Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
79 12 дек 2008, 16:13, 8350 прочитания

Новогръцка трагедия

Бунтовете заради убийството на един младеж са знак за ценностен и социален разпад в развито европейско общество. Те са първият тътен от задаващи се дълбоки промени в Европа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Късно през нощта е. Атина е тиха и нетипично празна. Само някакви странни хора се мяркат тук и там, полиция в цивилно облекло или фотографи, дебнещи своята снимка.

Всичко наоколо - изгорели коли по централните улици, потрошени банкомати и витрини, повредени сгради - оставя впечатлението, че си във военна зона. От време на време приятели се обаждат, за да попитат какво се случва. Двама от фотографите, с които обикновено работя по задачи, са ранени, единият от кутия сълзотворен газ, която обгорила лявата му ръка, а другият пребит от група хулигани, които снимал. По-рано, докато питах участник в протестите защо прави това, той отговори ядосано: "Изгаряме всичко, за да видят ченгетата какво значи да убиеш дете. Всички трябва да разберат какво е да унищожиш живот." Той говори за 15-годишният Алексис Григоропулос, застрелян от полицай преди няколко дни. Но тази вечер, докато гледа разрушенията, човек не може да не се замисли какво всъщност предизвика тази експлозия.


Всички на улицата

Шокиращо е да видиш едно общество да пропада по начин, по който се случи в Гърция в последните дни. Не само заради мащаба на вилнеещото насилие, но и защото социалните условия в тази страна не могат лесно да обяснят отчаянието и гнева, изразени срещу държавата по такъв брутален начин. Кратките обяснения - като тези за анархистите и буйни младежи с апетит за разрушение, са твърде опростени. Правителството ги използва, за да подкрепи стратегията си за изход от кризата, да намали политическата цена и да вдъхне на обществото страх от липсата на държава. Това е и причината полицията, в други случаи известна с бруталността си, сега да се държи на разстояние, хвърляйки само газ и прогонвайки маскираните от квартал в квартал.

Това е игра на елитите, които умишлено се правят, че не разбират същината на един проблем, в който това опустошение е само последния епизод. Мнозинството млади хора участваха в демонстрациите без намерение да палят и трошат. Към тях се присъединиха родителите им, живели под военна диктатура от 1967 г. до 1973 г., и онези със спомени от преди Гърция да стане модерна европейска държава. "Дойдох, защото се чувствам отговорна за задънената улица, в която оставяме тези деца. Дойдох и защото съм майка и не мога да повярвам, че 15-годишно момче може да бъде убито в тази държава по такъв начин", казва Таня Либеропулос, счетоводител на средна възраст. Докато я слушаш как говори, се убеждаваш, че в Гърция политиката никога няма да бъде хладно рационална.

Хората срещу полицията

Общото между всички хора на улицата е споменът за дълга история на борба в тази страна. Спомен, който не е задължително свързан с историческата реалност, а с възникването на едно инстинктивно недоверие към държавата. Политическият живот в Гърция отдавна е маркиран от социални протести и директна конфронтация с институциите, които винаги са водели до подобрения в правата и свободите на хората.



После идва горчивият спомен за репресиите. Гръцката омраза към полицията, която избухва винаги вулканично, се корени в диктатурата, когато силите на реда бяха използвани от полковниците срещу гражданите. Оттогава насам правителствата непрекъснато правят грешката да изпращат полицаи на улицата, за да се изправят срещу студенти, ученици, пенсионери, имигранти. По странен начин полицията се превърна в институция, която стои срещу обществото, а не го защитава. Така идва и взаимната омраза, и бруталното полицейско отношение, което държавата защитава. Ако си между 20 и 24 години в Гърция и си бил студент, ти знаеш за случаи на насилие, за хора, убити при странни обстоятелства, за злоупотреба със сила или за лични обиди - и всичко това, останало безнаказано. Гневът срещу униформата в последните дни е двоен провал - на държавата да използва сила, без да застраши връзката си с хората, и на силите за сигурност да вдъхват доверие.

Поколението "700 евро"
Защо Гърция изглежда лява?

Корените на това явление са периодът след края на Втората световна война и времето на студената война. Според доктрината на Труман Гърция тогава се превърна във фронтова линия срещу комунизма и това доведе до четири години гражданска война и национално разделение. В сблъсъка между комунисти и крайно десни националисти вторите спечелиха и установиха репресивен режим за близо две десетилетия. Това, което често не се знае за Гърция, е, че този период е маркиран от масово преследване на хиляди комунисти, леви привърженици и техните семейства, както това ставаше с обратен знак в Източна Европа. Над сто хиляди души (много на фона на населението от 6 млн. по това време) бяха изпратени в лагери за "повторно образование" на изолирани островчета в Егейско море, а децата им бяха изключени обществения сектор и достъпа до висше образование. ПАСОК успя да постигне национално помирение през 80-те, но спомените за тези репресии изчезват трудно в обществото.

Гърция прилича на България в това, че се счита за модерна страна, но идеите идват от Запад поне десетилетие по-късно. Затова и тя влезе в процес на промяна в началото на 90-те заедно с останалата част от Източна Европа. Но вместо обещания рай през последните 15 години гърците изпитаха дълбок социален срив. Това, което имаме в момента, са агресивни монополи, контролиращи политиката, и дълбоки разлики между различните слоеве на обществото. Под съмнение са дори неща, смятани за даденост като добрите пенсии и социалните помощи.

Неолибералните политики на последните две правителства, независимо дали човек е идеологически съгласен с тях или не, допринесоха за това положение. Бедността расте светкавично в Гърция, безработицата е 15% и средната класа, която гарантираше социалния мир, бързо се свива. Младите хора са ударени най-тежко и се чувстват отхвърлени в една страна, където няма място за креативност. Настоящото поколение ще бъде запомнено с унизителния етикет "поколението 700 евро" - по аналогия с минималната заплата, която получават повечето от тях независимо от квалификацията си. Наемът за апартамент от 50 кв.м в Атина е 400 евро на месец, сметките - още 60 до 80, а другите разходи от първа необходимост надхвърлят 100. С подобна заплата трудно можеш да постигнеш нещо. Ето защо повечето млади хора остават със семейството си дълго след като навършат 20. Проблем има и с имиграцията, като за последните 15 години в Гърция дойдоха над един милион чужденци от Изток - това е една десета от населението. Промяната, която те носят - социална и икономическа, често се приема негативно от гърците.

Страна, която не вярва

Над всичко останало обаче, причината за тези бунтове е всеобхваната криза в гръцкото общество, породена от липсата на доверие и усещането за безизходица. Кристос Китис, ректор на Атинския университет, подаде оставка тази седмица**. Попитан защо, той отговори "нямам какво повече да кажа на студентите си, те не ми вярват". С други думи, случващото се не е само лоша икономика и грешна политика. Това е дълбока вътрешна криза, която само се подсилва от срива на ценности и тежките икономически условия.

Както казва Ставрос Лигерос, опитен журналист и член на студентското движение срещу военната хунта: "Този протест е впечатляващ не само заради разрушенията, но и заради своята масовост - студенти, работещи и млади безработни. Тяхното участие е мотивирано от дългосрочни противоречия, от срива на политическата система и институциите." Лигерос говори за цялото общество. Образователна система, която вече не вдъхновява, корупция, която стига до най-високите нива, потискащ клиентелизъм и връзки между големия бизнес и политиците, морална и духовна деградация, която изкарва на преден план в обществото конформизма като най-висша ценност. В това блато диша една стара система, стремяща се по всякакъв начин да остане на власт. Либералният интелектуалец Паскос Мандравелис обобщава, че в общество, "където всяка власт е рутинно корумпирана, никой не може да очаква младите да уважават нещо".

Първото ехо на кризата

Събитията в Гърция не бива да се разглеждат изолирано, те са на практика първият резултат от протичащата социална и културна криза на развита Европа. Провалените политики не могат да спрат и да отговорят на дълбоките промени, защото те са отвъд техния интелектуален и административен капацитет. Европейските общества като Гърция би трябвало да са достатъчно зрели, за да се справят с подобен проблем, но през последните дни бе доказано, че инстинктът за оцеляване е по-важен от социалния диалог и политиката. Саморазрушението на гръцкото общество е резултат от дълъг процес на пропадане на цялата социална спойка. Хората реагират на това едва когато видят пламъците над хотели и магазини, но когато се питаме "а сега накъде", е може би добре да помислим къде сбъркахме по пътя, по който вървяхме досега. 

*Авторът е журналист на свободна практика към гръцкия вестник "Катимерини" и агенция "Интер прес сървис". Текстът е написан за "Капитал"

** Един ден по-късно Китис оттегли оставката си, като така на практика символично потвърди, че дори и той избира да запази стола си пред възможността да пусне нещо ново напред. 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Икономиките могат бързо да се изправят след сривове на БВП – но невинаги Икономиките могат бързо да се изправят след сривове на БВП – но невинаги

Историята сочи, че пълното възстановяване взима средно по пет години

28 мар 2020, 872 прочитания

Коронавирусът - най-важните въпроси и отговори 18 Коронавирусът - най-важните въпроси и отговори

Основните факти, които трябва да се знаят за глобалната пандемия

27 мар 2020, 40088 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Изгорялото правителство

Гръцкият премиер Костас Караманлис губи бързо популярност и подкрепа

Още от Капитал
Корпоративни карти за 3.5 млн. евро

Българската стартираща компания Payhawk привлече нова инвестиция за 3 млн. евро и общо досега е получила 3.5 млн. евро.

Спокойно, имам авариен фонд

Поддържането на портфейл с ликвидни активи е важно при възникване на непредвидени ситуации

Режим домашен офис или какво разказват хората за живота в епидемия из Европа

Няколко души споделиха пред "Капитал" какъв е новият ритъм на живот в Испания, Англия, Австрия, Германия и Франция и какви са техните опасения за бъдещето

Бушоните срещу икономическия шок

Страната влиза в кризата с прилични финансови буфери, но те бързо могат да се стопят. На какво може да разчита бизнесът

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10