С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 6 фев 2009, 16:00, 3452 прочитания

Балканският синдром на Брюксел

Двустранният спор на Словения и Хърватия се превърна в проблем на цяла Европа и показа, че разширяването на ЕС ще става все по-трудна мисия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Референдум" определено е на път да се превърне в мръсна дума за Европейския съюз. След като всенародно допитване препъна процеса на приемане на Лисабонския договор, подобнo действие може да спре и по-нататъшното разширяване на ЕС.

Заплахата дойде от Словения, която в края на миналата година година блокира преговорите за членство на Хърватия заради все още нерешен пограничен спор между двете и се закани да подложи на всенародно допитване приемането на Загреб в ЕС. Постоянно растящите антихърватски настроения сред словенците пък директно обричат Хърватия на продължително изгнание пред портите на Европа, въпреки че страната е на път скоро да изпълни повечето условия за членство.

Спора и последствията



Онова, за което Словения и Хърватия не могат да се споразумеят вече 18 години, е откъде точно минава границата между двете бивши югорепублики по суша и по вода. Залогът са природните богатства на Пиранския залив, както и достъпът на Словения до международни води. В документацията, изпратена до ЕС от хърватите, границата между двете е посочена там, където Загреб би желал да я види. Това ядоса словенците и те блокираха отварянето на останалите 10 преговорни глави на Хърватия. В Загреб се опитаха да омаловажат максимално проблема и демонстрираха прекалена самоувереност, че Брюксел ще вземе тяхната страна в спора. Президентът Стипе Месич заяви, че блокирането на преговорите заради спора "не е сериозен проблем", а премиерът Иво Санадер покани словенския си колега Борут Пахор да обсъдят проблема докато гледат хандбален мач. Подобна надменност обаче може и да струва скъпо на Санадер и Месич. Според пътната карта за приключване на преговорите, която получи миналия октомври, Хърватия трябваше да е отворила всички глави до края на 2008 г., ако иска да завърши процеса до края на тази година. На практика може да се окаже, че заради словенската блокада, часовникът вече отброява на обратно за хърватите. "Ако не се реши до края на юни, проблемът със сигурност ще доведе до отлагане на членството на Хърватия", каза пред "Капитал" източник от Европейската комисия. Ако спорът се реши скоро обаче, Хърватия има шанс да затвори бързо оставащите глави, както се случи в преговорите на България. Словенците обаче не изглеждат склонни на отстъпки. "Моментът за разрешаването на граничният спор е назрял", каза тази седмица пред местните медии външният министър на страната Самуел Жбогар. В същото време обаче стана ясно, че правителството в Любляна поне засега не обмисля варианта за свикване на референдум. "Ако се създаде впечатление, че Словения не може да защити националния си интерес по друг начин, вероятно ще се стигне до референдум", обясни пред "Капитал" словенски дипломат. Междувременно част от опозиционните партии в Словения призоваха страната да не ратифицира договора за прием на Хърватия в НАТО. В началото на тази седмица гласуването на договора в словенския парламент беше отложено, макар и не със същия мотив.

Балканският вирус

Хърватите вероятно са останали доста разочаровани в очакванията си, но страните от ЕС, макар че не скриха раздразнението си от поведението на Словения, отхвърлиха възможността за каквито и да било санкции към страна членка. Вместо това решиха да назначат комисия, която да посредничи в решаването на спора. Да оглави тази комисия бе поканен опитният финландски дипломат Марти Ахтисаари, който посредничи и при решаването на спора за статута на Косово. В началото на седмицата Ахтисаари заяви, че принципно е съгласен да поеме мисията, ако двете страни се анагажират да приемат препоръките на комисията. Като посредник вероятно ще се прояви и френският президент Никола Саркози, който вече планира срещи със словенския и хърватския си колега.



Така ЕС въпреки нежеланието да се захваща с решаването на балканските проблеми на практика беше принуден да поеме доста трудна мисия. "Това е двустранен въпрос, който се превърна в европейски проблем, тъй като блокира преговорите за членство", коментира пред "Капитал" Кристина Наги, говорител на еврокомисаря по разширяването Оли Рен. Посредничеството може да се окаже дългосрочно затъване на ЕС в балканското блато, тъй като проблемът между Словения и Хърватия далеч не е единственият. Хърватия има нерешени погранични спорове и със Сърбия и Босна - две страни, които също се стремят към членство. Косово няма точно разчертана граница с Македония, а Сърбия оспорва статута му на независима държава. Гърция пък се противопоставя на името Македония, като дори блокира приема й в НАТО.

Големият залог

По-интересни обаче могат да се окажат последствията от поведението на Словения, които водят към създаването на прецедент. В историята на ЕС до момента не се е стигало до блокиране на присъединяването на дадена държава въпреки заплахите на Германия, че ще спре Чехия по пътя към ЕС заради правата на судетските германци. "Това може да бъде много опасен прецедент за бъдещото разширяване или край на политиката на разширяване, ако двустранните проблеми се използват за блокиране на преговорите", каза преди две седмици пред външната комисия на европарламента унгарският депутат Ищван Шент Ивани. Според Антонио Мисироли, главен политически анализатор в Центъра за европейска политика в Брюксел, възможността да се налагат референдуми в процеса на евроразширяването е особено тревожна тенденция. Той коментира пред "Капитал", че тази тенденция може да засегне не само приема на страните от Западните Балкани, но и на страни като Турция, чието евентуално членство в момента е най-спорно. "В Брюксел все повече нараства притеснението от референдумите, особено когато се използват за натиск и вътрешно-политически цели. Те хвърлят сянка на съмнение върху обещанията, поети от правителствата, тъй като резултатът им е непредсказуем", каза Мисироли.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Срещата в Берлин подкрепи примирието в Либия 2 Срещата в Берлин подкрепи примирието в Либия

Постигнато е съгласие да се потвърди съществуващото оръжейно ембарго на ООН спрямо страната

20 яну 2020, 811 прочитания

Германия ще извади въглищата от употреба най-късно до 2038 г. 2 Германия ще извади въглищата от употреба най-късно до 2038 г.

Производителите в сектора ще получат компенсации в общ размер на 40 млрд. евро

20 яну 2020, 1306 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Guns N' Roses*

В Мюнхен САЩ зададоха нов тон на отношенията си с Русия и на своята външна политика

Още от Капитал
Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Кино: "Бомба със закъснител"

Сексизъм, мълчание и опълчване във Fox News

Всичко се връща, Руши също

Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10