Неочакваната му кончина дойде само две седмици след като той почти утрои изборния резултат на партията си - дяснопопулисткото "Движение за бъдеще на Австрия", в сравнение с предишния парламентарен вот през 2006 г. Смъртта на Хайдер шокира еднакво и симпатизантите му, и неговите противници. "Някак винаги съм си представяла, че Хайдер ще умре по подобен начин. Никога не съм можела да си го представя като остарял политик", казва една жена пред електронното издание на австрийския таблоид "Кронен цайтунг." В друг местен всекидневник - либералният "Дер щандарт", журналистът Роберт Мисик пише: "Нима не сме си мислели винаги, че Хайдер ще го сполети именно подобен край? Той беше един ексцентрик… търсач на рискове и човек, прекрачващ граници, той беше от победителите, но победител със саморазрушителна тенденция."

Бащата на Хайдер, обущар, е бил член на Хитлеровата Националсоциалистическа германска работническа партия (НСГРП) и на пословичните с кафявите си униформи щурмови отряди - военното крило на партията. Майката, учителка, също е членувала в НСГРП и е била и лидер в младежкото движение на Хитлер - Хитлерюгенд.

Самият Йорг Хайдер навлиза в политиката още в младежките си години. През 1977 г. започва работа в Партията на свободата и две години по-късно, на 29-годишна възраст става най-младият депутат от партийна листа в австрийския парламент. През 1986 г. Хайдер оглавява партията и скоро я превръща в най-успешната дяснопопулистка политическа формация в цяла Европа.

Кулминацията на успеха

на Партията на свободата, а и на нейния лидер, бе влизането й през 2000 г. в коалиционно правителство с консервативната Народна партия - ход, който навлече на Австрия временни санкции на ЕС и критики от цял свят.

Въпреки големите си политически успехи Хайдер никога не успя да постигне своята лична мечта - да стане канцлер на Австрия. В продължение на близо десетилетие обаче той беше начело на областта Каринтия като неин губернатор. Това беше неговото убежище и крепост, където Партията на свободата традиционно събираше около 40% от гласовете на избирателите, дори в години, когато не беше много популярна в останалите части на Австрия.

Името на Хайдер често присъстваше в медиите заради противоречивите му изказвания, като възхвалата на "добрата трудова политика" на Хитлеровия режим или за това, че нацистките концентрационни лагери не са били нищо повече от "наказателни лагери". Хайдер се изказваше против разширяването на ЕС, против правото на имигранти на работа, искаше електронни белезници за краката на чужденците, търсещи убежище в страната. Спорните му прояви включваха и визити в чужбина при покойния иракски диктатор Саддам Хюсеин и либийския лидер Муамар Кадафи.

Популярността на Хайдер сред австрийците се дължеше на

Личната му харизма

и на неговия непринуден и лек начин на общуване с хора от всички слоеве на обществото. Въпреки възрастта си той поддържаше имиджа на динамичен и спортен тип и беше особено популярен сред младите австрийци. Дори политическите опоненти на Хайдер в Австрия и извън границите й отдадоха почит на неговия интелект и безспорния му политически талант. Само часове след фаталната катастрофа пък хиляди обикновени австрийци се наредиха на опашка, проточила се чак на улицата пред сградата на регионалното правителство на област Каринтия в столицата й Клагенфурт. Те с часове търпеливо чакаха реда си да се разпишат в специалната книга за съболезнования. Море от свещи и цветя покри тротоара пред сградата на регионалното правителство в Клагенфурт и лобното място на Хайдер недалеч от града. Някои хора носеха детски рисунки, други - лични послания, написани на ръка. На едно от тях се чете: "За нас ти беше като лейди Даяна, един мъж със сърце." Още повече хора - при това дори от чужбина, съчиниха стихове или написаха думи за сбогом в интернет версията на книгата за съболезнования.

Смъртта на Хайдер "е една човешка трагедия", каза в една от първите си реакции австрийският президент Хайнц Фишер. Във фаталната нощ, след напрегнат работен ден, губернаторът на Каринтия освободил личния си шофьор и сам поел управлението на луксозния служебен фолксваген. Той бързал да стигне до фамилното имение в долината Берентал, където в събота и неделя със своето семейство се готвел да отпразнува 90-ия рожден ден на майка си.

След смъртта на Йорг Хайдер остава въпросът за по-нататъшната съдба на основаното от него "Движение за бъдеще на Австрия" (ДБА). "Движението за бъдеще на Австрия беше дело на Йорг Хайдер. Трудно е човек да си представи, че то ще продължи да бележи успехи и след смъртта на Хайдер", каза за "Капитал" австрийският политолог Антон Пелинка. Вече открито се дискутира въпросът за това дали ДБА ще се влее обратно в редиците на радикалната дясна Партия на свободата, откъдето след дълги вътрешнопартийни боричкания Хайдер откъсна група верни съратници, за да основе през 2005 г. новата си формация. "Сега би трябвало да е въпрос на време, преди Партията на свободата и ДБА да се слеят отново", коментира германският вестник "Тагесшпигел."

Миналия понеделник, едва около ден и половина след смъртта на Хайдер, лидерът на Партията на свободата Хайнц-Кристиян Щрахе, в разговор с австрийската информационна агенция АПА, покани "всички, които имат чувство за отговорност" - и партийни функционери, и избиратели, да поемат по "стабилния" път на неговата партия. "От структурна гледна точка би бил логичен моделът по еталон на Християндемократическия съюз (ХДС) и на Християнсоциалния съюз (ХСС) в Германия", каза за "Капитал" австрийският политолог проф. Петер Филцмайер. Самият Щрахе заяви, че той винаги е протягал ръка към ДБА, имайки предвид именно този модел.

От средите на Партията на свободата обаче вече се чуха и гласове, които отричат тази възможност. Някои спекулират с едно възможно разпадане на ДБА, след което Партията на свободата ще поеме "свободните" елементи на движението. Подобно изказване направи пред АПА заместникът на Щрахе и лидер на регионалното крило на Партията на свободата в провинция Горна Австрия Луц Вайнцингер. Сигналите, които самото ДБА започна да изпраща, след като се отърси от първоначалния шок от загубата на лидера си, също не говорят в полза на едно скорошно помирение между двете десни австрийски политически партии. Новият лидер на ДБА, 27-годишният Щефан Пецнер, заяви, че обединението на двете формации в момента не е на дневен ред. Председателят на ДБА в провинция Стирия Гералд Грос отсече: "След шока сега трябва да се научим как да се справяме с болката. Целта трябва да е всеки в партията да знае как може да допринесе за продължението на наследството на Хайдер." През следващите дни и месеци ще стане ясно дали тази задача ще е по силите на ДБА. В първата си реакция след новината за смъртта на Йорг Хайдер наследникът му начело на движението песимистично заяви: "За нас това е краят на света." Според германския ежедневник "Зюддойче цайтунг" пък: "Смъртта на Хайдер отне не само цвят и динамика от австрийската политика. Тя идейно отслаби радикалната десница в страната, която загуби своя лидер."