Промяната, това съм аз
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Промяната, това съм аз

Дали партньорството ще проработи?<br />

Промяната, това съм аз

Новоизбраният американски президент Барак Обама подбра екип от ветерани и млади таланти за своя кабинет

4809 прочитания

Дали партньорството ще проработи?<br />

© Reuters


Може ли нов треньор да постигне успех със стари, макар и опитни играчи? В общи линии това е въпросът пред Барак Обама, който обича всякакви баскетболни аналогии в политиката. В следващите няколко години новоизбраният американски президент е на път да опита предимствата и недостатъците на тази комбинация.

Два месеца преди да встъпи в длъжност, Обама вече формира основата на своя отбор. Който е очаквал кардинални промени и изненади, вероятно е останал разочарован, макар че в изказванията си по време на предизборната кампания той никога не е давал заявка за революция. Всъщност, ако по назначенията може да се съди за характера на Обама, очаква ни американски президент, който не обича нито резките движения, нито изненадите. Зад всеки талант в неговия кабинет стои по един "надзирател", които може да попарва по-радикалните идеи. Байдън, Клинтън, Самърс, Гейтс са все имена, които са в политиката, преди още голяма част от младите избирателите на Обама да тръгнат на училище. Назначенията са толкова стандартни, че левите блогъри вече се оплакват как чернокожият политик е бил щедър на обещания, когато е искал пари от своите привърженици, но сега им предлага дълъг списък от разочарования. Изборът на бъдещия президент дори предизвика одобрението на неоконсервативното издание Weekly Standard, което заяви, че е трябвало Обама да стане президент, за да може републиканците да заобичат Хилари Клинтън. Безспорно последното ще отвори доста врати на демократите в Конгреса.

На пръв поглед бъдещият кабинет идеално пасва на концепцията за "екип от съперници" - определението на историка Дорис Гудуин за администрацията на Ейбрахам Линкълн. В него има както демократи, така и републиканци, съюзници и противници. Едноименната книга, едно от настолните четива на Обама, разказва как Линкълн назначава за министри част от неуспелите претенденти за поста му в Републиканската партия. Първоначално това поражда много търкания, но впоследствие се оказва работещата формула.

Двойно президентство?

Назначаването на Хилари Клинтън за държавен секретар определено придава допълнителна значимост на поста. И показва, че бъдещият президент не се притеснява да издига хора, които не му отстъпват както по политическа тежест, така и по интелект. Ходът беше посрещнат с почти всеобщо одобрение. Въпросът е дали ще проработи, макар Обама и Клинтън да имат интерес това да се случи. Както казва историкът Нийл Фергюсън: "Клинтън е отборен играч, но само за един тим - този на Клинтън."

Това вече поражда семената на бъдещите драми. Извън забавлението за американските медии за всички дипломати, политици и изобщо външнополитически наблюдатели ще бъде важно дали през устата на държавния секретар говори президентът. Назначението вече предизвиква нервни тръпки у арабските дипломати, за които Хилари Клинтън е олицетворение на еврейското лоби в САЩ. Москва също едва ли е очарована - след като отпадна възможността президент да стане Джон Маккейн, който виждаше в очите на Владимир Путин само три букви - КГБ, сега държавен секретар става човек, който беше казал, че настоящият руски премиер няма душа (той й беше отговорил, че като минимум "държавният глава трябва да има глава"). Подобен е и случаят с Иран - ще бъде ли Техеран готов да преговаря сериозно, ако първият дипломат на САЩ смята, че с аятоласите не може да се говори без предварителни условия. Примерите са безкрайни и това прави задачата на Клинтън доста трудна. Да не говорим, че зад Хилари винаги стои сянката на Бил Клинтън и неговата фондация с дарения от бизнеси и страни, които невинаги са в унисон с американската външна политика.

В същото време ясно е, че двамата могат успешно да играят доброто и лошото ченге, стига да се сработят. Това важи както за външната политика, така и за вътрешната, в която републиканците биха сътрудничили на Обама с много по-голям ентусиазъм само при мисълта, че съпротивата им може да извади на преден план Хилари Клинтън с нейната много по-либерална политика.

