Малки сенатски войни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Малки сенатски войни

Посоченият за заместник на Обама в Сената Роланд Бърис (вляво) неочаквано се оказа в центъра на трагикомичен политически скандал

Малки сенатски войни

Първата седмица в американския Конгрес започна бурно и предвещава неспокойни дни за новата администрация на Барак Обама

Ваня Ефтимова
2335 прочитания

Посоченият за заместник на Обама в Сената Роланд Бърис (вляво) неочаквано се оказа в центъра на трагикомичен политически скандал

© Reuters


За встъпването в длъжност на Барак Обама лидерите на демократическото мнозинство в Конгреса бяха предвидили много оригинална идея за подарък - милиардният пакет за възстановяване на американската икономика да е гласуван и да го чака готов за подпис в Белия дом още на следващия ден след 20 януари. След триумфалните избори през ноември с рекордните спечелени 257 места в долната камара и доближаващо се до нужните 60 гласа за абсолютно мнозинство число в горната камара, намерението им изглеждаше реалистично. Близо два месеца по-късно обаче по ирония точно бившето работно място на новия президент - Сенатът, ражда цял куп скандали и боричкания. Като се започне от освободеното от Обама място от щата Илинойс, през това на Хилъри Клинтън в Ню Йорк до драмата около броенето на бюлетините в Минесота, заплашваща да стане истинска сапунена опера. Уж малки войни, но те всъщност предизвикаха нуждата от цветистото обяснение на един съветник на мнозинството, че "демократите ще докажат, че могат да вървят и дъвчат дъвка едновременно". Планът за възстановяване на икономиката, чакан горещо не само от новия президент, вече се отлага за края на януари, ако не и чак за февруари.

"Каша? Каква каша?"

Седемдесет и една годишният Роланд Бърис, някогашен главен прокурор на щата Илинойс, а сега посочен да заеме мястото на Обама, измина много кратък път до Сената във вторник, деня на полагане на клетва - само до секретариата. Оттам полицаите го ескортираха обратно до входа с аргумента, че документите му не са пълни, тъй като държавният секретар на щата е отказал да ги подпише (от законова гледна точка чисто формален акт). За да придобие още повече трагикомични елементи, сцената бе допълнена и от огромна тълпа журналисти, напомняща за ръгби меле, където не особено високият Бърис бе в ролята на топката. За повече колорит историята, предавана на живо от новинарските канали, бе допълнена и от бруталното падане на един от фоторепортерите на хлъзгавия вашингтонски паваж. През цялото време 71-годишният афроамериканец, някогашен активист за граждански права, отричаше да разбира за какъв политически цирк става въпрос: "Каша? За каква каша говорите?"

Политическата интрига с Роланд Бърис всъщност е отмъщението на разследвания за корупция губернатор на щата Илинойс Род Благоевич към всички, твърде бързо обърнали му гръб. Срещу демократа от сръбски произход в края на миналата година започна шумна процедура по отстраняване на длъжност. Тя вероятно ще бъде последвана от още по-шумен съдебен процес, след като ФБР в продължение на 5 години е събирало информация за опитите му за облагодетелстване от поста, включително за извличане на материални дивиденти от конституционното му право да посочи заместник в Сената на избрания вече за президент Обама. Пикантна подробност е, че след като сделката е отказана, Благо (както съкратено го наричат местните медии) казва бъдещият президент да си го начука. Сега Благоевич пък почти буквално изпълни пожеланието си към новия обитател на Белия дом и демократите.

Де факто няма закон, които да забранява на губернатор да прави назначения, въпреки че е разследван. А бившият прокурор, а преди това и държавен финансов контрольор Бърис е доказана личност, срещу която малко хора могат да възразят, заради което в. Chicago Tribune нарече Благоевич цар на политическите номера. Амбициозността на Бърис (два пъти неуспешно кандидатирал се за губернатор) в съчетание с расовия аспект (без Обама в Сената не остава друг афроамериканец), плюс страхът от създаването на юридически прецедент (Сенатът да получи право на вето над избора на членовете си) създадоха идеалната обстановка за отвличане на вниманието от проблемите на Благо и дори парадоксално му спечелиха неочаквани съюзници. Ето защо още на следващия ден след публичното изгонване на Бърис и след серия раздори в лагера на демократите, председателят на мнозинството в Сената Хари Рийд отстъпчиво го покани на среща. Горещият картоф бе върнат обратно в Чикаго с мотива, че заместникът на Обама ще бъде приветстван, ако си оправи документите (държавният секретар на щата засега обаче отказва да ги подпише). Така драмата върви към политическо разрешаване и вероятна сделка за оставането на Бърис в Сената, още повече че демократите губят много от публичната интрига в собствените редици. Другата възможност е уж формалните процедури в Илинойс да се проточат повече от месец, докато Благоевич най-после бъде отстранен.

Междувременно скандалът в Чикаго взе и съвсем неочаквана политическа жертва. Губернаторът на Ню Мексико Бил Ричардсън, номиниран за министър на търговията, официално сам се оттегли. Причината е течащото разследване за даване на държавна поръчка на фирма, щедро спонсорирала преди това предизборната му кампания. Обвиненията са чак от 2006 г. и не изиграха важна роля през 2007 г., когато Ричардсън неуспешно се кандидатира за президент. Сега обаче те застрашават да проточат изслушването на новия кабинет - нещо, което Обама не желае и не може да си позволи заради обещанието от първия ден администрацията му да заработи ефективно.

"Една Кенеди трябва да работи двойно повече"

Драмата около Бърис и Ричардсън съвсем не изчерпва проблемите на демократите.

След десетилетия избягване на общественото внимание Карълайн Кенеди изведнъж публично поиска да направи нещо за страната си, ако перифразираме известната фраза на баща й Джон Кенеди. Петдесет и една годишната юристка, майка на три деца, авторка на няколко книги и открита привърженичка на Обама още на предварителните избори заяви интерес към мястото на младши сенатор от щата Ню Йорк, освободено от бъдещия държавен секретар Хилъри Клинтън. Макар и поколението след Джон и Робърт Кенеди да не е толкова политически бляскаво, най-известната политическа династия на Америка продължава да интересува публиката. Вместо приветствия обаче неочаквано единствената жива наследница на JFK бе посрещната с много критики за професионалната си квалификация. С голяма медийна офанзива и кръстосвайки щата надлъж и нашир, Карълайн сега се опитва да обърне в своя полза публичната подкрепа, преди губернаторът Дейвид Патърсън да вземе решение кой да заеме мястото на Хилъри в Сената. Така толкова негативно коментираната й фраза от интервюто с NYTimes, че "като една Кенеди е свикнала да работи двойно повече, за да успее", всъщност получава своето потвърждение.

Ако сам не бе забъркан в драмата с продължаващото повече от два месеца броене на гласовете в Минесота, демократът отскоро и комик отдавна Ал Франкен от Saturday Night Light по NBC сигурно щеше да измисли няколко особено солени шегички по темата. Още повече че опонентът му - републиканецът Норман Колмън, вече е бил побеждаван на избори и от друг политически лаик - пенсионирания кечист Джеси Вентура през 1998 г. в битката за губернатор на щата. Всички почти три милиона гласа в Минесота бяха броени отново на ръка, за да се окаже през изминалата седмица, че Франкен печели с цели 225 гласа. Въпреки това Норман Колмън отказа да приеме резултата и ще обжалва докрай. Така въпросът дали демократите ще имат 58 или 59 гласа в Сената се отлага за неопределено време.

"Аз не работя за Барак Обама"

заяви рязко шефът на демократите в Сената Хари Рийд миналата седмица, по време на поредната импровизирана пресконференция, а после по-меко добави: "Аз работя заедно с него." Рийд всъщност се опитваше да запуши избухналите за кратко негативни емоции между вече бившите колеги Обама от Сената и председателката на комисията по разузнаване Дайан Файнстайн, също демократ, по повод номинирането на Леон Панета за директор на ЦРУ. Изказването му обаче неволно подсказа, че новото демократическо мнозинство ще има малко общо с дисциплината на републиканците (по изразa на Джордж У. Буш, когато им каже да скачат, те да питат само колко).

Панета, 71-годишният бивш шеф на кабинета на Бил Клинтън, изненадващ кандидат без опит в тайните служби, срещна още по-изненадващ отпор в собствения си лагер. Острото изказване на Файнстайн срещу него бе както заради избора на външен човек, така и заради факта, че никой от екипа на новия президент не се е допитал до нея, след като като председател на комисията в Сената тя ще води процедурите по одобрението на директора на ЦРУ. Още на другия ден Обама стратегически поднесе първото си публично извинение за закъснелите консултации, давайки сигнал, че не смята да губи политически капитал в дребни боричкания.

Защото предизвикателството, което чака новата администрация с милиардния финансов пакет за оздравяване на икономиката, е огромно. Както предупреди самият Обама, държавният дефицит за години напред ще се измерва в трилиони долари, затова той се стреми към надпартийно гласуване на плана си. Близо $300 млрд. от пакета на стойност до $775 млрд. за следващите две години ще отидат не за държавни помощи и инвестиции, а за директно намаляване на данъците на гражданите и на бизнеса - ход, целящ директно и подкрепата на републиканците. Новият кабинет се надява възможно най-бързо да прокара икономическия план през двете камари на Конгреса.

Почти пророчески прозвучаха думите на пастор Бари С. Блек в церемониалната молитва за откриването на новия, 111-и Сенат: "Прости им и ги води, когато твърде много повярват на собствената си мъдрост." Както показа първата му седмица обаче, това няма да стане само с молитви.

За встъпването в длъжност на Барак Обама лидерите на демократическото мнозинство в Конгреса бяха предвидили много оригинална идея за подарък - милиардният пакет за възстановяване на американската икономика да е гласуван и да го чака готов за подпис в Белия дом още на следващия ден след 20 януари. След триумфалните избори през ноември с рекордните спечелени 257 места в долната камара и доближаващо се до нужните 60 гласа за абсолютно мнозинство число в горната камара, намерението им изглеждаше реалистично. Близо два месеца по-късно обаче по ирония точно бившето работно място на новия президент - Сенатът, ражда цял куп скандали и боричкания. Като се започне от освободеното от Обама място от щата Илинойс, през това на Хилъри Клинтън в Ню Йорк до драмата около броенето на бюлетините в Минесота, заплашваща да стане истинска сапунена опера. Уж малки войни, но те всъщност предизвикаха нуждата от цветистото обяснение на един съветник на мнозинството, че "демократите ще докажат, че могат да вървят и дъвчат дъвка едновременно". Планът за възстановяване на икономиката, чакан горещо не само от новия президент, вече се отлага за края на януари, ако не и чак за февруари.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Х

    Интересно става от самото начало. Нямам търпение да видя какво ще стане по-нататък.

  • 2
    Avatar :-P
    дедо Иван

    Още по интересно, кво да стане друго това е Америка!

  • 3
    Avatar :-|
    infex

    мдааа типично USA разложение това е тамошното положение


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK