Три метра метал, 3000 км. надежда
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Три метра метал, 3000 км. надежда

На места като това, където в момента има само мрежа, работещите в Калифорния мексиканци имат възможност да се срещат и говорят с близките си...

Три метра метал, 3000 км. надежда

Стената на границата между САЩ и Мексико не може да спре хилядите, търсещи по-добър живот

Огнян Георгиев
15229 прочитания

На места като това, където в момента има само мрежа, работещите в Калифорния мексиканци имат възможност да се срещат и говорят с близките си...

© Огнян Георгиев


"Трябва да тръгне от водата и да стигне около стотина мили навътре", сочи с пръст капитан Фернандес от граничния патрул на САЩ, с когото обикаляме по пътя на тънката метална ивица, която разделя американската територия от Мексико.

В момента на брега на Тихия океан между двете държави има само паянтова дървена преграда, която позволява на пияни мексиканци да пресичат, колкото да се подиграят на патрулите. Това скоро ще се промени. През 2006 г. Конгресът прие закон за построяването на дълга 700 мили (1100 км) ограда по границата с Мексико. Тя трябва да минава през онези области, които са трудни за патрулиране и където са най-натоварените канали за трафик на хора. Тук, в най-югозападната част на САЩ, между Сан Диего и Тихуана, изграждането на тази стена върви с пълна сила - тежки машини трупат пръст и изглаждат почвата, за да премине заграждението. Тук няма статуя на свободата, а единствените светлини наоколо не са от факел, а от фаровете на огромните джипове и хеликоптери на граничните патрули, които обикалят денонощно по тези места, за да спрат желаещите да влязат в САЩ. Вместо познатия образ на вдигната за поздрав ръка насочилите се към "земята на свободните" откъм мексиканската територия виждат висока три метра метална ограда, която неправителствените организации наричат срамна.

Капитан Фернандес (име, което казва доста неща за демографията на Калифорния) не влиза в излишни разсъждения за нуждата от такава драстична мярка, защото има други, практични притеснения. "Ще я прережат", категоричен е граничарят. "Когато нямаш достатъчно хора да реагираш на пробивите, стената няма да те опази." За него и колегите му, както и за "койотите", както наричат трафикантите, тук политиката отстъпва пред друг вид опасна игра. Правилата са прости: пробвай, гледай да не те хванат, оцелей. Ако се провалиш, се връщаш и пробваш пак, вероятно след ден или седмица. Ако успееш -

Добре дошъл в САЩ

Над 3000-те километра граница между САЩ и Мексико са най-пресичаната от легални и нелегални имигранти линия всяка година. В момента на американска територия според Министерството на вътрешната сигурност има над 11 милиона нелегални имигранти, много от които са дошли в страната по този начин. Повечето хора плащат на "койотите". Цената е 2000 долара за едно пресичане на границата, а Сан Диего е сред петте сектора с най-много задържани нелегални имигранти в страната. Останалите са в Аризона и Тексас.

Там, където е издигната (досега около 450 км), стената разпръсква имигрантите в още по-опасни зони и резултатът е трагичен. "Двама-трима души умират всеки ден около границата в Калифорния. В пустинята има хиляди тела, които просто си стоят там", казва Енрике Моронес, ръководител на "Граничните ангели". Организацията му твърди, че не помага за нарушаването на границата, а просто оставя вода и храна на различни места в пустинята, за да помага на хората да оцелеят. Роберто* е именно от тези хора, които са пробвали пътя през пустинята. "Първия път беше лесно да се пресече, после, през 2003 г., стана много трудно. Четири дни ходих из пустинята, където беше ужасно, температурата се сменя бързо", разказва имигрантът, който е в Калифорния от 1999 г. Тино пък е пристигнал през 2005 г., като е пресякъл с приятели границата, ходил е ден и половина из пустинята и накрая е платил 250 долара на шофьор на пикап, който го е закарал до Сан Диего.

Тино, Роберто и Диего, с които се срещаме в малко имигрантско предградие на Сан Диего, са типични представители на онова огромно множество нелегални, което е обект на тази странна гранична игра, което живее и работи в сянка и поляризира общественото мнение в САЩ. Тримата имат тъмния цвят на кожата, типичен за места, където почти целогодишно е лято, говорят малко, стават леко нервни, когато им задават въпроси, и повечето време избягват да гледат в очите събеседника си. Не знаят нито дума английски.