Ако все пак нещата не потръгнат, показателно е вероятното назначение на Обама за шеф на националния съвет по сигурност (структурата, която координира всички ведомства в областта на външната политика и обраната) - генералът в оставка от морската пехота Джеймс Джоунс. Джоунс се ползва с доверието и на двете партии, както и на военните. По-важното обаче е, че едва ли някое ведомство ще пренебрегва думите на президента, поднесени от морския пехотинец, както това ставаше с Кондолиза Райс, която редовно оставаше безгласна буква по време на първия мандат на Джордж У. Буш. Аналогична роля ще играе и шефът на кабинета на Обама Рам Емануел, известен с прякора си Рамбо, само че по отношение на партията и Конгреса.

Подобна е и ситуацията в икономическия отбор на бъдещия президент. Конвенционалната политическа логика гласеше, че за министър на финансите трябваше да бъде назначен Лари Самърс, брилянтният икономист и бивш министър на Бил Клинтън. Обама обаче предпочете да привлече известния с тежкия си характер и странни идеи (както тази, че жените се генетично непредразположени към точните науки) Самърс в икономическия съвет при Белия дом. За министър на финансите беше назначен Тимъти Гайтнър, уважаваният шеф на Федералния резерв в Ню Йорк, който обаче не е известен с особено визионерски идеи. Обяснението е, че Самърс ще може да се съсредоточи върху стратегията, докато Гайтнър ще се занимава с техническите детайли на спасяването на американската финансова система.

Още отсега обаче е ясно чии съвети ще имат по-голяма тежест пред Обама. Това естествено ще затрудни комуникацията с пазара, който в последно време губи по няколко милиарда дневно при всеки негативен слух. Разбира се, Гайтнър не е Хилари и евентуални търкания вероятно няма да предизвикат чак толкова проблеми. За всеки случай Обама назначи още един икономически съвет - за възстановяването, оглавен от 81-годишния бивш шеф на Фед Пол Волкър и близкия му приятел и съветник Остън Гуулзби.

Основната идея на Самърс е, че по време на криза правенето на твърде много е по-добро от правенето на малко. Така че вече очаквания огромен финансов стимул за американската икономика, който се подкрепя от Обама, ще се случи. Дори може да бъде по-голям от очакваното. Самърс в последните години от фискален ястреб мина на по-балансирани позиции, които в САЩ дори се определят като леви - например за негативното влияние на неравенството в доходите върху дългосрочното здраве на икономиката. Самърс, както и Гайтнър, са за по-силна регулация на финансовите пазари. Особеността обаче е, че те не настояват за увеличение на регулаторната намеса в отделните бизнеси или фирми (още по-малкото за тяхното спасяване), колкото за създаването на такава среда, при която отделният фалит би имал минимално значение за системата. Самърс нееднократно се е обявявал за сътрудничество с другите страни за преодоляване на глобалните финансови проблеми, в частност за ограничаването на данъчните убежища.

Най-силен сред равни

Въпросът е дали сега, когато води заседанията на кабинета си, обграден от няколкото опитни и суетни играчи, всеки със собствени политически цели, сравняващи го наум с предишния президент на демократите, Обама ще може да прокара истинска политика на промяната. На всички критики, че претопля стари политици, той отговаря с нещо като перифраза на Луи XIV - промяната, това съм аз.

Ако обаче за момент чисто хипотетично обърнем ситуацията и ако 44-ият президент беше започнал да избира обществено неизвестни и без дълъг опит в държавната администрация кадри, критиките щяха да са стократно по-големи. Как може в такъв критичен момент Обама да постави съдбините на държавата и света в неопитни ръце, щеше да се чува от всеки ъгъл. С назначенията бъдещият президент по собствените му думи се стреми да не се "препъне в първите дни след поемането на властта", хората му да са толкова навътре, че от първия час на първия ден да могат да поемат ресорите си. "Ако трябва да смениш докторите, няма да вземеш някого, който дори не е гледал как върви операцията", обяснява пред New York Times Робърт С. Никълс, бивш зам.-министър в търговското ведомство и сега лобист.

За разлика от европейските премиери, дълбоко обвързани с тромавата йерархична партийна машина, Обама има предимството поне на теория сам да избира екипа си. На практика дори в Америка селекцията не може да бъде толкова независима и перфектна. И хубавите примери от миналото невинаги работят. Ейбрахам Линкълн всъщност отправя покана към съперниците си не заради интелектуалното предизвикателство, а защото се чувства слаб. В крайна сметка успехът на Линкълн се дължи не толкова на "екипа от съперници", а на това, че той е най-силен между тях.

