Времето на обещанията свърши
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Времето на обещанията свърши

Оли Рен пред ребуса на разширяването на ЕС&nbsp;&nbsp;&nbsp; <br />

Времето на обещанията свърши

Последният доклад за разшираването на ЕС показа, че проблемите на балканските страни май идват в повече на Брюксел

Цветелина МАНОЛОВА, Ирина НОВАКОВА, Брюксел
3236 прочитания

Оли Рен пред ребуса на разширяването на ЕС&nbsp;&nbsp;&nbsp; <br />

© Reuters


Корупция, организирана престъпност, слабо правосъдие, липса на реформи - тези очевидно са симптомите на най-новата и най-масовата балканска болест. В ЕС доскоро вярваха, че може да се лекува с обикновени медикаменти и без карантина, но и този оптимизъм вече се изчерпва.

Очакваният с нетърпение редовен доклад на Европейската комисия за разширяването на ЕС, публикуван на 5 ноември, донесе повече лоши, отколкото добри новини на мечтаещите за членство балкански страни. Поучени от лошия опит с България и Румъния, които бяха приети в ЕС, преди да са решили всичките си проблеми, в Брюксел този път излязоха с доста строго послание. С изключение може би на Хърватия, на която ще бъде даден шанс да приключи преговорите за присъединяване до края на 2009 г., на останалите страни предстои доста дълъг период на сериозна работа, за да бъдат приети необходимите реформи и спечелено одобрението на всички европейци. "Трябва да подобрим начина, по който приемаме страни членки - те не трябва да влизат, докато не са напълно готови", обобщи настроенията лидерът на либералите в европарламента Греъм Уотсън. Според Катинка Бариш от Центъра за европейска реформа пък строгото послание идва тъкмо на време, за да възстанови поразклатеното доверие в идеята за евроразширяването. "Комисията казва: ние разбираме, че имате свои местни проблеми, но в определен момент това, което правите, не е достатъчно, трябват реформи", смята Бариш. Някои обаче изразиха притеснения, че неясната европерспектива може още повече да забави процесите в страни като Македония, Турция, Босна или Албания. Дорис Пак, която е председател на парламентарната делегация за Югоизточна Европа, не скри съжалението си, че комисията е дала конкретна дата само за една страна в региона - Хърватия. "Ясно е, че другите имат проблеми, и то дълбоки; разбирам, че преговорите с тях няма да приключат скоро. Същевременно обаче и те имат нужда от ясен сигнал и срок, към който да се стремят - иначе можем да останем в настоящето още дълго", коментира тя пред "Капитал".

Хърватия: Условен шанс

Въпреки притесненията от засилената престъпност в Хърватия през последната година и няколкото показни мафиотски убийства от миналите два месеца комисията все пак реши да даде условна пътна карта на страната за приключване на преговорите за присъединяване до края на следващата година. Ако всичко върви по план, това би означавало, че страната ще може да се присъедини към ЕС през 2010 или 2011 г. Комисарят по разширяването Оли Рен обаче напомни, че датата за приключване на преговорите в края на 2009 г. не трябва да се възприема като празен чек, а просто като окуражителен сигнал. "Условната пътна карта за страната е по-скоро подканване да се ускорят реформите. Успехът ще зависи от способността на Хърватия да се справи с условията за присъединяването към ЕС. Страната трябва да работи сериозно за реформирането на съдебната система. Последните трагични събития показаха сериозността на предизвикателствата, пред които е изправена страната в борбата с корупцията и организираната престъпност", каза Рен. Унгарският евродепутат либерал Ищван Сентивани пък смята, че процесът на преговорите все още е далеч от приключване. "Проблемите с корупцията и организираната престъпност са тест за готовността на Загреб за членство в ЕС," каза той пред "Капитал".

Дори и да се справи с реформите и престъпността, Хърватия може да се изправи пред друго сериозно изпитание преди влизането в ЕС. Франция и Германия открито се противопоставят на приемането на нови членки преди пълната ратификация на Лисабонския договор, която беше блокирана след неуспешния референдум в Ирландия по-рано тази година. При представянето на доклада Рен не пропусна възможността да призове още веднъж ирландците да ратифицират договора, който трябваше да замести провалената европейска конституция, и заяви, че се надява страните в ЕС да не използват Лисабонския договор като претекст за забавянето на членството на Хърватия. Някои европейски медии спекулираха, че Брюксел вероятно ще се опита да използва присъединителния договор на Хърватия, за да прокара част от промените, предвидени в Лисабонския договор, особено ако не се стигне до нов референдум в Ирландия. Това съвсем може да забави членството на Хърватия, тъй като и предприсъединителния договор трябва да бъде ратифициран от настоящите членки, преди да влезе в сила.

Сърбия: В сянката на Ратко Младич

Позитивни новини имаше и за Сърбия, която получи ясен знак, че може да започне преговори за присъединяване до края на следващата година. Въпреки че прозападният кабинет в Белград се ползва със симпатиите на Брюксел, това няма да бъде безусловно. Пред Сърбия и занапред остава искането да помогне на трибунала за военни престъпления в Хага да приключи своята работа, а това означава откриването и арестуването на най-търсения беглец Ратко Младич, за когото се смята, че се укрива някъде в страната под покровителството на бившите тайни служби. Заради сътрудничеството с трибунала в Хага Сърбия вече имаше проблем с подписването на споразумението за асоцииране, на което се противопоставиха страни като Холандия и Белгия. В Белград обаче се притесняват повече дали Брюксел няма да обвърже старта на преговорите с искане за евентуално признаване на независимостта на бившата провинция Косово, която се отцепи от Сърбия през февруари и е призната от повечето членки на ЕС.

Дори и да не бъде изправена пред допълнителни условия, на Сърбия предстоят доста трудни задачи. "Страната се нуждае преди всичко от функционираща съдебна система. В правния вакуум, настъпил след краха на Югославия, процъфтяха сериозни проблеми като корупцията, организираната престъпност, данъчните престъпления, финансови измами и сивата икономика", каза Оли Рен. Според него това спира икономическия растеж и преките чуждестранни инвестиции към Сърбия, а мерки трябва да бъдат предприети спешно. "За Сърбия правосъдието, сигурността, борбата с престъпността и корупцията трябва да са основни приоритети", препоръча Рен.

Македония: Неизпълнени стандарти

Въпреки големите надежди и гордите заявления на македонския премиер Никола Груевски, че страната най-сетне ще получи дата за начало на преговорите за присъединяване, това отново не се случи. "Добрите постижения в съдебната и полицейската реформа са засенчени от изоставането по политическите критерии, а без това преговорите не могат да започнат", категорично заяви Рен. В Брюксел са особено разочаровани от неспособността на Скопие да организира мирни и честни избори. По време на извънредния парламентарен вот през лятото се стигна до сблъсъци и престрелки между активисти на двете основни партии на албанското малцинство, а след силен международен натиск Македония беше принудена да повтори гласуването в някои райони. "Рен ни остави с празни ръце", коментира всекидневникът "Утрински весник". Македония вече трета година не може да започне преговори за присъединяване заради липсата на реформи и сериозни вътрешнополитически проблеми. Новото отлагане е втори провал за страната през тази година, след като през април Скопие не получи покана за членство в НАТО заради спора за конституционното си име с Гърция.

Босна: Пред разпадане

Голямото разочарование, а може би и големият провал за Брюксел може да се окаже Босна. Успешните стъпки в началото на годината, свързани основно с реформирането на полицейските сили в страната, в крайна сметка бяха засенчени от взривоопасна политическа реторика и пълно блокиране на работата на институциите. Острото противопоставяне между двете основни единици в страната - Република Сръбска и Мюсюлманско-хърватската федерация, засили притесненията, че Босна е пред разпадане. Евроинтеграцията отново да стане основен политически приоритет и база за постигането на консенсус между различните етнически групи, настоя Оли Рен и обеща, че европейските лидери ще обсъдят ситуацията в Босна на специална среща следващата седмица. Очаква се на тази среща да бъде решено ЕС да поеме директно наблюдението на Босна, а наложеният от Дейтънското споразумение (с което през 1995 г. беше създадена Босна) офис на върховния международен представител да бъде закрит. Така Брюксел ще може директно да влияе върху процесите в страната. Върховният международен представител в Босна Мирослав Лайчак пък не скри и другите проблеми. "За всички е ясно, че няма никакъв видим напредък в борбата с корупцията. Босна не функционира като единно икономическо пространство. Борбата с организираната престъпност също трябва да стане приоритет", каза той в съобщение до медиите.

Турция: Дълъг път към ЕС

Най-остра критика в доклада беше отправена към Турция. Политическата криза в страната, провокирана от съдебния процес за забрана на управляващата партия, забави приемането на важни поправки на турската конституция, които трябваше да гарантират по-голяма свобода на словото и човешките права, а от Брюксел настояха Анкара да потвърди желанието си за евроинтеграция. "Пътят към членство в ЕС минава не през извинения, а през конкретни действия", каза Оли Рен по повод забавянето на реформите в Турция. Докладчикът за страната в европраламента Риа Омен-Райтен постави под съмнение волята на правителството в Анкара да продължи с реформите и да води конструктивен диалог с противниците си в страната. Според други евродепутати преговорите на Турция с ЕС трябва да бъдат обвързани с позицията на Анкара по отношение на решаването на кипърския проблем. В Брюксел не крият надеждите си преговорите за обединение на острова, част от който Турция окупира през 1974 г., да завършат успешно следващата година.

Албания, Черна Гора, Косово: Типични балкански симптоми

Проблемите пред Албания, Черна гора и най-новата държава на полуострова Косово също носят типичните балкански симптоми - корупция, престъпност и слаба съдебна система. Албания и Черна гора вече са започнали част от реформите, но процесът върви бавно. "Всички страни в региона трябва да координират по-добре усилията си срещу организираната престъпност. За криминалните групи Югославия все още съществува - място без граници. Затова са нужни общи усилия от всички балкански държави. ЕС трябва да оказва натиск върху всички страни в региона", каза пред "Капитал" евродепутатът Ханес Свобода.

Неговата решителност споделят повечето европейски политици. Така, колкото и привлекателни да изглеждат евромечтите за балканските страни, те очевидно ще бъдат все по-далечни. Просто в Брюксел вече се наслушаха на празни обещания и очакват конкретни действия.

Корупция, организирана престъпност, слабо правосъдие, липса на реформи - тези очевидно са симптомите на най-новата и най-масовата балканска болест. В ЕС доскоро вярваха, че може да се лекува с обикновени медикаменти и без карантина, но и този оптимизъм вече се изчерпва.

Очакваният с нетърпение редовен доклад на Европейската комисия за разширяването на ЕС, публикуван на 5 ноември, донесе повече лоши, отколкото добри новини на мечтаещите за членство балкански страни. Поучени от лошия опит с България и Румъния, които бяха приети в ЕС, преди да са решили всичките си проблеми, в Брюксел този път излязоха с доста строго послание. С изключение може би на Хърватия, на която ще бъде даден шанс да приключи преговорите за присъединяване до края на 2009 г., на останалите страни предстои доста дълъг период на сериозна работа, за да бъдат приети необходимите реформи и спечелено одобрението на всички европейци. "Трябва да подобрим начина, по който приемаме страни членки - те не трябва да влизат, докато не са напълно готови", обобщи настроенията лидерът на либералите в европарламента Греъм Уотсън. Според Катинка Бариш от Центъра за европейска реформа пък строгото послание идва тъкмо на време, за да възстанови поразклатеното доверие в идеята за евроразширяването. "Комисията казва: ние разбираме, че имате свои местни проблеми, но в определен момент това, което правите, не е достатъчно, трябват реформи", смята Бариш. Някои обаче изразиха притеснения, че неясната европерспектива може още повече да забави процесите в страни като Македония, Турция, Босна или Албания. Дорис Пак, която е председател на парламентарната делегация за Югоизточна Европа, не скри съжалението си, че комисията е дала конкретна дата само за една страна в региона - Хърватия. "Ясно е, че другите имат проблеми, и то дълбоки; разбирам, че преговорите с тях няма да приключат скоро. Същевременно обаче и те имат нужда от ясен сигнал и срок, към който да се стремят - иначе можем да останем в настоящето още дълго", коментира тя пред "Капитал".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    Avatar :-P
    Дедо Иван

    Не знам дали Македония пасва на ЕС, но бюрократите в ЕС дето правят политиката, определено не познават света на изток от Бавария и не виждат по далече от носа си! Но за сметка на това са тъпи и упорити!!
    В опита си да "изнесат" западно европейски протестантизъм на изток, вече се спъват в България и Румъния, за проблемите им с католическа Австрия и мафиотска Италия да не говорим, какво ли ще стане като посегнат към страни като Албания, Босна и Херцеговина и Косово?
    Ще им требват 20-30 години да се съпикясът и да влезат в час, определено трябва да си починат!

  • 3
    Avatar :-|
    ..

    това си го знаем
    хората също се надяваха, но... много доверчиви се оказаха тия от ЕС и... ето на
    ако има как само населението без управляващите да са член на ЕС
    то и без това няма смисъл от разширяване
    остава да се приеме Турция и всички проливи са на ЕС
    то борбата, нали се сещате не е за нещо възвишено...
    русия ни владя толкова време заради тези проливи, сега... ЕС..., после пак Турция, Византия(Гърция)
    ЕС серазширява там където са търговските пътища, не където са изпълнени критериите

  • 4
    Avatar :-|
    ИДАЛГО

    ТОВА РАЗШИРЯВАНЕ НА ЕС Е НАЙ ГОЛЯМАТА ГЛУПОСТ МНОГО СКОРО ЩЕ ГО РАЗБЕРАТ.ЛАКОМИЯТА ЗА ВЛАСТ РАБОТА И ПАРИ ЩЕ ГИ УНИЩОЖИ.НЕ СТАВА !

  • 4
    hwh24682134 avatar :-|
    Велина Славова

    Victor Misocki е известен с много и различни измами, вече е започнал и с финансовите услуги.

  • 5
    fcv14683809 avatar :-|
    Салина Видева

    Аз също чух за този господин от Македония, изпечен измамник. Излъганите от него са много. Не се забърквайте с него.

  • Жаклин Борисова

    Потърпевшите са много и жалбите в СДВР са многобройни. В днешно време хората са изключително наивни и малка част смеят да потърсят правата си. Съветвам да сигнализирате за лицето Виктор Мисоцки, за да бъде спрян.

  • 7
    ohr48635436 avatar :-|
    Йоан Владиславов

    Наскоро разбрах за този Виктор. Опита се да измами мои приятели и да присвои техните имоти. Звучеше много убедително и сериозно. Обещаваше, обесняваше и искаше да му се вържат. За радост, това не се случи.

  • 8
    MilenaAtanasova avatar :-|
    Milena Atanasova

    Лицето Виктор Мисоцки е известно в Македония с множество измами в различни отрасли. Сега е подхванал финансовите услуги и търси българи, които да изнудва тук, защото е с отнет лиценз в Македония. Пазете се!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.