В спешното фискално отделение

Според мен заболяването на световната икономика е нелечимо. Нещо като спин. Лекарство безспорно има, но то още не е открито. В основата на сегашната болест на световната икономика е непосилната цена на енергията - тя вдига прекомерно инфлацията, защото се отразява в стойността на всички стоки и услуги. Самата енергия е непосилна, защото: 1) основно се добива от изчерпаеми източници - нефт, природен газ, въглища и 2) броят на икономически активните хора, потребяващи енергия, нарасна рязко в последните години. Вместо да си погасявате кредита и да потребявате, вие плащате повече за нефт, електроенергия, топлоенергия и в крайна сметка повече пари за всяка стока и услуга. Накрая става така, че не можете да си погасите кредита и намалявате потреблението си, банките закъсват, спират да кредитират, предприятията освобождават работна сила .............. Изходът е технологично откритие, което да направи енергията достъпна. Дотогава световната икономика ще е болник, ще има временни моменти на подобрение, в един момент пациентът дори може да умре, после отново да се прероди, обременен обаче със същия патологичен ген на нелечимата болест. Според мен ни очакват десетилетия на болест. По време на боледуването няма да се размине с войни. Те обаче ще имат главно икономически характер. Америка например ще спре да потребява китайски стоки, а Китай да купува американски дцк - ефектите от тези мерки ще са с ефект близък до този на ядрената бомба. Историята за съжаление не е праволинейна. Нейният двигател са не спокойните, изпълнение с всеобщо щастие и благоденствие времена. Нейният двигател са смутните времена, в които човек е изправен на прага на силите си и за да оцелее влага всичко от себе си. През тези смутни времена човечеството набира енергия, която го движи и след това в спокойните времена. Тази енергия обаче сега сякаш вече е изчерпана. Ако трябва да направя аналог с миналия век, сега може би сме на прага на Първата световна война. Спомняте ли си, че и тогава България беше изживяла няколко кратки години на подем и самочувствие.

По данни на комисията от Конгреса, проверяваща целесъобразността на програмата на Treasury Department's bank bailout, американските данъкоплатци са излъгани с около $ 78 милиарда! (ДОСЕГА!) Под прякото и еднолично ръководство на финансовия министър на Буш - Treasury Secretary Henry Paulson, са изплатени $ 254 милиарда за активи на закъсали банки, които струват около $ 176 милиарда, похарчени по т.н. TARP (Troubled Asset PReleif Program) програмата - обявява комисията в публикуван вчера рапорт.
"Тези оценки всъщност са много консервативни", каза U.S. Rep. Alan Grayson, Democrat, който е член на комисията от Флорида. "Накрая може да излезе, че тези активи са без никаква стойност. Това са масивни помощи за фаворизирани проблемни институции при които с пари на данъкоплатеца се правят опити да се поправят грешки, направени с пари на инвеститорите".
Публичният дял в националната банкова система продължава да нараства, заедно с опитите на администрациите на Буш (преди) и Обама (сега) да "издърпат" САЩ от най-дълбоката поне за 2 поколения рецесия. Програмата TARP,гласувана от Конгреса, предвижда $ 700 милиарда, $ 350 милиарда от които вече отидоха в банките с доста спорен ефект.
Председателят на въпросната комисия - Harvard Law Professor Elizabeth Warren заяви, че съотношението на стойността на активите е 66 цента ($ 0.66) за всеки долар, а не долар за долар. "Ако намерението е било да се субсидират институциите (банките - бел. моя), то това би трябвало това да бъде ясно на американските граждани, за да знаят къде отиват техните такси и да се проведе надлежния дебат дали това е удачно.
Когато Paulson прокламираше TARP, той нееднкратно обяви, че това не е раход за американския данъкоплатец, а инвестиция, която няма да коства нищо на американците.

Сега, на върха на този план, който по всеобщото мнение не проработи, се одобриха нови около $ 800 милиарда, този път при президента Обама.

Струва ми се че антикризисните мерки спират естествения ход за излизане от кризата. Пазарът искаше фалити с шанс за бърза 'шокова терапия' с последващ положителен тренд, а мерките безмислено удължават агонията. Е, все пак човешко е да се страхуваме от шокове, нали?

Е, голям апокалипсис, голяма загубена година, няма що - брутният световен продукт щял да нарастне само с 0.5% - е значи ще изядем и ще изпием пак толкова, колкото и миналата година. А какво ще стане ако падне с 20, 30, 50% например? Но то цялата парадигма е грешна, приема се като верую постоянен ръст, година след година... защото финансовите инструменти и широките пари са много повече, отколкото имат покритие с реални активи, и трябва да носят доход всяка година, което поражда този натиск за растеж на всяка цена. И докога така? Докато изконсумираме всички ресурси на земята, та за 2-3 поколения напред нищо да не остане? Я малко затягане на коланите!

Много слажно взе да става. Защо простичко не се погледне на нещата. Да се започне от там - какво е нужно в житейския път на човека: жилище, храна, облекло, развлечения, стоки за потребление, здравеопазване. Тук е философски въпрос - да си го дискутират специалистите - как да се планира, как да се организира обществения строй - сиреч - разменни механизми (от времето на финикийците до ден днешен пари????), разпределение и т.н. Е тук някъде да срещнахте необходимост от военни, банки, чиновници от какви ли не измислени службици. Тази пасмина ако се впрегне да произвежда ще има излишък, а при нормални условия за оценка на труда и разпределението ще стига за мнозина. Явно никой не се сеща, че както се споменава в мюсюлманската религия "човек гол идва на този свят и пак така си отива" (да ме простят мюсюлманите, че вероятно не цитирам точно, но смисъла е този, все пак съм си християнин) а те благата (в момента под формата на пари) са концентрирани в престъпно малък на брой ръце. Рецептата е за съжаление световна всеобхватна гражданска война и радикална промяна на остарелия модел на капитализма, с оглед преразпределение на произведените блага. Това за съжаление не е сигурно че ще се случи. Утопията наречена "комунизъм" ако се ревизира и се вземат някои положителни идеи които да се развият и да се избегнат недостатъците които доведоха да срива му, може и да се получи?