Защо Обама избра Хилари  

- Хилари Клинтън просто беше по-добра от всеки друг възможен избор и е достатъчно известна, за да придаде допълнителна тежест на екипа на Обама.

- За да я откаже от президентските й амбиции - след четири години в дипломацията, тя ще загуби голяма част от собствената си политическата база.

- Клинтън няма да бъде "Г-жа Да", вероятно тя ще бъде единственият човек, който може да спори с президента на равна нога.

- Избирането й показва сила, т.е. Обама може да контролира дори политическите си противници.

- След края на предварителните избори Хилари Клинтън се отдаде изцяло на кампанията на Обама и наистина му помогна.

- За да обедини Демократическата партия.

- След предварителните избори двамата не могат един без друг. В моментите, когато бяха заедно на сцената, Обама и Клинтън проявяваха трудно скривана симпатия (единственият съветник на Обама, който потъна в забрава, беше Саманта Пауърс, която нарече Хилари чудовище). Клинтън се държеше със съперника си ту като с непослушен ученик, ту като със син. Той от своя страна винаги се сконфузваше от всяка нейна по-остра дума. През 2004 г. (преди да стане ясно колко популярен е всъщност) Обама беше заявил, че няма да се кандидатира, тъй като Клинтън вече е направила заявка.

Защо тя прие

- Защото не може да живее без светлината на прожекторите. Дипломацията е идеално място за повишаване на рейтинга (външният министър не вдига данъците, нито орязва разходите).

- Защото й е омръзнало да бъде младши сенатор без реална власт. Сега тя има истински шанс да излезе извън сянката на Бил Клинтън и да покаже колко добър политик е. Затова Бил ще е по-голям проблем за нея, отколкото за Обама.

- Като истински защитник на правата на жените и адвокат за намаляване на бедността постът на държавен секретар е подходяща платформа, за да продължи работата си и в чужбина.

- Клинтън съзнава, че това е повратен момент в американската история и е по-добре да бъде в отбора, който променя страната, отколкото да стои на отстрани. В крайна сметка най-добрият начин да прокара някои от идеите си е да бъде част от администрацията.

- Клинтън винаги има шанса да засенчи Обама, особено когато свърши медения месец за новия президент.

- Обама и Клинтън са като доброто и лошото ченге. И двамата харесват ролите си. И двамата искат тази комбинация да проработи.

Може ли нов треньор да постигне успех със стари, макар и опитни играчи? В общи линии това е въпросът пред Барак Обама, който обича всякакви баскетболни аналогии в политиката. В следващите няколко години новоизбраният американски президент е на път да опита предимствата и недостатъците на тази комбинация.

Два месеца преди да встъпи в длъжност, Обама вече формира основата на своя отбор. Който е очаквал кардинални промени и изненади, вероятно е останал разочарован, макар че в изказванията си по време на предизборната кампания той никога не е давал заявка за революция. Всъщност, ако по назначенията може да се съди за характера на Обама, очаква ни американски президент, който не обича нито резките движения, нито изненадите. Зад всеки талант в неговия кабинет стои по един "надзирател", които може да попарва по-радикалните идеи. Байдън, Клинтън, Самърс, Гейтс са все имена, които са в политиката, преди още голяма част от младите избирателите на Обама да тръгнат на училище. Назначенията са толкова стандартни, че левите блогъри вече се оплакват как чернокожият политик е бил щедър на обещания, когато е искал пари от своите привърженици, но сега им предлага дълъг списък от разочарования. Изборът на бъдещия президент дори предизвика одобрението на неоконсервативното издание Weekly Standard, което заяви, че е трябвало Обама да стане президент, за да може републиканците да заобичат Хилари Клинтън. Безспорно последното ще отвори доста врати на демократите в Конгреса.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Илко

    Поредното съобщение от паралелната вселена на Илин и Ваня. Това за трудно скриваната симпатия между Обама и Клинтън е толкова абсурдно че няма накъде повече. Саманта П. изчезна не заради някаква несъществуваща симпатия а защото Обама имаше нужда от симпатизантите на Хилари. Как може хора отразявали праймъриз да пишат такива неща не може да се обясни в стандартното пространство-време, явно авторите са намерили проход към алтернативни светове. Но ако Капитал им плаща за журналистика от нашия свят то си е чиста загуба на пари.

  • 2
    tl.ps avatar :-|
    tl.ps

    на мен ми харесва

  • 3
    Avatar :-|
    уау

    Въпреки че сме народ фен на конспирациите, аз силно се съмнявам, че в САЩ или Русия президента може да си нагласи кабинета като хората. 100% огромна заслуга за избора имат ЦРУ и съответно КГБ.

    И все пак на мен избора на Обама сравнително ми харесва. Дано да се справят с кризата, че на целия свят му писна!

    Наскоро бях по работа във Великобритания и там омразата към САЩ взема страхотен връх... хората са убедени, че САЩ са виновни за това работническата класа да трепери за работните си места.

    И все пак разбирам Ви, че сте дясна медия, но недейте така с нападките към Обама. В Америка такова чудо като ляво не съществува, там левите са си център-дясно. Дори Мартин Заимов бе за Обама.

  • 4
    shwarzspeht avatar :-|
    Клюводървец

    На мен статията ми харесва.

  • 5
    Avatar :-|
    G-POK

    Здравейте,



    Казвам се Мария Стоименова и съм на 25 години от София. Причината да направя този сайт е страха, с който жевея и съм принудена да превъзмогвам всяка вечер прибирайки се вкъщи. Причината за всичко това са кучета, а повода са няколкото шева оставени ми от докторите в Пирогов в следствие на охапването ми от същите тези кучета.



    В София има много безпризорни кучета, който се събират на глутници.



    Обнадеждаващото в това мое начинание е борбата за рейтинг и власт на политиците и затова реших да ги изправя пред това благородно изпитания. А именно да се справят с проблема с „бездомните кучета” или по точно казано да защитат подопечните им граждани от дивата природа.



    Понякога просто ни липсва смелостта да се изправим срещу проблема. Затова днес с ваша помощ ще се опитам да ги убедя политиците, че средствата и усилията за разрешаването на този въпрос не трябва да се жалят и че ние софиянци искаме приоритетно да се разреши проблема по един законен и достоен начин.



    Не става въпрос за борбата с корупцията или за справянето с глобалните кризи.Става въпрос за кучета, които ни хапят. Затова ви моля да се присъедините към призива.



    Благодаря Ви.



    Начална дата 23.11.2008
    bite.dir.bg
    Крайна дата 23.12.2008

  • 6
    Avatar :-|
    Стоянов-Старши

    "Хилари Клинтън просто беше по-добра от всеки друг възможен избор"... Добре де, посмяхме се. Останалите причини са повече или по-малко окей, но ако горното твърдение беше вярно, то е вярно и че една чиърлидърка, след като подскача с помпоми 4 години да покрепя футболния отбор, е готова за ролята на куортърбек. Хилари Клинтън никога не е учила, практикувала, или писала за дипломация. Мара Желева за министър на външните работи?

  • 7
    Avatar :-|
    weatherwex

    До Мария Ст. - как така тук намерихте да коментирате темата за кучетата! В КУЧИ ГРАД живеем, който е такъв не и единствено заради общината, кмета или който и да е друг представител на властта, а заради ХОРАТА, които живеят в него и доидоха да живеят в него, заради цялото общество, което не цени живота, както на хората така и на животните. Всъщност живота по-принцип. Вас Ви е ухапало куче други ги блъска кола, трети падат в дупки и на никой не му пука. Неонходиам е промяна в общството, а кучетата са само един от продуктите на това в което живеем.

  • 8
    seg00516098 avatar :-|
    JediMonster

    Надявах се Робърт Гелбърт да е на мястото на Хилари. Това е компромисен кабинет. Пък и тоя министър на здравеопазването хмммм не ми харесва.

  • 10
    Avatar :-|
    memes

    на мен хилари клинтън ми е много антипатична, особено след като гледах едно видео как лъже та се къса, че не познава Питър Пол - човек (престъпник?), който я е спонсорирал и дълго време й е бил пръв приятел. затова, някак не ми се струва редно такъв неискрен и безочлив човек да заема толкова важен пост и да бъде, едва ли не, връзката на САЩ с останалите държави.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.