"Дойдох на 14 години - през 1990 г., и работя като специалист по напояването на ягодови полета", казва на испански Тино. На всеки 2-3 години, прекарани тук, се връща за 4-5 месеца вкъщи, в Сан Педро де Амускос - село, близо до мексиканския град Лахака. Другите двама също се занимават със земеделска работа и обитават къщи за нелегални имигранти, където живеят по няколко души в стая. От идването си до сега Тино, Роберто и Диего почти не се виждат с хора извън кръга на латиноамериканските пришълци. Това е и причината да не говорят английски. Роберто например се опитва да го учи на вечерни курсове - от 7 до 9. Предвид факта, че работи всеки ден от 6 сутринта до 6 следобед, е разбираемо защо още не може да сглоби изречение.

Всички имат семейства в Мексико, на които пращат пари - фирма прехвърля пари срещу 7 долара на всеки 1000 изпратени. Всичко е напълно легално, но вместо да ти искат документ за самоличност, ти дават дълъг и сложен номер, с който можеш да ги изтеглиш. Това е полезно, когато връщането е значително усложнено заради стената. Изследване на проф. Уейн Корнелиус от университета в Сан Диего показва, че засилените мерки по границата нямат значим ефект върху желанието за миграция, но карат вече пристигналите да остават по-дълго заради страха, че може да не успеят да се върнат пак. "Обикновено се връщам по-често, но сега не съм вече 4 години", казва Тино. Стената се издига като мълчаливо свидетелство на

Разделението между САЩ и Латинска Америка

в годините на управление на Буш. Дори и само визуално тази "желязна завеса" подкопава усилията за сближаване с държавите от региона, който Вашингтон забрави след 11 септември 2001 г. Освен лош имидж стената има и друга цена. Според Изследователския център на Конгреса ограда с дължина 700 мили ще струва 50 млрд. долара за изграждане и поддържане в следващите 25 години; досега са отделени по-малко от 5 млрд. Въпреки това не е ясно дали Барак Обама ще я спре.

Платформата на новия президент включва затягане на контрола по границите, а в центъра на зловеща икономическа криза, която прогонва дори нелегалните имигранти, новият президент надали ще се заеме първо с имиграцията. Според Моронес и други организации, защитаващи правата на имигрантите обаче, Обама има дълг към латиноизбирателите си. Почти 70% от тях гласуваха за него. Енрике Моронес има стикери на Обама по цялата си кола и е обиколил страната, за да агитира в негова подкрепа. "Той трябва да направи реформата, от която страната има нужда", казва Моронес. Тази реформа включва път към легализирането на милионите без документи, правото на събиране на семейства и възможност за временна работа на територията на САЩ. "Когато говорим с политици за нуждата от реформа, която да даде легален статут и по-лесен начин за идване и връщане на имигрантите, те ни казват "нека се наредят на опашката като всички", коментира Енрике Моронес. "Истината е, че няма опашка. Не можеш да получиш виза за САЩ, ако си беден."

Наистина е трудно да си представиш как Роберто и Тино ще получат визи. Те няма да намерят място в програмите за легална имиграция: повечето от тях са необразовани, неквалифицирани и искат да се прехранват чрез физически труд. Огромен процент от нелегалните имигранти са латиноамериканци и за разлика от доста по-образованите азиатци и африканци по-малко от половината от тях могат да се похвалят със завършено средно образование. Въпреки това САЩ изпитват нужда от тях. Хората като Енрике и Тино пристигат, за да запълнят

Дупка в американската икономика

- сектори като земеделие, месопреработване и ресторантьорство буквално ще спрат без тези работници. Според изследване на Бюрото за трудова статистика на САЩ между 2002 и 2012 г. икономиката ще създаде 56 млн. нови работни места, половината от които ще изискват не повече от средно образование. Над 75 млн. души ще се пенсионират в същия период, а американската работна сила става все по-образована. Докато през 1960 г. половината от всички американци от мъжки пол са напуснали училище, за да търсят работа, сега това правят по-малко от 10%.

Ето защо трите метра метална ограда и удвоеният състав на граничния патрул могат да направят само толкова: да накарат такива като Тино да остават по-дълго и да го спрат да вижда двете си деца и жена си. "Искам да ги взема тук, но не искам да страдат. Ако нямат документи, няма да ги доведа", казва той. Най-силният привличащ фактор - стремежът за по-добър живот - обаче не се влияе от огради. За работата, която може да върши той, в Мексико ще взима около 15 песос (долар и половина) на ден. В Калифорния получава 8 долара на час. "Сбъднах едно от желанията си, заради които дойдох, казва доволно Тино. Имам къща."

