В окото на кризата

Reuters

В окото на кризата

Лондон - финансовата столица на Европа, се оказа в епицентъра на икономическите сътресения и се готви за още по-трудни времена

Ирина Новакова, Лондон
14366 прочитания

Reuters

© Reuters


Грохотът на финансовата криза, повлякла със себе си глобалната икономика, отеква вече в София, Брюксел и останалата част на Европа. Последиците се усещат от всички, но за повечето от нас те са само първите повеи на урагана, който засега бушува другаде и се случва предимно на други хора. Лондон обаче е в окото на бурята; тук кризата виси във въздуха от застиналите кранове и недостроените небостъргачи, крачи по улицата сред костюмираните тълпи доскорошни банкери, крещи от вестникарските заглавия на всеки ъгъл и от празните витрини. Това, което се случва днес в британската столица, изпраща към континента лоши предчувствия за предстоящи трусове и осъзнаването, че вече нищо няма да е както преди.

Глобалните финансови центрове усетиха кризата преди всички, но в Лондон тя удари особено болезнено. Допреди година градът беше на косъм да измести Ню Йорк като световна финансова столица. През 2008 г. той беше домакин на 254 чужди банки (включително централите на повечето европейски банки) и на стотици "съпътстващи" компании - правни, консултантски и счетоводни. В квадратната миля около катедралата "Сейнт Пол" и в новата финансова зона "Канари Уорф" се тълпяха не само доскорошните банкови мастодонти, но и олигарси, близкоизточни инвеститори и млади хора с блестящ ум или поне много амбиция, издръжливост и безскрупулност - привлечени от минималната регулация и ниските данъци. По данни на местната управа на лондонското Сити през 2008 г. оттук са били ръководени 80% от европейския бизнес и 20% от световния (според размера на управляваните активи). Кипеше строителство, а услугите и търговията процъфтяваха - от бутиците за мъжки костюми през ексклузивните фитнес центрове до скъпите ресторанти.

Oт златна рибка към златна клетка

Година по-късно ситуацията е безкрайно променена. През есента на 2007 г. на Лондонската фондова борса влязоха да набират капитал 177 чуждестранни компании; година по-късно броят им се сви до 30 заради отдръпване на инвеститорите. В отчаяно положение изпаднаха известни британски банки, като Northern Rock и HSBC. През 2008 г. 40 хиляди души загубиха работата си в Ситито (от общо 350 хиляди работещи там), а банките и свързани с тях компании продължават да режат работни места. По прогнози на британското правителство през тази година в Лондон ще бъдат съкратени между 110 и 150 хиляди души. Силно зависима от Ситито, през януари британската икономика влезе в първата си рецесия от две десетилетия и очаква 2 милиона безработни в края на 2009 г. Цените на имотите паднаха с 13% в последните четири месеца, а строителните компании замразяват проекти за милиарди, включително два небостъргача в Ситито. От затворените луксозни кафенета, голите витрини под лъскави емблеми и празните офиси в района вее усещане за страх и предчувствие, че най-лошото тепърва предстои.

"Целият финансов сектор се свива значително", каза пред "Капитал" Ръсел Уолър, директор на New Street Research - една от най-големите европейски компании за инвестиционни проучвания. Така смята и Maйк Веркнок, представител на корпорацията City of London - местната власт на финансовия и търговски център на Лондон, за която банковата индустрия се превръща от "златна рибка" в товар. "Това е най-тежкото изпитание - загубата на репутация и доверие във финансовите услуги", каза Веркнок пред "Капитал". За Ситито тези загуби се измерват в много, много пари.

Богат-беден

Но освен за пари в кризата става въпрос и за човешки съдби - на хилядите доскорошни "галеници на съдбата", които през 2008 г. си разделиха 15.6 милиарда евро в бонуси - а днес губят работата си. Сред тях е 33-годишният Гай, наскоро уволнен от банката Morgan Stanley. По това време миналата година той е карал ски в луксозния швейцарски курорт Шамони. Днес Гай се опитва безуспешно да продаде апартамента си в престижния лондонски квартал Белгрейвия, за да издържа съпругата и седеммесечния си син и да плаща ипотеката на къщата им. Имотният пазар обаче е препълнен, а цените падат; междувременно, Гай си търси друга работа в Ситито - наред с хиляди по-опитни и квалифицирани кандидати.

Ситуацията на Гай е до болка позната на фирмите за човешки ресурси в Ситито, чиито бази данни са наводнени от кандидати като него. Специалист по наемане на банков персонал в Eurisko Research - една от големите компании за "лов на глави" в банковия сектор, описва ежедневието си като постоянна обсада от настъпателни отчаяни кандидати (той говори под условие за анонимност, за да не обиди клиентите си). "Oт лятото досега имаме над три пъти повече кандидати, а до края на годината общо 100 хиляди души ще останат без работа в Ситито", прогнозира той и цитира фирмено изследване, според което 80% от наскоро освободените банкови служители се борят да останат в свиващия се сектор. Компанията му ги съветва да си търсят препитание в други области или на други пазари като Близкия изток и Азия. "За повечето обаче спомените за "служебните" спортни коли и тлъстите бонуси са прекалено пресни, за да гледат другаде", обясни той.

Съвсем разбираемо, закъсалите банкери не предизвикват съчувствие. Точно обратното - и в Ситито, и извън него - в медиите и ежедневните разговори преобладава мнението, че доскорошните властелини на финансовите пазари са си получили заслуженото заради кризата, в която вкараха глобалната икономика. "Много хора се страхуват за работата си, за дома си и е естествено да търсят виновниците сред тези, които систематично подценяваха рисковете, сред богатите", обясни пред "Капитал" лорд Кристофър Тугендхат, бивш председател на европейския борд на съветниците на злополучната банка Lehman Brothers. Според него обаче обвиненията са прекалено опростени, тъй като банките са действали с препоръките и одобрението на акционерите си. Прекалено агресивното търсене на изкупителни жертви в сектора е опасно за оздравяването на системата, предупреждават Тугендхат и други наблюдатели.

Когато мъглата се вдигне

По-бедна, по-сериозна и много по-предпазлива, финансовата столица на Европа (и голяма част от света) със сигурност ще излезе от кризата променена - но в каква посока? Наблюдатели прогнозират цялостно преосмисляне на методите на работа на финансовата система. "На пазара ще останат опростени, по-безопасни и по-стандартни продукти, подозрението към дериватите ще остане", обясни Maйк Веркнок от корпорацията City of London. Ограничаването на банковите продукти обаче означава, че много от загубените работни места в сектора няма да се върнат - поне не в Лондон. Сатнам Датта, анализатор в лондонския офис на швейцарската банка UBS, прогнозира пред "Капитал", че част от пазарните играчи ще си потърсят дом далеч от Европа - в Сингапур, Хонконг или Дубай.

Това банкерско преселение би било още по-лесно, ако британското правителство наложи по-строг държавен контрол върху дейността на Ситито. Опарени от кризата, днес политиците в цяла Европа говорят за връщане към по-консервативен подход, увеличаване на данъците и повече регулация в банковата индустрия. Промяната в тона е особено видима при британския премиер Гордън Браун; като финансов министър и в началото на премиерския си мандат той вдъхновено защитаваше тезата, че държавата не трябва да се меси в бизнеса, а регулацията трябва да е дискретна. В последните шест месеца, на фона на срутващи се банки и призиви за държавна помощ, Браун заговори за по-твърд подход към банките, спекулантите, богатите и икономиката като цяло. Тенденцията към свръхрегулация обаче може да отнеме основното предимство на Лондон и да прогони "златните рибки", и без това загубили блясъка си, предупреждават от корпорацията City of London. "Банките са общият любим виновник за кризата, но ако се наложат твърде много ограничения, ще пострадат и те, и Лондон, и европейската икономика", каза експерт от корпорацията, пожелал анонимност.

Носете си скъпите костюми, момчета

Какъвто и да е изходът от кризата за финансовия център, до развръзката има още време и дори най-смелите анализатори не се наемат да кажат колко. "Търкаляме се по каменист склон, което е доста болезнено, но вероятно сме още в началото", каза лорд Тугендхат. Според него в момента може само да се чака ефектът от антикризисните мерки на правителството и на Европейския съюз и да се следи развитието на кризата.

Макар и в твърде различна степен засегнати от сътресенията, които люлеят финансовия свят, събеседниците на "Капитал" се обединиха около една теза: ще боли. Висока цена ще бъде платена не само от институциите, които създадоха и не предотвратиха глобалната криза, но и от други, относително невинни. Кризата се измерва не само в милиарди парични единици, борсови индекси и неполучени бонуси, но и в човешки съдби - в посечени кариери, стопирани амбиции и нереализиран потенциал.

Болезненото и продължително падане на световните икономики е много по-осезаемо в Лондон, отколкото в други европейски столици; но тук най-ясно се усеща и оптимизмът, че когато достигнеш дъното, единственият път е нагоре. Наблюдатели сравняват банковата индустрия със самолетите - въпреки че понякога те се разбиват, хората продължават да летят. Връщане към икономически комфорт, достъпен екстравагантен лукс и безконтролен финансов опортюнизъм изглежда невъзможно. Но в Ситито освен страх има и стоицизъм, че животът продължава. И надежда, че бавно, подпирайки се на държавната патерица и без блясък и фанфари, финансовата столица ще поеме предпазливо към собственото си възстановяване. С него ще се върне и увереността, че въпреки всичко Лондон остава двигател на глобалната икономика.

Остров на неспокойствието

През изминалата седмица във Великобритания затвориха 300 магазина. Според анализ на водещата компания за кредитни данни Experian до края на месеца всеки десети магазин в страната ще е празен. Засегнати са предимно търговските вериги, които ограничават бизнеса си извън Лондон и големите градове. Потреблението ще намалее с 3.5% до края на годината, прогнозира Experian.

Заради спада в търсенето и пренаселения пазар цените на офисите и търговската площ във Великобритания ще паднат с 30% до края на годината. Наемите в Лондон ще се обезценят с поне 7% през 2009 г., а цените на луксозните имоти ще паднат с 15%.

Плановете за олимпийските игри в Лондон през 2012 г. също се променят заради кризата. Отслабналият инвеститорски интерес към публично-частни партньорства за изграждане на съоръженията може да принуди британското правителство да плати почти цялата сметка за игрите - близо 16 милиарда евро. Бюджетът за олимпиадата се преразглежда, а организаторите вече обявиха, че олимпийското градче ще е доста по-малко от първоначалните планове.

Над 71% от британските фирми отбелязват спад в продажбите в началото на годината, показва изследване от 16 февруари, цитирано от Reuters. Най-засегнати са малките и средните компании в Лондон, строителния бранш и търговията; една четвърт от компаниите в тези сфери са съкратили персонал в последните шест месеца.

Лондонската полиция се подготвя за масови протести през лятото, обяви в понеделник ръководителят на звеното за обществен ред Дейвид Хартсхорн, цитиран от в. Guardian. Според него има сериозен риск хиляди стачкуващи безработни да атакуват банки и седалища на международни компании.

Грохотът на финансовата криза, повлякла със себе си глобалната икономика, отеква вече в София, Брюксел и останалата част на Европа. Последиците се усещат от всички, но за повечето от нас те са само първите повеи на урагана, който засега бушува другаде и се случва предимно на други хора. Лондон обаче е в окото на бурята; тук кризата виси във въздуха от застиналите кранове и недостроените небостъргачи, крачи по улицата сред костюмираните тълпи доскорошни банкери, крещи от вестникарските заглавия на всеки ъгъл и от празните витрини. Това, което се случва днес в британската столица, изпраща към континента лоши предчувствия за предстоящи трусове и осъзнаването, че вече нищо няма да е както преди.

Глобалните финансови центрове усетиха кризата преди всички, но в Лондон тя удари особено болезнено. Допреди година градът беше на косъм да измести Ню Йорк като световна финансова столица. През 2008 г. той беше домакин на 254 чужди банки (включително централите на повечето европейски банки) и на стотици "съпътстващи" компании - правни, консултантски и счетоводни. В квадратната миля около катедралата "Сейнт Пол" и в новата финансова зона "Канари Уорф" се тълпяха не само доскорошните банкови мастодонти, но и олигарси, близкоизточни инвеститори и млади хора с блестящ ум или поне много амбиция, издръжливост и безскрупулност - привлечени от минималната регулация и ниските данъци. По данни на местната управа на лондонското Сити през 2008 г. оттук са били ръководени 80% от европейския бизнес и 20% от световния (според размера на управляваните активи). Кипеше строителство, а услугите и търговията процъфтяваха - от бутиците за мъжки костюми през ексклузивните фитнес центрове до скъпите ресторанти.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
mb-3
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


221 коментара
  • 1
    Avatar :-P
    Хахо

    Ала-бала, който е спестил нещо в добрите години, няма да я усети кризата.
    Даже може да направи пари, щото хората са казали: CASH IS KING :)
    Който е изхарчил всичко, за поршета, силно надценени апартаменти, скъпи ресторанти и скъпи компаньонки не мога да го мисля :)
    Като цяло системата трябва да се изчисти от боклука, много хора почнаха да получават повече пари и взеха че си повярваха. Куцо и сакато стана банкер.
    Ааааааа не може така обратно на село.

  • 2
    Avatar :-?
    BatEVenci

    Наблюдатели сравняват банковата индустрия със самолетите - въпреки че понякога те се разбиват, хората продължават да летят.


    ...............................................................................................

    Тия да не са на хероин?!

  • 3
    antonk avatar :-|
    Anton K

    От Londonstan през Londongrad до Reykjavík-on-Thames.

    Хахо, за какъв кеш става въпрос? Исландски крони, може би?

  • BatEVenci

    Плодовете и зеленчуците не са това, което бяха

    На какво се дължи тази негативна тенденция? Както във всяка конкурентна индустрия фермерите се стремят да увеличат печалбите си, а това води до използване на нови технологии за увеличаване на производството. "На фермерите им се плаща на килограм продукция, не според броя на хранителните вещества", казва Дейвис.

    Е до това води ПРОФИТА !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

  • 5
    Avatar :-P
    Хахо

    Антон К, къфто ти е кеф.
    Британски паундове, Евро или Щатски Долари :)
    Ти си избери.

  • 6
    Avatar :-|
    БАТЕ Борисов

    Лондон е СТОЛИЦАТА НА СВЕТА. Да не се правят друг път подобни на заглавието ви грешки.

  • 7
    Avatar :-P
    Miro Hero

    ....Скъпите компаньонки са добре похарчени пари, за какво живеем иначе? Няма да си влача парите с мен в гроба я. Виж, ресторантите са малко досадни, но човек трябва да се социализира. Въобще, изхарченото по удоволствия в живота прави живота смислен. :)

  • 8
    Avatar :-?
    пресен емигрант

    До БАТЕ Борисов #6: Кажи ми тогава, бате, защо като имах оферта от Англия не бързах да подпиша, а изчаках за резултатите от Скандинавието? И защо сега съм в скандинавска страна, а не на прехваления остров?!

    Надушвам, че тази седмица "купонът" ще е тук - Dannyboy, skitalo, атанас, AntonK, абитурент, Анонимен (регистриран) и още куп отбрани форумци ще бистрят пак златото, петрола, спекулата, недвижимите имоти, долара, прогнилите американски щати, другаря Иванов, Лимона, и останалия свят :)))))

  • 10
    Avatar :-|
    Lemon's

    Емигранте, защо ме сложи до другаря Иванов? :-))
    За Скандинавия честито...

    Миро недей така, просто тук неходим по про....ки и компаньонки...

    Айде кой е следващия по схемата на емигранта?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход