На поправителен изпит

Вълна от престъпност заля Хърватия и постави под въпрос влизането в ЕС

Макар и доста спорен образ, Иво Пуканич беше винаги в центъра на събитията <br />
Макар и доста спорен образ, Иво Пуканич беше винаги в центъра на събитията <br />    ©  Reuters
Макар и доста спорен образ, Иво Пуканич беше винаги в центъра на събитията <br />
Макар и доста спорен образ, Иво Пуканич беше винаги в центъра на събитията <br />    ©  Reuters

Улиците на хърватската столица Загреб вече имат нов господар - страха. След показното убийството на скандалния разследващ журналист и медиен магнат Иво Пуканич страната вече не е същата.

Макар че все още продължава да не е ясно дали покушението срещу Пуканич е мотивирано от негови журналистически разкрития или, както гласи мълвата, от връзките му с неподходящи хора от подземния свят, то със сигурност хвърли сянка върху европейското бъдеще на страната. Две седмици преди публикуването на доклада на Европейската комисия, в който се очакваше 2009 г. да бъде посочена като годината за присъединяване на Хърватия, датата за влизане в ЕС вече изобщо не изглежда така сигурна.

Журналистът и неговият колега Нико Франич бяха убити на паркинга пред редакцията на сп. Nacional на 23 октомври от бомба, поставена край колата на Пуканич. Десетина дни по-рано хърватите бяха потресени от други две брутални убийства - посред бял ден за неплатени дългове бе пребит до смърт строителен предприемач, а пред дома си бе застреляна Ивана Ходак, дъщеря на известения адвокат Звонимир Ходак. Насилието, завладяло улиците на Загреб, събуди стари подозрения за съмнителна обвързаност между политици и мафия и засили съмненията, че хърватските власти са неспособни да се справят с проблема.

Слаб 2 в борбата с мафията

Докладчикът за Хърватия в европарламента Ханес Свобода предупреди, че проблемът с престъпността може да забави страната по пътя към членството. Западните медии пък коментираха, че в Хърватия трябва да предприемат решителни мерки подобно на тези в Сърбия след убийството на сръбския премиер Зоран Джинджич, когато беше въведено извънредно положение, а акцията "Сабя" обезсили значително местната мафия. "Лошият пример с България, която се присъедини към ЕС, преди да се е справила с проблема, трябва да направи Брюксел още по-внимателен към бъдещите членки от Западните Балкани. Ако това означава Хърватия да чака, значи Хърватия ще чака", коментира в. Financial Times.

Не по-малко остри бяха и реакциите в самата Хърватия. "Сега вече няма кого да сменят", коментира ежедневникът Jutarnji List, визирайки смяната на министрите на правосъдието и на вътрешните работи след убийството на Ивана Ходак. Критиките основно са насочени към управляващите, които мнозина обвиниха, че са позволили на мафията, процъфтяла при управлението на Франьо Туджман, да завземе още по-силни позиции след прехода към демокрация. "Властите очевидно са некомпетентни да се справят с организираната престъпност", каза на специална пресконференция депутатът от опозицията Владимир Шишлягич. Директорът на полицията Владимир Фабер пък призна открито по телевизията, че поне половината от служителите му са некомпетентни или корумпирани, тъй като са назначени по политически причини. Неговите критици пък иронично отбелязаха, че и самият Фабер също е назначен с политически протекции.

Операция "Скалпел"

Премиерът Иво Санадер обаче обеща, че правителството му ще предприеме всички необходими мерки, за да гарантира сигурността на гражданите и европейското бъдеще на страната. "Няма да има пречки по пътя ни към ЕС, защото Хърватия ще се справи с престъпността, мафията и тероризма", каза Санадер. "Няма да позволим Хърватия да стане нов Бейрут." Дни след убийството на Пуканич и Франич кабинетът оповести мерките, които смята да предприеме срещу мафията. Те включват създаването на специални съдилища, подобряване на програмата за защита на свидетелите и облекчаване на процедурите по изземане на имуществото на уличени престъпници. Ограничават се привилегиите на затворниците, които досега можеха да ползват свободни уикенди и имаха лесен достъп до интернет и мобилни телефони. "Проблемът с престъпността в Хърватия е много сериозен! Трябва да действаме бързо и решително. Организираната престъпност се е разгърнала до такава степен, че заплашва сигурността на гражданите и амбициите ни да влезем в ЕС. Не ни трябва нито сабя, нито аспирин. Трябва ни скалпел, с него се реже тънко и надълбоко", обясни пред парламента министърът на правосъдието Иван Шимонович.

Начало или край

Бърза работа този път показа и хърватската полиция. Версиите след убийството на Пуканич се множаха с по няколко в час, а сред заподозрените поръчители бяха сочени съпругата му Миряна, съденият за сериозни злоупотреби ген. Владимир Загорец, защитаван от адвокат Ходак, а някои дори съзряха дългата ръка на сръбската мафия и зловещия Земунски клан. В крайна сметка, последните се оказаха най-близо до истината, след като полицията арестува няколко криминално проявени, за които се смята, че са свързани със сръбския наркобос Сретен Йоцич (познат в българските медии като Йосич - бел. ред.). Основните заподозрени - братята Роберт и Лука Матанич и Амир Мафалани, са известни и в България като част от групата, заподозряна в убийствата на няколко лица от българската мафия през 2004 г. Хърватската полиция съобщи, че е достигнала до братя Матанич, след като е проследила номера на рамата на мотоциклета, използван при залагането на бомбата срещу Пуканич. Роберт Матанич отрече да е извършител на убийството, но призна, че може да е замесен в подготовката му. Така загадката около ликвидацията на Пуканич остава, а с нея и притесненията, че покушението срещу него не е край, а начало на нова вълна от насилие.