Време за лидери
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Време за лидери

Съперник, партньор или заплаха?

Време за лидери

Европа трябва да поеме бремето на посредник в кавказкия конфликт, ако не иска да допусне разрастването му

Огнян Георгиев
4708 прочитания

Съперник, партньор или заплаха?

© Reuters


Какво правиш, когато си загубил империя и не си си намерил нова роля? Въпросът на американския държавен секретар Дийн Ейксън е по повод Великобритания, но звучи особено вярно за Русия днес.

Москва засега е доволна да е в ролята на вечния опонент на Запада, а от миналата седмица - и в новата стара роля на военния господар на Кавказ. Когато дулата замлъкнат, отнема известно време на риториката на политиците да се върне в руслото на нормалния тон. Руските лидери продължават да звучат, сякаш са във война с всички, въпреки че измина повече от седмица от примирието между Тбилиси и Москва, подписано от руския и грузинския президент. Руските войски започнаха да напускат суверенна грузинска територия в петък, след сведения за унищожаване на военна инфраструктура и снимки на пленени грузински войници. Посланието на Кремъл е повече от ясно - Русия сама решава кога и как да се изтегли. Освен че унижава по този начин френския президент, с чието посредничество бе постигнато примирието, поведението на Москва води до логичния въпрос кой всъщност има ресурс да бъде посредник в спор, в който Русия е гневна бивша империя, а Грузия - победен бивш васал. Отговорът би трябвало да е Европейският съюз. Всички останали организации са или контролирани и блокирани от Русия, или от САЩ, и нямат изгледи да постигнат успех.

Съветът за сигурност на ООН например, където Москва има право на вето, няма ефективен ход - руският посланик Виталий Чуркин ясно предупреди, че ще наложи вето върху резолюцията, предложена от Франция, в която се изреждаха шестте точки от подписаното мирно споразумение. Русия дори представи своя резолюция, в която поиска правото на "допълнителни мерки за сигурност" в Грузия - неясна формулировка, която позволява на руските войски да останат както в Южна Осетия и Абхазия, така и на територията под контрола на Тбилиси. Нито една от двете резолюции засега няма шансове за успех. НАТО, където лидерската позиция принадлежи на САЩ, е разглеждана от Москва като основен противник на континента. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която досега имаше наблюдатели в двете провинции, бе обвинена от руски военни, че е знаела за планираната от грузинското правителство военна операция срещу Южна Осетия. Грузия от своя страна не би приела наблюдатели от доминираната от Русия Общност на независимите държави (ОНД). По всичко изглежда, че е време за европейските лидери да поемат диригентската палка в умиротворяването на собствения си континент, ако не искат размяната на тежки думи да прелее огъня и към други потенциални точки на конфликт.

Съперник, партньор или заплаха

В първата си реакция след войната НАТО действа единно и прие декларация, че няма да поддържа обичайните отношения с Русия, докато руските войски остават на грузинска територия. Ефектът от това изявление не може да бъде подценен - Алиансът е най-важният играч в сферата на европейската сигурност. НАТО обаче се колебае как да приема Русия. "Смятам, че основният проблем е, че досега няма ясен отговор - Русия съперник ли е, както смятат САЩ, партньор, както смятат някои в Западна Европа, или заплаха - както мислят повечето членки в Централна Европа", каза пред "Капитал" специалистът по въпросите на НАТО - Русия проф. Маркус Кайм от германската фондация за международни отношения "Наука и политика". Според Кайм Североатлантическият съюз е позволил вакуум в сигурността в източната му периферия и сега този вакуум се запълва от Русия по неприемлив за европейските страни начин. "Дори тези, които поддържат тезата за стратегическо партньорство, осъзнаха, че важна част от руското правителство преследва нова европейска "реалполитика" в категориите на СССР и дори на XIX век", смята експертът.

"Как да отговориш на това ново развитие - Русия, проектираща военна сила извън границите си?", пита реторично и Мария Липман от московския център "Карнеги". "Западът не може да се поддаде на натиска на Русия, но не може и да я изолира, тъй като така ще направи по-силно недоволството й. Русия е необходима за разрешаването на цял куп световни проблеми и знае това. Трябва да се намери среден път."

Отиващата си администрация на Буш обаче не беше полезна в търсенето на компромис с призивите за по-суров език в декларацията. При подписването на договора за противоракетна отбрана с Полша държавният секретар Кондолиза Райс заяви, че "в тревожни времена, най-важно е да имаш приятели". За руснаците, които така или иначе смятат ПРО за насочена срещу тях, съвпадението по време доказва най-лошите им подозрения. В отговор Москва заплаши с превантивен ядрен удар Полша, обяви, че замразява отношенията с НАТО и подписа договор за противоракетна отбрана с Беларус. "Русия ще се намира в режим на повишена конфликтност", каза председателят на комисията по външни отношения на руската Дума Константин Косачов пред "Капитал" (виж интервюто с него), ако отново бъде въвлечена в отношения, където нейното мнение не се брои за важно. "Русия многократно изпращаше сигнали, че не е вече слабата държава от 90-те", казва Липман. "Западът се възползва от тази й слабост, най-вече с разширяването на НАТО. След срива на СССР, САЩ започнаха да атакуват онези, които смятаха, че заслужават наказание, без да се съобразяват с ООН и други нации. Правото на силния не е нещо, което Русия изобрети. Тя просто го използва", коментира руската специалистка.

Часът на Европа

Във време, когато реториката е по-остра от всякога, Европа трябва да поеме сама грижата за умиротворяването си, а голямата надежда е, че Русия, изглежда, не е против. Москва знае, че има подкрепата на, както го нарече естонският президент, "русофилския лагер" в ЕС, в който влизат страни като Франция и Германия. Според Томас Валашек от Центъра за европейска реформа тези страни смятат, че "Кремъл е против американското, а не против европейското влияние в региона. Влиянието на Европа е фино и произтича от това, което тя е (богата, уважавана общност), а не от това, което прави". Ето защо, пътят за преговори не минава през военното, а през политическото поле.

"Грешка беше, че се мислеше за някакво стратегическо партньорство с Русия, надявайки се, че тя ще приеме основните ценности на ЕС", казва Кайм. "Това беше пожелателно мислене. Сега всички трябва да осъзнаят, че връзката не бива да почива на общи ценности, а на условност. Русия приема някои правила, и ние сме щастливи да си сътрудничим . Ако не ги приема - отношенията й със Запада ще имат естествени граници."

Южна Осетия и Абхазия не са единствените замразени конфликти по границата на бившия СССР, но както показаха, когато ледът се разчупи, отдолу излиза лава. Залогът всъщност е европейската сигурност. Има ли обаче Европа лидери, способни да поемат предизвикателството? "Понякога, когато ножът опре до кокала, лидерите се издигат на висотата на случая", смята Липман. "Имаше много интересна книга за кубинската ракетна криза, в която се посочва как Кенеди и Хрушчов накрая вече не са били загрижени за собствената си гордост и тази на своите нации, а за бъдещето на човечеството, както и да звучи това. Сега нямаме предизвикателство от такъв мащаб, но въпреки всичко е достатъчно сериозно."

В режим на изолация

Предвид факта, че освен Куба и Венецуела не са много държавите, които подкрепиха руските действия, изолацията, в която е заплашен да изпадне Кремъл е реална и може да спомогне да се стигне до компромис. Вашингтон например успя да убеди останалите съюзници да открият специален съвет НАТО - Грузия, но засега шансовете на Тбилиси за членство остават малки. "Докато не се стигне до окончателно политическо решение за двете провинции, Грузия ще остане извън НАТО и ще плати политическата цена за започването на война", категоричен е Маркус Кайм. "Но това не се отнася до Украйна, към която ще има покана за започване преговори за членство през декември."

Поканата към Украйна ще е само едно от дипломатическите крошета, които Русия ще понесе. Германия е от страните, които се опасяват сериозно от ответен руски икономически и енергиен удар, ако заеме по-твърда позиция срещу Москва. Това се променя. "Дори тук, в Берлин, за първи път от десет години насам чувам сериозни политици да казват, че може би трябва да преразгледаме политиката си спрямо Русия", казва Маркус Кайм.

Какво правиш, когато си загубил империя и не си си намерил нова роля? Въпросът на американския държавен секретар Дийн Ейксън е по повод Великобритания, но звучи особено вярно за Русия днес.

Москва засега е доволна да е в ролята на вечния опонент на Запада, а от миналата седмица - и в новата стара роля на военния господар на Кавказ. Когато дулата замлъкнат, отнема известно време на риториката на политиците да се върне в руслото на нормалния тон. Руските лидери продължават да звучат, сякаш са във война с всички, въпреки че измина повече от седмица от примирието между Тбилиси и Москва, подписано от руския и грузинския президент. Руските войски започнаха да напускат суверенна грузинска територия в петък, след сведения за унищожаване на военна инфраструктура и снимки на пленени грузински войници. Посланието на Кремъл е повече от ясно - Русия сама решава кога и как да се изтегли. Освен че унижава по този начин френския президент, с чието посредничество бе постигнато примирието, поведението на Москва води до логичния въпрос кой всъщност има ресурс да бъде посредник в спор, в който Русия е гневна бивша империя, а Грузия - победен бивш васал. Отговорът би трябвало да е Европейският съюз. Всички останали организации са или контролирани и блокирани от Русия, или от САЩ, и нямат изгледи да постигнат успех.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

103 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Vazov

    Evropa da si gleda v dvora i da ne se burka v chuzhdite raboti, i niama da ima razrastvane.

  • 3
    Avatar :-|
    чичо Пенчо

    На този терен, на който имаше СССР Европа няма думата ако не иска шамари. Там Русия ще казва кое как ще бъде. Грузия започна с провокацията, но получи сериозен урок. България да стои далеч от проблемите в бившия СССР. Ние там нямаме работа и думата. Кой насъсква бившите републики срещу Русия???

  • 4
    Avatar :-|
    обикновен

    МОЛОДЕЦ

  • 6
    Avatar :-|
    К.

    Бобчо, бог е един и различните племена човешки са нарочили, харесали или заплюли ако щеш неговите пророци на земята. Това обикновено са били живи хора с визия за бъдещето за хиляди години напред предлагащи решения за преодоляване на текущите трудности на социума или групата. Някои ги тачат хиляди или стотици години (Буда, Христос, Мохамед) други по-малко и после ги изхвърлят на бунището. Верно, че мумиите им може да прекарат известно време в закрито пространство ама когато мухлясат идеите и мумията мухлясва.
    Селския милиционер Путин няма никакъв шанс да се нареди до Горбачов или Елцин дори в редичката на руските лидери, защото дърпа страната назад.
    Разбира се, че Запада, демек ЕС и НАТО, от която страна сме и ние безусловно, за щастие, имаме много лостове да ограничим влиянието и поставим на мястото му някво си плиткоумно ченге станало по някаква случайност лидер на една велика нация.
    Може би ще се наложи ние от ЕС и НАТО да плащаме малко повече за нафта и топло ама няма как да се получи хората в Русия да се върнат във времената когато чакаха десетина години за няква си Жигулка.
    Посоката е ясна...

  • 7
    Avatar :-|
    Alien

    Много добре казано К.! А да наричаш достойни държави, които се борят и успяват едновременно да подобряват жизнения стандарт на населението си и да не се прекланят пред една агресивна ретроградна империя (понеже Русия не е и никога не е била национална държава) "джуджетата от бившия източен блок (Латвия литва и как там беше)" просто за пореден път показва едно интелектуално ниво, характерно за лумпенизирания пролетариат. За съжаление на видните представители на тази прослойка светът върви напред и ЕС и САЩ няма да се скарат заради Русия, а просто накрая ще се оправят с нея - дай боже по мирен начин. Просто историята е дала безброй примери как свършват диктатори с мегаломански амбиции.

  • 8
    Avatar :-|
    Vazov

    Za otkrovennite is sladkodumni demagozi otgore. Bihte li otkrehnali neukata publika kakva e razlikata mezhdu bombardirovkite na NATO v Surbia, smianata na rezhima i suzdavaneto na Kosovo kato durzhava, s tova koeto stava dnes v Gruzia?

    Samo da ne se okazhe che ste suvremennata forma na licemernite partiini sekretari i polit-komisari.

  • 9
    Avatar :-|
    JJ

    къде са русофилите да ни обяснят как русия е най-най и няма нужда от нищо и никой? И най вече БГ трябва да е "задунайская губерня" всъщност защото сме признателни на "освободителите".
    Айде боби-хоби-моби и тям подобните, жалко че инж.Ганев още го няма с мнение извън областа му на експертиза - имотите и има ли почва за такива у нас.

  • 10
    Avatar :-|
    Vazov

    Tuka vaprosa e na dosta po-visoko nivo ot "rusofili" i "rusofobi". Niama znachenie dali stava duma za rusia, kitai, usa, ili koiato i da e druga durzhava. Ne mozhesh ti da napravish edno neshto i da trubish che deistviata ti sa opravdani (da bombardirash Surbia), i posle da kleimish druga durzhava kogato tia napravi sushtoto neshto. Ti mozhesh da se opitash, obache horata treva ne pasat i shte ti vidiat ot daleche dvoinia standart, demagogiata i licemerieto.

    Priomite ot "Rabotnichesko Delo" da lepime etiketi i prostichki opredelenia, bez da razbirame problema, niama da minat toia put.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK