Жаден просперитет
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Жаден просперитет

Съжителството на антично и модерно е типична гледка за Кипър

Жаден просперитет

В Кипър се плашат повече от сушата, отколкото от световната икономическа криза

Цветелина МАНОЛОВА, Никозия
4435 прочитания

Съжителството на антично и модерно е типична гледка за Кипър

© Цветелина Манолова


Когото и да заговорите в Кипър, все ще стане дума за сушата. "Заобиколени сме отвсякъде от вода, а кранчетата на чешмите са сухи", шегуват се тъжно местните.

Вече две поредни години на Острова на Афродита не е валял сериозен дъжд и всички са притеснени. Сушата е видима навсякъде - по прашните автомобили на улицата, по липсата на зеленина и цветя по балконите на сградите, по надписите в баните на хотелските стаи, призоваващи гостите да пестят скъпоценната течност. За хора, идващи от страна, където пилеенето на вода е почти национална традиция, гледката на умиращи дървета край магистралата Никозия - Лимасол е шокираща. Поне една трета са напълно изсъхнали. Останалите, които все още са зелени, стърчат някак болно и умърлушено. "Ако не завали скоро, ще изгубим повечето си дървета", споделя загрижено нашата водачка Георгиа и поглежда с надежда към малкото облаче, пропълзяло преди час на хоризонта.

Докато по света всички следят с тревога кризата на американските финансови пазари, кипърците са съсредоточени в молитвите си за дъжд. "Какъв е смисълът да сте богати, ако нямате вода", обяснява председателят на Кипърската търговско-индустриална камара Мантос Мавроматис. Заради сушата тази година се налага Кипър да внесе осем милиона тона питейна вода от Гърция. В градовете вода има два пъти седмично за по шест часа. Трудно ни е да повярваме - в хотелите водата изобщо не спира. Туризмът е основният източник на доходи за повечето кипърци, затова правят всичко възможно да не го засягат никакви кризи. Българи, живеещи на острова, ни обясняват, че всичко е добре планирано и благодарение на резервоарите (характерна гледка по местните покриви) липсата на вода на практика не се усеща дори и в жилищните сгради. Освен гръцките танкери, акостиращи всяка седмица в пристанището в Лимасол, надежда дават и станциите за преработка на морска вода в питейна. В Кипър в момента имат две такива, а скоро очакват да заработят още три. "Можеха да започнат да строят и по-рано. Сушата продължава вече няколко години", недоволстват обаче част от минувачите по улиците в Никозия.

Островът на слънцето...

Освен "суша" една от най-споменаваните думи в родината на Афродита е "туризъм". "Тук, където и да започнете да копаете, все ще изскочи нещо антично", обичат да се шегуват местните жители, без да крият гордостта си. Кипърците полагат сериозни грижи за запазването на богатото си антично наследство. Красивите римски мозайки, привличащи туристите в Курион и Пафос например, са защитени в специално построени комплекси. Освен история в Кипър имат и изобилие от слънце, което през летните дни грее по 10 часа в денонощието. То е и основният магнит за чуждите туристи. По някаква странна ирония на съдбата обаче именно слънцето, което е най-рекламираният символ на кипърския туризъм, в момента е причина за най-голямата мъка на местните хора. Кипърците вече са помислили как да опазят от сушата най-важния си бизнес. "За да подпомогне туристическата индустрия, правителството разреши на хотелите да изграждат свои собствени министанции за обезсоляване на морска вода", обяснява Мавроматис. Той не крие обаче, че секторът е изправен и пред други сериозни предизвикателства. "На първо място, ние не сме евтина дестинация. Изправени сме пред сериозната конкуренция на страни като Египет и Турция", твърди той.

На нас обаче ни е трудно да повярваме, че кипърският туризъм може да има затруднения. За разлика от българското крайбрежие, в кипърските курорти няма презастрояване. Огромните хотелски комплекси са сравнително малко, но пък има много малки вили, които туристите могат да наемат. Колкото и да се взираме, не виждаме стърчащи кранове и незавършени строежи. "Броят на леглата, с които разполага секторът, общо взето отговаря на броя на туристите, които посещават острова", разказва Христос Мустрас от Туристическата организация на Кипър. Така няма проблем с празни хотели. Когато през 90-те години заради войната в Персийския залив броят на туристите рязко намалява, в Кипър за кратко е въведен мораториум върху строежите на нови хотели, обяснява тайната на успеха Мустрас. В кипърските курорти хотелите нямат право да заграждат части от плажа, който е общински и съответно достъпен за всички. Честа гледка по плажовете са табелки, които обясняват каква точно цена за шезлонг и чадър е определила общината, а туристите са призовани да не плащат нищо над тази сума. Според статистиката обаче броят на туристите спрямо предишни години е намалял, а икономистите вече предупреждават и за възможни допълнителни сътресения. Основната част от посетителите са от Великобритания, която в момента е в сериозна рецесия. "Опитваме се да се насочим към нови пазари като Близкия изток, Русия и Украйна, за да избегнем проблеми с евентуален спад на британските туристи", казва Мантос Мавроматис. В лек застой е и бизнесът с продажбите на ваканционни жилища, който започва да процъфтява особено силно след влизането на Кипър в ЕС през 2004 г., твърди Мавроматис. Там сериозна част от купувачите са бизнесмени от бившия източен блок, предимно от Русия и Украйна. Има и немалко българи, твърди Мустрас.

...разделеният остров

Освен климатичните несгоди голямата болка за кипърския туризъм остава разделението на острова. Окупирането на северната част от турски войски през 1974 г. е сериозен удар по икономиката на страната. В Севрен Кипър остават около 80% от наличните туристически съоръжения и двата най-популярни курорта Кирения и Фамагуста (по онова време и най-голямото пристанище на острова). Освен решаването на проблема с хилядите бежанци от север се налагат и значителни вложения в инфраструктурата на доста по-слабо развития юг. "На хората, прогонени от северната част, бяха отпуснати средства, за да започнат да градят отначало бизнеса си на юг. Така основни туристически центрове постепенно станаха Лимасол, Пафос и Агиа Напа", обяснява Мустрас. Повечето бежанци от север, които са се занимавали с хотелиерство в Кирения и Фамагуста, пренасят ноу-хауто си на юг и бизнесът се възражда. За бързото възстановяване на икономиката тогава помагат лесният и гарантиран от държавата достъп до кредитиране, както и сериозният социален ангажимент от страна на синдикатите, които обещават за продължителен период да не искат увеличения на заплатите. Днес в гръцката част на Кипър такива ограничения не са необходими, тъй като страната има един от най-високите доходи на глава от населението сред новоприетите членки в ЕС. Раздвижването на преговорите за обединение на острова през последните месеци пък носи нови надежди за туризма. "Ако все пак се стигне до решение за обединение, туристическата индустрия ще отбележи голямо развитие. Но това е въпрос на бъдеще и ще отнеме известно време", смята Мустрас.

Световната криза

Когато все пак отворим дума за световната икономическа криза, в Кипър като че ли са предимно оптимисти. Вероятно част от този оптимизъм идва от факта, че местната икономика е ориентирана почти изцяло към услугите и е сравнително малко зависима от суровини. Силно се влияе единствено от цената на петрола, тъй като електрическите централи в Кипър са на мазут. Участието на индустрията и селското стопанство е доста малко - съответно 20% и 3%. Прогнозите са, че ще намалее още повече през следващите няколко години. "Икономиката ни е базирана на услугите не само в туризма, но и във корпоративния сектор", казва Мавроматис. Благоприятното географско положение (в близост до Европа, Африка и Азия) и ниските данъци привличат много чуждестранни фирми, които предпочитат да се регистрират в Кипър, смята той. Чуждестранните фирми плащат само 10% корпоративен данък, наполовина по-малко от местните. Най-високата ставка на данък печалба на острова пък е 30%, което е сред най-ниските в Европа.

Благоденствието обаче остава под въпрос, докато молитвите за дъжд не дадат резултат. В Кипър надеждата, че най-страшната водна криза от 100 години насам ще приключи, идва и си отива с всяко ново облаче в небето.

Когото и да заговорите в Кипър, все ще стане дума за сушата. "Заобиколени сме отвсякъде от вода, а кранчетата на чешмите са сухи", шегуват се тъжно местните.

Вече две поредни години на Острова на Афродита не е валял сериозен дъжд и всички са притеснени. Сушата е видима навсякъде - по прашните автомобили на улицата, по липсата на зеленина и цветя по балконите на сградите, по надписите в баните на хотелските стаи, призоваващи гостите да пестят скъпоценната течност. За хора, идващи от страна, където пилеенето на вода е почти национална традиция, гледката на умиращи дървета край магистралата Никозия - Лимасол е шокираща. Поне една трета са напълно изсъхнали. Останалите, които все още са зелени, стърчат някак болно и умърлушено. "Ако не завали скоро, ще изгубим повечето си дървета", споделя загрижено нашата водачка Георгиа и поглежда с надежда към малкото облаче, пропълзяло преди час на хоризонта.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    ekolog

    hubava statia kara te da se zamislish nad definitsiyata na dumata kriza zashto ti e bogatstvo kogato nyamash voda

  • 2
    Avatar :-|
    Небесний

    Трябва повече да се интересуваме от съседите си и да ги опознаем по-добре. В това поне има някаква практическа и директна полза...

  • 3
    Avatar :-|
    Zloster

    Снимката е не съжителство на античност и модерно, а модерен кич, и аз имам такива статуи в къщи, ама си е кич, що да се заблуждаваме

  • 4
    Avatar :-P
    JR

    Danazite na mestnte i mejdunarodnite firmi v Cyprus sa ednakvi - 10%. Turizmat dava samo 15-18% ot GDP, a finansovite i tax uslugi znachitelno po-veche. Spomenatia "лек застой na бизнесът с продажбите на ваканционни жилища " tuk e okolo 50% za poslednite 6 meseza. A che Cyprus ima chetvurtia nai-goliam targovski flot v sveta avtorkata izobshto ne smiata za nujno dori da spomene.
    Bezumno losho napisana statia.
    Ne bi bilo zle damata da prochete koiato i da e broshura v nikoi ot klonovete na mesnite banki a ne da se razviava po ulizite na Nicosia i Limassol i da se interesuva ot vodnia problem, kato mejdu drugoto vodnata kriza v Cyprus v nachaloto na 90-te e bila znachitelno po-seriozna ot segashnata.

  • 5
    Avatar :-|
    каракачан

    защо е окупиран северния част на кипър. нямали няколко думи за избитото турско население. и в българия живее повече турци от гърците. така че добре да се направи сметката


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.