Ако е вярно, че за лидерите, също както останалите хора, се съди по приятелите им, то Дмитрий Медведев е адски самотен човек тази седмица. След като обяви, че признава за независими двете отцепнически грузински провинции Абхазия и Южна Осетия, новият руски президент стана свидетел на няколко събития, които надали са подобрили настроението му. Първо доста мекият обикновено към Москва Европейски съюз започна видимо да втвърдява позицията си (виж другия текст), а после и съюзниците, на които Кремъл най-много се надяваше - страните от Централна и Югоизточна Азия, сред които и Китай, предпочетоха да запазят мълчание по въпроса. В допълнение към това руският премиер (и по всичко личи - все още старши партньор на Медведев) Владимир Путин обяви, че Русия няма намерение да влиза в Световната търговска организация на всяка цена, като дори ще преразгледа някои от споразуменията, постигнати със СТО. Така Медведев и Путин поведоха страната си към
доброволна изолация на всички фронтове.
Решението за признаване на Абхазия и Южна Осетия бе толкова бързо прието от руския президент, че изненада всички, включително самите жители на двете територии, на които им отне известно време преди да излязат на улиците. То дойде само ден след като Думата очаквано прие декларация с подобно искане до Кремъл, но предположенията бяха, че руските лидери ще запазят този коз за бъдещо ползване - най-малкото защото неуреденият статут на двете провинции облагодетелстваше предимно Москва, а и според подписания мирен план, трябваше да се реши с международно посредничество. "Все по-трудно е да се предвиди поведението на руснаците", призна пред "Капитал" Андрю Щролайн от Международната кризисна група, която следи от години ситуацията в Кавказ и редовно прави проучвания сред висшите ешелони на руската политика. "Никой не мислеше, че ще стане толкова бързо. Тази скорост успя да отдалечи още повече Русия от Запада и дори от основните им съюзници там като Франция и Германия. Всъщност смятам, че руснаците не разбират колко много потенциални партньори губят във всички части на света."
На форума на Шанхайската организация за сигурност и сътрудничество в Душанбе, Медведев се срещна с лидерите на Китай, Иран, Таджикистан, Узбекистан, Казахстан, Киргизстан и Индия само за да получи от тях хладното заключение, че подкрепят "принципа на уважение към териториалната цялост на държавите и усилията за нейното съхраняване". Особено впечатление направи мълчанието, което Пекин запази, и "сериозното притеснение", което изрази около признаването на Абхазия и Южна Осетия. Това беше лесно предсказуемо - много от тези страни имат проблем със собствени сепаратистки движения, а и руските действия притесниха искрено бившите съветски републики, за които е по-изгодно да търсят разширяване на връзките с Китай и Запада, отколкото да се обвързват единствено с Москва. Русия, заключи най-известният руски анализатор на външната политика Сергей Караганов, няма никакви съюзници.
Но Кремъл не загуби само това. След като години наред се представяше за адвокат на суверенитета и териториалната цялост на държавите, със светкавичното си решение Москва изхвърли зад борда подкрепата дори на държави, които разчитаха на нея за защитник в Съвета за сигурност - достатъчно е да се види смутената позиция на Кипър, който досега разгледаше руснаците като солидни съюзници. Тъжна ирония носеше и изказването на руския посланик в Белград, който обяви, че страната му "продължава да подкрепя териториалната цялост на Сърбия". След категоричното решение на Медведев руските позиции сега изглеждат просто недостоверни.
"Такива неща имат дълги последствия и не отминават просто така", коментира пред "Капитал" специалистът по проблемите на Кипър Хю Поуп, който е съгласен, че ситуацията в Кавказ донякъде наподобява случилото се на острова на Афродита (виж "Кавказки прецеденти"). "Сигурен съм, че Турция би искала да не е признавала декларацията за независимост на Северен Кипър, защото можеш да управляваш ефективно такова място, докато не заявиш публично, че го подкрепяш. Веднъж след като го направиш, губиш много от международния си авторитет във всякакви области. Например, ако другата година руснаците излязат в съвета за сигурност и заявят, че кипърците трябва да са обединени, ще изглеждат смешни. Думите ти трябва да отговарят на делата. Това откриха и американците в Ирак." Така, по ирония на съдбата, следвайки опита на Джордж Буш, Медведев отслаби международно позициите на страната си. Той заложи и бъдещи
Бомби за вътрешно ползване
Републики като Ингушетия и Дагестан са на един хвърлей от Южна Осетия, а ситуацията там напомня тази преди войната в Чечения, твърди "Хюман райтс уоч". Богатият на петрол Татарстан пък отдавна планира искания за повече от просто автономия. Тези тенденции сега ще бъдат разглеждани в светлината на новата руска позиция относно двете кавказки територии, независимо от желанието на Кремъл. Освен бъдещи политически Русия ще има и икономически проблеми от този си нов курс. Те вече проличаха в седмиците след войната. Според финансовия министър Алексей Кудрин само на 8 август от страната са били изтеглени 6 млрд. долара, а в следващата седмица е бил изтеглен още милиард. Скоростта, с която са започнали да се изтеглят чуждестранните инвеститори от Русия, според "Файненшъл таймс" е най-бързата от финансовия колапс през 1998 г. За седмицата след началото на войната, валутните резерви на Русия са се стопили с над 16 млрд. долара. Това е процес, който вероятно ще бъде засилен от спряната интеграция в СТО и намеците на Путин, че Русия прави крачка назад от договорките с организацията. "Путин каза, че не се интересува от членството в СТО, но пазарът се интересува", коментира Щролайн. "При признаването на независимостта, рублата беше на най-ниско ниво от четири години насам, борсовият индекс също се срина. В Русия има бизнес интереси, които никак не са щастливи от този курс, поет от правителството."
"Русия не я е страх от изолация. Ситуацията трябва да се приеме каквато е - неизбежно решение на руското правителство", каза посланикът в ЕС Владимир Чижов на пресконференция в Брюксел. "Всички трябва да се съгласят, че възникна нова реалност", заяви в интервю за "Капитал" миналата седмица депутатът от "Единна Русия" Константин Косачов. Самият Медведев пък призова да се "изхожда от прагматични позиции". Това са различни начини да се каже едно и също - виждайки липсата на съюзници, Русия се опитва да изработи терен, на който да играе равностойно. Дали ще намери такъв терен и какъв ще е той, е важно не само за нея. Защото, ако перифразираме думите на американския президент Ричард Никсън за Китай, светът не може да си позволи да остави Русия отвън, където да лелее фантазиите си, да подхранва омразата си и да заплашва съседите си.
Ако е вярно, че за лидерите, също както останалите хора, се съди по приятелите им, то Дмитрий Медведев е адски самотен човек тази седмица. След като обяви, че признава за независими двете отцепнически грузински провинции Абхазия и Южна Осетия, новият руски президент стана свидетел на няколко събития, които надали са подобрили настроението му. Първо доста мекият обикновено към Москва Европейски съюз започна видимо да втвърдява позицията си (виж другия текст), а после и съюзниците, на които Кремъл най-много се надяваше - страните от Централна и Югоизточна Азия, сред които и Китай, предпочетоха да запазят мълчание по въпроса. В допълнение към това руският премиер (и по всичко личи - все още старши партньор на Медведев) Владимир Путин обяви, че Русия няма намерение да влиза в Световната търговска организация на всяка цена, като дори ще преразгледа някои от споразуменията, постигнати със СТО. Така Медведев и Путин поведоха страната си към
244 коментара
Хей големи статии бичите тук :). Все пак за хората които могат да мислят сами - прочетете тук и тук
http://www.reuters.com/article/domesticNews/idUSLT
http://www.reuters.com/article/newsOne/idUSL768040
И имайте впредвид, че Ройтерс са не по-малко политически ангажирани от Капитал например :).
Та към момента в тази голяма игра на шах - Петролът и газта за Европа минават или през Русия, или Грузия, или Иран. Поради политическа нестабилност Казахстанската национална петролна компания пренасочва от днес потокът през Русия, вместо Баку-Джейхан, така че очевидно Грузинското трасе отпада времено от играта, Иранският вариант въобще не го броя. И също днес сутринта европейските политици разярени и много гневни изплашиха руснаците, като заявиха че всъщност НЯМА да прилагат каквито и да е санкции :). Пичове, както може би много от вас знаят, стоките с висока добавена стойност са силно-еластични откъм търсене, докато ресурсите не. Да познаем кой какво търгува международно?
Междувремено, за вярващите в отбранителната функция на ракети прехващачи в Полша - балистична ракета със среден и далечен обсег може да носи 20-28 бомбена касетъчна глава с 20-40 килотонови заряди /нещо като Хирошима/ и е абсолютно сигурно че не всички от зарядите могат да бъдат прихванати. Единственият сигурен начин е унищожението на носителя втора степен в началният етап на траекторията. Та мисълта ми е, какво точно ще спаси ПРО изстреляно от Полша, ако успее да гръмне иранска ракета над България например - даже и да не се детонира, разпиления плутоний ще изтрови половин Европа; ако е химически заряд ефектът пак е отравяне. Та дотук с антииранските ПРО-та на 5 000 км от Иран :), това е голяма смешка.
В краткосрочен план, очаквайте инфлация на горивата и храните в Европа и частност БГ за съжаление. Не знам доколко този ход на Бушона в Грузия беше стратегически оправдан, нещо много тъпо ми се струва отиграването. Ааааа, междувпрочем Америка не изнася основно технологии или компютри за Русия, всъщност изнася пилета, пуйки, телешко и царевица. Очевидно руснаците няма как да се страхуват от технологично американско ембарго. Технологии се изнасят от Китай, а те си имат собствено мнение по световните въпроси, и също така имат проблем със свиващ се американски пазар напоследък....мдам. Не съм сигурен дали да виня Буш /той е общоизвестно тъпо парче/, но може би Великия стратег Чейни се оплеска тук? Моето мнение е: лошо тактическо изпълнение в неподходящ момент.
"Кой слуша?"
Ами всеки на който му трябва нефт (Русия произвежда почти колкото Саудитска Арабия), природен газ (Европа практически няма алтернатива в следващите 10-15 години), който иска да си пусне АЕЦ Бушер, който иска да въвежда в работа по 6000 МВт АЕЦ на година, който иска да си купи качествени и достатъчно евтини въглища в Европа, който иска да си купи електроенергия, който търси никел, желязна руда, който не иска да слугува на слабоватата политика на САЩ относно Ал Кайда, който сега е на власт иска да остане на власт в Средна Азия и Прикаспийския район и в следващите години, който иска оборот от продажба на стоки и услуги в Русия!
Останалите разбира се могат да имат и свое мнение!
Да опиша идните коментари набързо - половината ще са оплювания на Капитал и статията. Останалата половина ще оплюят Русия и кагебейците. Керванът си върви, кучетата си лаят, и България продължава стремглаво към пропастта. Нищо ново под небето.
@Miro Hero
Ако една държава има петрол, това означава, че може да пусне танковете в която си посока иска, така ли? Така ли?
Ако смяташ че е така - виждаш какво се получава - готната статия, описваща мизерните успехи на пияната от фалшива водка руска дипломация.
"Че ни управляват престъпници (чекистите не са някаква си там мафия, “камора” или нещо подобно, не, те са много по-опасни, защото са зомбита, изпълзели от гроба на СССР), не е най-лошото. По-страшно е, че ни управляват лузъри и непрофесионалисти. Войната с Грузия е не само престъпление, тя е и грешка. С нищо друго не мога да си обясня поведението на Путин, Медведев & Co. освен с популярната фраза “Крыша едет не спеша, тихо шифером шурша” (Покривът бавно се хлъзга, керемидите трещят - руски идиом, равносилен на “На този му се разхлопа дъската” - б. пр.). На въпроса “За какво воюваме?” този път може с пълно право да се отговори с новата форма на народна частушка: “Напускам бащиния дом, заминавам на война, на чекисти, на гебисти Грузия да подаря. Прощавай, ти, мамо, прощавай братле, Лубянка, Лубянка, мене ме зове...”
http://mediapool.bg/show/?storyid=142972
Крайно време е всички да разберат, че ВОЙНАТА вече не е ефективно средство за добра външна или вътрешна политика. След рухването на СССР и края на глобалното идеологическо противопоставяне, всички държави, започнали военни действия са ги завършили в по-неизгодна позиция.
Светът се променя - хората стават по-информирани и по-малко склонни да се съгласяват с режисираната смърт и разруха на войната.
Истината е, че войните могат да бъдат предотвратени - на съвсем реално, логично ниво. Проблемът е, че много хора по-скоро биха умрели, отколкото да помислят.
Досега имам поне дузина коментари и това което се опитвам да обясня като гледна точка е, че този конфликт беше напълно провокиран и напълно очакван като резултат. Резултатът досега не работи в интереса на американския и европейския бизнес, и не виждам как ще проработи. Може би стратегически дългосрочно Буш /Чейни и Сие/ го отиграха правилно, но аз много силно се съмнявам. Може би целят косвено Китай /там провинциите са много различни от пекинската раса :)/. Та това което се случи, бе причинено от някого, и честно казано този някого си заслужава публичен бой с камъни пред неговия си парламент :).
Дразни ме, когато до този момент не съм срещнал НИТО ЕДНА статия, в нашия или чужд печат, която да е абсолютно хладнокръвно прагматична оценка на ситуацията, без каквато и да е политическа обвързаност. Тази тук статия определено не е политически безпристрастна, тоест това не е журналистика.
Нито познавам Miro Hero нито знам кой стои зад това име. Във всеки случай наблюденията/заключенията му в коментари №1 и №7 с поне три нива надминават статията която не бих окачествил като тенденицозна, а по-скоро като объркана - авторът не е наясно накъде духа вятъра и се опитва опирайки се на "тежки" имена от типа на "Файненшъл Таймс" и "Хюман райтс уоч" да прокара теза която и той самият не е наясно каква е. Конкретно, който е имал възможност да общува непосредствено със служители/журналисти от "Файненшъл Таймс" и "Хюман райтс уоч" би трябвало да е наясно, че и там работят чугунени глави и че използването на марката им в никой случай на придава достоверност на писаното в "Капитал". Грешка или не стореното от Русия е факт, а анексирането на Южна Осетия е вече задвижено и, предполагам, необратимо независимо дали на онова дърво в Тбилиси му харесва или не. Да си беше налягал парцалите както неколкократно му е било казано и от Кондолиза и от оня със непроизносимото име - холандеца от НАТО, Шпекспекър ли, кво беше. А като реши да се прави на герой - нека сега си сърба попарата. Тъжното е че заради изцепките му вече толкова невинна кръв се проля. И още предстои.
миро, откога интел прави процесори в китай? технологиите били в китай ... аре стига бе, кои точно технологии?
шведите още преди изцепките на руснаците казаха че до 2020г ще са независими от фосилни горива. мерцедес и рве пускат от догодина градски електрически смарт. колко струва според теб смъкването на консумацията на фосилни горива от западния свят на 50%?
300 милярда? погледни бюджетите на америка, великобритания, германия, франция, холандия, скандинавските страни и япония и си помисли за колко време могат ударно да го направят. и тогава какво ша продава рашката - фойерверки топол, туристически атракции возене на раздрънкан стратегически бомбардировач или москвичи. да, евентуално евтино джепане за иран, пакистан и зимбабве.
рашката просто няма парите да си позволи студена война и за 3 години.
санкциите няма да дойдат сега. сега почва подготовката а истинските санкции ще си дойдат по "пазарния ред". путин и кгб-истите проиграха поредния шанс на света да стане едно по-мирно място с помощта на русия. това са изчадия дето могат да живеят само в противопоставяне и война. и не ми вади сравнения с косово или ирак щото ствате смешни. ако ще и само поради факта че обяснявахте колко несправедлив е бил западния свят в тези случаи а сега когато русия прави същото вече е ок. да не говорим че сравнението на косово с ю осетия (ка 200 жертви) абхазия (колко мирни жертви има там? 2-3ма) е за пред соц агитката която така или иначе е съгласна.
миро, това за мене е добра статия
http://www.economist.com/world/europe/displaystory
ама сигурно ще ти се стори "политически обвързана", щото не е с гриф "одобрено" и малка петолъчка в ъгъла.