Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 19 сеп 2008, 13:16, 3080 прочитания

До последен дъх

До последен дъх

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Колкото по-необикновени са кандидатите, участващи в битката за Белия дом, толкова по-тривиална започва да изглежда кампанията им.

Само преди месец всичко сякаш беше ясно, а във въздуха висеше въпросът кой пръв ще обяви, че демократът Барак Обама, първият афроамериканец, номиниран за президент, ще спечели. По-малко от 50 дни преди изборите на 4 ноември изходът е неясен, а белезите от политическата битка позацапаха доста от симпатичните страни както на Обама, така и на опонента му Джон Макейн. В рамките на последните две седмици подкрепата за републиканците скочи след избора на Сара Пейлин за кандидат за вицепрезидент на Макейн, но пък Уолстрийт реши да колабира и да подкрепи демократите, които имат по-висок рейтинг сред избирателите в областта на икономиката.


Обамa позагуби част от блясъка си в изглеждащата безкрайна кампания за Белия дом (официалната заявка, че възнамерява да се кандидатира за президент, е от преди цели две години). В началото за коментаторите той беше голямото неизвестно в надпреварата - с необичаен житейски път и политическа кариера, афроамериканец, без голям опит, но с истинска харизма. Проблемът сега е, че Сара Пейлин - майка на пет деца, с кариера, първата жена, номинирана за поста от републиканците, доста по-добър оратор от очакваното - преди да бе казала първото си слово и да бе дала първото си интервю, също успя да разбуни духовете.

Първият голям самостоятелен избор на Обама - този за вице на дългогодишния сенатор и на няколко пъти неуспял кандидат за президент Джо Байдън - е далеч от всякаква идея за необичайност. Нюансираните позиции на Обама по всеки въпрос напомнят повече професорското излъчване на Ал Гор от преди осем години - а в крайна сметка е по-забавно да изпиеш една бира с Джордж Буш, отколкото да слушаш лекции за глобалното затопляне. Така обамаманията, лишена от нови хитове напоследък, се поизтощи.

Доста политически коментатори отново започнаха да атакуват сенатора от Илинойс, че се е превърнал в типичен демократ, че е предал основното си послание за излизане от тясно партийните линии, с което победи в предварителните избори Хилъри Клинтън. "За много америкaнци интересният млад кандидат, който спечели предварителните избори в Айовa носеше обещание да бъде изцяло нов тип политик - по-добър от и различен от стандартните политически норми и калкулации", пишe в анализ за www.realclearpolitics.com колумнистът Майкъл Гершън, "Обама узря до разделящия образ на типичния демократ", добавя авторът и посочва популистката риторика на чернокожия сенатор срещу богатите.



Проблемът с т.нар. типичен демократ е, че след 1968 г., когато започва сериозното противопоставяне между либерали и консерватори в американското общество, партията печели, когато всъщност излиза от собствената си рамка. Джими Картър през 1976 г. е евангелист и обещава реформа в държавното управление, а всеки умерен рейгънист спокойно можеше да се подпише под икономическите идеи на Бил Клинтън за дерегулация и свиване на социалната държава. Много важен детайл, който убягва на повечето чужди наблюдатели, е южняшкият произход и на двамата. На практика демократите в последните няколко десетилетия не са печелили президентството без представител на Юга, понятие колкото географско, толкова и идеологическо - консерватизъм, недоверие към "елитите" и Вашингтон. Докато и Обама и Байдън идват от типичните крепости на демократите по източното крайбрежие.

Каквито и прогнози да има за завой наляво, американският избирател си остава по-скоро консервативно, отколко либерално настроен - изискванията са му за балансиран държавен бюджет, ограничена администрация, дълбоко недоверие към федералните структури и тяхната намеса, а икономическата свобода e основeн постулат, ако не и най-важният. Или както анализира близкия резултат между Макейн и Обама на губернаторът на Калифорния Арнолд Шварценегер пред в. "Ню Йорк таймс", "дори при повишената безработица и кризата с недвижимите имоти, основното послание на републиканците е все още много привлекателно: не на високите данъци, правителството да не диша във врата ти, ограничаване на регулацията и нека станем отново конкурентоспособни".

Битката за центъра...

Около 85% от гласуващите американци са смятани за твърдо обвързани с една от двете големи политически партии, като в последно време броят на регистрираните демократи надвишава този на републиканците. В същото време 5% твърдо дават вота си за независими кандидати. С това се обяснява и малката разлика между печелившия и губещия кандидат в президентските избори в САЩ - тя е винаги само няколко процента независимо колко популярен е единият или другият. През 2004 г. Джордж Буш спечели само с малко повече от 2% разлика пред демократа Джон Кери. Един от най-високите резултати е през 1980 г., когато Роналд Рейгън побеждава с малко повече от 9% непопулярния демократ Джими Картър.

Така на практика битката е за мобилизиране на собствения електорат и привличане на онези 10% нерешили избиратели. Именно за това претенцията на Обама и Макейн, че са всъщност надпартийни кандидати, е толкова важна за спечелването на изборите.

Само преди няколко седмици резултатът на Рейгън изглеждаше много вероятен, но този път в полза на демократите. Точно както и в края на 70-те години на миналия век, настоящият президент е дълбоко непопулярен - заради войната в Ирак (тогава кризата със заложниците в Техеран), икономическата криза, високите цени на петрола и липсата на усещане за перспектива. И точно както тогава много демократи, разочаровани от управлението на Картър, гласуват за другата партия, сега се очакваше появата обамаканците (републиканци, гласуващи за Обама).

Това не само че не се случи, но дори напротив, в последните няколко седмици две от решаващите демографски групи - белите мъже и жени, отново се връщат към републиканците. Сред независимите избиратели жените заемат основно място, а белите мъже без висше образование пък са групата, която най-често сменя предпочитанията си спрямо икономическата обстановка. Според проучване на Washington Post/ABC News досегашната преднина от 8 пункта на Обама сред белите жени се е обърнала в 12 пункта дефицит. Така че в следващите дни непрестанно ще чувате как и двамата кандидати са загрижени за работниците, а интересите на жените са на първо място в техния дневен ред.

...и 8-те бойни полета

Естествено, когато от щаб-квартирата на демократа в Чикаго твърдят, че няма да полудяват при излизането на всяко ново изследване на обществено мнение, те са абсолютно прави. Защото в американската избирателна система всъщност гласуват щатите - независимо каква е разликата, победителят взима всички гласове в съответния щат. Така както през 2000 г., има възможност изборите да бъдат спечелени с по-нисък резултат. Затова и кандидатите предпочитат да водя кампания в отделните щати, отколкото да разпиляват сили в огромната страна. Съответно водещата позиция в анкетите на обществено мнение на национално равнище не се трансформира автоматично в изборна победа. "Изборите в САЩ са всъщност 51 различни избора на една дата", според анализа на историка Гил Трой в книгата му "Виж как те водеха кампания".

Щатите се делят на червени (традиционно гласуващи за републиканците като Тексас и Канзас), сини (за демократите като Калифорния и Ню Йорк) и плаващи (често променят предпочитанията си за една от двете партии като Мичиган и Охайо). Какъв сбор от гласове е нужен за национална победа междувременно се е превърнало в истинска наука. Например през 2000 г. изборите в полза на Джордж Буш се решиха не толкова от съмнителното преброяване на бюлетините във Флорида, колкото от загубата в Охайо на Ал Гор. В изборите между Буш и Джон Кери през 2004 г. решаващ отново се оказа Охайо, където само 2.91 % не достигнаха на кандидата на демократите, за да спечели изборите, по-малко дори от това което беше нужно на Ал Гор четири години по-рано.

В началото на кaмпанията демократите виждаха възможност не само да спечелят лъвския пай от плаващите щати, но и да обърнат няколко класически червени щати като Джорджия, Флорида, Монтана, Северна Каролина в сини. С влизането на Сара Пейлин в играта и връщането на ентусиазма на републиканците планът им очевидно претърпя промяна - междувременно голяма част от предизборния щаб в Джорджия например вече е изтеглен за Охайо. Макейн пък изостави надеждите си за победа в либералния Ню Джърси.

Според закупените минути рекламно време в регионалните канали изглежда, че Макейн смята, че има шанс в Колорадо, Флорида, Айова, Мисури, Северна Каролина, Ню Мексико, Невада, Охайо, Вирджиния (всичките гласували за републиканците през 2004 г., но сега цел и на Обама) плюс избралите демократитe пред четири години Минесота, Ню Хeмпшир, Уисконсин, Пенсилвания и Мичиган (в последните два, защото Обама имаше трудности да получи подкрепата на белите избиратели на предварителните избори). Едно сравнение с картата на Обама показва, че основната битка ще се решава в осем щата - Колорадо, Флорида, Вирджиния, Ню Мексико, Невада, Охайо, Мичиган и Пенсилвания. Съответно може да се очаква излизане на националнатa сцена на типично локални дебати и непропорционален натиск от местни активиcти за проблеми като построеното, но неработещо хранилище за ядрени отпадъци в Невада (подкрепено от Макейн, но не и от Обама). Картата на щатите - бойни полета, вече съвсем прилича на онази от 2004 г. между Буш и Кери. И, о, изненада, изборите пак може да се решат в Охайо.

Мръсните трикове
Въпреки обещанията за чиста игра, и тази кампания не отличава от предишните. Неизбежните негативни реклами и кaлните номера безспорно са по-разпознаваеми за публиката от икономическата програма на Обама или екологичните инициативи на Макейн. Заради в пъти по-голямата си медийна популярност от републиканеца Обама почти естествено обира и негативните удари. С простото си послание рекламата за демократа звезда като Парис Хилтън се оказа толкова ефективна, че бе продължена с втора серия. В нея той като звезда не се тревожи за доходите си и плащането на сметките, а патетичния край е: "Готов да вдига данъците, готов да харчи, но не готов да ръководи."

Самият Обама също има известен талант да се забърква в нежелани, ако не и направо опасни ситуации. Шегата му, че "ако сложиш на едно прасе червило, то пак си остава прасе, само че с червило", всъщност бе замислена като особено остроумен опит да се свърже Макейн с политиката на Буш. Част от публиката обаче остана с впечатление, че става дума за не особено джентълменски удар към Сара Пейлин, оприличила се сама дни преди това на питбул с червило. Безкрайните обяснения на Обама впоследствие какво е искал да каже събраха още повече критики, че се занимава с дребнотемие, а не с истински важните неща.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Десетилетие след жилищната криза се задават нови рискове 1 Десетилетие след жилищната криза се задават нови рискове

Сенчестото банкиране се свързва с близо половината ипотечни кредити в САЩ

24 май 2020, 2003 прочитания

САЩ ще напуснат договора "Открито небе", евросъюзниците в НАТО са притеснени 3 САЩ ще напуснат договора "Открито небе", евросъюзниците в НАТО са притеснени

Вашингтон обвинява Русия в селективно прилагане на едно от ключовите международни споразумения за оръжеен контрол

23 май 2020, 1997 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Републиката на чичо Ханс

Каква е връзката между най-големия жълт вестник в Австрия и предсрочните избори в страната

Още от Капитал
Млякото и яйцата ще са след 30 минути на вратата ви

Заради коронавируса онлайн търговията с бързооборотни стоки преживява страхотен бум в цял свят

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Домът, моят приятел

Виртуална изложба представя погледа на тридесет фотографи към дома като "жив организъм"

Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10