Голямата рецесия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Голямата рецесия

Колко още?<br />

Голямата рецесия

Вече има достатъчно данни да се предполага, че днешният икономически спад в САЩ е най-продължителния от Голямата депресия насам

10257 прочитания

Колко още?<br />

© Reuters


Официалното обявяване на рецесията в САЩ този понеделник от NBER - Националното бюро за икономически изследвания, учудва не толкова с извода си, колкото с момента. Едва ли е останал икономист, който да вярва, че американската икономика (а и част от останалия свят) не е в рецесия. Причината за забавянето естествено не е в опита на NBER да опровергаят саркастичното мнение, че икономическата наука служи само да оправдава сгрешените си прогнози. Икономистите от бюрото внимателно претеглят данните и гледат не само спада на БВП, за да дадат заключението си. Като го правят толкова внимателно, че в последните два случая - през 1990-1991 и 2001 обявяването на рецесията съвпада с края й. Тази година обаче NBER явно са избързали. Рецесията, която според тях започва през декември 2007 г., не само не отшумява, но оптимистичният сценарии слага нейния край във втората половина на 2009 г., а песимистичните отлагат възстановяването за 2011 г. Когато и да приключи рецесията, тя вероятно ще е най-дългата от Голямата депресия през 30-те години.

Защо през втората половина на 2009 г.

Най-често срещаното мнение е, че рецесията ще започне да отшумява във втората половина на следващата година. Основните аргументи са два.

Исторически погледнато, в САЩ рецесиите имат средна продължителност около 10 месеца, а последната тежка криза през 1981-1982 г. е продължила 16 месеца. Пред "Капитал" проф. Брус Йендл от Института за изследване на капитализма към университета "Клемсън" позова очакванията си именно на тази база. Икономистът, който е служил по това време в администрацията на Роналд Рейгън като изпълнителен директор на Федералната комисия по търговия, посочва приликите - няколко по-малки кризи в отделни отрасли като предвестници на по-големия спад.

Това обаче, както всички исторически аналогии, не е толкова сигурно. Според други икономисти рецесията в началото на 80-те години е предизвикана основно от решението на тогавашния шеф на Федералния резерв Пол Волкър да вдигне рязко лихвите, за да обуздае инфлацията. Сегашната криза има много по-дълбоки причини и едва ли толкова лесно може да бъде преодоляна. Прогнозите на професора от бизнес училището "Стърн" Нуриел Рубини, често наричан и Д-р Страшния съд заради мрачните си мнения (които в последно време винаги се оправдават), са за най-тежката рецесия след Голямата депресия.

Вторият аргумент за очакванията за излизане от рецесията през втората половина на 2009 г. е времето, което е необходимо на финансовите стимули да окажат ефект. Те обикновено започват да действат около девет месеца след като правителството е започнало да излива средства в икономиката. Обещаната от формиращата се администрация на Барак Обама нова финансова инжекция за около 500 млрд. долара може да влезе в сила най-рано през февруари. Междувременно обаче трябва да започне да се усеща ефектът от настоящите намеси на правителството и Федералния резерв, които наливат средства на пазара под формата на заеми, гаранции и изкупуване на ценни книжа.

Според Себастиан Малаби от Съвета за външна политика ефектите от вече обявените огромни финансови инжекции в икономиката (които вече стигат 8.5 трлн. долара) все още няма как да бъдат усетени. "Това е сблъсък между оптимистични обещания и фундаменталните данни, идващи от икономиката", каза за "Капитал" Малаби. На фона на данните, че само за последния месец секторът на услугите е загубил 250 хил. работни места, а производството е достигнало невиждан от 26 години спад, на практика каквито и суми да се обявят, те нямат особено значение. Фактът, че нито финансовите пазари, нито потребителите реагират на главоломно растящите суми в спасителните мерки, е сигурен сигнал, че дъното още не е стигнато. "А и няма как това да стане, след като относителна яснота за необходимите мерки за преодоляване на кризата има едва от края на октомври", смята Малаби.

Допълнителни фактори, които могат да помогнат на възстановяването през втората половина на 2009 г., са трайно спадащите цени на основните суровини, както и стабилизирането на цените на недвижимите имоти. Пред агенция "Блумбърг" Рубини оценява, че новото равновесно ниво на цените на жилищата трябва да бъде около 40% по-ниско от това през 2007 г. С настоящия темп на спад на цените това вероятно ще се случи след по-малко от година.

И защо може би и по-късно

Песимистите смятат, че дори икономиката да отбележи някакво възстановяване във втората половина на следващата година, то ще се окаже имагинерно.

