Уудсток във Вашингтон
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Уудсток във Вашингтон

Въпреки баракофорията новият президент не си прави илюзии какво го очаква<br />

Уудсток във Вашингтон

Може ли ентусиазмът, предизвикан от Барак Обама, да доведе до така желаната коренна промяна

5328 прочитания

Въпреки баракофорията новият президент не си прави илюзии какво го очаква<br />

© Reuters


В ръководствата по стил на американските медии винаги има запазена глава за това, че журналистите не трябва да преувеличават. Ако едно събитие е определено като изключително или неповторимо, трябва да бъде доказано, че е такова. Във вторник редакторите едва ли имаха нужда да търсят аргументи за историческото значение от встъпването в длъжност на 44-ия президент на САЩ.

Всеки сам може да избира значението на Барак Обама за историята. За афро-американците новият президент е символ, че вече не са втори сред равни. За други Обама окончателно обръща страницата на едно от най-срамните петна в американската история. За трети той е доказателство, че в политиката гражданска енергия може да побеждава елитите. Изобщо, както самият Обама пише в книгата си "Смелостта на надеждата", той е като черна дъска, върху която различни хора проектират различни идеи.

Настроението се връща във Вашингтон

По-важното може би е, че американците, които само преди няколко дни изглеждаха изморени и, меко казано, в лошо настроение от икономическата криза, липсата на изход от битката с терора и цинизма, завладял страната с управлението на Джордж У. Буш, изведнъж възвърнаха своята обичайна жизнерадост и увереност, че са пример за подражание. Хилядите събрали се, за да видят на живо първия ден на новия президент, поздравяваха чужденците с "Дано това да е добре за света". Националният мол - паркът между Капитолия и Потомак, изглеждаше като политически Уудсток (концертът от 1969 г., станал символ на надеждата за хипи поколението). Хиляди хора се обръщаха един към друг с "честита инаугурация" и дори консервативните коментатори като Пат Бюканън (няколко пъти кандидат за президент в Републиканската партия) поздравиха възторжено новия президент. Така че заглавия като "Нацията в криза прегръща момента" (New York Times) изобщо не са пресилени.
Радостта може да има много причини. След Джордж У. Буш всеки нов президент изглежда много по-добър избор. Или както казва бившият американски министър на търговията Пит Петерсън, тайната на успеха във всяка работа е да подбереш правилния предшественик.

За всеки, който вече е претръпнал от цялата обамамания, обяснението, че САЩ най-накрая слагат край на наследството от Гражданската война, звучи като клише. В крайна сметка какво толкова ще се промени с присъствието на първия чернокож президент в Белия дом? За американците обаче расовите противоречия наистина са болезнени, нещо, което европейците ще започнат да разбират едва когато техните малцинства започнат да излизат от изолация, а имигрантите престанат да бъдат наричани граждани на трети страни.

Идеални условия за Обама

С радостта от инаугурацията обаче вървеше и определена доза несигурност или дори страх. Новият президент беше съвсем откровен за трудностите пред икономиката, "която е тежко наранена". Страната е във война, здравеопазването е твърде скъпо, училищата не са на ниво. Вашингтонци се притесняваха, че в деня след края на празненствата, когато хотелите и ресторантите започнат уволненията, икономическата криза ще дойде и при тях. И когато Обама каза, че вината за кризата трябва да бъде споделена от всички, тъй като е "резултат от колективната ни неспособност да вземаме трудни решения", сякаш няколкостотин хиляди хора замислено кимаха с глава.
Според проучването на New York Times/CBS News 79% от американците са оптимисти за новия си президент - резултат, който е по-висок дори от доверието в Роналд Рейгън през 1981 г. В същото време едва около 20% очакват Обама да постигне в първата година от мандата си реален напредък за стабилизиране на икономиката, прекратяване на войната в Ирак и въвеждане на достъпно здравеопазване за всички американци.

На практика Обама се настанява в Белия дом при почти идеални условия - висока подкрепа, умерени очаквания и кризи, които може и да са тежки, но поне имат някакъв хоризонт за решаване. Циниците вероятно ще кажат, че новият президент умишлено се опитва да свали супервисоките очаквания към него. Ако никой не очаква чудеса, то всеки, макар и малък успех, ще бъде приписан на чудото Обама.

"Черен мъж получава най-неприятната работа в страната"*

Истината е, че новата администрация изобщо не си прави илюзии. В речта на Барак Обама при встъпването му в длъжност нямаше нищо конкретно за намеренията на Белия дом както в областта на външната политика, така и в сферата на икономиката. Нещо, за което той не беше критикуван само от най-верните си фенове. Икономическата криза, която само допреди месец изглеждаше, че може да започне да отшумява до средата на настоящата година, най-вероятно ще продължи да се вихри значително по-дълго. Председателката на съвета на икономическите съветници на Обама Кристина Ромер дори смята, че нивото на заетостта отпреди началото на рецесията ще се възстанови едва през 2011 г. А за методите за излизане от кризата няма единно мнение сред икономистите. Засега изглежда, че екипът на Обама няма да предприеме нещо кардинално, а ще се опитва да провежда умерен курс между различните крайности. Единствената новост е идеята, че това, което не може да стане с пари, може да стане с много пари. Преди да бъде одобрен от Сената като министър на финансите, Тимъти Гайтнър обеща всеобхватен подход и много по-голяма подкрепа за кредитния пазар. Най-вероятно ще бъде създадена нова банка, която да поеме лошите активи на финансовите институции. За това обаче ще трябват дори повече от досега отпуснатите средства за подкрепа на проблемните институции. Идеята е, че, освободени от тежестта, банките ще могат да увеличат предлагането на кредити. След като икономиката се нормализира, Министерството на финансите ще може да ликвидира новата "лоша банка" и дори да излезе на печалба от операцията. Останалите мерки като подкрепа за дребния бизнес, данъчни облекчения и стимулиране на икономиката имат за цел само да притъпят болката от рецесията. Каквито и мерки да предприеме новата администрация, ефектът от тях ще се очаква най-рано след шест месеца.

Положителните очаквания на света към новия президент естествено няма да се превърнат автоматично във външнополитически успехи. Ако по време на кампанията си Обама се беше концентрирал върху Ирак и Афганистан, то най-големият му проблем като президент най-вероятно ще се окаже Иран. Вашингтон е сериозно притеснен от възможността Техеран в най-скоро време да се сдобие с оръжие за масово унищожение. В New York Times изтече информация за опитите на Тел Авив да придобие от САЩ нови оръжия, чиято цел очевидно са подземните ядрени инсталации в Иран. Дори и това да е само опит да се сплаши Техеран, лекотата, с която се обсъжда евентуалният удар срещу страната, и тайните операции на американските специални части говорят за интензивността на планирането за очакваната кризата.

Риториката тепърва ще върши работа на Обама

Колкото и да потиска очакванията към себе си, рискът пред Обама е дали неговите постижения все пак няма да се разминат надеждите на тези 79% оптимистично настроени американци. Обама вече показа, че от първия си ден може да засипе медиите с инициативи, които намират добър прием сред избирателите. Ограниченията за лобистите обаче не създават работни места, затворът в Гуантанамо може да остане отворен още години, а каквито и еквилибристики да се правят с понятието "войски", американската армия ще остане още дълги време в Ирак. Вероятно поради тази причина Обама предпочете сдържана реч по време на встъпването си в длъжност. Риториката ще му потрябва в много скоро време.

*Заглавие в сатиричния вестник The Onion.

Ако денят се познава от сутринта

Първите действия на Обама като президент:

- Заповед за спиране на предстоящите военни трибунали на заподозрените в тероризъм за 120 дни, докато се извърши оценка на методите и средствата за тяхното задържане.

- Замразяване на заплатите на висшите служители в администрацията.

- Забрана за служителите на бившата администрация да лобират пред новата администрация.