*Имената на нелегалните имигранти са променени

...но планираната стена ще отнеме тази възможност за срещи.
Фотограф: Огнян Георгиев

"Трябва да тръгне от водата и да стигне около стотина мили навътре", сочи с пръст капитан Фернандес от граничния патрул на САЩ, с когото обикаляме по пътя на тънката метална ивица, която разделя американската територия от Мексико.

В момента на брега на Тихия океан между двете държави има само паянтова дървена преграда, която позволява на пияни мексиканци да пресичат, колкото да се подиграят на патрулите. Това скоро ще се промени. През 2006 г. Конгресът прие закон за построяването на дълга 700 мили (1100 км) ограда по границата с Мексико. Тя трябва да минава през онези области, които са трудни за патрулиране и където са най-натоварените канали за трафик на хора. Тук, в най-югозападната част на САЩ, между Сан Диего и Тихуана, изграждането на тази стена върви с пълна сила - тежки машини трупат пръст и изглаждат почвата, за да премине заграждението. Тук няма статуя на свободата, а единствените светлини наоколо не са от факел, а от фаровете на огромните джипове и хеликоптери на граничните патрули, които обикалят денонощно по тези места, за да спрат желаещите да влязат в САЩ. Вместо познатия образ на вдигната за поздрав ръка насочилите се към "земята на свободните" откъм мексиканската територия виждат висока три метра метална ограда, която неправителствените организации наричат срамна.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    мх

    Гадни американци. Долни американци. А иначе са притеснени за Турция и желаят членството и в ЕС.

  • 3
    Avatar :-|
    mrvip

    @МХ

    Представи си, че България граничеше с държава, състояща се от Факултета, Филиповци и Столипиново и докато изгражда стена към нея, ти крещиш отстрани "Гадни Българи, долни Българи"...

  • 4
    Avatar :-|
    KingOfPain

    @mrvip
    разликата, е че повечето от Столипиново, Факултето и др и да им намерят работа (за човек без образование няма да е ръководна разбира се) те не искат да работят, не искат да се социализират. Латиносите напротив, искат работа и по-добът живот, повечето от тях работят здраво, няма място за сравнение с наш'те сиганета (в голямата си част). Историята е доказала, че стените не пазят, но Буш и ко сътвориха далеч по-големи глупости и стената наистина ще остане на заден план след предстоящата смяна на властта.

  • 5
    Avatar :-(
    Linchuvam

    Берлинската стена изглежда като детска играчка пред тази нова стена от тип "Великата китайска"

  • 7
    Avatar :-|
    луди хора

    Сещам се за един висок българин, фехтовач. Успя да избяга от Калифорния. Заряза си вилата в Холивуд(намира се точно под второто "о" на оня голям бял надпис), преплува до Куба и се спаси тука.
    Мексиканците могат само горчиво да ридаят, че господ не им дал граница с русия. Там щяха да минават границата срещу шишичка с водочка.

  • 8
    Avatar :-|
    по-полека

    Много е незаслужено и непочтено да се обижда Мексико като "държава, състояща се от Факултета, Филиповци и Столипиново". Мексико е всъщност най-голямата икономика на Латинска Америка (наскоро задмина Бразилия), и с нищо не е по-назад от България. Преди пет години, по покупателна способност Мексико беше четири пъти по-бедно от САЩ, докато България беше шест пъти по-бедна. Т.е., България всъщност е по-бедна държава от Мексико, и едва напоследък покупателната способност на българите започна да се изравнява с тази на мексиканците. А като добавим и великолепната природа и наистина голямата гостоприемност на мексиканците, такива сравнения са напълно неподходящи. Да, наистина има гета и много бедни райони, но такива има и в България, а и в Америка. След четири ходения до Мексико, последното от които миналата седмица, такова надменно отношение, особено от българи, ми изглежда напълно нелепо.

  • 9
    Avatar :-?
    naturebox

    @ По-полека
    Въпрос на географско местоположение. Ако България граничеше с Щатите, сигурен съм, че напливът от хора щеше да е същия ако не и по-голям. Нормално е мексиканците да търсят по-добър живот в САЩ ( след като имат да прескочат само една ограда) , също както е нормално американците да искат да ограничат този нелегален поток стичащ се към тях.
    Не съм на 100% сигурен, но мисля, че американците бяха против стената, която Израел строяха, а сега самите те строят такава...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Светът през 2021

Светът през 2021

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK