Глеб Павловски: Има много реторика и митове между ЕС и Русия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Глеб Павловски: Има много реторика и митове между ЕС и Русия

Суверенната демокрация не е &quot;демокрация минус нещо&quot;, тя не е ограничение, казва Павловски.<br />

Глеб Павловски: Има много реторика и митове между ЕС и Русия

Огнян Георгиев
7593 прочитания

Суверенната демокрация не е &quot;демокрация минус нещо&quot;, тя не е ограничение, казва Павловски.<br />

© Reuters


ПРОФИЛ

Глеб Павловски е личност с изключително интересна биография. След като прекарва известно време в заточение в съветска Русия заради разпространението на "Архипелага Гулаг" на Александър Солженицин, Павловски става част от най-влиятелните съвременни руски мисловни кръгове. Редактира списание "Век XX и мир", създава агенция "Постфактум", работи в издателство "Комерсант", а в последните години издава и е главен редактор на списание "Руский журналь". Директор е на Фонда за ефективна политика, посредством който първо помага за преизбирането на Борис Елцин през 1996 г., а после става и основният съветник на администрацията на президента Владимир Путин от 2000 до 2008 г. "Путин е неофициалният морален лидер на нацията", заяви наскоро той по повод бившия президент. "Капитал" разпита Павловски за възгледите му за Русия в годината, когато Путин излезе от Кремъл и дойде глобалната икономическа криза.

"Твърде широко скроен е руският човек. Аз бих го постеснил, цитира Достоевски Глеб Павловски и добавя - Путин дойде за това - да стеснява."

Павловски е един от малкото хора, които могат да говорят спокойно за бившия руски президент. В последните 8 години, в които начело на Кремъл стоеше Владимир Путин, Фондът за ефективна политика на Павловски беше основната организация, с която президентската власт се консултираше. Освен че работеше по всякакви проекти, възложени от администрацията, политологът беше наричан кралят на кремълския PR. Самият той се определя като политически консултант. А защо работи така успешно и продължително с Кремъл? "Защото там има повече интерес към реалността, отколкото за съжаление в опозицията", отговаря той. А

реалността на Русия

е нещото, в което Павловски се смята за един от най-големите специалисти. "Трябва първо да се предложи друга концепция за развитието на Русия, а такава в момента няма", казва той в отговор на въпрос дали посоката, избрана от Путин, е най-добрата. "Докато такава се появи, ние ще живеем в света на продавачите на настоящата концепция."

Името на руския политолог нашумя в световен мащаб, след като фразата му за "суверенната руска демокрация" стана нарицателна за политиката на Путин. Самият той не намира нищо обезпокоително в нея. "Аз отдавна изучавам суверенитета на Русия като ценност. Той не е ограничение. Суверенната демокрация не означава демокрация минус нещо. Демокрацията във всяка една страна, ако работи, е продукт на местна почва." Въпросът за суверенитета всъщност е ключов за руснаците, смята политологът. "Ние ценим историята си, дори и умопомрачените периоди от нея, които пък ценим с ненавист. Два пъти за един век изгубихме държавата си. Трети път няма да има."

Въпреки привидно добродушния начин, по който приема въпросите за Русия, в отговорите на историка и бивш журналист личат ясно някои от тезите, които Путин излага при всяка възможност. Запитан от "Капитал" как би обяснил изследванията на организации като "Фрийдъм хаус", които сочат Русия за частично несвободна, Павловски поклаща глава: "Аз следя от доста време тази класация и забелязвам, че тя се намира в строго съответствие с отношенията между Русия и САЩ. През 2002 г., когато отношенията бяха в своя пик, Русия беше като цяло по-лоша от сега, но беше в зоната на свободните страни. Влошаването на отношенията ни отведе в по-ниска категория."

Разбира се, освен специалист по формиране на публичен образ Павловски е и реалист, запознат с настоящото състояние на страната, в която живее. Той не отрича никой от проблемите й, но не смята, че те са продукт на времето на Путин. "Ние имаме много повече проблеми от споменатите от "Фрийдъм хаус". У нас далеч не всичко е наред със свободата - тя е винаги фронтовата линия между гражданите и бюрокрацията. Ние имаме чудовищно голяма бюрокрация, която се разрасна в последните години върху петролните пари. В основните си параметри обаче възникна в 90-те." За да илюстрира това, което определя като неадекватност на правозащитните организации, Павловски посочва, че през 90-те според тях е нямало нито един политически затворник. "Но от гледна точка на обикновените хора през 1993-1994 г. броят на затворените нарасна двойно - от половин до един милион. Те не бяха политически затворници, а обикновени хора, задържани за дребни провинения, като кражби на телефони например. Дори Сталин невинаги е успявал да вкара половин милион души в затвора за една година. Тази тенденция се обърна при Путин. Трябва да се вниква в нюансите."

В лекцията си в софийската "Червена къща" руснакът и бивш дисидент изказа раздразнение от начина, по който се описва страната му днес. "Марко Поло веднъж описал Пекин като "Венеция, но без водата". Така мнозина днес описват Русия по нещата, които липсват в нея, а не по тези, които тя притежава."

Проблемът с разбирането

смята Павловски, е стратегически. Именно това, че Русия не е дооценила как мисли Грузия, според него е довело до събитията от август и септември. "Трябва ясно да разбираш какви са мотивите на съседа ти, какви действия може да предприеме и да се обсъжда реална ситуация с дебати за реални заплахи. Днес има дефицит на реални дебати между Русия и ЕС, но има много реторика и митове. Имперските проблеми на Русия например са мит. Никой в страната не иска да решава проблеми като този да се управлява, пази боже, източна Украйна или Крим. Ние търсим как да се справим с управлението на Далечния изток, а не да управляваме Украйна."

Самият Павловски е роден в Одеса и темата за Украйна е близка до сърцето му. Затова и се афектира, когато отговаря на въпроса защо в скорошно проучване на общественото мнение 45% от украинците казаха, че виждат война с Русия като "възможна". "У нас няма никакво сериозно политическо движение - нито във властта, нито извън нея, което да има за цел териториално разширяване. Що се отнася до Украйна, ако президентът Виктор Юшченко говори всеки ден за заплахата и дава заповеди на флота да възпрепятства връщането на руските кораби в Севастопол, хората биха мислили като възможни военните действия. Това е много опасна политика. В Киев отдавна има много безотговорна пропаганда. Жертвите й обаче днес са предимно украинците и политиците им, които не могат да се обединят по нито един въпрос. Русия извлече уроци от миналото и се старае да не се намесва в тези спорове. Чакаме украинците сами да изберат някаква политическа сила с позиция, с която да разговаряме."

Въпреки тази ненамеса, която Павловски така убедено защитава, той отхвърля всяка възможност НАТО да стъпи в Украйна или в Грузия. "Както показа войната, демонтажът на старата система за безопасност води до вакуум. Заблудата на Грузия, че САЩ ще дойдат на помощ, увереността, че са кавказкият Израел, позволи на президента Михаил Саакашвили да нападне Южна Осетия." Ако имперските призраци наистина са заровени дълбоко, каква е ролята на Русия в постсъветското пространство? Русия може да направи много в това пространство, убедено казва политологът-историк. "Да помогне да се запази статуквото на безопасността и сигурността. Не бива да се разрушава настоящата система, за да се строи някаква нова, която може да работи, а може и да не работи." ЕС според него е това, което прави руските граници безопасни. "Това е стабилно пространство не защото Америка го защитава, а защото включва общество, което взаимно се е отказало от спорове за граници и т.н. Това е принципно добър модел за света като цяло. Нямаме претенции, ако Украйна и Грузия искат да влязат в ЕС. Това би било проблем за нашите търговци, но това е друг клас проблеми. Тях сме готови да решаваме. Но не когато използват влизането в НАТО, за да си улеснят влизането в ЕС."

Ако Павловски наистина е показателен за това как мисли днешна Русия (така се казваше лекцията му в София), от гледна точка на Москва днес

няма валиден световен ред

"Русия иска да е значим вграден елемент в новото устройство на света, тъй като това ще гарантира съществуването ни. Но такова няма, никой не съблюдава световното право. Това е по-малкият страх на руснаците." Сериозният страх, казва пред "Капитал" Павловски, е от вътрешния хаос. "Тази опасност Путин формулира като заплахата на популизма. А той е смъртен негов враг. Много неща в Русия не са понятни, ако не се разбере, че се стремим да предотвратим масово популистко движение, което да превземе сцената и после да остави хората без нищо - без лидери, без идеология, без държава. Това е реална опасност. Докато има хора, които да бъдат слушани и да казват, че това не е правилно обаче, популизмът е по-тих. Докато не умря Андрей Сахаров например, Елцин беше далеч по-сдържан." Именно за това хората обичат държавата, която Путин създаде, смята неговият консултант - защото тя изпълняваше обещаното. Връзката между руснаците и бившия им президент, който още поддържа рейтинг над 80%, Глеб Павловски нарича "просто любов".

Със студените ветрове на световната криза обаче руската икономика влезе в най-тежкия си период от поне десетилетие насам. С парите си отива и симпатията - индексът на социалното настроение, изследван от центъра "Левада" и считан за представителен за нагласите и очаквания на руснаците, се е сринал в последните месеци. Докато все още не е ясно как тези нови условия ще променят управлението на Дмитрий Медведев, Павловски твърди, че новият президент не е зависим от стария. "Те отдавна работят в тандем. Медведев нямаше да се съгласи да стане кандидат за президент, ако трябва да е подчинен на Путин. Аз го познавам, той е логичен и рационален човек и когато беше подчинен на Путин, изпълняваше задълженията си, но не се чувстваше зависим по някакъв начин." Въпреки това Русия на Медведев, казва политологът, няма да се различава значително от Русия на Путин. "Програмата, която той предлага за обновление на страната, не е осъществима без силен политически ресурс - без Путин." От устата на човека, чиито анализи всяка сутрин се озовават на най-важното бюро в Русия, това са думи, заслужаващи внимание.

ПРОФИЛ

Глеб Павловски е личност с изключително интересна биография. След като прекарва известно време в заточение в съветска Русия заради разпространението на "Архипелага Гулаг" на Александър Солженицин, Павловски става част от най-влиятелните съвременни руски мисловни кръгове. Редактира списание "Век XX и мир", създава агенция "Постфактум", работи в издателство "Комерсант", а в последните години издава и е главен редактор на списание "Руский журналь". Директор е на Фонда за ефективна политика, посредством който първо помага за преизбирането на Борис Елцин през 1996 г., а после става и основният съветник на администрацията на президента Владимир Путин от 2000 до 2008 г. "Путин е неофициалният морален лидер на нацията", заяви наскоро той по повод бившия президент. "Капитал" разпита Павловски за възгледите му за Русия в годината, когато Путин излезе от Кремъл и дойде глобалната икономическа криза.

"Твърде широко скроен е руският човек. Аз бих го постеснил, цитира Достоевски Глеб Павловски и добавя - Путин дойде за това - да стеснява."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

70 коментара
  • 1
    antonk avatar :-|
    Anton K

    Знам, че е възприето политиците да отричат реалността, ама в Русия размерите са просто голиатски. Не мога да разбера защо имат такива огрмни комплекси и защо постоянно трябва да винят Америка за абсолютно всичко. Ти ги питаш колко е часа, той ти отговаря: "Американците са виновни".

    Съвсем насеризно, Путинова Русия е изправена пред огрмни проблеми. Със спада на петрола, цялата икономика на Русия каталяса. Днес четох че през изминалата седмица 400 000 руснала са загубили работата си. Много експерти коментират, че при безработица от 15% ще има огромни протести (сега тя е 6.6%), но расте много бързо.
    Световната банка каза днес, че ако петролът достигне $30, Русия ще трябва да иска помощ от международните институции за да си балансира бюджета, който ще бъде прегледан в началото на 2009.
    Освен това, през изминалите две седмици, Руската централна банка е изхарчила близо $21 милрд за да подържа новото ниво на рублата. Резервите са намалели драстично през изминалите месеци.
    Все пак да не забравяме, че Русия няма традициите на САЩ и Западна Европа. Руското правителство е пред ръба на пропастта, но за сметка на това огрмното им его никога няма да признае проблемите или нуждата от международна помощ. Вместо това, братушките ще мрът от глад тази зима, а другата ще е страшно.
    Но за сметка на това си имат тези невероятно-здрави политици. Каратисти, борци, кагебеисти, и бивши агенти. Да им са здрави и честити.

  • 2
    Avatar :-|
    Кебапчиев , d.h.k.

    Антоне,да си гледаме на6те студени зими.Коя икономика е без проблеми,а знаем откъде дойдоха.Демокрациите не могат да бъдат само от американски тип. Те американците си налагат техният модел в Афганистан и Ирак,ама удрят на камък. Да не би при Елцин да бе6е добре,не ,но тогава Америка бе6е доволна. Сега в Русия се върна държавността,понеже Путин постави на мястото им олигарсите. Това оба4е не било демократи4но! Хайде холан,все пове4е ми се светва,4е ако Америка те хвали,зна4и не е наред! Ти да си 4ул онези зад океана да са недоволни от българската демокрация? Не разбира се,като им играем по свирката и сме като Гüро Михаилов в Ирак! Така 4е ако Америка е недоволна от Русия,зна4и Путин прави добра политика за Русия! Вси4ко друго е порнографска история....

  • ДИ

    "Суверенната демокрация не означава демокрация минус нещо. Демокрацията във всяка една страна, ако работи, е продукт на местна почва."

    1. Путиновата "суверенна демокрация" е толкова "демокрация", колкото е хуманен "хуманния канибализъм".

    2. Демокрацията "не работи", когато робовладелецът размахва бича и пита "Има ли недоволни?" Тогава не работят умовете, работят само мускулите.

    3. "Продукт на местна почва" е превод на ролята на индивида в едно демократично общество. Ако държавата съществува благодарение на индивида, значи е демокрация. Ако индивида съществува заради държавата (и нейния суверенитет), значи е "нещо друго".

  • 4
    emesbg2 avatar :-|
    BELLAMY

    Виж Ди - хуманния канибализъм е наистина хуманен защото канибалът убива за да се храни а не като ДАНС - за да пази някакво политическо сттукво - случаите с катерушката и опасните.ком го показаха ясно.
    № 3 - ,,нещо друго" - индивида не може да бъде демократ, той е суверен на Властта тоест Владетел.
    Кебапчиев ,според мен с Американците историята просто се повтаря : Американците правят Износ на Демокрацията си както навремето Троцки правел Износ на това което мислел за комунизъм а то било Социализъм.
    Колкото Троцки е успял толкова ще успеят и американците.То затова никой не им ще Демокрацията.Пример:Ирак.
    Антон К - не се притеснявай толкова за руснаците - те имат донякъде работеща икономика ,имат на какво да стъпят в тази Икономическа криза , обаче в България ще бъде плач и скърцане със зъби.

  • 5
    Avatar :-|
    ндн

    Уважаеми журналисте, ако наистина сте взели интервю от Глеб Павловски, защо просто не го публикувате като интервю? Нямаме нужда от предъвкана и украсена история, а от най-простото: въпрос- отговор, въпрос- отговор.

  • 6
    Avatar :-|
    ivanov (off)

    Сладкодумец е тоя товариш,но най-важна е цената на водката...

  • 7
    x_x_x avatar :-|
    Х X X


    Русия си има традиционно тиранично управление; то е силно защото хората така са си свикнали и това искат. 10-20% може би наистина искат демокрация, но на тях обществото им затваря устата.

    А такива като Павловски имат задачата да създадат благоприятна представа за Русия на запад. Това също винаги го е имало: затвори, казарми и пропаганда в Русия дал господ.

    През 1930-те се е стигнало дотам, че разни западни интелектуалци са славославели първата социалистическа страна, а в туй време Сталин е затривал милиони.

    Така, че в обозримо бъдеще промяна няма да има.

  • 8
    Avatar :-P
    Аз

    Такива като Глеб Павловски имат дарбата да ни представят по убедителен начин МАЗОХИЗМЪТ НА КОМПЛЕКСАРИТЕ, особено когато са отчаяни. Разбира се в такива случаи първо тяхно задължение е воинстващата демагогия, която обаче води до съвършена несъстоятелност на защитаваните тези. Не очаквам нещо добро за Русия, но жалко, че и светът не може да очаква нещо добро от Русия. Бедният руснак - смесва диктатура с демокрация.....

  • 9
    Avatar :-|
    набръснарябратму

    Кой знае защо, авторът е поставил на Павловски ореол на независим, едва ли не инакомислещ. Човекът си повтаря, като развален грамофон, изтърканите клишета на имперското мислене. Ниво културно-масовик от завоска многотиражка.

  • 10
    Avatar :-|
    Лебедовото езеро

    Не разбрах има ли разлика между СССР и Русия?
    И защо не го попитаха какво е направил Рейгън, какво точно е направил Путин и какво ще прави Мечо?
    И с какво се хранят канарчетата?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK