С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
312 15 авг 2008, 15:16, 25621 прочитания

За какво си връща Русия

Грузия ще е само първата жертва, ако Европа продължава да мълчи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Цхинвали е твърде необичайна сцена за военен конфликт между две големи сили. Забутано в средна Грузия, недалеч от издигащите се на хиляди метри кавказки планини, градчето, което до миналата седмица имаше около 25 хил. жители, трудно може да мине за стратегическа цел. То заедно с провинцията, на която е столица - Южна Осетия, нямат нито слънчевата плажна черноморска ивица на другата грузинска провинция, искаща отделяне - Абхазия, нито особени ресурси. Но войната между Русия и Грузия, която формално започна заради контрола над Цхинвали, не беше война за територия.

Цхинвали, Южна Осетия, Абхазия и де факто цяла Грузия бяха сцената на един друг, далеч по-мащабен конфликт, чийто трусове отдавна се усещат под повърхността на европейския континент и който най-накрая намери пролука, през която да се излее на повърхността. Безразсъдната преценка на Грузия (виж текста на 11 стр.) даде перфектната възможност на Русия да нанесе удар, който чака от години. На грузинската офанзива Москва отговори абсолютно непропорционално и за първи път от 1979 г. насам руски танкове навлязоха на територията на суверенна държава и окупираха нейни градове. Кремъл явно имаше по-големи цели от обявената "защита на южноосетинците". "Русия векове наред е играла в Кавказ позитивна и стабилизираща роля. Така е било в миналото, така ще бъде и в бъдеще", заяви руският премиер Владимир Путин след началото на военните действия.


Възползвайки се от удобното прикритие, което й предостави грузинският президент Михаил Саакашвили, новата Русия на Путин и Дмитрий Медведев за първи път показа с куршуми, а не с думи, че не одобрява и няма да приеме намесата на чужди сили в своята сфера на влияние. Това беше първото ехо от косовския прецедент, наказанието за разширяването на НАТО и плановете за противоракетен щит, ответен удар за унижението, което днешна Москва смята, че е поучила с края на студената война. Грузия бе първата жертва на това показно упражнение, но със сигурност няма да е последната, ако зависи от Кремъл. Страни като Украйна, Азербайджан и Молдова имат сериозни причини да се страхуват за бъдещето си.

Косово - Грузия

Въпреки че събитията в Кавказ се развиха мълниеоносно, подготовката за тях върви отдавна (виж инфографиката на стр. 12). Русия въоръжава двете провинции от години, а от време на време дори им "заема" военна помощ, както през април 2007 г., когато руски хеликоптери атакуваха грузински позиции в Кодорското дефиле в Абхазия. Раздаването на руски паспорти в провинциите и приобщаването им към социалните системи на Руската федерация бе равносилно на "изрязването" им от Грузия. Искрата, която подпали войната обаче, бе признаването на независимо Косово. "Това има много голяма роля", смята и Нику Попеску от Европейския съвет за външна политика. "То бе използвано от Русия да придвижи политиката си спрямо двете провинции на ново ниво." Решението за независимостта на Косово бе взето във Вашингтон и Брюксел, докато Москва гледаше сърдито отстрани и се опитваше всякак да го отложи. То беше сериозен удар по самочувствието на страна, която вярва, че е неотменна и важна част от Европа и има претенции, че е решаващ фактор. Още тогава руският президент Владимир Путин предупреди, че прецедентът ще има последици. Малко след това на конференцията на НАТО в Букурещ Путин бе допълнително унижен. Той пристигна на форума след потвърждение, че Украйна и Грузия няма да получат план за членство, само за да види как в заключителната си декларация НАТО обещава това на двете страни в бъдеще. Кремъл понася трудно такива шамари. "Разширяването на мощен военен блок до нашите граници ще бъде прието като директна заплаха за сигурността ни", заяви тогава ядосаният Путин. Абхазия и Южна Осетия бяха възнаградени с търговски представителства на Русия, а руските миротворци там - увеличени. Стратегическата грешка на Грузия само щракна заложения вече капан.

Дори да не си е поставяла за цел свалянето на Саакашвили (а това би било доста привлекателна идея за Кремъл, който никога не е крил неприязънта си към грузинския президент), Русия се държа брутално, вкарвайки войски в няколко грузински града и разбивайки тотално въоръжените сили на страната. Възродените образи от миналото бяха неизбежни. В дрехите на пилота на един от свалените руски самолети грузинците откриха малко стихотворение, посветено на победата над врага и изпълнено с доста сочни цинизми. В него никъде не се споменаваха грузинците - войникът, когото руският пилот унижава в стихчетата, е натовски. Победата над страна като Грузия -многократно по-малка като население и неизмеримо назад като военна сила, не е кой знае каква ценност за Русия. Но тя беше символ на нещо, което дразни неимоверно много руските военни - стремежът към НАТО. Първите бази, които руски войски унищожиха на суверенна грузинска територия, бяха двете, модернизирани по натовски стандарти - в Сенаки и Гори. "Русия прави това, защото иска да спре стремежа на Грузия към НАТО. Косово просто й предостави политическия чадър", казва Попеску. Най-известният грузински политолог и от началото на годината министър на образованието Гия Нодия също бе категоричен, че урокът е бил не само за Грузия, но и за Украйна и за НАТО. "Путин заяви, че Русия е основната стабилизираща сила в Кавказ и ще бъде така още дълго време. Един вид "ето докъде води ровенето ви в задния ни двор", коментира Нодия пред "Капитал".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Световната икономика се забавя в синхрон 1 Световната икономика се забавя в синхрон

Ускоряващ се растеж през втората половина на 2019 г. зависи от благоприятното разрешение на търговската война и Brexit

19 апр 2019, 1146 прочитания

Комиците в политиката: Без майтап 4 Комиците в политиката: Без майтап

Украйна е на път да си избере комедиен артист за президент. И съвсем не е единствената, която удря смешен шамар на статуквото

19 апр 2019, 1471 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Бира, шоколад и евроинтеграция

Освен институции в Брюксел има и други интересни неща – но не много

Пролет в Лангедок и Гаскония

Пътешествие в част от Южна Франция из земите на катарите, гъшия дроб и родните места на Д'Артанян и Тулуз-Лотрек

Алън Мертнер: Алгоритъмът постоянно се променя

Директорът рекламно инженерство във Facebook пред "Капитал"

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

1968 по Уорхол

Warhol 1968 в Moderna Museet връща атмосферата и духа на първата самостоятелна изложба на американския артист в Европа

Кино: "Джебчии"

Семейството срещу света с простота и нежност