- Новите служители в администрацията няма да имат право да работят в области, в които са лобирали в предходните две години.

- Забрана за служителите на администрацията да получават каквито и да било подаръци от лобисти.

- В рамките на 120 дни всички правителствени институции трябва да предоставят план за улесняването на достъпа до информация. Отказът за достъп трябва да бъде потвърден от институция, различна от тази, която притежава информацията. Ако съществува съмнение дали информацията е чувствителна или не, тогава тя трябва да се предоставя.

- Единствено президентът ще има право да отказва достъп до информация, позовавайки се на изключителната привилегия на изпълнителната власт.

- Държавният секретар Хилъри Клинтън заяви, че САЩ ще обвържат помощта си за трети страни с мерките, които те предприемат за борба с тероризма и наркотрафика.

- Първите телефонни разговори на новия президент са били с лидерите на Египет, Израел, Йордания и Палестинската автономия.

- В новия сайт на Белия дом отново се повтаря желанието за преговори с Иран без предварителни условия.

- Очаква се до края на седмицата да се вземе решение за закриване на затвора в Гуантанамо, Куба.

- В първия си работен ден Обама е разговарял с министъра на отбраната Робърт Гейтс, с командващия американските войски в Близкия изток ген. Дейвид Петреъс и с командващите в Афганистан и Ирак, за да обсъдят графика за нарастване на военните сили в първата страна и за изтегляне от втората.

Така каза новият президент

* Страната ни е обзета от все по-явна липса на самочувствие и неприкрит страх, че залезът на Америка е неизбежен, че новото поколение трябва да усмири очакванията си. Изпитанията пред нас са истински, сериозни и многобройни. Те няма да бъдат преодолени нито бързо, нито лесно. Но бъдете сигурни - ние ще ги преодолеем.

* Времето на бездействието, на защитата на тесни интереси и отлагането на неудобните решения със сигурност е отминало. Започвайки още днес, трябва да се стегнем, да се отърсим от натрупалия се прах и да започнем да градим новия облик на Америка.

* Накъдето и да се обърнем, има работа за вършене. Състоянието на икономиката ни изисква бързи и смели действия и ние ще действаме - не само за създаването на работни места, но и за полагането на основите на нов растеж.

* Въпросът пред нас не е дали пазарът е нещо положително или отрицателно. Силата му да създава богатство и по-голяма свобода е несравнима. Настоящата криза обаче ни напомня, че ако не е наблюдаван зорко, пазарът може да излезе от контрол и че една нация не може да просперира за дълго, ако насърчавани са само богатите.

* По отношение на общата ни отбрана отхвърляме като погрешно налагането на избор между нашата сигурност и нашите идеали. Праотците ни, изправени пред предизвикателства, които трудно можем да си представим, изработиха харта, която гарантира върховенството на закона и правата на човека и беше наложена с кръвта на няколко поколения. Тези идеали все още озаряват света и няма да се откажем от тях заради лична изгода.

В ръководствата по стил на американските медии винаги има запазена глава за това, че журналистите не трябва да преувеличават. Ако едно събитие е определено като изключително или неповторимо, трябва да бъде доказано, че е такова. Във вторник редакторите едва ли имаха нужда да търсят аргументи за историческото значение от встъпването в длъжност на 44-ия президент на САЩ.

Всеки сам може да избира значението на Барак Обама за историята. За афро-американците новият президент е символ, че вече не са втори сред равни. За други Обама окончателно обръща страницата на едно от най-срамните петна в американската история. За трети той е доказателство, че в политиката гражданска енергия може да побеждава елитите. Изобщо, както самият Обама пише в книгата си "Смелостта на надеждата", той е като черна дъска, върху която различни хора проектират различни идеи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    От целия този Уудсток

    така и не разбрах в какво се изразява тази коренна промяна и кой я желае толкова силно.

  • 2
    Avatar :-|
    XXXL

    Коренна промяна не може да има .
    Тези утописти над 77 % си мислят,че Комунизъм-а идва.
    Но нееееееееее.
    "Ала-Бала."
    "Приказка за стълбичката"

  • 3
    antonk avatar :-|
    Anton K

    Америка навлиза в "the lost decade". Това ако не е промяна, не знам какво е промяна.

  • 5
    Avatar :-?
    Вихрен

    Нещата потръгнаха веднага: http://www.thesmokinggun.com/archive/years/2009/0123091obama1.html
    Да им е честит новия президент!

  • 6
    Avatar :-|
    гражданина х

    Първо чуйте встъпителната реч на Обама и тогава говорете!
    http://uk.youtube.com/watch?v=3PuHGKnboNY (на английски)

    Чудя се, дали български президент е способен да говори по този открит начин пред народа си. Дано го доживея.

  • 7
    Avatar :-|
    haho

    Антон,

    В момента ДАУ е около 8000. Толкова беше през 1997 година. Това не е ли "the lost decade"? А ако Буш не беше наливал пари отиваше на 5000, т.е на ниво от когато си роден. Това какво е?
    Понякога е по-добре така отколкото загубени 50 до 100 години, както е в България!

  • 8
    nikola_chalakov avatar :-|
    nikola_chalakov

    До Автора на статията!!!

    Абе проверявайти си статиите за грешки като ги приключите! Аман от грешки, изпускане на думи, сбъркан словоред, какво ли не видях само в тази статия!!!
    Статиите са вашите продукти, които продавате първо на нас - читателите, а ако много от нас, читателите, ви харесаме, обявявате висок рейтинг и го продавате на рекламодателите за маса пари!!! Може ли по такъв начин да се отнасяте към собствената си стока, която продавате на две толкова големи групи от клиенти - читатели и рекламодатели!!!
    Вие, като си купувате лаптоп, например, гледате не само да е лъскав, лек и с добри характеристики, но и все пак да работи, а не само защото бил "Сони Вайо" и марка ала "вижте-кои-сме", служителите на компанията да решат, че е без значение дали машинката ще е с няколко липсващи копчета, изгоряли пиксели, надраскан харддиск и т.н., и т.н.
    Напротив, ще правят всичко възможно да са перфектни, защото от ерата на самураите знаят що е качество, име, запазена марка и немарливост!
    Не е чак толкова трудно да си провериш писанията за 10тина минути. А пък ако ме апострофираш, че е, ще ти кажа, че това ти е работата и за това ти се плаща - не само да следиш какво се случва, но и да го отразяваш професионално!
    Дано съм разбран правилно! Надявам се следващия път да чета от господина статии със значително по - малко грешки!

  • 9
    antonk avatar :-|
    Anton K

    Хахо, това че миналото десетилетие е било the lost decade, означава ли, че идното няма да е?
    Наскоро четох една теория базирана на циклите, която е изключително точна. Според нея, това ще продъжли до 2017 година. За това имах предвид още поне 10 години.

  • 10
    Avatar :-|
    инж. Ганев

    Като решихте да мерите дъното на сегашната катастрофа със Дау Джонс само да обърна внимание че термина lost decade влиза в употреба когато стават ясни последиците от спукването на имотния балон в Япония през 1990. Някой селски имоти са се обезценили със 80% в Токио със повече от 50% и то във интервал от 15 години. Значи изгубеното дестилетието може да отнесе и трудовия живот на цяло едно поколение... Японския Никей през 1990 е около 38 000 пункта днес около 8 000 ... Америка стабилно върви по пътя на Япония, която не позволява да фалират банки и биват помпани със държавни пари, което води до създаване на "зомби икономика" пълна със икономически субекти който не са жизненоспособни, но съществуват ( за да пречат общо взето). Има и разлики и те не са в полза на Америка, когато Япония навлиза във изгубеното десетилетие влиза със висока спестовност на населението и конкурентна индустрия ( Тойота и Сони Продължават да изнасят продукция и пълнят бюджета) . Дженерал Мотърс ...you know


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK