Лешек Балцерович: Кризата е продукт на грешна политика, не на пазара
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Лешек Балцерович: Кризата е продукт на грешна политика, не на пазара

Балцерович остава верен на своите идеи <br />

Лешек Балцерович: Кризата е продукт на грешна политика, не на пазара

Цветелина Манолова, Гданск
4477 прочитания

Балцерович остава верен на своите идеи <br />

© Цветелина Манолова


ПРОФИЛ



Лешек Балцерович е бивш финансов министър на Полша и управител на централната банка. Един от членовете на профсъюза "Солидарност" през 80-те години. След падането на комунизма става популярен с плана си за т.нар. шокова терапия. Председател и основател на неправителствената организация "Форум за гражданско развитие". От юни тази година оглавява икономическия институт Bruegel в Брюксел.

"О, не, аз не давам рецепти", отказва с усмивка да каже какво лекарство би предписал срещу световната икономическа криза Лешек Балцерович.

Скромен и малко неочакван отговор от човека, който преди малко повече от десетилетие сътвори "полското чудо" и който бе избран за член на комисията на ЕС, натоварена с нелеката задача да намери изход от тежката икономическа ситуация. Оправдава се с аргумента, че в момента достатъчно много специалисти са се впрегнали да изготвят стратегии за излизане от кризата и предприемането на спасителни мерки, и той трудно би казал нещо много по-различно.

И все пак не издържа: "Има няколко урока, които трябва да научим от настоящата криза. Основният е, че икономическата политика на правителствата не трябва да води до прекалено раздуване на кредитирането." Препоръката на бившия финансов министър на Полша, повече известен в страните от бившия соцлагер като "бащата на шоковата терапия", е правителствата да бъдат по-въздържани и по-разумни в това отношение, ако искат да си спестят проблеми.

С Балцерович разговаряме в натоварения с много символика полски град Гданск, център на движението "Солидарност" и на синдикалните протести, които през 80-те години на миналия век белязаха началото на края на комунизма и на източния блок. От прозореца на залата, в която седим, в далечината дори може да се видят очертанията на крановете на легендарната корабостроителница. Поводът е конференцията по случай годишнината от връчването на Нобеловата награда за мир на лидера на "Солидарност" Лех Валенса. Двадесет и пет години след връчването на наградата обаче дискусиите по време на конференцията се завъртат не толкова около "Солидарност", протестите или падането на комунизма, колкото около най-горещата тема на деня - световната финансова криза. Ако преди малко повече от две десетилетия изборът между социализъм и капитализъм имаше недвусмислен отговор, днес мнозина изглеждат донякъде разколебани в това кой е верният икономически модел и дали не трябва да се върви в съвсем нова посока. Не и Балцерович обаче.

В края на 90-те години, когато се опитваше да докара до успешен край прехода на полската икономика, Балцерович оправда своята шокова терапия и бързата приватизация с думите, че по-болезнени ще бъдат не самите реформи, а опитът те да бъдат заобиколени. На въпроса дали от днешна гледна точка би променил част от методите си и дали не смята, че може би това, което се случва в икономиката в момента дава една съвсем различна перспектива към шоковата терапия, той е категоричен: "Не мисля така!" Уточнява, че да се каже подобно нещо, ще бъде напълно грешно послание и пренебрегване на реалните причини за икономическите проблеми. "Сегашната криза няма нищо общо с приватизацията. Социализмът се провали, ние няма защо да се връщаме към него." При социализма имахме форма на държавна собственост, която беше лоша. Да се приватизира нещо, което не работи, е добър ход, казва Балцерович.

Със спокойния тон и лаконичността на човек, който e уверен в работата си, той обяснява как за пазарната икономика от време на време е нормално да преминава през периоди на финансови затруднения. "Това не е нищо ново. В момента наистина имаме сериозна криза, която обаче основно се дължи на погрешна правителствена политика, не толкова на пазарните сили."

Къде е коренът на проблема тогава и как се стигна до днешната ситуация, в която до скоро стабилни и проспериращи държави имат сериозни затруднения и искат помощ от международните финансови организации? Имаме криза заради лошата политика на държавно ниво, прекален либерализъм в монетарната област и абсолютно занемарен контрол върху това, което се случва в икономиката, обяснява Балцерович. "Това не е провал само на частния сектор. Не. Частният сектор се провали основно заради грешките, допуснати от публичния сектор", казва той.

Въпреки това не е съгласен, че тази криза може би бележи краха на свръхлибералния икономически модел, както са убедени мнозина други. "Това твърдение е прекалено общо", отвръща Балцерович разпалено. Какво точно се има предвид под "либерална" и с какво точно не са съгласни критиците на този модел, с частната собственост или може би с парите? Това е абсолютно безсмислено, разпалва се още повече той. "Знаете ли, най-опасното в момента е не толкова самата икономическа криза, а погрешните изводи, които много хора може да си направят от нея", казва той. И добавя: "Трябва да предотвратим това."

Страните от Източна Европа, в които преходът от централизирана към пазарна икономика е току-що или почти завършил, са силно уязвими за кризата, смята Балцерович. Въпросът опира до отделните икономики обаче, уточнява той. Страните, в които се наблюдаваше кредитен бум като Балтийските републики и България, където и дефицитите по текущите сметки са много високи, са по-податливи според него. Други, в които кредитирането не е достигнало толкова високи нива, а дефицитът по текущата сметка не е голям, като в Полша например, са в по-добро положение. Те също ще бъдат засегнати, но в доста по-малка степен.

Кое е по-добро лекарство срещу кризата за страни като България тогава - по-високи разходи или по-ниски данъци? "За страните от Източна Европа, включително България и Полша, това е един предимно теоретичен спор", обяснява Балцерович, като уточнява, че те нямат възможност да покрият прекалено големи бюджетни разходи. "В САЩ в момента се обсъжда увеличаване на бюджетния дефицит, но те няма да имат проблем да го финансират. Страни като България и Полша не могат да покрият по-големи фискални разходи заради финансовата криза", казва Балцерович.

В условията на икономическа несигурност много страни изведнъж забързаха да се присъединят към еврозоната, включително доскоро отявлени противници на общата валута като Дания и Исландия. За източноевропейските страни пък еврото изглежда като вид застраховка срещу силните икономически сътресения. Полша дори прие наскоро амбициозна програма за по-ускорено присъединяване към еврозоната до 2012 г., а основният аргумент за това беше именно стремежът икономиката да бъде по-устойчива срещу външни шокове; подобни гласове се чуват и в други източноевропейски страни. "Ако в Полша използвахме евро, а не злотата, движенията на валутния курс със сигурност щяха да са по-малки, но еврото не е решение на всички проблеми", предупреждава Балцерович. "Да имаш еврото за валута безспорно е добре, но то не може да замести разумната политика, нито конкурентната среда, изградена върху успешни реформи."

ПРОФИЛ



Лешек Балцерович е бивш финансов министър на Полша и управител на централната банка. Един от членовете на профсъюза "Солидарност" през 80-те години. След падането на комунизма става популярен с плана си за т.нар. шокова терапия. Председател и основател на неправителствената организация "Форум за гражданско развитие". От юни тази година оглавява икономическия институт Bruegel в Брюксел.

"О, не, аз не давам рецепти", отказва с усмивка да каже какво лекарство би предписал срещу световната икономическа криза Лешек Балцерович.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    ;пк

    то хубаво да се приватизира.. но трябваше ли от мутри и то чрез източване от "фирми" на входа и изхода? и при това предприятията работеха, а спряха да работят след като ги източиха..

  • 2
    Avatar :-|
    Леха

    Кво има да си говорят за Валенса. Един електротехник, който може да спи прав. Една от най-политизираните политизирани нобелови награди. Кво друго?

  • 3
    Avatar :-(
    има

    Тоя електротехник все пак се осмели да поведе колегите си срещу комунистическото робстшо и сега Полша няма дефицит.

    У нас 7 милиона спят прави всеки ден, но да им хрумне да протестират до промяна - няма...
    Де да имахме един само като него да поведе...

  • 4
    Avatar :-|
    Репин

    да поведе... и да получи за повеждането големия нобелов пра(й)з

  • 5
    Avatar :-|
    hamster

    "Въпреки това не е съгласен, че тази криза може би бележи краха на свръхлибералния икономически модел"

    Айде и тоя се изказа... Аланкоолу, къде беше през 2003г, когато малкото некорпоративни журналисти и медии в САЩ предупреждаваха, че банките надуват огромен кредитен балон? Къде бяха 'сичките пишман-икономисти и разбираджии? Председател ми бил той, на икономически институт... (цензурирано)

  • 6
    balinov avatar :-|
    balinov invest real estate company

    hanster ... го каза точно.

  • 7
    balinov avatar :-|
    balinov invest real estate company

    изв поправkа. hamster

  • 8
    sa6ovasilev avatar :-|
    sa6ovasilev

    Сътворил бил "полско Чудо." Дрън- дрън. По-зле са от нас. Тези катили едно знаят, едно си баят. Либерализъм, либертарианство, ГЛОБАЛНА ИКОНОМИКА...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK