Кавказки прецеденти
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кавказки прецеденти

За Южна Осетия и нейния президент Едуард Кокойти, присъединяването към Руската федерация е далеч по-логичния избор от независимост.

Кавказки прецеденти

Двете новопризнати от Русия републики приличат повече на Северен Кипър, отколкото на Косово

Огнян ГЕОРГИЕВ
3845 прочитания

За Южна Осетия и нейния президент Едуард Кокойти, присъединяването към Руската федерация е далеч по-логичния избор от независимост.

© Reuters


В коментарите в онлайн варианта на "Ню Йорк таймс" един остроумен читател бе сумирал ситуацията сполучливо с покер термини: "Русия каза: плащаме вашето Косово и вдигаме с още едно." Сравненията с Косово, на които Кремъл разчита обаче, са слабо обосновани. Отделянето на бившата сръбска провинция наистина беше прецедент, но той беше предшестван от осем години международно наблюдение на провинцията и изчерпване на всички дипломатически канали, включително тези с участието на самата Русия. Репресиите, на които режимът на Милошевич подложи албанците там, бяха както продължителни, така и добре документирани - нещо, което тепърва ще се разследва както в Южна Осетия, така и в Абхазия. И трето, обявяването на независимост стана под условията на един план, който гарантира всички права на сръбското малцинство, както и полага основните рамки за развитие на Косово. "Косово бе признато от много държави. Абхазия и Южна Осетия - от никой друг освен Русия", коментира пред "Капитал" експертът по международно право Антъни Дворкин. "Ето защо не мисля, че има някакъв нов ред в международните отношения, напротив. Руският опит да се приложи прецедентът върху различен случай всъщност беше еднозначно отхвърлен."

Странно, но грузинският и руският президенти допуснаха една и съща грешка - докато Михаил Саакашвили искаше да реши проблема с военни методи, а Медведев - от позицията на силата, и двамата се опитаха да го разрешат бързо. "Когато имаш войни и етнически проблеми, няма бързи решения. Има бавни, дългосрочни политики, които целят да приобщят постепенно хората в тези места обратно", казва Андрю Щролайн от Кризисната група.

Прибързаното руско решение оставя двете грузински провинции на милостта на Москва, под тотален икономически и военен контрол, защото руската армия ще гарантира сигурността на границите им. Така те ще приличат много повече на непризнатия от никого, освен от Турция северен Кипър. Това е лошо за Абхазия например. Докато Южна Осетия няма никакви претенции за самостоятелност - нито икономически, нито политически, и е най-вероятно да се присъедини към Русия, то черноморската провинция има изградени институции и отдавна се опитва да привлече вниманието на света към желанието си за независимост. Начинът, по който бе призната от Русия, не вещае нищо добро за тези й стремежи скоро. "Едно е да те признае уважаван член на световната общност, какъвто беше Русия преди войната. Друго е да те признае страна, която е влошила сериозно отношенията си с останалия свят", коментира Зигмунт Жечоловски от "Полит.ру".

Севернокипърският пример сочи, че дори да не са скъсали окончателно отношенията си, пред Грузия, Абхазия и Южна Осетия има дълъг път. "За да се разреши този проблем, има нужда от време, дълъг мир и стабилност", казва специалистът по въпросите на Северен Кипър Хю Поуп. "Преди да се стигне отново до идея за обединение или какъвто и да било съюз, трябва да има уважение. На кипърците им отне много време. В Грузия дори не сме близо до такова нещо. Трябва да мине цяло поколение, преди да се уталожи проблем като този с бежанците."

Абхазия отдавна иска независимост. Начинът, по който я получи сега, ще я направи само по-зависима от Русия.
Източник: Reuters

В коментарите в онлайн варианта на "Ню Йорк таймс" един остроумен читател бе сумирал ситуацията сполучливо с покер термини: "Русия каза: плащаме вашето Косово и вдигаме с още едно." Сравненията с Косово, на които Кремъл разчита обаче, са слабо обосновани. Отделянето на бившата сръбска провинция наистина беше прецедент, но той беше предшестван от осем години международно наблюдение на провинцията и изчерпване на всички дипломатически канали, включително тези с участието на самата Русия. Репресиите, на които режимът на Милошевич подложи албанците там, бяха както продължителни, така и добре документирани - нещо, което тепърва ще се разследва както в Южна Осетия, така и в Абхазия. И трето, обявяването на независимост стана под условията на един план, който гарантира всички права на сръбското малцинство, както и полага основните рамки за развитие на Косово. "Косово бе признато от много държави. Абхазия и Южна Осетия - от никой друг освен Русия", коментира пред "Капитал" експертът по международно право Антъни Дворкин. "Ето защо не мисля, че има някакъв нов ред в международните отношения, напротив. Руският опит да се приложи прецедентът върху различен случай всъщност беше еднозначно отхвърлен."

Странно, но грузинският и руският президенти допуснаха една и съща грешка - докато Михаил Саакашвили искаше да реши проблема с военни методи, а Медведев - от позицията на силата, и двамата се опитаха да го разрешат бързо. "Когато имаш войни и етнически проблеми, няма бързи решения. Има бавни, дългосрочни политики, които целят да приобщят постепенно хората в тези места обратно", казва Андрю Щролайн от Кризисната група.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    Avatar :-P
    Дедо Иван

    Осетия, Абхазия и Аджария просто нямат нищо близко до случая Кипър. В Кипър имаме кипърци християни от векове и кипърци мюсюлмани също от векове (нещо като българи християни и българи мюсюлмани - помаци.
    Абхазия никога не е била грузинска, сама се е борила за независимист и е била повече или по-малко независима има няма 250 години ту "подпявайки" на Турция, ту "подпявайки" на Русия (от къде 1760 година насам и присъединяването към Руската империя).
    Между впрочем починалият преди 50 дни бивш Председател на Комитета по енергетикта Никита Чабча Шервашидзе е пряк наследник на последният владетел на Абхазия Михаил Шервашидзе (1863-65).
    Подобна есъдбата и на Осетия, така че прилика с Кипър ни, ни!

  • 2
    Avatar :-|
    ZanzibarHero

    А какво ще остане от конфликта, ако не намесваме идеология и история (което май е едно и също).

    Една страна - Грузия - наследила политически граници, признати от всички около нея страни, решава (умно или глупаво) да изпрати не полиция, а войски в райони вътре в тези политически признати от всички граници ...

    Друга страна - Русия - смята, че има интерес (умно или глупаво) да не хареса това действие от страна на Грузия и изпраща армия, побеждава (т.е. прави така, че Грузинската армия да отстъпи) и остава вътре в границите на нещото, което в началото на конфликта е признавала за независима държава.

  • 3
    Avatar :-|
    Сони

    Ако човек се запознае по-обстойно с историите на тези конфликти ще разбере че Абхазия и Южна Осетия имат далеч по-голямо основание за независимаст.

  • 4
    Avatar :-|
    von dzerzhinsky

    За Огнян Георгиев (вече е публикувано, няма как да не го цитираш):
    Експерт: Русия изигра партия шах на Кавказ

    Русия изигра партия шах на Кавказ. Поведението на Москва е логично. Това е поведението на добрия играч на шах, който се е сблъскал с играч на покер – САЩ, смята експерт.

    Русия изигра партия шах на Кавказ, заяви за „Российская газета“ известният френски политолог и историк Еманюел Тод. Това, че президентът Дмитрий Медведев призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия след гласуването по този въпрос в руския парламент, не бе голяма изненада. Струва ми се, че това би станало рано или късно при всички случаи, защото тази стъпка на Кремъл – единствено възможното решение в създалата се ситуация. Макар, естествено, тя създаде определено напрежение между Русия и Запада, което, да се надяваме, няма да се превърне в тенденция. Виждам някакъв абсурд в позицията, на Запада: съвсем наскоро западните страни, нарушавайки международните споразумения признаха идентичните права на Косово, а сега се възмущават от това, че други народи при други не по-малко сложни обстоятелства се опитват да реализират своето право да живеят така, както искат. Надявам се, че думите на Медведев, прозвучали в интервю по френската телевизия TF 1 във вторник вечерта, относно това, че Русия не желае Студена война, влошаване на отношенията със западноевропейците, но не се бои от подобна перспектива, ще бъдат правилно разбрани от милионите французи и политическия елит на страната. Светът, като цяло, не е заинтересуван от слаба Русия, каквато тя бе преди 10-15 години. Трябва да си даваме ясно сметка, че многобройните кризи, войни, разиграващи се през последните години в различни региони по света, бяха резултат от ситуация, в която доминираща сила оставаше единственият полюс – САЩ. Те се възползваха от този монопол по своему, разширявайки, в частност границите на НАТО на Изток, затъвайки в опасната авантюра в Ирак. Събитията в Кавказ показаха, че идва край на американския монопол, а Русия реално се завръща в качеството на мощен противовес в международните дела. В момента на Запад много раздухват призрака на Русия като някаква кръвожадна мечка, възнамеряваща да възстанови съветската империя, макар че едва ли си струва да споменаваме мечката, която между другото е символ на такива градове, като Берлин или Берн. В действителност Русия, преминавайки през унижението на 90-те години, просто си възвръща статута на голяма и силна държава, каквато е била преди това, и защитава своите интереси, което е нещо напълно нормално. Няма нищо странно, че Русия има своите интереси в света, особено в близкото географско обкръжение, особено, в Кавказ. В този регион Русия винаги е била главен притегателен център както политически, така и икономически и културен. Но да й преписваме експанзионистични, имперски амбиции, както правят някои, значи да се залъгваме и да заблуждаваме и останалите. Поведението на Русия в кавказкия конфликт ми се струва съвършено логично. Това е поведението на добрия играч на шах, който се е сблъскал с играч на покер – САЩ. Проблемът е в това, че до голяма степен външната политика на САЩ често се основава на блъфа. Естествено, нападението на Грузия срещу Южна Осетия – безумие: само луд може да реши, че такава малка страна, като Грузия, може да се противопостави на Русия във военен план. И единственото обяснение на тази стъпка е, че Саакашвили заложи на това, че САЩ ще защитят своя верен васал. Корените на агресивността на Тбилиси са именно в това. Трябва да помним, че „руският въпрос“ за Вашингтон е особен, най-важният. След като се случи краха на комунизма, разпада на СССР, приключи и периода на двуполюсен свят с неговото стратегическо равновесие между западния и източен блокове, основаващ се на ядрените потенциали. Трябва да отбележим, че крахът на съветската система се случи преди всичко по вътрешни, а не външни причини. Така, че да го представяме за „победа на САЩ“, както мнозина на Запад правят, е повече от заблуда и грешка. Защото, според мен, двете империи, както съветската, така и американската, се намираха в стадий на отслабване. Впрочем, по сходни причини: както СССР, така и САЩ харчеха огромни средства и енергия за военното противопоставяне. /БГНЕС

  • 5
    Avatar :-|
    2.

    И пак за автора Георгиев:

    Егон Бар: След Прага не реагирахме толкова безразсъдно и възбудено

    Вместо да се възмущаваме от признаването на независимостта на Абхазия и Южна Осетия от Русия, Западът трябва да ратифицира Договора за обикновените въоръжени сили в Европа и да започне сътрудничество с Русия, заяви Егон Бар пред „Дойче Веле“.

    Дойче Веле /ДВ/: Въпреки всички предупреждения на Запада Русия все пак призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия. Предстои ли нова Студена война?
    Егон Бар /ЕБ/: Не, та нали тя не се разрази след провъзгласяването на независимостта на Косово. Основата на световния ред се състои в това, че нито една страна или група от страни не могат да разчленят признати от международната общност държави, такива като Сърбия или Грузия. Областта Косово не стана член на ООН, няма да стане и Абхазия. Косово бе признато от 40 страни, около 160 недостигат. Още по-малко държави ще признаят Абхазия и Южна Осетия. Нова държава може да стане наистина независима, ако бъде призната за такава от ООН.
    ДВ: Изглежда Москва залага на това, че възмущението на западните страни от действията на Москва в Грузия намалява. Какво трябва да направи Западът в тази ситуация?
    ЕБ: Първо, Западът не трябва да реагира емоционално, а да отстоява собствените си принципи, а именно – запазването на съществуващия световен ред. Това означава, че договорите трябва да се спазват, че е недопустимо да се използва насилие, вместо конфронтация трябва да се придържаме към курс на разведряване и сътрудничество. Второ, трябва да продължим сътрудничеството с Русия. Без нея, например, ние не можем да осигурим снабдяването на нашия контингент в Афганистан. Това се отнася, впрочем, и за американците.
    ДВ: Но САЩ застанаха на страната на Грузия...
    ЕБ: Мисля, че най-късно след изборите в САЩ ситуацията забележимо ще се успокои, при това независимо от това, кой ще стане президент. Всяка нова администрация се нуждае от време, за да се ориентира. Така, че към лятото на следващата година ще стане ясно, как ще бъде урегулирана темата Абхазия и Южна Осетия.
    ДВ: Действията на Русия в Грузия много често се сравняват със съветското нахлуване в Чехословакия през 1968 г. Президентът на Грузия Михаил Саакашвили даже говори за първата анексия в Европа от времето на Хитлер и Сталин. Вие споделяте ли тези сравнения?
    ЕБ: Смятам подобни сравнения за недопустими и глупави. С цялата си скромност ще отбележа, че след съветското нахлуване в ЧССР ние на Запад не реагирахме толкова безразсъдно и възбудено, както сега. Ние, напротив, продължихме политиката на разведряване. И две години по-късно бе подписан Московският договор. Оттогава съветски танкове не са се движили в Европа – поне извън пределите на съветските или руски граници.
    ДВ: Вие бяхте активен участник в изработването на „новата източна политика“, политиката на разведряване. Според Вас заплашена ли я тя сега?
    ЕБ: Да, заради сепаратния договор на САЩ с Полша и Чехия за разполагане на елементи от американската противоракетна отбрана /ПРО/ на източните граници на НАТО. Това засяга не само интересите на тези три страни, но и на всички останали. От това зависи действието на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа. ДОВСЕ доведе до най-значителното в историята на човечеството намаляване на тези оръжия и в течение на 18 години бе фундамент на стабилността в Европа. Сега тази стабилност е заплашена, защото Западът до ден днешен не е ратифицирал адаптираната версия на договора. /БГНЕС

  • 6
    Avatar :-|
    do Ognjan Georgiev

    Господине, вие сам виждате, че мнението, изложено във вашите дописки е твърде едностранчиво и не отразява мнението на експерти, а на привърженици. С това статиите ви са слаби и доста разхвърляни в частта си с доказателствения материал.

  • 7
    Avatar :-|
    айсайдер

    не знам какво сте си говорили на Бузлуджа за позицията на България?Позицията е ясна"съм-за!" и пълно следване на атлантизма и в Косово,и в Афганистан,и в Ирак,и в Кавказ.За това толкова и КГБ толкова ни мрази.Въоръжавала била България Грузия-и ей го,демократично избраният президент,радетелят за атлантизма и социалното в обществото лепна трипер.Мислиш-случайно?КГБ-ФСБ случайности не знае!Нали ти самият такива неща ми обяснява,а тебе трябва човек да те слуша"имаш вишу образование".А за президента,и сълзите които е изплакал при уриниране-КГБ ще си плати.Иначе обяснението е съвсем просто.."Жена,знаеш ли,в президентството се получи един плик."-"И!?"-"ами отваряме го,а вътре-бял прах!"-"Ау-антракс?"-"Не бе жена,трипер бе.Трипер!От КГБ."
    Какво друго се говори на Бузлуджа-ще получи ли Сергей,заради атлантизма и въоръжаването на Грузия,някой "Харлей" вместо разбрицаната "Хондичка"?С тебе какво става-остават ли още писания по форуми,за зелената карта?
    А може би и лекцийки-в целите Щати!Хем ще отмъстим на КГБ-той Стоянчо Ганевски хубаво искаше да ги съди-ей го-изучен и умен,и той "юрис с вишу"щеше да си ги осъди като нищо-така щеше да ги обърка в съда!Уплаши се да не му лепнат трипер,момчето!
    Но ще ни плати КГБ за сълзите,на демократично избрания президент-ще разобличаваме Путин,нали така!
    ------------------------------------------------------------------------
    А статията на О.Минчев не ме учудва-аз имах едно гадже понякога отслабваше-все на диета горката.Такива разсъждения съм чувал от нея в периодите на слабеене,че...Огнян ми е ясен-преживял съм го-отстрани по-добре се вижда!

  • 8
    Avatar :-|
    айсайдер

    А и Турция,като е сам-сама признала Кипър-какво?Ей го "Фенербахче" бе първо в групата!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK