Кризата е в ръцете на политиците
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кризата е в ръцете на политиците

Кризата е в ръцете на политиците

Американските и европейските лидери търсят лекарство за глобалната криза. И трябва да го намерят бързо

8601 прочитания

© Shutterstock


"САЩ винаги правят правилното нещо, след като са изчерпали всички останали алтернативи". Цитатът на Уинстън Чърчил е от преди няколко десетилетия, но е болезнено актуален на фона на събитията от изминалата седмица, в която инвеститори, правителства и финансови играчи от целия свят бяха вперили погледи в САЩ и се надяваха американските политици да направят правилното нещо, каквото и да е то. Други алтернативи, оказа се, няма. Сред сриващите се като като къщички от карти банки, спасяването на глобалната финансова система премина в ръцете на политиците. Не само в САЩ, но и в Европа, където вече и най-закоравелите оптимисти им се изясни, че започналата от другата страна на Атлантическия океан финансова буря няма да пощади Стария континент. Водещи икономисти дори призоваха лидерите на ЕС (някои от които доскоро нескрито злорадстваха как крахът на американския капитализъм доказва превъзходството на европейския модел) да подготвят обща и подобна на американската схема за подпомагане на цялата банкова система, вместо да спасяват закъсалите институции една по една. С изпаднала в бедствено положение финансова система и задаваща се рецесия в Европа и САЩ, политиците трябва да действат. И то бързо.

Това бе седмицата, в която финансовата криза прерасна и в политическа и котировките на световните фондови и стокови борси се движеха не от икономически данни, а от новините от американския Конгрес за обратите в сагата с плана за 700 млрд. долара за спасяване на Уолстрийт. И след като икономиката се провали, на 29 септември политиката направи същото. Все пак има шанс да се поправи на 3 октомври, когато долната камара на Конгреса вероятно ще опита за втори път да приеме плана.

Спасяването на спасителите

В понеделник вечер изглеждаше така, сякаш американският финансов министър Хенри Полсън и председателят на Федералния резерв Бен Бернанке се нуждаят от не по-малко помощ (ако не и повече) отколкото Уолстрийт. След като бяха преговаряли цели 5 дни за приемането на пакета от 700 млрд. долара, който да развърже ръцете на министерството на финансите да започне изчистването на проблемните активи на банките, камарата на представителите в Конгреса шокиращо каза "не". Резултатът бе истинска касапница: индексът Dow Jones се срина с близо 800 пункта и регистрира най-големия дневен спад от създаването си, като за 24 часа 1.2 трлн. долара бяха изтрити от финансовия пазар; заразата се разпространи светкавично по световните борси и основните индекси на другите континенти също потънаха; цената на петрола спадна рязко с 10 долара до 97 долара за барел. Политиците също настръхнаха: "Имам чувството, че те (американските конгресмени - бел. ред.) са дали ваканция на разума си. И се надявам, че в Европа няма да видим политици и парламентаристи, които да копират тази безотговорност, която видяхме във Вашингтон", бе коментарът на еврокомисаря по търговията Питър Манделсън.

