Балканският синдром на Брюксел
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Балканският синдром на Брюксел

Ще успеят ли пак да си стиснат ръцете президентите на Словения Данило Тирк (вляво) и на Хърватия Стипе Месич (вдясно)

Балканският синдром на Брюксел

Двустранният спор на Словения и Хърватия се превърна в проблем на цяла Европа и показа, че разширяването на ЕС ще става все по-трудна мисия

Цветелина МАНОЛОВА, Ирина НОВАКОВА, Брюксел
3628 прочитания

Ще успеят ли пак да си стиснат ръцете президентите на Словения Данило Тирк (вляво) и на Хърватия Стипе Месич (вдясно)

© AFP Guliver Photos Getty Images


"Референдум" определено е на път да се превърне в мръсна дума за Европейския съюз. След като всенародно допитване препъна процеса на приемане на Лисабонския договор, подобнo действие може да спре и по-нататъшното разширяване на ЕС.

Заплахата дойде от Словения, която в края на миналата година година блокира преговорите за членство на Хърватия заради все още нерешен пограничен спор между двете и се закани да подложи на всенародно допитване приемането на Загреб в ЕС. Постоянно растящите антихърватски настроения сред словенците пък директно обричат Хърватия на продължително изгнание пред портите на Европа, въпреки че страната е на път скоро да изпълни повечето условия за членство.

Спора и последствията

Онова, за което Словения и Хърватия не могат да се споразумеят вече 18 години, е откъде точно минава границата между двете бивши югорепублики по суша и по вода. Залогът са природните богатства на Пиранския залив, както и достъпът на Словения до международни води. В документацията, изпратена до ЕС от хърватите, границата между двете е посочена там, където Загреб би желал да я види. Това ядоса словенците и те блокираха отварянето на останалите 10 преговорни глави на Хърватия. В Загреб се опитаха да омаловажат максимално проблема и демонстрираха прекалена самоувереност, че Брюксел ще вземе тяхната страна в спора. Президентът Стипе Месич заяви, че блокирането на преговорите заради спора "не е сериозен проблем", а премиерът Иво Санадер покани словенския си колега Борут Пахор да обсъдят проблема докато гледат хандбален мач. Подобна надменност обаче може и да струва скъпо на Санадер и Месич. Според пътната карта за приключване на преговорите, която получи миналия октомври, Хърватия трябваше да е отворила всички глави до края на 2008 г., ако иска да завърши процеса до края на тази година. На практика може да се окаже, че заради словенската блокада, часовникът вече отброява на обратно за хърватите. "Ако не се реши до края на юни, проблемът със сигурност ще доведе до отлагане на членството на Хърватия", каза пред "Капитал" източник от Европейската комисия. Ако спорът се реши скоро обаче, Хърватия има шанс да затвори бързо оставащите глави, както се случи в преговорите на България. Словенците обаче не изглеждат склонни на отстъпки. "Моментът за разрешаването на граничният спор е назрял", каза тази седмица пред местните медии външният министър на страната Самуел Жбогар. В същото време обаче стана ясно, че правителството в Любляна поне засега не обмисля варианта за свикване на референдум. "Ако се създаде впечатление, че Словения не може да защити националния си интерес по друг начин, вероятно ще се стигне до референдум", обясни пред "Капитал" словенски дипломат. Междувременно част от опозиционните партии в Словения призоваха страната да не ратифицира договора за прием на Хърватия в НАТО. В началото на тази седмица гласуването на договора в словенския парламент беше отложено, макар и не със същия мотив.

Балканският вирус

Хърватите вероятно са останали доста разочаровани в очакванията си, но страните от ЕС, макар че не скриха раздразнението си от поведението на Словения, отхвърлиха възможността за каквито и да било санкции към страна членка. Вместо това решиха да назначат комисия, която да посредничи в решаването на спора. Да оглави тази комисия бе поканен опитният финландски дипломат Марти Ахтисаари, който посредничи и при решаването на спора за статута на Косово. В началото на седмицата Ахтисаари заяви, че принципно е съгласен да поеме мисията, ако двете страни се анагажират да приемат препоръките на комисията. Като посредник вероятно ще се прояви и френският президент Никола Саркози, който вече планира срещи със словенския и хърватския си колега.

Така ЕС въпреки нежеланието да се захваща с решаването на балканските проблеми на практика беше принуден да поеме доста трудна мисия. "Това е двустранен въпрос, който се превърна в европейски проблем, тъй като блокира преговорите за членство", коментира пред "Капитал" Кристина Наги, говорител на еврокомисаря по разширяването Оли Рен. Посредничеството може да се окаже дългосрочно затъване на ЕС в балканското блато, тъй като проблемът между Словения и Хърватия далеч не е единственият. Хърватия има нерешени погранични спорове и със Сърбия и Босна - две страни, които също се стремят към членство. Косово няма точно разчертана граница с Македония, а Сърбия оспорва статута му на независима държава. Гърция пък се противопоставя на името Македония, като дори блокира приема й в НАТО.

Големият залог

По-интересни обаче могат да се окажат последствията от поведението на Словения, които водят към създаването на прецедент. В историята на ЕС до момента не се е стигало до блокиране на присъединяването на дадена държава въпреки заплахите на Германия, че ще спре Чехия по пътя към ЕС заради правата на судетските германци. "Това може да бъде много опасен прецедент за бъдещото разширяване или край на политиката на разширяване, ако двустранните проблеми се използват за блокиране на преговорите", каза преди две седмици пред външната комисия на европарламента унгарският депутат Ищван Шент Ивани. Според Антонио Мисироли, главен политически анализатор в Центъра за европейска политика в Брюксел, възможността да се налагат референдуми в процеса на евроразширяването е особено тревожна тенденция. Той коментира пред "Капитал", че тази тенденция може да засегне не само приема на страните от Западните Балкани, но и на страни като Турция, чието евентуално членство в момента е най-спорно. "В Брюксел все повече нараства притеснението от референдумите, особено когато се използват за натиск и вътрешно-политически цели. Те хвърлят сянка на съмнение върху обещанията, поети от правителствата, тъй като резултатът им е непредсказуем", каза Мисироли.

"Референдум" определено е на път да се превърне в мръсна дума за Европейския съюз. След като всенародно допитване препъна процеса на приемане на Лисабонския договор, подобнo действие може да спре и по-нататъшното разширяване на ЕС.

Заплахата дойде от Словения, която в края на миналата година година блокира преговорите за членство на Хърватия заради все още нерешен пограничен спор между двете и се закани да подложи на всенародно допитване приемането на Загреб в ЕС. Постоянно растящите антихърватски настроения сред словенците пък директно обричат Хърватия на продължително изгнание пред портите на Европа, въпреки че страната е на път скоро да изпълни повечето условия за членство.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    тото

    Парадокс е, че Словения и Хърватия - държави от 1991г. спорят за територии, които до Първата световна война са били под австрийско управление, и са част от италианското етническо землище.........

  • 2
    Avatar :-|
    Ренегат

    Няма никакъв парадокс - всеки си защитава интереса.Само ние сме най-големите дупедавци

  • 3
    Avatar :-|
    EU

    Дупедавци, дупедавци, но сме в ЕС въпреки че сме на светлинни години зад Хърватия по икономически показатели.

  • 4
    Avatar :-|
    Free Thinker

    Погледнете картата - 95 % от крайбрежието е за Хърватия, голяма 4аст от тази ивица е наистина ижица от по 10-15 км. Напълно изкуствено. Така решиха миритворците , най-ве4е от другата страна на океана. По ред причини, но главната е - да има условия за нови конфликти и поводи за имперска намеса. Не 4е не могат с лъжи и провокации и сами да създават претекст - справка ОМП в Ирак. Подобно беше положението и след 1-та световна война и така ще бъде докато Синедрионът е на власт


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK