Бързането е оправдано, тъй като забавянето на икономическия пакет подрива неговия основен ефект - психологическия. Без да вижда помощ на хоризонта, бизнесът ще продължава да съкращава работни места, а потребителите ще предпочетат да спестяват, вместо да потребяват.

За няколко стотици милиарда

Битката за пакета на стойност 820 млрд. долара (очаква се да достигне до 887 млрд.) се води по две линии. Първата е по-скоро политическа - републиканците твърдят, че под формата на спасяване на икономиката демократите се опитват да прокарат свои идеи, които иначе трудно биха минали през Конгреса - например увеличаването на федералните разходи за здравеопазване и образование. Белият дом трябваше да се съгласи да премахне някои от разходите, които беше предложил - например 200 млн. за финансиране на програми за семейно планиране.

По-важният спор е в сферата на икономическата идеология. Настоящата администрация смята, че за да се съвземе икономиката, правителството, вместо да намалява данъците, както предлагат републиканците, трябва да увеличава разходите. Логиката е, че при тоталната липса на доверие намаляването на данъците няма да доведе нито до повече потребление, нито до повече инвестиции, а какво остава за нови работни места. Затова държавата трябва да се захване с това.

В същото време увеличаването на инвестициите от страна на правителството въздейства бавно на икономиката - докато започне строежът на една магистрала или летище, минава доста време. Данъчните намаления действат по-бързо, тъй като моментално увеличават парите в джоба на данъкоплатците или в бюджетите на фирмите. Затова предложенията на Обама са за комбинация от инфраструктурни разходи (365 млрд.), преки помощи за местните власти, увеличаване на средствата за помощи при безработица и социално осигуряване (180 млрд.) и данъчни намаления (270 млрд.), както и някои по-дребни разходи като финансиране за националния фонд за културата.

По-големият проблем пред републиканците е, че избирателите не са на тяхна страна. Във в. Los Angeles Times известният с консервативните си възгледи социолог Франк Лантц пише, че 81% от американците са готови да плащат с 1 процентен пункт по-високи данъци, за да се осигурят средства за инвестиции в инфраструктурата. Проучването му сочи, че дори 74% от републикански настроените американци са склонни на увеличаване на данъците.

Кървави академични битки

Скандалът сред политиците е нищо в сравнение с битките между икономистите. Нобеловият лауреат по икономика Пол Кругмън нарече глупак в блога си изтъкнатия икономист Робърт Баро заради анализа му, според който държавните разходи от края на 30-те години не само не са увеличили БВП на САЩ, а дори са го намалили. На помощ на последния се притече Грег Манкиу (автор на един от най-популярните в момента учебници по макроикономика и бивш съветник на Буш). Той обясни съпротивата на Кругман срещу данъчните отстъпки с компетентността му в областта на международната, но не и на американската икономика. Друга звезда - Брад де Лонг от "Бъркли", пък обвини в недобросъвестност икономистите, които се позовават на изследване на Кристина Ромер (шеф на икономическите съветници на Обама), за да подкрепят тезата си, че намаляването на данъците е по-ефективен стимул от увеличаването на държавните разходи. В изследването се твърди само, че свиването на данъците има голям ефект. И т.н., и т.н.

А когато допингът спре

Както пише икономическият коментатор на New York Times Дейвид Лионхарт, въпреки че планът на Белия дом ще стимулира икономиката, той има един основен проблем - "изобщо не се покрива със свежите и реформистките идеи, които Обама предлагаше по време на кампанията си". Например единствената гаранция, че парите за инфраструктура няма да бъдат изхарчени нахалост, е публикуването на проектите в интернет (да, досега това никога не е било правено) и публичното одобрение от местните власти, така че впоследствие да нямат възможност да обвиняват Вашингтон в безсмислието на някой мост. Увеличението на средствата за студентски стипендии не прави нищо да възпре галопиращите разходи за образование, още по-малко гарантира подобрение на качеството му. В същото време в следващите две години федералното правителство ще увеличи субсидиите си за образование двойно. След това обаче не е ясно как ще бъдат свити очакванията на училищата и учителите, които трябва да се върнат към бюджетните ограничения.

Сред привържениците на новата администрация дори се появиха коментари, че подходът й не е правилен. Във Financial Times Джефри Сакс нарече плана фискална пиняда - набързо събрани проекти, без да е ясно как те ще подпомогнат икономиката в средно- и дългосрочен план. В изказване пред комисията по бюджета на долната камара на Конгреса Алис Ривлин, директор по бюджета в Белия дом по времето на Бил Клинтън, каза, че вероятно е било по-добре пакетът да се раздели на две - един за подпомагане на икономиката в краткосрочен план и друг, който да набележи дългосрочни инвестиции. В крайна сметка, след като Конгресът гласува разходи за над 800 млрд., в бъдеще за Обама ще бъде много трудно да поиска пари за големите проекти, които обеща по време на кампанията.

След като цялата политическа пушилка отшуми, остава един по-важен въпрос. Ще може ли американската икономика да я кара без допинг? Следващата година ще закръгли едно десетилетие, в което Вашингтон се опитва да се справя със забавянето на икономиката чрез сваляне на лихвите, данъчни облекчения и галопиращ бюджетен дефицит. Лекарството и пациентът толкова отслабнаха, че Федералният резерв трябваше да смъкне лихвите до почти нулево ниво. И дори сега американската икономика да се съвземе, какво ще стане, когато в един момент някой трябва да плати милиардите за спасяването й?