Вятърът на рецесията

Като остров на спокойствието сред бурята на световната финансова криза - така изглеждаше до неотдавна Европа. Старият континент сякаш бе успокояващо имунизиран срещу кредитния вирус, тръгнал миналата година от САЩ и обхванал бързо Великобритания и други части на света. Финансовата зараза като че ли бе спряла от другата страна на Ламанша и 15-те страни от еврозоната започнаха годината обещаващо със солиден икономически растеж през първото тримесечие от 2.2% на годишна база.

Само три месеца по-късно доскоро слънчевият хоризонт пред европейската икономика е покрит с плътни облаци, като по-изненадващ е не толкова самият спад, колкото скоростта му. Притеснителните сигнали, които идваха на вълни през последните седмици, кулминираха миналия четвъртък с новината, че за първи път от създаването на еврозоната преди близо десетилетие, икономиката й се е свила. А още по-лошата новина е, че този срив на БВП (с 0.2% през второто тримесечие спрямо първото) може да се окаже само началото на задаваща се стагнация. Вече е ясно, че еврозоната не може да устои на тройния удар на глобалната кредитната криза, рекордните цени на петрола и храните и притеснително силното евро. И докато всички се бяха втренчили в Америка и се чудеха дали вече е в рецесия или всеки момент ще изпадне в такава, Европа може да я изпревари. "Сега вече изглежда, че еврозоната ще бъде първата голяма икономика, която ще изпадне в рецесия", прогнозира Джонатан Лойнс, главен икономист за Европа на консултантската компания Capital Economics.