Изсипването на огромни суми може да възстанови част от доверието на потребителите, но едва ли ще доведе до стабилен растеж. В същото време рецесията ще създава още "токсични" активи в портфейлите на банките, които заедно с вече съществуващите няма да могат да бъдат изчистени за няколко месеца. Така кредитните възможности на финансовите институции няма да нараснат чувствително, ограничени ще бъдат съответно и възможностите на бизнеса да прави дългосрочни инвестиции.

Друг фактор, които може да удължи рецесията или да създаде предпоставки за много малък растеж, е нереформирането на някои от институциите, допринесли за кризата. По думите на Амити Шлейс, известен икономически историк и автор на книгата за Голямата депресия "Забравеният човек", икономиката може да изпадне в "двойна дупка", т.е. парите да бъдат изхарчени, а институции, като например частно-публичните ипотечни гиганти Fannie Mae и Freddie Mac, да продължат да дърпат икономиката надолу.

"Много предпазливо и с уговорки, че не знаем какви неочаквани допълнителни фактори могат да се намесят, евентуално може да се каже, че някъде през първата половина на 2010 г. ще започнем да излизаме от кризата. Тогава можем да очакваме връщане на реалния ръст на БВП на САЩ на около 2% (за 2009 г. се очаква понижение с 0.5% според прогнозата на Economist - б.а.)", смята Йендл.

Какво да гледаме

Една от аксиомите на рецесиите е, че инвеститорите и политиците винаги пропускат момента, в който спадът е стигнал дъното и е започнало възстановяването. Все пак има няколко индикатора, които известяват края.

Според Йендл първият индикатор за подобрение или влошаване на ситуацията ще бъде безработицата. Забавянето на ръста й ще бъде първият знак, че икономиката влиза в правилните релси. Обикновено заетостта се увеличава със закъснение спрямо старта на възстановяването. Така че по-принцип е много трудно да се правят прогнози на тази база. "Със сегашните данни просто не виждам бързо излизане от рецесията", обяснява той. В момента седмично около 500 хил. американци подават молби за помощи за безработица. Ако бройката падне под 400 хил., "това ще бъде много добър знак, че най-лошото вече отминава", коментира пред CNN Браян Уесбъри, главен икономист на First Trust Advisors. Другият индикатор според Йендл са наличните средства в икономиката (т.е. най-бързо ликвидните инструменти, използвани за разплащане). Тяхното нарастване показва, че колелото се завърта и около 9 месеца след това желанието на хората да консумират се завръща. В момента вече се наблюдава подобна тенденция, но тя все още е неустойчива.

Друг ключов показател е разликата между нивото на лихвите на тримесечните облигации на американското министерство на финансите (Treasury Bills) и лихвите на междубанковия пазар (LIBOR). В момента тази разлика е малко под 3%, което е много над средните нива и отразява несигурността на финансовите институции. Дори най-малките сигнали за спад биха дали основание да се предполага, че доверието се възстановява.

Най-неприятно в цялата ситуация е, че единственият възможен извод е: времето ще покаже. Според Лакшман Ейчутан, директор на Института за изследване на икономическите цикли (ECRI), каквито и мерки да предприема правителството, единственото решение за рецесията е времето - просто цикълът трябва да се извърти докрай.

Прогнози, които не се сбъдват

По време на криза повечето икономисти избягват да дават твърди прогнози за бъдещето. Печално известна е пълната неподготвеност и грешни прогнози на експертите по време на Голямата депресия. Големият икономист Ървинг Фишър, автор на използваните и до днес уравнения за изчисление на реалната лихва и процента на инфлацията, например уверено твърди, че пазарите "само са леко разклащани" и цените на борсата само ще вървят нагоре, точно когато борсата стремглаво се срива през октомври 1929 г. След това нито репутацията, нито собственото богатство на Фишър са същите - вярващ на собствените си прогнози, той също губи на борсата милиони. Още по-забавен е примерът със Стюард Чейз (цитиран от Амити Шлейс в пространния й нов прочит на Голямата депресия "Забравеният човек", 2007), който даже в дните след Черния вторник пише в статия, че сривът на борсата "няма да засегне всеобщия просперитет". Иронията е пълна, защото Чейз се смята за автора на термина "Нов курс", с който Франклин Д. Рузвелт кръщава програмата си за излизане от депресията.

Официалното обявяване на рецесията в САЩ този понеделник от NBER - Националното бюро за икономически изследвания, учудва не толкова с извода си, колкото с момента. Едва ли е останал икономист, който да вярва, че американската икономика (а и част от останалия свят) не е в рецесия. Причината за забавянето естествено не е в опита на NBER да опровергаят саркастичното мнение, че икономическата наука служи само да оправдава сгрешените си прогнози. Икономистите от бюрото внимателно претеглят данните и гледат не само спада на БВП, за да дадат заключението си. Като го правят толкова внимателно, че в последните два случая - през 1990-1991 и 2001 обявяването на рецесията съвпада с края й. Тази година обаче NBER явно са избързали. Рецесията, която според тях започва през декември 2007 г., не само не отшумява, но оптимистичният сценарии слага нейния край във втората половина на 2009 г., а песимистичните отлагат възстановяването за 2011 г. Когато и да приключи рецесията, тя вероятно ще е най-дългата от Голямата депресия през 30-те години.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

24 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Gochoolu

    Криза като тази скоро няма да свърши. Тук има не само намаляване на производството в някои сектори или свръхпроизводство в други. Налице е спиране на разтежа на безкрайния досега кредитен балон, от една страна, от друга тотално оутсорсване на повечето производства зад граница. В САЩ вече почти нищо не се произвежда така както е било през 70-80те години. Държава, която внася по-голямата част от продуктите си е обречена. Дано нещо се промени, но аз лично не виждам откъде. Туризъм практически в САЩ няма (освен вътрешния), цялата електрониака и домакинскли уреди са внос от Китай , Тайван и т.н., храни - внос от Мексико, софтуер - Индия, изт. Европа, Китай... Какво остана - застраховки,медуицинска апаратута, биотехнологии.. Положението страшно напомня България през 94-95 г (не че сега е кой знае колко различно) - замрели производства, огромен внос.

  • 2
    antonk avatar :-|
    Anton K

    @Gochoolu - Твърдението ти е лъжа: "В САЩ вече почти нищо не се произвежда така както е било през 70-80те години. Държава, която внася по-голямата част от продуктите си е обречена."
    Ето кой колко внася и кой колко изнася. Огромен брой държави са доста по зле от САЩ. България, на пример, това мерило е 15-25% от БВП. Обречени или не, това е друг спор.

    http://www.economist.com/markets/indicators/displaystory.cfm?story_id=12725228

  • 3
    Avatar :-|
    Miro Hero

    Точно това кой колко да внася и изнася мъдреха вчера Полсън и китайците. Жълтите продължават да се опъват и да не искат да стават нетен вносител, тоест да консумират и се превърнат в т.нар. двигател на световния икономически растеж. Не искат да движат, а искат да се возят с други думи. Как точно това ще стане аз не се сещам. Така че сега културно чакаме азиатските икономики да потънат, хората да огладнеят и да започнат да внасят селскостопански стоки от САЩ и Канада. Така търговските салда ще се балансират. Такова развитие съм виждал като идейна рамка на едни книжа на Монсанто :). А те са големи кучета, откъм бизнес гледна точка, ако искам да съм честен.
    Рискът е обаче да се изолират /деглобализират/, както по времето на Мао, и вместо да търгуват честно внасяйки от Америка, да започнат да си измират или изтрепват по политическа линия. За капак даже и СиЕнЕн може да не допуснат за отразяване на събитията, така подкопавайки освен хранителния, и новинарския бизнес.
    Същите скрънзи са и индийците, не искат да купуват американско оръжие, а само да произвеждат и изнасят калпав софтуер и боливудски бози. Предполага се че след известен брой терористични актове ще се осъзнаят и ще развържат кесията. Те са хем скрънзиви хем недосетливи обаче, така че ще им отнеме известно време.

  • 4
    Avatar :-|
    Gochoolu

    Антоне,
    Хич не е лъжа - огледай се. А и самата ти справка го показва. освен това мен не ме интересува колко са зле другите, а защо ние пак избрахме късата клечка ;)

  • 5
    Avatar :-|
    Иванов

    Крахът на държавата на видиоитените консуматори, които имат наглостта да казват на други хора по света как да живеят, кого да обичат и кого да мразят е неизбежен. И така и трябва да бъде, за да има справедливост на земята!
    ...енд джастис фор ол, нали?!

  • 6
    antonk avatar :-|
    Anton K

    @Gochoolu: защо си мислиш, че си избрал късата клечка приятелю? Аз гледам на нещата доста по различно. Ако трябва да си я нахакаш отзад, коя клечка е по добре да притежаваш?

  • 7
    Avatar :-|
    do #5 Ivanov

    Щатите на никого не налагаха "как да живеят, кого да обичат и кого да мразят", ВИЕ сами си го избрахте! Завремето Щатите не ме задължаваха да слушам западна музика и радио, напротив, гонеха за това но не Щатите а родните. Не са Щатите които наложиха "как да живеем" а мутрите, които сами си избрахте когато ВИ даваха по 5 лева за глас, риба, брашно и кебапчета или отрепки от ефира се хвалеха как са били за гъби или маникюр в деня на вота и ВИЕ подражавахте защото беше по щатски cool. Щатите не наложиха чалгата с полуголи курви на които купувате албумите и ходите на концерти, а когато не правите тези интелектуални мероприятия се наливате по заведения на фона на Планета ТВ и гледате да бръкнете в деколтето на сервитиорката защото така правели ВАШИТЕ идоли с които искате да се отъждествите! Щатите не ВИ караха да се люшкате на крайности с вота си за или против руснаци, американци, турци, сърби, ЕС и да забравите за това кое е добро за България. Не са Щатите които насадиха тази жалка зависливост българин на българин да прави мръсно като за спорта, та да си избие комплекаса за малоценност като види че е докарал другия до по-зле с интригите си! ВИЕ с робската си психиха на подражание и търсене на закрилник се отчайвахте че няма задник за близане и не мирясвахте доде не го намерите и го лъснете до блясък. Та да кажа защо говоря на ВИЕ все едно че не съм един от ВАС. Ами защото много хора в този форум включително и някои с по-горни коментари плюят по тези които са отказали да играят в този цирк и са избягали. И когато отвъд океана изразяват мнение им изливате помия от рода: тоя па си мисли че там е цъфнал и дързал, като е там все същия Ганю като НАС е, не мойе да не е, и тн. Да, по-добре сам от вас, срещу мен да бягате пак не може да не настигнете, защото съм сам и се оправям без вуйчо владика! И ГЛАСУВАМ! И ВАШАТА агресивна задръстенящина ме отблъсква от вас колкото и да се старая да не забравям корените си. И ограничава мирогледа ми за България до кръга на роднини и приятели на които понагам всячески както мога, но за всички извън този кръг не ми пука. А ми пукаше адски много, знаете ли ВИЕ само как ми пукаше!

  • 8
    kk avatar :-|
    k

    Поглеждам таблицата.

    Не знам кои са Fidelity's Market Analysis, но знам, че рецесия в периода 1926-1927 не е имало.

    Ако първия ред в една таблица е грешен, какво да мисля за останалите?!

  • 9
    Avatar :-|
    diado velko

    abe joraaa..taia amerikata si otiva veche!!!!oste malko i ostava...taka bila prokulnata ot mestnite indianci!!!veche e cherna darjava sas cheren prezident!!! y negrite ste se naduiat oste poveche y ste pridobiat poveche prava!!!drugata godina us ikonomika ste se srine totalno!!!!!nima veche proizvodstvo a tezi kompaniii gmc y ford y crysler...si otivat veche ....idvat veche koreicite y iaponcite!!!!jaltatata ikonomika ste porobi usa!!!!!abe jivotat v usa e mnogo izkustven y samite amerikanci sa izkustveni!!!celiat jivot im e na kredit ne sa kato v bg !!!!rabotija nachite momcheta v chujbina i s evarnaja i si kupija apartamenti...ane 20 godini da platat ipoteki,koli y dr..nesta!!!!!a dolarat ste go pogreben skoro vreme!!!!!obedinija se evropata y go svalija tozi pust dolar!!!!abe stariat kontinent si e.......ako iskate da gledate chernilki y latinosi nima nujda da jodite v ujna amerika ili v afrika ..otidete v usa.....tam e palno sas takiva negramotni......koito ste v usa..zatagaite kolanite zastoto drugata godina budjetat ste se svie mnogo iako!!!!!!abe sle 8 godini moje da se opravi malko usa....uspej na tezi koito sa tam i koito spechelvat zelenata karta y otivat tam..aide jivi y zdravi ot diado vi velko!!!!derzaite

  • 10
    Avatar :-|
    ИС до К

    Фиделите е един от най-големите инвестиционни посредници в САЩ. Би трябвало поне да сте ги чували. Таблицата е акуратна, инфото в уики не е вярно. Моля вижте данните на NBER http://wwwdev.nber.org/cycles/cyclesmain.html , мисля че на тях би трябвало да повярвате.

    До скоро


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.