И накрая всеки да се дави сам
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

И накрая всеки да се дави сам

И накрая всеки да се дави сам

Сянката на икономическия национализъм отново надвисна над Европа

Цветелина Манолова
4984 прочитания

© Михаил Михайлов


Европейските страни тези дни все повече напомнят на група удавници, всеки от които се опитва да се спаси, като стъпи на главите на останалите.

След протестите в стил "Британските работни места за британците" и правителствените призиви към испанците да купуват само местни стоки се стигна и до стряскащото изискване от страна на френския президент Никола Саркози френските автомобилни производители да затворят фабриките си в Източна Европа, за да запазят работните места у дома. По всичко личи, че протекционизмът отново набира скорост в Европа, а политиците са все по-силно изкушени от популисткия му блясък. Проблемът е, че той може да бъде много опасен. "Протекционизмът е най-сигурният начин да превърнем рецесията в депресия", предупреди преди време британският министър на икономиката Питър Манделсън. В този дух бяха и повечето изказвания на експертите на тазгодишния световен икономически форум в Давос, който се проведе в края на януари.

Истинската буря обаче се разрази през последната седмица, след като Саркози призова автомобилния производител "Пежо-Ситроен" да затвори заводите си в Централна Европа и така да спаси работните места във Франция. Макар че по-късно, когато представяше спасителния пакет от 6.5 млрд. евро за автомобилния сектор в страната, френският президент не повтори призива си, реакциите срещу него бяха доста остри. "Нека да бъдем ясни: това си е откровен протекционизъм. Както вече предупредиха чехите, той подкопава общия пазар. И може да доведе до ответни мерки", написа в коментар Financial Times. Връщането на "жеста" естествено не закъсня. "Призивите към такъв брутален протекционизъм не са от полза за никого. Ако една страна, например Франция, започне да се държи така, тогава ние пък ще изгоним "Газ дьо Франс", закани се на свой ред словашкият премиер Роберт Фицо. В Германия също се надигна вълна от недоволство. "Издигането на стени около страните никога не е работело. Ние като германци знаем това много добре", каза пред Financial Times Гуидо Вестервеле, лидер на опозиционната Партия на свободните демократи.

"Призракът на протекционизма", изглежда, се е вселил в самите основи на ЕС и вече поражда екзистенциални за съюза въпроси - например дали новите и старите страни членки ще реагират еднакво на кризата, дали няма да се появи разцепление между старите, които ще прибягнат до протекционизъм спрямо новите. В сряда президентът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу се обяви против този "стил на дискриминация и предразсъдъци" и опитите за разделение на "стари" и "нови" членки. Той обясни, че и в двете групи има страни, които нарушават правилата, както и такива, които ги спазват прилежно.

Притеснени от развоя на събитията, от Европейската комисия побързаха да свикат извънредна среща на върха на 1 март в нов опит за координиране на националните мерки срещу икономическата криза и укротяване на протекционизма. "Само с координирани и общи действия можем да преодолеем кризата", каза чешкият премиер Мирек Тополанек. Комисията, която е в края на мандата си, е под силен натиск от страна на националните правителства и ще й бъде доста трудно да защитава общия пазар. "Време е да спрем да си говорим през медиите и да започнем оздравителен процес. Това значи всички да приемат да играят по правилата", каза Тополанек, който в последните дни многократно трябваше да защитава компетентността на Чехия да председателства ЕС в настоящата сложна ситуация. "За разлика от някои други моята цел не е да контролирам ЕС, а да работя за постигането на консенсус между членките", заяви той с очевидна ирония към хиперактивното председателство на Никола Саркози миналата година.

"Това, което се случва в момента, е знаменателно - не заради френския случай сам по себе си, но започваме да наблюдаваме бързо нарастване на политическото напрежение заради икономическата криза", коментира пред "Капитал" Никола Верон, икономист от влиятелния тръст Bruegel. Според него е необходимо да бъдат приети повече общи европейски инструменти, с които ЕС не разполага в момента, тъй като досега не са били нужни.

Банков национализъм

Призивите за протекционни мерки са особено силни в банковия сектор, който беше най-силно засегнат от кризата и за чието спасяване повечето правителства бяха принудени да заделят милиарди евро. Заплахата от финансов протекционизъм е най-силна в Централна и Източна Европа, където всички се притесняват, че част от капиталите на пазара може да бъдат изтеглени към централите на банките на Запад. Гуверньорът на гръцката централна банка Георгиос Провопулос каза в интервю за Financial Times, че е предупредил гръцките банки да не преливат към балканските си филиали средства от спасителния пакет от 28 млрд. евро, който им отпусна правителството. "За съжаление всички постъпват по този начин. Тази политика не е правилна, но нищо не може да се направи", коментира пред "Капитал" Даниел Грос, директор на Центъра за европейски политически изследвания (CEPS). В Централна и Източна Европа пък стриктно следят филиалите да не изпращат пари към западните си централи. Този мониторинг съвсем не е неоснователен. През декември сръбската централна банка освободи 600 млн. евро от задължителните резерви на банките и само за две седмици те бяха изтеглени към централите в Гърция, Италия и Австрия. "Репатрирането на капитали от дъщерните банки би било абсолютно неприемливо. Този процес обаче е доста труден за проследяване", обясни Грос.

Протекционизъм или свободна търговия

Уроците от миналото показват, че национализмът в икономиката не носи нищо добро. Най-фрапиращият пример е изолирането на американската и европейските икономики през 30-те години на миналия век, което доведе до Голямата депресия, а под нейната сянка пламна и Втората световна война. Вероятно именно по тази причина един от най-пламенните защитници на свободната търговия, австрийският икономист Лудвиг фон Мизес, по-късно заклеймява протекционизма като "философия на войната". "Проблемът с протекционизма е, че може да ни хлъзне заедно към икономическа депресия, защото веднага когато едно правителство тръгне в тази посока, друго "връща услугата" и така се получава верижна реакция, която в крайна сметка поставя всички в по-неизгодно положение", обясни Никола Верон. Според него обаче процесът на национализиране на икономиките все още не е необратим. Даниел Грос пък смята, че шансът да се повтори сценарият с Голямата депресия е малък. "Не е невъзможно да се случи, но е много малко вероятно. Централните банки сега се държат доста по-различно в сравнение с 30-те години. Освен това няма такива фундаментални дисбаланси в европейските икономики, че да се стигне до депресия."

На теория общият европейски пазар премахва бариерите пред свободното движение на капитали и работна сила в рамките на ЕС. На практика сегашната криза поставя тези принципи на сериозно изпитание. Ако те не бъдат защитени, между по-старите и новите страни членки може да се отвори огромна икономическа дупка. В която накрая всички ще потънат, макар и сами.

По темата работи и Ирина Новакова, Брюксел

Европейските страни тези дни все повече напомнят на група удавници, всеки от които се опитва да се спаси, като стъпи на главите на останалите.

След протестите в стил "Британските работни места за британците" и правителствените призиви към испанците да купуват само местни стоки се стигна и до стряскащото изискване от страна на френския президент Никола Саркози френските автомобилни производители да затворят фабриките си в Източна Европа, за да запазят работните места у дома. По всичко личи, че протекционизмът отново набира скорост в Европа, а политиците са все по-силно изкушени от популисткия му блясък. Проблемът е, че той може да бъде много опасен. "Протекционизмът е най-сигурният начин да превърнем рецесията в депресия", предупреди преди време британският министър на икономиката Питър Манделсън. В този дух бяха и повечето изказвания на експертите на тазгодишния световен икономически форум в Давос, който се проведе в края на януари.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    antonk avatar :-|
    Anton K

    Статията е буквално копирана от последният брой на The Economist.
    Среден 3.49 за превода.

  • 2
    antonk avatar :-|
    Anton K

    @1: Като изключим коментара на Даниел Грос

  • 3
    Avatar :-|
    протекционист

    В крайна сметка, протекционизмът е единствения начин западноевропейците едновременно да запазят работните си места и да не се сринат доходите им до китайските. За нас няма да е толкова страшно, защото там накъдето се е запътила Западна Европа, ние вече сме почти пристигнали.

  • 4
    Avatar :-|
    ал

    Без умерен протекционизъм не може. Иначе наистина ще стигнем китайците и индийците.

  • 5
    balkando avatar :-|
    балкандо

    Опасностите са ясни на всички. Въпросът е какво ще се прави ?
    Корпорациите имат достатъчни ресурси и възможности да влияят върху политиците и обществото. Което значи че ще го правят. Естествено в свой интерес. Откъдето ще тръгне един или друг протекционизъм.
    В същото време шансът за бързо възстановяване е в свободата на гъвкавия дребен и среден бизнес, и в освобождаването на средства у крайните потребители. Но не чрез нови кредити, защото почти няма склонни да дават и вземат в тази обстановка. Значи трябва намаляване на данъчна и осигурителна тежест върху хората. Но едрият бизнес и банките ще извъртят нещата към намаляване на корпоративните данъци, данъка върху дивидента, върху лихвите (където го има) и нещата пак ще се върнат в началото.

    Та въпросът е какво ще се прави, щом опасностите от протекционизма са ясни на всички ?
    Наличието или липсата на доверие между държавите и политиците в ЕС ще окаже най-голямо влияние върху правилността на решенията. Което значи, че трябва да се започне от изграждането на доверие в условия на криза - голямо предизвикателство за всички.

  • 6
    Avatar :-?
    Мнение

    Опасностите са далеч от ясни. Но има нужда от малко история, в противен случай фактите се интерпретират по "интересен" начин.

    Ето ви едно интересно филмче, което пооткрехва малко завесата и което разбира се едва ли ще видите по масовите медии. Мнението му за Калифорния и нейния говернор е направо категорично :-).

    The Lost Chance of 1989: The Fall Of The Wall
    http://www.youtube.com/watch?v=nLKY2yJDvcc

  • 7
    Avatar :-|
    Киров

    Протекционизъм? Тези популисти очевидно четат Маркс. Тъкмо излязохме от социализма и хоп сега евросоциализъм - представям си БСП как ликуват с надеждата утре да заявят ето провали се философията за свободния пазар и пак да се опитат да ни надянат хомота на социалистическата шуро-баджанащина

  • 8
    Avatar :-|
    KA6IK

    НА ВУЙНЪ !!!

  • 9
    Avatar :-(
    Антипротекционист

    Защото пък на Хонк Конг доходите им се сринаха до китайските, нали?!

    Хайде моля престанете с малоумни изказвания, ОЧЕВАДНО неверни и опровергани с реални съвременни примери ...

    Протекционизмът е оправдан само при отрасли от значение за националната сигурност - военна индустрия и земеделие.

  • 10
    Avatar :-|
    ?

    ако някой прави протекция на производство на коли, друг може да прави протекция на път. към европа...защо могат в гърция а в българия не. нашето правителство васално ли е? ес успя ли да окраде българия? ес цунка ли се с нашите управници? ние плащаме ли за червило? в света знаят ли, че световната икономическата криза ще се оправи след изборите в българия?..вие знаете ли , че за да ви има, трябва да мислите заедно и бързо? . че трябва да се изнася и труд и хитрост, мяра според мяра... наличието на диктаторското управление и на дпс и на атака - в парламента е основание за икономическо заробване на бългаския народ и държава. във филм за ЧЕ ГЕВАРА прочетох основание за промяна - любов към човека, към народа, омраза към назначени некадърни поробители....основание за бъдеще , което обединява!..къде изчезна отговора на държавата към плащащи данъци- само мургина? престъпници - само жълта преса?. глобите, които плащам и аз са за корупция и съд! ебах го шибания, още не застрелян капитал на българия!..май ще приветстваме неродената пролет на вапцаров, преведена на китайски! кое е по добре- неродена 16 -та република на сср, или нужник на ес? мафия - не е равно на демокрация. демокрация - не е равно на педераст.! родина е равно на майка ти. на обич , на болка и на бъдеще. ЗАСРАМЕТЕ СЕ!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK