Президентът на пропуснатите възможности

Заслужено или не, в последните осем години Буш бе най-мразеният човек в света<br />

Президентът на пропуснатите възможности

Как ще бъде запомнено управлението на Джордж У. Буш

Ваня Ефтимова
5334 прочитания

Заслужено или не, в последните осем години Буш бе най-мразеният човек в света<br />

© Reuters


"Процесът срещу Буш", "Тъмната страна", "Културата на заблудата" - това са резултатите в amazon.com за книгите за Джордж У. Буш. Ако не вярвате в колективния разум на читателите, може да погледнете в www.hnn.us - мрежата за исторически новини, която в свое проучване сред 109 историци установява, че за 60% от тях Буш е най-лошият американски президент. Разбира се, реакциите към всяка отиваща администрация винаги са по-скоро негативни; не напразно повечето хора си спомнят с носталгия определено правителство едва след като на власт дойде следващото. Обикновено на историята й трябва малко време да събере мислите си. Макар че с Джордж У. Буш музата на историята едва ли ще има особено вдъхновение.

За едни той е най-лошият американски президент. За други - запази САЩ от нови терористични атаки и е неразбран от света. Някои твърдят, че Буш е конкретният пример докъде води злоупотребата с власт. Други смятат, че Буш и екипът му правилно са схванали предизвикателствата на XXI век - война не само срещу конкретни терористи, но и срещу тиранията и липсата на перспектива в третия свят, превръщащи гневните млади хора в атентатори; както и социална реформа вътре в страната за повече лична отговорност, по-малко бюрокрация и намаляване на постоянно растящите държавни разходи. Но било заради идеологически войни с демократите, битки в собствените редици или просто некомпетентност, Буш се провали в изпълнението им. Като най-ярките примери за провала са Ирак и последствията от урагана "Катрина". Така, след като Джордж У.Буш напусне Белия дом на 20 януари, най-силното чувство, което ще остане, е за пропуснатите възможности, по израза на редактора от сп. Foreign Policy Крисчън Броуз.

Ако погледнем политическата платформа, с която 43-ият президент дойде на власт, тя има много малко общо с постигнатите резултати. Всъщност преди 9/11 целта на президентството на Буш е трудно определимa. Основната идея беше за "състрадателния консерватизъм", възраждане на консервативната революция с нещо като десния трети път - пазарна идеология, която обаче не оставя хората на произвола на невидимата ръка. Буш искаше да сложи край на аматьорското според републиканците управление на Бил Клинтън, да приватизира социалноосигурителната система, да въведе повече отговорност на учителите спрямо постигнатите резултати, да нормализира притока на имигранти. Във външната политика също нямаше особено амбициозен план - умереност, без да се използват името и авторитетът на САЩ за цели и каузи, които не засягат директно интересите на страната. Ако Буш беше изпълнил програмата си (което бе под въпрос заради започналата през 2001 г. рецесия и съпротивата срещу плановете му за реформи) и не се бяха намесили неочаквани обстоятелства, той едва ли щеше да се запомни като нещо повече от верен продължител на идеите на Роналд Рейгън.

Дяволът е в обстоятелствата

Основните вътрешни проекти обаче изгоряха покрай амбициозната международна политика след 9/11. "Президентът от самото начало имаше тежък старт - половината страна смяташе, че той не е спечелил изборите и няма право да бъде в Белия дом", обясни пред "Капитал" Чарлс Биърбауър, по това време старши кореспондент на CNN във Вашингтон. "После, след само осем месеца на власт, точно когато администрацията бе започнала изпълнението на политическата си платформа, дойдоха и атентатите на 9/11. Страната бе завладяна от чувството за криза и несигурност, а целите на самото президентство се смениха." По израза на политическия ветеран управлението на Буш ще бъде запомнено като ръководено от обстоятелства. Реакциите към две от тях бележат отиващия си кабинет - атентатите на 9/11 с последвалата война в Ирак и ураганът "Катрина". Първото - като проява на тотално обърканата представа за света на администрацията на Буш, а второто - като еманация на нейната некомпетентност.

Единствените мащабни вътрешни реформи, обещани в предизборната кампания и завършени докрай, са училищната и намаляването на данъците - и двете започнати преди 9/11. Като начин за стимулиране на икономиката Буш свали данъчното бреме, но бе критикуван, че облекчението е само за най-богатите. Сегашният рекорден бюджетен дефицит също е отчасти продукт на намалените държавни вземания. Училищната реформа (No Child Left Behind), където президентът изненада всички с потърсения компромис с демократите, доведе до повишаване на стандартите и отчитането на учителите - най-съществената промяна в американските класни стаи от Втората световна война насам според NYTimes.

В икономиката, от една страна, Джордж. У. Буш въведе закона "Сарбейнс - Оксли", който трябваше да доведе до повече отчетност в компаниите след скандала Enron. От друга обаче, мерките за прозрачност си останаха само на книга, въпреки че прогнозите за задаващия се крах започнаха да се появяват още в началото на мандата на Буш. Именно по негово време имотният балон в САЩ започна да се надува с пълна сила и макар че самият президент на няколко пъти предупреждаваше Конгреса за опасностите, нито веднъж не посмя да жертва част от политическия си капитал, за да възпре рискованото кредитиране. Политиката на Буш за излизането от всяка рецесия с увеличаване на потреблението и нарастване на кредитирането за американците, чиито доходи стагнираха от средата на 90-те години на миналия век, доведе до ситуация, която малцина ще определят наистина като състрадателен консерватизъм.

Другите два големи проекта от втория мандат - реформа на социалноосигурителната и имиграционната система, така и не видяха бял свят в идеологически разделения Вашингтон. Пенсионният план на президента бе радикален - 1/6 от осигуровките да отиват в частни инвестиционни сметки и така да се намалят държавните плащания и товарът върху следващото поколение. Ако бе успял, Буш "би се наредил до Рейгън като истински консервативен революционер" по израза оттогава на сп. Economist. Когато 43-ият президент обаче започна да лобира за големия си проект, времето работеше вече срещу него. Лидерите от собствената му партия отказаха да подкрепят реформата, ако няма надпартиен консенсус. Демократите, още на нож от тежките избори и уплашени, че републиканците ще спечелят работещите в активна възраст за десетилетия напред, пък поведоха истинска идеологическа война. Проектът за революционна социална реформа отиде в небитието.

Същата съдба последва идеята на Буш за промяна в имиграционната политика с микс от затягане на контрола по границата и улесняване на легализирането. Избралата го крайно консервативна база, събирала редиците често с огнени слова срещу нелегалните емигранти, се разбунтува срещу идеята за либерализиране на трудовите визи и облекчаване на придобиването на гражданство за над дванайсетте милиона души, живеещи и работещи без документи в САЩ. Така "трагедията на Джордж У. Буш" (по едноименната нашумяла книга на журналиста Джейкъб Уайзбърг) е, че политиката "който не е с нас, е срещу нас", наложена с фиксирането върху националната сигурност, уби собствените му реформаторски проекти.

Новият световен ред

"Можем да съдим както искаме Буш, но за много американци той е човекът, който не допусна втора терористична атака на територията на страната", казва Чарлс Биърбауър и допълва: "Непосредствено след 9/11 витаеше дух на несигурност - дали това бе всичко, или е просто началото на масирана атака срещу западния свят. Страхът, че можем да се окажем под обсада, е в основата на американската политика след 9/11." По думите на говорителя на Белия дом Дейна Перино Буш е фиксирал вниманието си върху войната срещу тероризма така, както Рузвелт към Втората световна война и Рейгън - към студената. С тази разлика естествено, че към края на мандата си те вече са отчитали не само резултатите от битките, но и близкия им край.

Администрацията на Буш също видя атентатите като начин да промени реда както в света, така и у дома, само че по малко по-различен начин, отколкото идеалистите и интернационалистите се надяваха. Използвайки извънредната ситуация, президентът поиска специални прерогативи, за да може да води война, без да се отчита пред Конгреса. И конгресмените ги гласуваха през 2002 г. Резултатът бе безпрецедентно разширяване на правомощията на Белия дом и последвалото открито заобикаляне на Женевската конвенция за военнопленниците в Гуантанамо, инвазията в Ирак с мъгляви аргументи, скандалът "Абу Гариб". Буш до известна степен сам бе шокиран от последствията. "Това не е Америка, която аз познавам", заяви той, когато кадрите от издевателствата в "Абу Гариб" се появиха в медиите. "Когато поискаш извънредни правомощия като президент и орязваш отчетността на институциите пред Конгреса, не можеш после да се оправдаваш, че лично не си знаел", коментира обаче Чарлс Биърбауър.

Проблемът на Буш беше, че той така и не успя да състави подходяща рамка за справяне с тероризма, като се започне със самото понятие "война с терора" и се премине през безплодните усилия за спечелването на битката на идеите и безкрайните лутания между необходимостта от демократизация и сътрудничество с тираничните режими. Ако Рузвелт остави зад себе си ООН, а Рейгън - образа на богатия и демократичен Запад, Буш завещава доста негативния образ на Америка, която прокламира демокрация и човешки права, но невинаги ги практикува.

Междувременно от разследванията на Боб Удуърд знаем, че политическият стратег (или "умът на Буш" според недоброжелателите) Карл Роув още през 2002 г. е издал заповед решенията и дебатите по националната сигурност да се водят идеологически и партийно, защото това дава предимство на републиканците. Некалкулираният ефект бе, че щом ситуацията в Ирак се влоши драстично, партията му също понесе огромни загуби в изборите за Конгрес.

Когато ураганът "Катрина" удари през 2005 г., президентът и администрацията му бяха по-съсредоточени какво става в Багдад, отколкото в Ню Орлийнс. Кадрите с обезумелите и отчаяни хора след "Катрина" се превърнаха в символ на провала на администрацията вътре в страната. Така през 2006 г. настъпи това, което много анализатори наричат "третия мандат на Буш" - опровергаване тихомълком на агресивната външна доктрина "Буш", последвано от промени и във вътрешното управление. Първо той се раздели с лицата, асоциирани с предишния курс, като Пол Уолфовиц и Доналд Ръмсфелд, после започна преговори със Северна Корея и Иран. Държавният секретар Кондолиза Райс пък се помъчи да поправи отношенията с ООН, НАТО и ЕС, след като преди това международните организации бяха пренебрегвани като тромави и неефикасни. Когато изграждането на новия Ирак не се оказа заразително за бързи промени в целия близкоизточен регион, администрацията се върна към добрата стара американска политика да разговаря със съюзници с не толкова демократично управление. След дълги дебати Буш рискува и се върна към толкова критикуваната доктрина от времето на Клинтън за изграждане на нации - засилено военно присъствие, съчетано с широкомащабна социална дейност. Омиротворяването на Ирак в последната година е големият външнополитически успех, който той сам обича да изтъква. Пак през 2006 г. президентът призна човешката отговорност за глобалното затопляне и направи завой в екологичната политика. Уволнен бе и силно поляризиращият министър на правосъдието Алберто Гонзалес, а Хенри Полсън стана финансов министър.

Къде Буш все пак сполучи

"Управлението на Буш разделяше, насади огорчение - но не и в Африка. Тук администрацията му спаси милиони животи", написа в коментар за сп. Time някогашната рок звезда, а сега световноизвестен активист за Африка Боб Гелдоф. Президентският план за подпомагане на болните от СПИН започна през 2003 г. с 15 млрд. долара подкрепа на превенцията и помощ в петнайсетте най-засегнати държави в света. Работейки заедно със Световната здравна организация, програмата само за две години постигна иначе поставяната от десетилетие цел три милиона души със СПИН да получават лекарства. През 2008 г. Конгресът гласува утрояване на средствата - $45 млрд. за следващите пет години. В Руанда например преди плана на Буш са действали само две специализирани клиники, сега са над сто. По израза на Марк Дайбън, специалист по инфекциозните болести и координатор на програмата, това е най-голямата международна здравна инициатива в историята за една конкретна болест и във всеки друг случай Буш щеше да получи Нобеловата награда за нея.

Косово и Грузия, където централните булеварди на Прищина и Тбилиси са наречени на негово име, също ще изпитват носталгия по 43-ия президент на САЩ заради подкрепата му за независимостта на едните и влизането в НАТО на другите.

Заслужено или не, в последните осем години Буш бе най-мразеният човек на света. Критикувайки го, Уго Чавес от Венецуела, Фидел и Раул Кастро от Куба, Махмуд Ахмадинеджад от Иран и Владимир Путин от Русия можеха дори да минат за добри момчета. Сега, когато Буш го няма, на тях, а и на света им предстои далеч по-тежката задача - да се занимават с Барак Обама, когото все още всички обичат.

"Процесът срещу Буш", "Тъмната страна", "Културата на заблудата" - това са резултатите в amazon.com за книгите за Джордж У. Буш. Ако не вярвате в колективния разум на читателите, може да погледнете в www.hnn.us - мрежата за исторически новини, която в свое проучване сред 109 историци установява, че за 60% от тях Буш е най-лошият американски президент. Разбира се, реакциите към всяка отиваща администрация винаги са по-скоро негативни; не напразно повечето хора си спомнят с носталгия определено правителство едва след като на власт дойде следващото. Обикновено на историята й трябва малко време да събере мислите си. Макар че с Джордж У. Буш музата на историята едва ли ще има особено вдъхновение.

За едни той е най-лошият американски президент. За други - запази САЩ от нови терористични атаки и е неразбран от света. Някои твърдят, че Буш е конкретният пример докъде води злоупотребата с власт. Други смятат, че Буш и екипът му правилно са схванали предизвикателствата на XXI век - война не само срещу конкретни терористи, но и срещу тиранията и липсата на перспектива в третия свят, превръщащи гневните млади хора в атентатори; както и социална реформа вътре в страната за повече лична отговорност, по-малко бюрокрация и намаляване на постоянно растящите държавни разходи. Но било заради идеологически войни с демократите, битки в собствените редици или просто некомпетентност, Буш се провали в изпълнението им. Като най-ярките примери за провала са Ирак и последствията от урагана "Катрина". Така, след като Джордж У.Буш напусне Белия дом на 20 януари, най-силното чувство, което ще остане, е за пропуснатите възможности, по израза на редактора от сп. Foreign Policy Крисчън Броуз.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


35 коментара
  • 1
    pirab avatar :-|
    Pirab

    Нямам търпения да видя падението на Америка в следващите 5г.,въпреки,че ще се отрази и на нас,но да се надяваме това да е оздравителен процес за всички.

  • 2
    Avatar :-|
    Ами да почакаме малко

    и да видим дали няма да бъде запомнено като златна ера. В сравнение с това след него.

  • 4
    Avatar :-|
    CAPITALIST

    преди ,нямах особенно мнение за Буш ,но като гледам как чугуните и комунягите го плюят ,си мисля че той не е лош президент и направи което мислеше и което трябваше .според мене нямаше грешки в стратегически план а направи някой в тактически ,но той всеки греши ,и стига с тази война в ирак,просто той трябваше да докаже на всеки диктатор че не може да си прави каквото иска

  • 5
    Avatar :-|
    Жоро София

    Буш имаше успешни два мандата и ще влезне в историята като добър президент. Дано Обама продължи твърдата му политика срещу тероризмът, неразпространението на атомни оръжия, борба за демокрация и разгром на останалите диктатури и разбира се сриване на имперските амбиции на Рашата. Ще го запомня само с добро, един достоен президент.

    Успех Mr. President !!!

  • 6
    Avatar :-|
    Re:Жоро София

    Драги Жоро! Кой запали "райхстага" на САЩ на 9/11 -World trade center и пентагона? Потърси в интернет филми за 9/11 и после наречи този човек достоен президент.За американските граждани това е най непопулярния президент.Предполагам ,че те си го познават най-добре.

  • 7
    Avatar :-|
    до 6

    Ох теориите за световната конспирация и че еврейте са виновни за всичко много ги обичам. Ако искаш да кажеш, че Буш или ЦРУ стоят зад 9/11, трябва да го докажеш, защото тези филмчета, които ми ги препоръчваш съм ги гледал вече, те са плод на болни мозъци и откровенни идиоти.

  • 8
    Avatar :-|
    Не трябва да сме расисти

    Не е казано, че БХО ще бъде непременно лош президент. Аз се надявам, че далеч няма да е толкова лош, колкото се надяват гласувалите за него. Но не може да има прошка за начина, по който беше избран. За това, как биографията на един достоен човек, герой, бе обявена за несъществена, та да бъде избран един абсолютно непознат -- по препоръка на Опра, Мопра, Мадона и Сюзан Сарандон!

    А пък Нобелови награди не се дават на тези, които спасяват милиони африканци от мъчителна смърт. Те са за "еколози" от рода на прасеподобния Гор, който с удоволствие би затрил всички африканци -- за да не издишват въглероден двуокис.

  • 9
    Avatar :-|
    Мани

    Барак Хюсеин Обама. Краят на Америка, във вида, в който я познаваме. Но не заради името или цвета на кожата, те ще са само повод за ксенофобщина и расизъм (впрочем какво толкова лошо в тия две понятия :-) ). Причината е че САЩ достигнаха края на възможностите си. Оттук, следва неминуем спад, който апропо започна. Само давам любимия си пример :
    1. Цветнокож и необразован субект в Бронкс. Не работи. Доход : около $1000.
    2. Цветнокож и необразован субект в Нигерия. Не работи. Доход : около $50.
    3. Китайски инженер. Добре образован. Работи. Доход : около $200.
    Или аз не съм разбрал нищо от историята, или тука скоро ще има корекция...
    Още от римско време станало ясно, че провинции не се завоюват. Завоюват се само техните некъдърни управления, след което поданиците се радват че са провинция. Решат ли че им е кофти, по един или друг начин, в едно или друго време, престават да са провинции. И никакви легиони не помагат. Впрочем, легионите са били чудесни строители, виадуктите им стоят и до момента, а мечовете са голяма рядкост. Та за провинциите идеше реч - колко желаещи останаха?

  • 10
    Avatar :-|
    starija hush

    За мен Г-н Буш си остана наи успешния президент.Тези които не знаят какво беше в Америка преди него никога няма да го оценят правилно.Тои направи толкова лесно всеки да има дом и нова кола при много ниски лихви.През 72 година си купих първия дом за $21,000 при лихва 8.75%.Като бяха необходими двама души гарант.При Г-н Буш няма нужда от гаранти и лихва само 5%.През неговото управление наи голямата ми щерка купи 7 дома.Направо се шашнах толкова лесно и с толкова малак депозит.Сега квартирантите изплащат заемите и дори и остават пари.За мъзеливите естествено не е популярен защото социалните помощи не ги увеличи а парите отиваха за армията в Ирак и Авганистан.Е никои неможе да задоволи капризите на всички хора дори и Бог.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Разходка в Космоса, моля!

Разходка в Космоса, моля!