Всъщност планът на Полсън от самото начало беше недолюбван от конгресмените и анализаторите. На практика едва ли има някой, който да е казал, че това са точно нужните действия - тези, който подкрепят министъра на финансите смятат бързината за по-важна от конкретните детайли. Уилям Гейл, вицепрезидент на института Brookings казва, че всъщност план няма, има само най-общи намерения. За критиците Полсън прилага абсолютно същата тактика, която е докарала финансовата система до днешното й състояние. Той иска парите на данъкоплатците, разчитайки на реномето си, след това има намерение да ги изразходва по непрозрачен начин и накрая всички трябва да се надяват операцията да излезе на печалба. По-аргументираните атаки се позовават на факта, че фундаменталният проблем е декапитализацията на финансовата система - нещо, което не може да се оправи само с изчистването на част от лошите активи на банките или със стабилизирането на стойността им. Финансовите институции просто нямат средства да отпускат нови заеми. Джордж Сорос, в мнение публикувано във в. Financial Times, смята за много по-добър вариант да се инвестира директно в капитала на банките, което ще доведе и нови инвеститори. Подобно нещо вече направи Уорън Бъфет, който закупи акции на Goldman Sachs за около 5 млрд. долара. В същото време планът на министерството на финансите залага на това, че системата е тотално дестабилизирана от липсата на голям и надежден купувач. Значителна част от финансовите инструменти се превърнаха в "токсични" не толкова за това, че нямат стойност, а защото никой не знае каква е тя. На практика Полсън цели да създаде цена и по-този начин да стабилизира балансите на всички банки, които притежават проблемни книжа. Зад отхвърлянето на плана от долната камара на Конгреса в началото на седмицата разбира се имаше не само икономически съображения. Според бившия конгресмен Бил Френзел негови колеги са получавали по няколко хиляди гневни писма всеки ден, като съотношението е било 150 към 1 срещу наливането на толкова пари за спасяването на Уолстрийт. Друга причина за опозицията е тоталното, според конгресмените, пренебрегване на консултациите с тях. Все пак в сряда Сенатът прие с убедително мнозинство плана, с някои важни добавки. Очаква се камарата на представителите да го гласува в петък. Междувременно простият план за спасяване на финансовата система - дайте на Ханк Полсън 700 млрд., за да оправи кашата, се превърна уникален вашингтонски законодателен миш-маш, който трябва да задоволи най-разнообразни интереси. Първоначалната схема, описана в три страници, в сряда вечер набъбна на 451 страници. В дебрите на закона са заровени такива животоспасяващи мерки за финансовата система като отпадане на 39-центовия акциз върху детските дървени стрели или пък данъчна отстъпка за хората, които използват велосипеди за да отидат на работа (макар че последното все пак някак си помага за енергийната независимост на САЩ).
Законът също окуражава Американската комисия по ценни книжа и фондови борси да преразгледа прилагането на правилото за оценка на активите според текущата им пазарна цена. Мярката е много спорна, тъй като от една страна прилагането й води до спирала на обезценка на активите и по-нататъшно спадане на доверието във финансовата система. От друга страна, ако правилото отпадне, финансовите институции могат да декларират на практика (въпреки ограниченията на счетоводните стандарти) нереални стойности на притежаваните от тях ценни книжа и така само да удължи кризата и несигурността. Вероятно най-важната добавка в плана на Полсън е повишаването на гаранциите по депозитите, което цели да се предпазят банките от бягството на вложителите. Въпреки това, има вероятност и тази стъпка да се окаже контрапродуктивна, ако банките започнат състезание за привличане на повече депозити.

А мерките със сигурност са спешни. Досегашните вече над 1.1 трлн. долара за кризата (700-те млрд., предложени сега, плюс над 330 млрд. от началото на лятото за подкрепа на изпитващите трудности собственици на жилища, плюс 85 млрд. за спасяването на AIG, подкрепата за придобиването Bear Sterns, Wachovia, Washington Mutual и т.н.) според много прогнози могат да се окажат недостатъчни. Уилям Гейл смята, че във финансовата система са заложени още много бомби, които започват да гърмят една по една - автомобилните и студентските заеми, ипотеките с негативна амортизация и т.н. Някои черногледи анализатори стигат до прогнози за необходимостта от около 5 трлн. долара, за да бъде стабилизирана икономиката. Което е близо една трета от целия американски бюджет.

По ръба на рецесията

Още по-неприятното е, че пожарът съвсем не е ограничен само до САЩ и единствено във финансовата система. След като вирусът се прехвърли към европейските и руските банки, няма да е голяма изненада, ако паниката скоро порази институциите и в други страни. Същевременно финансовият колапс неизбежно ще повлече надолу цялата икономика на засегнатите държави, когато бизнесът и домакинствата бъдат лишени от достъпни кредити. В САЩ вече има все повече материали в медиите за това как фирмите не могат да получат заеми, за да поддържат дейността си, което е първата стъпка към рецесията. Ако спадащото доверие, както между финансовите институции, така и към нефинансовия сектор продължи да се задълбочава, нищо чудно скоро да започне да се говори за депресия.

Всъщност САЩ и Европа вече си имаха икономически главоболия още преди Конгреса да шокира пазарите в началото на седмицата. Данните за стагниращите потребителски разходи в последните три месеца и свиващото се производство, накараха анализаторите да понижат прогнозите си за икономическия растеж в САЩ. Според президентът на Macroeconomic Advisers Крис Варварес, цитиран от Financial Times, дори планът на Полсън да бъде приет под някаква форма до края на седмицата, ще бъде твърде късно и той няма да може да спре срива, тъй като кризата на кредитните пазари вече е нанесла непоправими щети.

Перспективите пред еврозоната са дори по-мрачни и очакванията са тя да влезе в рецесия още преди края на годината. Агенция "Блумбърг" цитира Даниел Грос, директор на Центъра за европейски политики в Брюксел, който посочва, че европейските банки имат дори по-лошо съотношение между активи и задължения от американските. Според Саймън Джонсън, бивш главен икономист в МВФ, Европа сериозно изостава от САЩ в мерките си по преодоляването на финансовата криза - "ако САЩ са на стъпка номер 3 в хипотетичен план за излизане от кризата в 12 стъпки, то Европа е още на първата и отказва да признае, че съществува по-сериозен проблем". По думите на Джонсън сега от Европа зависи дали светът ще изпаднем в рецесия или в депресия, тъй като световната финансова система не би могла да издържи двоен удар.

На този фон философските спорове дали спасяването на банки е див социализъм, а случващото се е поетично правосъдие, застигнало алчните акули на Уолстрийт, изглеждат не на място и не на време.

"САЩ винаги правят правилното нещо, след като са изчерпали всички останали алтернативи". Цитатът на Уинстън Чърчил е от преди няколко десетилетия, но е болезнено актуален на фона на събитията от изминалата седмица, в която инвеститори, правителства и финансови играчи от целия свят бяха вперили погледи в САЩ и се надяваха американските политици да направят правилното нещо, каквото и да е то. Други алтернативи, оказа се, няма. Сред сриващите се като като къщички от карти банки, спасяването на глобалната финансова система премина в ръцете на политиците. Не само в САЩ, но и в Европа, където вече и най-закоравелите оптимисти им се изясни, че започналата от другата страна на Атлантическия океан финансова буря няма да пощади Стария континент. Водещи икономисти дори призоваха лидерите на ЕС (някои от които доскоро нескрито злорадстваха как крахът на американския капитализъм доказва превъзходството на европейския модел) да подготвят обща и подобна на американската схема за подпомагане на цялата банкова система, вместо да спасяват закъсалите институции една по една. С изпаднала в бедствено положение финансова система и задаваща се рецесия в Европа и САЩ, политиците трябва да действат. И то бързо.

Това бе седмицата, в която финансовата криза прерасна и в политическа и котировките на световните фондови и стокови борси се движеха не от икономически данни, а от новините от американския Конгрес за обратите в сагата с плана за 700 млрд. долара за спасяване на Уолстрийт. И след като икономиката се провали, на 29 септември политиката направи същото. Все пак има шанс да се поправи на 3 октомври, когато долната камара на Конгреса вероятно ще опита за втори път да приеме плана.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

109 коментара
  • 1
    Avatar :-P
    Patilan

    Конгреса прие плана на Полсън... Да живее международното положение!!!

  • 2
    Avatar :-|
    gg

    "На този фон философските спорове дали спасяването на банки е див социализъм, а случващото се е поетично правосъдие, застигнало алчните акули на Уолстрийт, изглеждат не намясто и не навреме."

    Тази статия, по материали на чуждия печат ли е, или е мнение на Капитал? Точно същите аргументи и подход бяха използвани за началото на войната в Ирак.

  • 3
    Avatar :-|
    Miro Hero

    Ако се изкупуват /или гарантират/ активи по изкуствена цена /, тоест както е по плана/, си е социализъм. Явлението е познато в БГ като "източване" на държавните предприятия :):). Ако се купува дялов капитал за сметка на отмиване на настоящите собственици, си е капитализъм. В момента има тригер това да се случи, но на практика планът е нещо по средата. Старите капиталисти не се дават лесно :).

    Голям купон се задава в световен мащаб. Ако спадът на продажби на автомобили в САЩ /а те са стока от първа необходимост/ е средно 25% на месец, да познаем колко е спадът на продажби на лаптопи, МП3 плейъри, Ай-поди и т.н. Сега да познаем кой ще хапне най-много от дръвцето....

  • 4
    Avatar :-|
    Dannyboy

    Ало Капитал поне му напишете името на аффтора да го знаем.
    Толкова простотия не бях чел от много време. Явно сте преписвали от Американската преса ( абсолютна подлога и маша на КОРПОРАТИВНИ интереси ).
    <---И след като икономиката се провали, на 29 септември политиката направи същото, след като американската долна камара на конгреса отхвърли т.нар. bailout plan - заделянето на въпросните 700 млрд. долара, с които да се купуват т.нар. отровни активи на закъсали банки.-->
    Искам само да запитам афффтора : - Уважаеми това че се намериха честни хора в тези отвратително корумпирани времена да кажат НЕ на тлъстите задници от Wall street , защо вие го смятате за провал ?!?

    Поне в Бг медиите направете един по-добър анализ позовавайки се на трезво мислещи икономисти, а не на официози. Толкова сте жалки и смешни с това сляпо цитиране на хора които имат ОГРОМЕН интерес да маниполират пазара защото иначе са изгорели. Да ви забележа, че преди ДВЕ години тука всички се кълняха как цените на къщите няма да падат..... Ха ха ха Същото и сега в Бг-то питат строител какво му е мнението ... ха ха ха или продавачка на имоти ... ха ха ха е ми че какво да ви кажат бе мили ...уууупссс трябва да си търсим нова работа ли ?
    Та питате или цитирате банкери дали тези 700 милиарда са нужни .. ха ха ха.... ами какво да ви отговорят, не искам да фалирам... ха ха ха.
    Явно или не ви стиска за ОБЕКТИВЕН анализ или просто липса на интелект.
    Жалко !


  • 5
    Avatar :-|
    gg

    Идеята, че ако се намеси държавата и помогне с някой друг трилион и нещата ще се оправят, е абсурдна. Нещата вече са "beyond the point of no return". За тези които си спомнят 89 и 97 година, ще разберат за какво става въпрос. Това което става в момента е резултат от поредица събития в продължение на много години. След множество bailouts нещата се промениха от "too big to fail" на "too big to bail". Идва момент в който нещата достигат връхна точка и единственото което остава възможно е системата да се рестартира (reboot) подобно на Windows. Сегашната власт просто се надява да спечели малко време до изборите. Моето мнение е че остава много малко време до момента в който системата ще се рестартира ...

  • 6
    Avatar :-|
    ььь

    Dannyboy,
    Уважаеми това че се намериха честни хора в тези отвратително корумпирани времена да кажат НЕ на тлъстите задници от Wall street , защо вие го смятате за провал ?!?

    Дано успеят да дадат някъкъв отпор поне при харченето - че ще плащаме е ясно!
    Няма какво повече да се каже!

  • 7
    Avatar :-|
    istinata

    Нароили се русофили във форума,нароили се та 4ак бъкат,кат гладни китайци на опа6ка за олио...
    Америка (боли ви,нали?) продължава да контролира Светът ,както винаги го е правила и така трябва да бъде.Финансовата криза(ако има такава) 6те се забрави,а Америка 6те бъде желано място за емиграция на руски дево4ки(за проституция,понятно?),за руски граждани(сервитьори в лас Вгас),както е и сега...
    Ме4тата на всяка рускиня Е и ОСТАВА да се продаде на някой негър в Америка.
    И така трябва да бъде.До там другари ви докара комунизмът,колхозите,совхозите,КПСС...

  • 8
    Avatar :-|
    Афтур

    Тази криза показва, че тези политици са некадърни. Трябва да си идат и да дойдат други с други разбирания за икономиката.

  • 9
    Avatar :-|
    Васо

    Плановата икономика фалира. Сега е ясно, че и пазарната икономика изградена на основата на алчността на хората също фалира. Смесената икономика в Европа и в частност Швеция показва своите предимства, но за сметка на огромни природни разхищения характерни за всички комсумативни общества.
    Приватизирането на печалбите и социализирането на загубите е неприемливо за обществата по света ! Кремиковци прави от години това, и то сега кагато уж нашенският социализъм си отиде. Заменките са подобно нещо.
    Очевидна е необходимостта от изграждането на нов световен по-справедлив функционираш икономически и финансов ред с преобладаваща духовна насоченост, за да се избегне животинската алчност, като главен двигател на икономиката и финансийте. Въпросът е дали човечество е достигнало това ниво на разум за да направи това или ще продължи да се движи към своето унищожение ?!

  • 10
    Avatar :-|
    kamens

    Струва ми се, че има една "дребна" техническа грешка във въпросния материал - 5 трилиона долара не са 1/3 от американския бюджет, а 1/3 от БВП - за година. Което прави близо 2 пъти американския бюджет или 5 пъти по-високо съотношение от написаното - т.е. струва ми се абсолютно непосилно. То и 1,5 трилиона колкото са средствата гласувни до сега са си още 10% дефицит спрямо БВП. Като прибавим "нормалните" за САЩ в последните години 3-4% нещата стават много напечени. Май няма да се мине без сериозно печатане на долари. От друга страна икономиката на САЩ си е огромна и работеща и може би при адекватни мерки нещата могат да минат без огромни сътресения.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Светът през 2021

Светът през 2021

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK