Лов на вещици или терористи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Лов на вещици или терористи

Турция остава раздвоена между светското и религиозното<br />

Лов на вещици или терористи

Искри на напрежение прехвърчаха между правителство и военни в Турция след последните арести по случая "Ергенекон"

3023 прочитания

Турция остава раздвоена между светското и религиозното<br />

© Reuters


Продължаващото вече десетилетия противоборство между религиозната и светската прослойка в Турция е на път отново да се изостри. Поводът този път е спорът около истинските мотиви за делото "Ергенекон".

Нашумелият случай, който разкри най-мащабния в модерната история на страната заговор срещу правителството, привлече много интерес, но и поляризира силно обществените настроения. Особено след поредната вълна от арести в края на миналата седмица, когато бяха задържани повече от 30 души, сред които и високопоставени бивши военни. Те са заподозрени за връзки с терористичната организация "Ергенекон" (по името на митичната прародина на турците), която според обвинението се опитва да дестабилизира страната и така да предизвика военен преврат. Участниците в конспирацията се оказаха странен сбор от бивши военни, популярни политици, журналисти, адвокати и интелектуалци, както и познати лица от криминалните среди в страната.

Разследването на организацията, силно наподобяващо сюжет от роман на Дан Браун, започна миналия юни с откриването на 27 ръчни гранати в дома на бивш военен и продължи с търсене на доказателства за връзка между редица покушения от последните 15 години, като на съд до момента са дадени 86 души. Откриването на "делото на века" през октомври беше прието с въодушевление, включително и сред противници на управляващата Партия на справедливостта и прогреса (АКП). Последвалите масови арести обаче събудиха подозрения, че водещата цел на правителството всъщност е да се разправи със своите политически противници. Преследването на журналисти, писатели и академици, известни с острите си критики срещу кабинета на премиера Реджеп Тайип Ердоган, предизвика недоволство и провокира сериозни притеснения за свободата на словото в страната. "През първите месеци на процеса бях много обнадежден. Мислех, че най-накрая ще се хвърли светлина върху някои тъмни дела. Но след това започна да става странно. Започнах да се питам защо задържат тези хора", писа анализаторът Мехмед Али Биранд в поредица коментари за местната преса. Опозицията, както и обявилите се за пазители на светската държава - военни, съдии и бюрократи, обвиняват управляващите, че със случая "Ергенекон" търсят

Начин да си отмъстят

за неуспелия преди година опит да бъде закрита управляващата партията. АКП, партия с корени в политическия ислям, отхвърли нападките, а лидерът й Ердоган заяви: "Вече няма недосегаеми… турската демокрация ще бъде по-силна след разследването."

Арестуването на трима бивши генерали миналата седмица наистина разби табуто за недосегаемостта на военните и предизвика моментална реакция от висшите офицери, които поискаха спешна среща с премиера Ердоган в сряда. Новината за подобна среща в страна, преживяла четири военни преврата през последните 50 години, предизвика масови разпродажби на фондовата борса и призиви за запазване на спокойствието от страна на местните бизнес асоциации.

Разследването срещу "Ергенекон" и последвалите арести разпалват отново временно позатихналите след несполучливия опит за забрана на АКП страсти. Споровете между поддръжниците на светското и на ислямското начало белязаха цялото управление на Ердоган досега и подкопаха сериозно шансовете за скорошна евроинтеграция на Турция. Зад реакцията на опозицията и военните обаче може да се крият и по-дълбоки мотиви. Според журналистката Берна Акчура, цитирана от британския в. "Индипендънт", едни и същи паравоенни формации вероятно действат още от 50-те години на миналия век в страната, поддържайки връзки с военни, полиция и политици. През 70-те крайнодесни националисти са използвани в сблъсъци с леви организации, което води до военен преврат през 1980 г. Същите хора се появяват и в разгара на кюрдските бунтове през 90-те години при сформирането на отрядите на смъртта, отговорни за смъртта на хиляди кюрдски активисти, твърди Акчура. Предполага се, че някои от обвиняемите по делото "Ергенекон" са играли ключова роля в тези събития. Пенсионираният ген. Вели Кючук например е командвал жандармерията в една от западните провинции, известна с покушенията срещу прокюрдски бизнесмени. "Те са прибягвали до почти всичко - от връзки с мафията до употреба на насилие, и всичко това в името на патриотизма", пише Мехмед Али Биранд за в. "Хюриет".

При всички случаи

Залогът от изхода на делото

е голям и за страната, и за управляващата партия. Ако АКП не успее да убеди опонентите си, че не търси саморазправа и делото се води без политически натиск, може да понесе сериозен удар от страна на военните при евентуален неуспех. Те не биха се поколебали да нападат, когато правителството е на колене и бързото влошаване на състоянието на икономиката може да им предостави добра възможност. Досега АКП беше недосегаема за опонентите си благодарение на високата обществена подкрепа, гарантирана от изключително успешната й икономическа политика. Световната криза обаче ще засегне привържениците на партията, които са предимно от прослойката с по-ниски доходи и представители на дребния и средния бизнес. Ако съдът успее да докаже наличието на мащабна конспирация, това би било повратна точка за разбиване на установения държавен механизъм и решаващо за оформяне на бъдещия облик на страната.

Арестите, които разбуниха духовете

Проф. Сабих Канадоглу - почетен председател на Върховния касационен съд, известен с тълкуванието на конституцията за необходимия брой гласове за избор на президент от Народното събрание. Тъкмо неговото тълкуване провали първия опит за избиране на Абдула Гюл за президент през 2007.

Проф. Кемал Гюрюз - председател на Съвета за висше образование в края на 90-те, яростен противник на допускането на забрадени жени във висшите училища.

Ген. Тунчер Кълъч - бивш генерален секретар на Националния съвет за сигурност, радетел за по-близки връзки с Русия и Иран вместо членство в ЕС.

Ген. Кемал Явуз - бивш командир на Втора армия, след пенсионирането си води политическо тв предаване, налагащо утранационалистически идеи.

Ибрахим Шахин - зам.-началник на специалните полицейски части през 1996 г., когато избухва аферата "Сусурлук", разкриваща връзки на държавни институции с мафията. Заснет е в компанията на един от мафиотските босове в страната. Изправен пред съда през 1997 г., но е оправдан.

Продължаващото вече десетилетия противоборство между религиозната и светската прослойка в Турция е на път отново да се изостри. Поводът този път е спорът около истинските мотиви за делото "Ергенекон".

Нашумелият случай, който разкри най-мащабния в модерната история на страната заговор срещу правителството, привлече много интерес, но и поляризира силно обществените настроения. Особено след поредната вълна от арести в края на миналата седмица, когато бяха задържани повече от 30 души, сред които и високопоставени бивши военни. Те са заподозрени за връзки с терористичната организация "Ергенекон" (по името на митичната прародина на турците), която според обвинението се опитва да дестабилизира страната и така да предизвика военен преврат. Участниците в конспирацията се оказаха странен сбор от бивши военни, популярни политици, журналисти, адвокати и интелектуалци, както и познати лица от криминалните среди в страната.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Emre

    Само една малка забележка. На споменатите в началото покушения, убитите са видни интелектуалци и журналисти, представители най-вече на лявото мислене в Турция. Неджип Хаблемитоглу, Угур Мумджу, Танер Къшлалъ. А те никога не са били от и за АКП. По скоро са били противници.
    Обвинението, че това дело е политическо наитина е смешно.

  • 2
    Avatar :-|
    Моше

    "Участниците в конспирацията се оказаха странен сбор от бивши военни, популярни политици, журналисти, адвокати и интелектуалци" - това изобщо не е странен сбор, а съвсем логичен и закономерен- става дума просто за масони-безродници като навсякъде. Явно патриотите в Турция сериозно са наг..или ционистите, не случайно Ердоган и Перес се сдърпаха публично в Давос. Сега ще започнат опявания за свободата на словото в Турция и обвиненията в антисемитизъм. Очаквайте наскоро и военен преврат.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK