиш нещо на ползу роду.
    Много е лесно да участваш в разни масонски ложи, да папкаш и да слушкаш.
    И Пиночет и Караджич са религиозни хора,и поради това е било страшно трудно за тях да вземат решение за радикални мерки.
    Ама някои хора забравиха за потурнака Изетбегович, аз си спомням репортажите от Мека,където се развяваше по нощница с разни като него и се целуваше с тях...Отврат!
    А ла гер ком а ла гер,това е.Дано само да успеем да чуем някоя негова защитна реч необработена, сигурен съм че ще каже много любопитни неща...
    Един друг затворник Рудолф Хес живя в един затвор 30 години след края на войната, и така не разбрахме и не чухме нищо от него, а той със сигурност е знаел прелюбопитни неща.
    Историята продължава да се пренаписва и който не е чел Оруел и не може данаправи аналогията, да чете Фолкревю или там от сорта и да не се занимава със сложни неща.
    А на тези които се радват и пожелават бесилки и пр. искам да им припомня, че само Бог може да го съди и времето ще покаже кой е крив и кой прав,и да им пожелая внуците им да носят красиви имена като Мухамед или Насрин!

  • 10
    Avatar :-|
    Freedom

    Така като чета коментарите в този форум господата 2,4,5,7,8 и 9 май трябва да ги пратим в Хага преди да направят някоя глупост в Кърджали!
    "80% от сърбите смятат, че съдът в Хага е пристрастен"...
    ами да, като са фашаги!!!
    Двойни стандарти има в болните мозъци на разни балканци! За целия цивилизован свят нещата са ясни!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Кибернесигурност

Кибернесигурност

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.