Време за лидери

Европа трябва да поеме бремето на посредник в кавказкия конфликт, ако не иска да допусне разрастването му

Съперник, партньор или заплаха?    ©  Reuters

Какво правиш, когато си загубил империя и не си си намерил нова роля? Въпросът на американския държавен секретар Дийн Ейксън е по повод Великобритания, но звучи особено вярно за Русия днес.

Москва засега е доволна да е в ролята на вечния опонент на Запада, а от миналата седмица - и в новата стара роля на военния господар на Кавказ. Когато дулата замлъкнат, отнема известно време на риториката на политиците да се върне в руслото на нормалния тон. Руските лидери продължават да звучат, сякаш са във война с всички, въпреки че измина повече от седмица от примирието между Тбилиси и Москва, подписано от руския и грузинския президент. Руските войски започнаха да напускат суверенна грузинска територия в петък, след сведения за унищожаване на военна инфраструктура и снимки на пленени грузински войници. Посланието на Кремъл е повече от ясно - Русия сама решава кога и как да се изтегли. Освен че унижава по този начин френския президент, с чието посредничество бе постигнато примирието, поведението на Москва води до логичния въпрос кой всъщност има ресурс да бъде посредник в спор, в който Русия е гневна бивша империя, а Грузия - победен бивш васал. Отговорът би трябвало да е Европейският съюз. Всички останали организации са или контролирани и блокирани от Русия, или от САЩ, и нямат изгледи да постигнат успех.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове