Брюксел далече, Москва e близо
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Брюксел далече, Москва e близо

<p>Разделението между Юшченко (горе) и Тимошенко (долу) може да се окаже тежко бреме за бъдещето на Украйна.</p>

Брюксел далече, Москва e близо

Украйна се дави в политическа криза, от която Русия, изглежда ще се възползва

Огнян Георгиев, Ирина Новакова - Брюксел
4621 прочитания

<p>Разделението между Юшченко (горе) и Тимошенко (долу) може да се окаже тежко бреме за бъдещето на Украйна.</p>

© Reuters


"Никога повече няма да има подчинение между страните от бившия СССР. Имперския период в историята на Русия приключи." Това каза на нацията руският президент Борис Елцин в новогодишното си обръщение през 1993 г.

15 години по-късно, когато повече от всякога е ясно, че този лайтмотив вече не ръководи руската външна политика, една европейска държава има достатъчно причини за притеснение. Украйна, безспорно най-важната за Русия бивша съветска република, тази седмица попадна между натиска на Кремъл и европейската резервираност. Докато Москва в прав текст нарече политиката на Украйна враждебна, ЕС обеща на Киев повече от добро съседство, но по-малко от членство. Всъщност причината Кремъл да натиска, а Брюксел да не бърза, е една и съща. За пореден път в последните години висшата политическа класа на Украйна изпадна в дълбока криза и вътрешни борби. Този път обаче късогледството може да е по-фатално от всякога.

Това е всичко,

което можем да направим, призна френският президент Никола Саркози след края на срещата си с украинския държавен глава Виктор Юшченко в Брюксел тази седмица. Въпреки че не задоволи очакванията на украинската делегация, постигнатото всъщност не беше толкова малко, дори като оставим настрана признанието, че Украйна е европейска държава. Юшченко си тръгна с уверения, че ЕС ще сключи със страната му "споразумение за асоциация" - повече от добросъседство, но по-малко от членство. "Вратата не беше отворена за Украйна, но не беше и затворена", каза енигматично представителят на ЕС за външната политика Хавиер Солана.

"ЕС е бавно действаща организация. Украинците имаха твърде високи очаквания, фокусирани върху членството, но на практика получиха доста", смята Андрю Уилсън, експерт по Украйна и постсъветското пространство в Европейския съвет за външна политика. "Получиха споразумение за свободна търговия, гаранция за безвизов режим - това няма да се случи веднага, но ще стане. И ако се случи преди подобно споразумение с Русия, обикновените украинци ще го оценят." Това, което е получила страната, дори е много, с оглед на политическия блокаж, в който се намира, смята ръководителят на киевския Институт за социална промяна Олег Соскин. "Украйна направи много малко, за да покаже, че се движи в посока членство. Няма реформи в местното управление, развитието на малкия бизнес се спира от голямата корупция и съществуването на кланове в политиката. Юшченко също се явява лидер на цял семеен клан. Трябва да се унищожи клановият модел, при който лидерите вземат пари, за да вкарват хора в партийните листи", коментира той пред "Капитал".

Европейският съюз е изключително важна цел за Киев, защото е една от малкото, върху която са концентрирани всички политически сили в страната. Дори това обаче не може да обедини Юшченко и неговия премиер Юлия Тимошенко, които започнаха

открита война

в началото на септември. Блокът на Тимошенко, който е най-голямата партия в Радата, обедини гласовете си с опозиционната проруска Партия на регионите, за да одобри закон, намаляващ президентските пълномощия. Така де факто се разпадна управляващата "оранжева коалиция" между премиера и партията на президента. Юшченко нарече това "опит за преврат" и отговори с обвинения срещу Тимошенко в близки връзки с Москва. "Ако търсим защита в НАТО и ЕС, а нямаме обща позиция за вътрешното ни мнение, как ЕС може да разбере какво всъщност иска Украйна? Президентът иска в НАТО, премиерът иска да стане президент, а опозицията си има собствени възгледи. Не пращаме ясни сигнали на никого", констатира за "Капитал" украинската журналистка Виктория Бутенко.

Мрачни прогнози

41,8 % от украинците се опасяват, че страната им може да загуби независимостта си или да се разпадне, в следствие на политически кавги. 47,1 % пък мислят, че има реална възможност да се стигне до война с Русия. 49,7 % отхвърлят такава заплаха. 52 % от украинците са против членство в НАТО. 44,1% са убедени че руския черноморски флот е гаранция за стабилността и мира в Украйна.

Дипломати в Брюксел цитират вътрешните политически борби и икономическата нестабилност, която произтича от тях, като край на илюзиите, родени от Оранжевата революция. "Да им предложим членство, макар и без дата, би било рисковано сега", каза пред "Капитал" естонски представител в Съвета на ЕС. "Затова искахме да им дадем сигнал, че техният приятел сме ние, а не Русия." За разлика от НАТО, членството в ЕС не дразни така Русия. Събитията в Киев тези дни обаче карат Украйна да изглежда

лесна мишена

във време, когато Кремъл възражда амбициите си да доминира постсъветското пространство. Загубата на Украйна, която бе втората по-големина страна в СССР, бе преживяна тежко от Русия не само заради транспортните и енергийни коридори, но и заради културната близост. "Украйна е люлката на руската цивилизация, ние идваме от Киев. Украйна е нашата майка. Не може просто да откъснеш дете от майка му - ние няма да допуснем това", заяви пред "Капитал" руският посланик в НАТО Дмитрий Рогозин (интервю на стр.34-35). На Москва й трябваха години, за да признае формално независимостта на Украйна и да реши въпроса за Крим (където е разположен руският черноморски флот), а морските граници остават неизяснени. След като показа мускули в Грузия, сега на Кремъл се удава възможност да повлияе решително на един още по-важен съсед - този път с политически средства.

Далеч не случайно руското външно министерство тази седмица пусна изявление, в което обвини ръководството на Украйна, че води "неприятелска политика спрямо Русия". "Надяваме се, че мъдрият украински народ и здравите политически сили няма да допуснат влошаване на отношенията", се казва в текста, който се появява две седмици преди да изтече подписаният през 1997 г. Договор за дружба и сътрудничество между двете страни. Той трябва да бъде преподписан другия месец, като в него се регулират отношенията между Киев и Москва. Заради мълчанието й по време на грузинския конфликт и действията й срещу президента Юлия Тимошенко бе разследвана за връзки с Кремъл. Президентски съветници твърдят, че Москва се е ангажирала да плати кампанията на Тимошенко, за да я направи президент и да задържи по-ниски цените на газа, като в замяна "газовата принцеса" ще се откаже от курса към НАТО. "Това, че партията на Тимошенко действа в синхрон с Партията на регионите и комунистите, според мен говори, че Русия контролира и трите", смята и Олег Соскин.

Другият лост, който Кремъл има в Украйна, е Крим. След войната в Грузия Юшченко поиска руският флот да съгласува действията си с Киев, а после обяви, че няма да продължи договора с него след 2017 г. Идеите на Киев за членство в НАТО дразнят неимоверно Москва, която не може да си представи кораби на Алианса около базата й в Севастопол. Кремъл използва влиянието си върху преобладаващото руско население там, за да провокира напрежение, а дори има и (непотвърдени) слухове за раздавани руски паспорти. "Нека разделяме ситуациите в Крим и в Грузия", предупреждава обаче украинският политолог Михаил Пашков от аналитичния център "Разумков". "В Крим няма етнически конфликт. На 30 август Путин заяви, че Крим не е спорна територия. Така че военен конфликт е много слабо вероятен." Икономическият и политически натиск на Русия над Украйна обаче ще се засилва преди декемврийската среща на НАТО.

"Ако лидерите на демократичните промени, започнали преди четири години, се провалят сега, Русия ще привлече Украйна отново в своята сфера на влияние", коментира Вацлав Радживинович от Центъра за външна политика в Лондон. "Очевидно в Киев не разбират, че важно е не кой ще е президент след 18 месеца, а че това трябва да е демократично избрана личност, не руски генерал-губернатор." Зависимостта от Русия, смята и Андрю Уилсън, е политическа. "Украйна има нужда от политическа воля, която да излезе от патовата ситуация, в който се намира от 2005 г.", казва той. "Тя не е екзистенциално обречена да остане разкъсана между изтока и запада си, както смятат хората."

"Никога повече няма да има подчинение между страните от бившия СССР. Имперския период в историята на Русия приключи." Това каза на нацията руският президент Борис Елцин в новогодишното си обръщение през 1993 г.

15 години по-късно, когато повече от всякога е ясно, че този лайтмотив вече не ръководи руската външна политика, една европейска държава има достатъчно причини за притеснение. Украйна, безспорно най-важната за Русия бивша съветска република, тази седмица попадна между натиска на Кремъл и европейската резервираност. Докато Москва в прав текст нарече политиката на Украйна враждебна, ЕС обеща на Киев повече от добро съседство, но по-малко от членство. Всъщност причината Кремъл да натиска, а Брюксел да не бърза, е една и съща. За пореден път в последните години висшата политическа класа на Украйна изпадна в дълбока криза и вътрешни борби. Този път обаче късогледството може да е по-фатално от всякога.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

55 коментара
  • 1
    Avatar :-P
    Дедо Иван

    Е..ее... батета! Във "високия политик" много е важно е да умееш да мълчиш!! Да би мирно седяло, не би чудо видяло!!! Сега проблеми, това сега нищо не е, ще им влачи гъза волска кола на украйнските пишман политици, определено!

  • 2
    Avatar :-|
    nikola1920

    Явно пак форумът ще генерира глупостите на боби и произвисните му осевдоними дето си е измислил.Очаквам алиен и другите да го довършат тези дни,че да му се спре кранчето от рубли ,дето ги получава за да ги пише тези простотии!

  • 3
    Avatar :-P
    Дедо Иван

    Умнев nikola1920 [Анонимен | неутрално] проблемът не е в мене, аз политика не правя и не мисля да правя, проблемът е в умника Буш който заложи на гнила дъска, Наакашвили, което се "одвучи" и в Сената на САЩ!
    ЕС се "завтече" да обърше, некадърно като винаги и задникът им лъсна! От тук натам всички си върви извън мнението на форумците в България!
    Например Буш по принципа на двойните си стандарти, започва да продава ядрени технологии на Индия от днес, без тя да отговаря на договора за неразпространение на ядреното орЪжие, по изключение.
    ------------------------------------------------------------------------
    "Утре" ще коментираме Иран ядрена сила и Индия във война с Пакистан!!!
    Ама понеже на тебе акъла ти е "къс" вече ще си забравил за Буш, а напразно!!!

  • 4
    Avatar :-|
    Anton K

    Еее, Никола, ти ме разби. Страхотен коментар

  • 5
    Avatar :-|
    Автор

    Няма да генерирам много глупости във форума. Само ще отбележа, че не Украйна беше втората по големина страна в СССР, а Казахстан!
    Второто е (това вече може да се приеме като генерирана глупост) света трябва да се разглежда като разделен на империи, т.е. пространства на суверенитет, над които няма друга власт. От тази гледна точка съществуват три безспорни империи - САЩ, Русия и Китай и може би още две (не толкова явни, но с потенциал) ЕС и Индия. Тъй като не съществува никаква власт над тях, в сферите си, те определят какво е добро и какво лошо. Без никакво значение е дали това се харесва или не на другите, но трите империи могат да правят каквото си пожелаят в Ирак, Грузия и Тибет. Протестирайте, твърдете, че е не честно, не демократично, гадно, проява на двоен стандарт и т.н. не съществува обаче механизъм, който да накара империята да действа против това, което счита за изгодно. Това е правило валидно от Шумер, през Рим та до днес.
    Естествено съществува и друго правило - няма вечни империи. Всяка носи в себе си кълновете на собственото си унищожение... естествено от тези кълнове израстват други империи.

  • 6
    Avatar :-|
    Мани

    Омръзна ми да обяснявам какво точно е Украина. Вижте, там още си стоят паметниците на Ленин, хората си ги тачат. Мисля че около 70 процента от хората продължават да живят под наем в държавни жилища за около $10 месечно. Разходите за газ и ток - още около $15. На практика, повечето украинци са лумпени в класическия смисъл на думата - нямат собственост и доходи, живота им е тотално контролиран от държавата, която пък е цел на Русия, а Русия там има влияние повче отколкото Франция в Алжир или Англия в Индия. Все пак, украинците говорят помежду си на руски, четат руска преса и гледат руска телевизия. Независима Украина?!? Що за глупости са това. Независима от кого? Целта на САЩ е те да станат зависими от тях, но това няма да стане по 1001 причини. Грузия беще само демо-версия. Освен това там руснаците си решиха проблемите по евтиния начин - с оръжия, но има скъп - пропафанда, икономика и всички средства. Русия Е империя, макар и славянска и следователно малко мудна, но това не означава че ще "пусне" Украина. По-скоро ще даде на Кастро (Раул), Чавес и Моралес разни играчки с маскировъчен цвят, ще "пораздруса" съседчето си, ще им направи политиката на гювеч (което става и в момента) и ще го остави сами да се молят за близки контакти...

  • 7
    Avatar :-|
    Мани

    Само като съвсем елементарен пример - българската политика се контролира от мафията с някакви си десетки милиона лева, хайде да се ..стотин. И виждате в каква каша сме. Представете си, държава с къде-къде по-лабилен и лумпенизиран народ, БЪЗИКАН С МИЛИАРДИТЕ НА ГАЗПРИМ. Фантастично, ще си изберат за президент шебек, за примиер орангутан, и даже ще им се струва че това е много готино. Пропагандата е СИЛА, особено подкрепена с много, ама наистина много пари. Не се заблуждавайте в демокрацията. Всичко е телевизия - ако не вярвате, гледайте чалга-мозъците след като започне следващия Биг Брадър (и сравнете с тиража на нашия вестник). Гледаемост - клони към 95%. Ако ще и шебеци да напускат във въпросната къща - не че не го правеха досега де...

  • 8
    Avatar :-|
    CommonSense

    Нека да припомня само че тази седмица се наложи Медведев да успокоява борсата че изтеглените капитали от Русия не са големи.
    Танецът на Путин с Украйна няма да е успешен ако го няма и морковът.
    Най-общо казано носталгията и културната близост не се ядът.
    А съвсем скоро руснаците заявиха на Украйна че "сиренето е с пари" и ако си спомняте имаше доста дърпане за газовите доставки през Украйна.
    Т.е. Русия ще трябва да плати цената за едно връщане на влиянието си в Украйна и номерът с "ние сме културно близки, обаче сиренето е с пари, но ние ще ви казваме какво и как да правите" няма да мине. Освен тов амащабите на Украйна и Абхазиа и Южна Осетия са доста различни.
    А ако отливът на инвестиции в Русия продължи и цената на петрола не скача много Путин няма да има с какво да закрепи собствената си власт, пък какво остава за Украйна.
    Както някой разказа в Дневник, СССР загуби студената война след като близкия изток чрез свръхпроизводство свали цената на петрола до нива от които печалбата на СССР беше минимална.
    Но има и друг начин да се приложи този номер - вместо да увеличаваме предлагането на петрол и така да намалим цената му, същият ефект можем да постигнем като намалим търсенето му - например като го заменим с алтернативни енерго-източници на конкурентни цени. ;-)
    Но за това пише по-подробно Светослав Божилов съседната статия.

  • 9
    Avatar :-|
    Alien

    Дедо - как е? Пара има ли? Едва ли.
    Автор - знаеш ли ако дойде някаква "империя" при мен и тръгне да генерира власт какво ще се случи - никаква власт няма да генерира, поради простата причина, че ще се наложи да ме убие, съответно няма да има печалба от мен. Тоест няма три безспорни и осем спорни империи - има държави които си защитават интересите, както и такива които не го правят. България например, с нейната "балансирана позиция"....

  • 10
    Avatar :-|
    CommonSense

    Дедо може да е позакъсал ама баба Европа има туй онуй.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK